CC BY
52UDC 159.92
DOI: 10.34671/SCH.BSR.2019.0303.0007
КАК РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА ДЕЦАТА СИ ДА СЕ СПРАВЯТ С РАЗВОДА ИЛИ РАЗДЯЛАТА
© 2019
Атмаджов Лазар Стефанов, докторант
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, бул. „България" 236, e-mail:[email protected])
Анотация. Дали с изборите и възможностите, които предлага нашето ежедневие или с бързината на отношени-ята и слабото познаване на партньора, множество отношения завършват с раздяла. Настоящата статия се опитва да намери подходи и да даде насоки на родителите в раздяла, за един по-щадящ за децата процес. Важно е възрастни-те да имат възможността да разберат, че тяхната лична раздяла не бива да повлиява върху способността им да си партнират като родители. Както и че физическата раздяла, не означава, че на емоционално ниво се е случила такава. Също така е важно да се избягва поставянето на детето в нехарактерни роли за възрастта, а именно да заема страната на единия от двамата си родители, изпадайки в конфликт на лоялност. Често родителските послания спрямо децата ги „натоварват" с очаквания, които самите деца не могат да понесат, но от лоялност към родителя участват в тази симбиотична, силна, но понякога нездрава връзка.
Ключови думи: развод, раздяла, подкрепа, родителски послания, анализ, деца, ресурси за промяна.
HOW PARENTS CAN HELP THEIR CHILDREN DEAL WITH DIVORCE OR SEPARATION
© 2019
Atmadzhov Lazar Stefanov, doctoral student
„Paisii Hilendarski" University of Plovdiv (4000, Bulgaria, Plovdiv, 236 Bulgaria Blvd., e-mail: [email protected])
Abstract. Many relationships end with a breakup nowadays. Whether due to all the possibilities modern life offers or the rapid speed at which human interactions progress and on the other hand insufficient knowledge about the other partner. This paper examines different approaches and it is oriented towards couples undergoing break up by giving them advice on how to make it easier for the children. It is important for the adults to comprehend that in such an event their parental duties must not be affected. Couples should also keep in mind that not always a physical separation is associated with emotional one. Another important thing parents must avoid is placing their child in a situation which is uncommon for its age. Such situation is forcing the child to choose a side thus leading to loyalty conflicts. Oftentimes parental messages provoke expectations that not only children are unable to handle but force them participate in a strong symbiotic yet unhealthy relations.
Keywords: divorce, break up, support, parental messages, analysis, children, resources of change
КАК РОДИТЕЛИ МОГУТ ПОМОЧЬ СВОИМ ДЕТЯМ СПРАВИТЬСЯ С РАЗВОДОМ ИЛИ РАССТАВАНИЕМ
© 2019
Атмаджов Лазар Стефанов, докторант
Пловдивскийуниверситет „ПаисийХилендарски" (4000, Болгария, Пловдив, бул. „Болгария" 236, e-mail:[email protected])
Аннотация. Будь то выбор и возможности, предлагаемые нашей повседневной жизнью, или скорость отношений и отсутствие знаний о партнере, множественные отношения заканчиваются разделением. В этой статье предпринята попытка найти подходы и дать рекомендации родителям в разлуке для более дружественного к ребенку процесса. Для взрослых важно понимать, что их личное разделение не должно влиять на их способность быть партнером как родители. Так же, как физическое разделение не означает, что это произошло на эмоциональном уровне. Также важно избегать помещения ребенка в нехарактерные для возраста роли, а именно, чтобы встать на сторону одного или обоих родителей в конфликте лояльности. Часто родительские послания детям «обременяют» их ожиданиями, которые сами дети не могут вынести, но из-за преданности родителю они участвуют в этих симбиотических, крепких, но иногда нездоровых отношениях.
Ключевые слова: развод, разделение, поддержка, родительские сообщения, анализ, дети, ресурсы для перемен.
Увод:
Всяка година милиони деца по света се сблъскват с разпадането на семействата си. В много страни процен-тът на разводите се увеличава[2, с. 2-13]. Децата са сил-но засегнати от развода и потенциалът за краткосрочни и дългосрочни проблеми е значително по-висок сред децата, чиито родители са разведени. Докато разводът между родителите създава значителни рискове за децата, които изискват нашата загриженост, изследванията показват, че тези негативни ефекти не са еднакви за всички и че те не са неизбежни. Няколко фактора могат да намалят тези рискове и да насърчат устойчивостта на децата [10]. Трите фактора, които най-силно засягат благосъстоя-нието на децата по време и след раздялата или развода на родителите им, могат потенциално да бъдат контро-лирани от родителите. Степента и продължителността на враждебните действия между родителите, качеството на родителските практики и качеството на връзката ро-дител-дете. Разбира се, благосъстоянието на родителите и тяхната собствена способност да функционират добре, са в основата на тези три фактора. Добре би било да намерят начин, как да се справят с конфликтите, ефектив-
но да се възпитават родители и да се насърчават топли и любящи взаимоотношения с техните деца. Родителите могат да имат силно положително въздействие върху де-цата си, дори когато изпитват трудни промени в собст-вения си живот.
Предмет:
Значението на ролята и уменията на родителите да помагат на децата си да се справят с развода не могат да бъдат преувеличени, защото те са тези, които могат да смекчат или потенциално да премахнат сериозните негативни последици за децата си. Въздействието на развода върху децата е добре документирано. Повечето реагират на развода на родителите си, като показват бо-лезнени емоции, включително тъга, объркване, страх от изоставяне, вина, погрешни схващания, гняв, чувства на противоречива лоялност, тревога и горчивина. Много деца изпитват чувство на загуба, когато един от роди-телите им се премести от семейния дом, когато любимо животно е изоставено, или дори когато са с родител и скучаят помежду си (10, 2010). В ситуации на интензи-вен конфликт и домашно насилие, децата могат да изпи-тат облекчение по време на раздялата. Техният отговор
Atmadzhov Lazar Stefanov psychological
HOW PARENTS CAN HELP THEIR CHILDREN DEAL ... science
може да варира според възрастта, но почти всички деца споделят тази универсална загриженост: „Какво ще се случи с мен? „ В допълнение към разкриването на тези трудни емоции, изследванията показват също, че нега-тивните последици от краткосрочния развод включват намаляване на академичните постижения, лоша психо-логическа, социална и емоционална корекция и негативна самооценка[3, с. 1269-1287]. Физическото здраве на децата също е компрометирано, особено при ситуации с висок конфликт [5, с. 138-148]. Мета-анализите показ-ват повишен риск от дългосрочни отрицателни ефекти за малцинството (все още важно) на децата като възраст-ни, включително чувство за по-ниско благосъстояние, по-нисък социално-икономически статус, по-ниско фи-зическо здраве, по-слаби емоционални връзки с техни-те родители - особено техния баща - и по-висок риск от самите разводи [4, с. 147-163].
Затруднения:
Има особени предизвикателства за родителските грижи по време на развод, защото често е трудно за ро-дителите да знаят какво всъщност мислят или чувстват техните деца за промените в семейството си. По редица причини повечето деца говорят много малко за развода на родителите си и за собствените им сложни чувства към него (Pedro-Carroll, J., 2010). Друго предизви-кателство за повечето родители е да поддържат фокуса върху постигането на родителските си цели, докато те сами изпитват огромен стрес поради многото проме-ни, които предхождат и следват развода - всъщност, разводът е считан за вторият най-важен източник на стрес след смъртта на съпруг/а[(7, с. 213-218]. Тъй като трябва да „оплакват" брака си и да управляват собствените си живи и болезнени емоции, за много родители е по-трудно да се съсредоточат върху нуждите си и тези на децата си. Продължаването на враждебността между родителите, което може да се види в някои семейства, може да окаже огромно въздействие върху децата. За съжаление, тази враждебност понякога се подхранва от правен процес, в който родителите виждат себе си като противници, съсредоточени върху обвиненията, компен-сациите и наказанията, а не върху интересите на децата. Поддържането на конфликта също подкопава ефектив-ността на родителските практики, което от своя страна допринася за емоционалните и поведенчески проблеми на децата. Въпреки тези предизвикателства, много родители намират начини да направят нуждите на децата си с най-висок приоритет и се учат как ефективно да изпъл-няват своите родителски задължения, така че децата им да могат да останат фокусирани върху приоритетите на детството - учене и развитие. Вместо да станат пазители или посредници на техните родители. Формирането на жизнената позиция, като обобщена базисна нагласа към себе си и света, представлява важна страна на психиче-ското и личностното развитие на детето. Необходимо е да се изясни кога и как се формират жизнените позиции в детето, как и при какви условия може да бъде осъщест-вена смяната с жизнената позиция на възрастния. Тези въпроси имат не само отношение към консултативната практика и психологията на развитието, но също така и към проблемите на психолого - педагогическата практика - като практически препоръки за правилното отглеж-дане, развитие и възпитание на детето [1, с. 164].
Контекст на изследванията:
Има няколко области на изследване, които доприна-сят много за нашето разбиране за това как родителите могат да помогнат на децата си да се справят с раздялата или развода. В основата на този проблем стоят изследванията върху рисковите и защитни фактори, които поставят децата в опасност от краткосрочни и дългосрочни от-рицателни последици или, напротив, ги подкрепят и им осигуряват ресурси за насърчаване на тяхното развитие. Други успешни проучвания се фокусират върху нами-рането на най-ефективните стратегии за управление на родителски конфликти и идентифициране на родител-30
ските умения, които допринасят за растежа и развитието на децата. Проучванията на програмите за превантивна интервенция са предоставили множество доказателства не само за ефективността на самите модели на програми, но и за това как децата изпитват разделение или развод, конфликтът между тях и родителските процеси, които го придружават. Изследванията върху детското развитие и мозъка също помагат да се идентифицират подходите на родителите, които са подходящи за различните етапи на развитие на децата и насърчават тяхната устойчивост по време на развод.
Ключови въпроси за научни изследвания:
Сред многото изследователски области, които до-принасят за нашето разбиране за това, как ефективно да родителстваме по време на развод, това са някои от най-критичните въпроси:
Какви са факторите, които поставят децата в риск от негативни последствия в краткосрочен и дългосрочен план и кой ги защитава? Какви са ефективните родителски практики, които помагат на децата да продължат да се развиват след развод или раздяла? В допълнение към ефективните родителски практики, как родителите могат да изградят силна и топла връзка с децата си? Как родителите могат да разпознаят скритите емоции и тревоги на децата си? Как родителите могат по-добре да защитят децата си от вредни конфликти? Как интер-венциите между деца и родители, които се основават на научни изследвания, подобряват нашето разбиране за това, как родителите могат да помогнат на децата да се справят с развода? Последните резултати от изследване-то сочат, че могат да се предприемат много действия за предотвратяване на дългосрочни проблеми и насърчава-не на устойчивостта на децата. Изследванията предоставят база от знания, която ни позволява да подобрим раз-бирането си за това, какво могат да направят родителите и да подобрим препоръките, които професионалистите могат да предложат.
1) Рискови и защитни фактори. Семейните фактори, които изследванията са идентифицирали са следните [10] (тази статия не се занимава с индивидуални и из-вънсемейни фактори, които също са важни): Семейни рискови фактори. Конфликт, който продължава между родителите, особено когато е придружен с насилие в семейството. Намалена способност за изпълнение на родителски задължения или използване на лоши родителски практики. Липса на надзор върху детските дей-ности. Многобройни семейни преходи (развод, повторен брак, втори развод), психични проблеми при родителите, хаотично и нестабилно семейство, нискокачествена връзка родител-дете, икономическо обедняване, защита срещу конфликти между родителите. Сътрудничество между родители при упражняване на родителски функции (освен в случаи на насилие или домашно насилие), здрави взаимоотношения между родители и деца, психо-логическото благосъстояние на родителите, качествени родителски практики, насочени към надзора на децата. Структурирано и стабилно семейство, поддържащо взаимоотношения между братя и сестри. Икономическа ста-билност, поддържаща взаимоотношения с разширеното семейство. Доказано е, че превантивните интервенции, основани на научни доказателства, като Програмата за намеса при развод на деца и други подобни модели [34, с. 147-156], подсилват тези защитни средства в подкрепа и насърчаване на развитието и уменията за справяне на децата, така че те да могат да се справят по-добре със семейните промени и да продължат да се развиват [9, с. 52-64].
2) Ефективност на родителските практики. Последните клинични проучвания, основаващи се на интервенция за родители, наречени Проект „Ново начало" [36, с. 1-8], показаха, че качествените родителски прак-ики са мощен защитен фактор и модифицируем източник на устойчивост за децата. По отношение на родителското качеството се определя като комбинация от топлина,
Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 3(5)
любяща грижа, ефективна дисциплина и добре устано-вени граници. Проучванията показват, че този тип роди-телство е свързано с по-благоприятно детско развитие. Един от най-добрите начини за родителите да успокоят децата си през това време на голяма несигурност, е да им кажат, че винаги ще ги обичат. Въпреки че на различни етапи на развитие, децата може да не се нуждаят от тази увереност или дори да отхвърлят изрази на силни емо-ции, всички те се възползват от честите и искрени прояви на любовта на родителите си. В допълнение към ду-мите, родителите могат да покажат своята привързаност чрез жестове - като карат малките деца да се притискат срещу тях или прегръщат по-големи деца, например - и като са на разположение, просто прекарват време с тях. Създаването на споделени рутинни дейности съпричаст-ност и чувствителност към вербални и невербални сиг-нали, сигнализиращи за емоциите на децата, спомагат за проявяването на топлина и привързаност. Другият аспект на ефективното родителство е дисциплината, с ясни насоки, добре установени граници и съобразени с възрастта очаквания за децата. Ефективната дисциплина помага на децата чрез повишаване на предсказуемостта на тяхната среда и собствено чувство за контрол, нама-ляване на принудителните взаимодействия между роди-телите и децата и предотвратяване на взаимодействието с девиантните връстници. Такава дисциплина изисква родителите не само да установяват ясни и подходящи правила и граници, но и да наблюдават поведението на децата си и да прилагат установени правила [10]. Децата трябва да разберат, че всички емоции са приемливи, но не всички поведения са приемливи.
Прилагането на тези ефективни родителски практики изисква открита комуникация, чрез която родителите с уважение слушат, разпознават емоциите и остават свър-зани с децата си. Семейните съчетания, като храна, до-машна работа и сесии за игра, помагат за създаването на структура и стабилност, която насърчава комуникацията и засилва очакванията [10].
Много други аспекти на ефективното родителство оказват влияние преди, по време и след развода. Наред с другите неща, родителите могат да помогнат на децата да развият собствените си способности (като емпатия, решаване на проблеми и умения за справяне), да разграничат какво може да бъде решено от това, което не може да бъде решено и възприето по-точно, семейни конфликти и развод като родителски проблеми, а не про-блеми, които децата причиняват или могат да разрешат. Често пъти възрастните в процеса на раздяла се концен-трират върху воденето на дела и други юридически про-цеси, което обаче не означава, че те като цяло оставят родителството настрана. В такъв процес знанието, какво прави един родител успешен - остава на заден план, а акцента пада върху делата, това бихме могли да наречен „скрита родителска неспособност". Казано по-точно това не означава, че родителят пренебрегва грижата за детето, но приоритетно се отделя енергия другаде, като след приключване на тревогите, родителя заема своята пълноценна функция отново. Родителите могат също да повлияят на външните фактори, които влияят вър-ху децата по време на развода, като развиват мрежа за подкрепа, използвайки правни процедури, които са на-сочени към нуждите на развитието на децата, и търсят професионална помощ и подкрепа, превантивни услуги за себе си и техните деца.
3) Връзки между родители и деца. Качеството на връзките родител-дете е важен защитен фактор, кой-то прогнозира дългосрочното въздействие на развода върху децата. За съжаление, националните проучвания показват значително влошаване на отношенията между децата и техните родители, особено техния баща, с течение на времето [37, с. 91-103]. Окуражаващо е, че има няколко начина за родителите да укрепят отношенията си с родителите си. Един от тези начини е да се използват качествени родителски практики с деца: да
се посветиш да прекарваш времето си един с друг, да повтаряш силните си страни, да укрепваш положител-ното поведение, да ги слушаш, без да съдиш, приемаш амбивалентността на техните емоции, които ги карат да се чувстват разбрани, да свързват думите и емоциите си, да си позволяват мълчание и да им даваш правото да не говорят. Всички тези практики помагат на децата и родителите да се разбират и да задълбочават своите взаимодействия. Развитието на силни взаимоотношения родител-дете зависи от честотата и качеството на общу-ването с децата; добре е да слушате техните емоции и да отговаряте емпатично. Изследванията показват, че в хармоничните семейства членовете редовно и искрено изразяват своята благодарност към другите и се насърча-ват взаимно. Отделете време, за да отбележите актовете на доброта и внимание и изразете признанието, което е доказано за добрата воля, която подхранва надежда, оп-тимизъм и привързаност.
Установяването на нови ритуали и семейни съчета-ния е друг начин за укрепване на взаимоотношенията родител-дете [13-23]. Тези съчетания предават посла-нието, че семейството винаги е обединено - много успо-кояващо послание за децата.
Родителите могат също така да заздравят връзките си с децата си и да им помогнат да станат устойчиви, като им дават чувство на надежда и положителна перспектива за бъдещето и потвърждават своята трайна и безусловна любов към тях [24-33].
Друг начин родителите да укрепят отношенията си с децата си е да избегнат бързото включване в нови взаимоотношения. Разбираемо е, че разведените родители копнеят да намерят романтичен партньор, но прекале-но бързото навлизане в нови взаимоотношения може да окаже силно влияние върху децата. Проблемите, кои-то произтичат, се усложняват, когато новият партньор също има деца. Много деца изразяват огромно чувство за загуба и могат да се страхуват да бъдат заменени, ко-гато вниманието на родителите им внезапно е насочено към нова любов. Новите отношения на техните родители неизбежно водят до други промени в живота на деца-та, които все още са разтърсени от промените, свързани с развода. Бавното участие в нови взаимоотношения и предоставянето на време на децата да се приспособят към развод, преди да се наложат други промени, са от полза както за децата, така и за новите взаимоотношения.
4) Разберете скритите емоции на децата. Проучване сред юношите разкрива несъответствието между това, което децата изживяват и това, което родителите смятат, че изживяват. Една от ключовите констатации от това проучване е: „Отговорите на родителите и младежите се различават по редица въпроси, свързани със степента на стрес или тревожност, които младите хора чувстват, какво причинява този стрес / тревожност и промяна в нивото на стреса / тревожността през последната година. Например по-малко родители от децата смятат, че нива-та на стрес на децата са се увеличили през изминалата година, има разлика между това, което родителите смя-тат за стресиращо за децата, и това, което децата възпри-емат като тревожни, и родителите изглежда не са наясно със степента, до която децата съобщават за физически симптоми, като главоболие и проблеми със съня, които често са свързани със стреса" [35].
Един от начините, по които родителите могат да разпознаят емоциите на децата си, е да им помогнат да идентифицират и назоват чувствата си. Последните неврофизиологични изследвания показват, че имену-ването на емоциите успокоява амигдалата (амигдалата играе ключова роля в изявата на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като център, който пома-га за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин тя е отговорна за реализацията на социалната активност у хората), увеличава активността в префрон-талната кора и помага на децата да развият невронни
Atmadzhov Lazar Stefanov psychological
HOW PARENTS CAN HELP THEIR CHILDREN DEAL ... science
вериги, за да управляват силните емоции, решават про-блеми, мислят рационално и упражнявайки преценка [8, с. 421-428].
Родителите са по-способни да разберат емоциите на децата си, когато си резервират време насаме с тях, ем-патично ги слушат, записват невербалните си знаци и изпращат обратно собственото си разбиране за това как се чувстват. Децата често се нуждаят от време и пространство, за да споделят своите скрити емоции и е по-ве-роятно да го направят, ако вярват, че родителите им ще ги слушат открито и без осъждение.
5) Управление на конфликти и силни емоции. На-чинът, по който родителите управляват собствените си силни емоции и се държат по време на и след развода, има голямо влияние върху децата. Наложително е роди-телите да се научат да контролират конфликти, които са вербално или физически враждебни, чести, интензивни или насочени към децата - това са най-опасните видове конфликти за децата. Излагането на домашно насилие и насилствено поведение са особено токсични за децата. Да бъдеш отговорен родител също означава да се дър-жиш почтено към другия родител на детето.
Има няколко техники, които родителите могат да използват за защита на децата от токсичните ефекти на интензивния конфликт. По-специално, те могат да пре-оформят отношенията си в уважително, професионално партньорство, фокусирано върху упражняването на ро-дителски функции. По този начин, родителите поставят ясни граници и основни правила, които да зачитат в тех-ните взаимодействия. Тези правила включват зачитане на правото на детето на здравословна връзка с двамата родители (когато е безопасно), установяване и спазва-не на графика за срещи за обсъждане на други въпро-си, свързани с развода. Да не използват деца като по-сланици или информатори и да гарантират, че преходът между родителите и децата е безопасен и уважителен. В ситуации на остър конфликт често е за предпочита-не родителите да изпълняват своите родителски задъл-жения паралелно и да имат ограничен контакт, а не да останат партньори, които си взаимодействат и комуни-кират често. Доказано е, че медиацията [10] е ефективна алтернатива за разрешаване на спорове и избягване на правни такива по време на развод. Последващо проучва-не, в което се сравняват родителите, избрали медиация, и родителите, които са извършили правно уреждане, по-казват, че дванадесет години след развода родителите, които са избрали медиация, са по-способни да хармони-зират родителските си функции. Освен това родители-те в групата за медиация, които са напуснали дома си след развода, са останали по-активно включени в живота на децата си, отколкото тези, които са били в съда [6]. Когато родителите имат големи трудности при споделя-нето на родителските отговорности, без да се развиват конфликти, лекарите и специалистите в областта на пси-хичното здраве могат да им помогнат да разработят под-робни планове за родителство, които ограничават взаи-модействията между родителите и структурни преходи за деца на неутрално място. Ефективността на тези пла-нове е максимална, когато те са адаптирани към нуждите на децата и са в съответствие с променящите се нуждите им, към които родителите е добре да бъдат чувствителни. 6) Интервенции въз основа на научни резултати. Доказано е, че превантивните интервенции имат положи-телно въздействие върху децата и практиките за отглеж-дане на деца. Детските програми са полезни за научни изследвания, защото предоставят ценна информация за емоциите и преживяванията им, като предлагат няколко ползи. Програми, които осигуряват групова поддръжка и информационни сесии, които помагат на децата, като намаляват чувството им на изолация, изясняват техните заблуди и ги учат как да общуват по-добре с родителите си, в насока да решават проблеми и да развиват тези и умения за справяне с чувство за несигурност и промя-на [11]. Установено е, че някои превантивни програми 32
имат многобройни ползи за деца от различна възраст и от различни култури, включително социална адаптация и емоционално, училищно участие и намаляване на тре-вожността и оплакванията от физически симптоми [12, с. 467-476]. Ползите от тази програма, насочена към де-тето, се възпроизвеждат в няколко страни по света.
Интервенциите за родители, които включват образо-вателни програми за родители, им предоставят същест-вена информация. Те помагат на родителите да разберат, че техните действия имат голямо влияние върху еволюцията на децата след развода и ги насърчават да преоформят връзката си в почтено, професионално, ро-дителско партньорство. Тези интервенции предоставят положителни послания и власт на родителите, като се съсредоточават върху това, което могат да контролират, да повишат информираността им за ползите от ограни-чаването на конфликти и сътрудничеството (когато е безопасно да се направи това) и чрез преподаване на ка-чествени родителски практики, които защитават децата им.
Изследването на всеобхватни интервенции за роди-телите показва, че шест години след участието на родителите в такава програма, психичното здраве на децата им е по-добро от това на децата, чиито родители не са се възползвали от такава намеса [36, с. 1-8].
Извън тези шест области на изследване са проучени и установени много други елементи за това, как родителите могат да помогнат на децата да се справят с развода и поредицата от промени, които тя инициира. Следните допълнителни области са сред тези, които имат положи-телно въздействие върху децата:
Желателно е да се подготвят децата за промяна, като им се даде точна информация за развода, която е подходяща за тяхната възраст. Тази информация помага на децата да се чувстват сигурни, защото отговарят на важния въпрос: „Какво ще се случи с мен? Давайки на децата специфична информация за аспектите на техния живот, които ще се променят, и тези, които ще бъдат поддържа-ни, както и те, също помага да се намали тяхната загри-женост както за техните родители, братя и сестри, домашни любимци, приятели и разширено семейство.
Намаляването на броя на промените в живота на децата е друг начин, по който родителите могат да изберат да ги защитят чрез раздяла или развод. Разводът ще бъде по-лесен за децата, ако те могат да поддържат важните си взаимоотношения, да продължат да посещават едно и също училище, да участват в същите дейности и да пазят своите животни (домашни любимци). Също така е важно да се запазят структурите и процедурите за децата. Често потребностите им се променят с времето и родителите трябва да останат на линия, да наблюдават как преходите от един дом в друг ги засягат и да правят необходимите корекции, за да предотвратят развитието на чувството, че животът им е извън контрол.
Важна и често трудна задача е всичко, което родителите правят, за да се грижат за децата си - да се грижат за самите себе си. Стресът често води до няколко нежела-ни промени в съня, апетита и физическото напрежение. Тези промени обикновено се усложняват от допълни-телния времеви натиск на споделено родителство от два различни дома и финансовото въздействие, от отделяне-то на един и същ доход за покриване на допълнителни разходи. Родителите е добре да приоретизират намира-нето на здравословни начини за управление и намалява-не на стреса и да се грижат за себе си, за да могат да се справят ефективно с родителството. Често пъти в остър конфликт единия от родителите отправя „очернящи" фрази по адрес на другия, които фрази минават през де-тето. Понякога това се случва в безпомощността на съ-щия родител да „спечели" детето на своя страна. Рискът в подобно поведение е, че в стремежа си да привлече детето, родителят може да го отблъсне, условно този процес може да наречем „родителско само отчуждение". Т.е детето само може да прецени как влияят думите на Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 3(5)
единия родител върху преценката за другия родител.
Пропуски в изследванията:
Ще бъдат необходими повече проучвания за плано-вете за родителски грижи. По-специално, необходимо е да се открие как най-добре да се отговори на нуждите на децата от различни възрасти, особено на бебета и деца в предучилищна възраст. Остава да се определи окон-чателно дали е по-добре за бебета и малки деца да пре-карват всичките си нощи в една къща или да споделят нощите си между два дома и двама родители. По същия начин ще са необходими повече изследвания за разра-ботване и оценка на ефективни родителски интервенции и планове за родители, вкоренени в много интензивен конфликт. Проучванията, предназначени да разберат какви видове интервенции са най-ефективни и как да се адаптират към конкретни групи от населението и про-блемите, със сигурност ще донесат важни знания.
Заключения:
Предвид голямото разпространение на разводите в световен мащаб, от решаващо значение е да се разбере въздействието му върху децата и да се установят начини за тяхното предпазване от потенциално вредните ефек-ти. За щастие, значителна част от изследванията в много области, свързани с развода и родителските грижи, вече дадоха много информация. Ние знаем как разводът зася-га децата в краткосрочен и дългосрочен план. Ние знаем основните рискови и защитни фактори, които предвиж-дат и как те биха благоприятствали детското развитие. Специално знаем факторите, контролирани от родители-те, които имат най-голямо въздействие и специфичното поведение, които имат дълготраен положителен ефект върху децата. Ефективно упражняване на родителство-то чрез демонстриране на топлина и дисциплина, раз-виване на позитивни взаимоотношения родител-дете и управление на конфликти са трите най-важни фактора за защита на децата. Способността на родителите да раз-познават скритите емоции на децата си и желанието им да им помогнат да изразят своите емоции, ясно подчер-тават способността им ефективно да създават родител-ски отношения и да развиват здрави взаимоотношения с децата си. Научнообоснованите интервенции за деца и родителските програми помагат на семействата, докато събират ценни научни данни.
Много деца се възползваха от постоянната любов и решителност на родителите си да поставят нуждите на децата си на първо място - в лицето на собствената си болка и собствените си безсънни нощи. Но остават големи предизвикателства: как можем да помогнем на всички деца да преминат през семейни промени с устой-чивост, като се адаптират добре? Как можем да достигнем до всички родители и да им помогнем да развият приоритетите, уменията и решителността да дадат на де-цата си най-добрите възможности да водят пълноценен живот?
Последици за родителите, услугите и политиките:
Родители:
Всички тези изследвания се сблъскват със същото послание, което дава възможност на родителите: можете да направите много неща, за да увеличите развитието на децата си. Рисковете са реални, както и потенциалът да им се помогне да се развият чрез промяна, да станат устойчиви и да се чувстват напълно безопасно, ако зна-ят, че са обичани и ще бъдат обичани през целия си живот.
Услуги:
Родителите би било добре да започнат рано в проце-са на разбиване на наличната информация за начините за намаляване на отрицателното въздействие на развода върху техните деца. Едно от предизвикателствата е да се достигне до родителите чрез образователни програми, правни процедури и други превантивни мерки, преди проблемите да станат твърде тежки. Необходима е система за подкрепа във всяка общност, която да осигури образование за родители, методи за алтернативно разре-Балканско научно обозрение. 2019. Т. 3. № 3(5)
шаване на спорове и превантивни интервенции за родители и деца. Много от тези услуги се елиминират поради финансови ограничения, но изследванията показват, че програмите за ранно разпространение на информация са икономически ефективни и спомагат за предотвратяване на по-сложни проблеми за родителите и децата. Трябва да намерим ефективни и икономически изгодни начини за широко разпространение на научнообосновани интервенции, така че те да бъдат лесно достъпни и достъп-ни за всички родители и техните деца. Добре би било да се създават рекламни клипове и материали, които да изострят чувствителността на родителите към детското страдание в процеса на раздялата или развода. СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Левкова, Ирена; Жизнени позиции. Управление и образование, ТОМ IX (4) 2013. С. 164
2. Amato, P R & James, S. Divorce in Europe and the United States: Similarities and Differences Across Nations. Family Science 2010, 1: Р. 2-13.
3. Amato, P. The consequences of divorce for adults and children. Journal of Marriage and the Family 2000: 62 1269—1287.
4. Amato, P. Children of divorced parents as young adults. Coping with divorce, single parenting, and remarriage: A risk and resiliency perspective. In Hetherington, EM, ed. Coping with divorce, single parenting, and remarriage: A risk and resiliency perspective. Mahwah, NJ, US: Lawrence Erlbaum Associates Publishers,1999: P. 147-163.
5. El-Sheikh, ME; Cummings, M; Kouros, CD; Elmore-Staton, L; Buckhalt, J. Marital psychological and physical aggression and children's mental and physical health: Direct, mediated and moderated effects. Journal of Consulting and Clinical Psychology 2008: 76 (1): P. 138-148.
6. Emery, RE. Renegotiating family relationships: Divorce, child custody, and mediation. 2nd ed. New York: Guilford Press, 2011.
7. Holmes, T.H; Rahe, R.H. The social readjustment rating scale. Journal of Psychosomatic Research 1967: 11(2): P. 213-218.
8. Leiberman, M.D; Eisenberger, NI; Crockett, MJ; Tom, SM; Pfeifer, JH; Way, BM. Putting feelings into words: Affect labeling disrupts amygdala activity in response to affective stimuli. Psychological Science 2007: 18(5): P. 421-428.
9. Pedro-Carroll, J. Fostering resilience in the aftermath of divorce: The role of evidence-based programs for children. Family Court Review 2005: 43: P. 52-64.
10. Pedro-Carroll, J. Putting children first: Proven parenting strategies for helping children thrive through divorce. New York: Avery/Penguin, 2010.
11. Pedro-Carroll, J L; Jones, SH. A Preventive play intervention to foster children's resilience in the aftermath of divorce. In Reddy, LA; Schaeffer, CE; Hall, TM, eds. Empirically based play interventions for children. Washington, D.C.: American Psychological Association, 2005.
12. Pedro-Carroll, JL; Sutton, S E; Wyman, PA. A two year follow-up evaluation of a preventive intervention for young children of divorce. School Psychology Review 1999: 28: P. 467-476.
13. Разумова Е.М., Ярыгина А.В. Связь семейных взаимоотношений и агрессивности подростков. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 1 (22). С. 305-307.
14. Богомолова М.И. Проблема семьи и семейного воспитания детей. XXI век: итоги прошлого и проблемы настоящего плюс. 2015. Т.
1. № 1 (23). С. 39-44.
15. Цветкова И.В. Отношения с родителями как фактор социального самочувствия подростков. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2017. Т. 6. № 4 (21). С. 428-431.
16. Гогицаева О.У., Небежева А.В., Шибзухова Д.А. Детско-родительские отношения и самооценка подростка. Балтийский гуманитарный журнал. 2018. Т. 7. № 3 (24). С. 183-186.
17. Александрова Т.В., Костина Л.М. Семейные установки взрослых в связи с их детскими воспоминаниями о родительской семье. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 4 (25). С. 277-279.
18. Смалько О.В. Родительское отношение и родительская ответственность как основные составляющие родительства. Карельский научный журнал. 2015. № 1 (10). С. 70-73.
19. Голубева Е.В., Истратова О.Н. Опыт отношений в родительской семье как предиктор психологического благополучия молодых людей. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 2 (23). С. 358-362.
20. Попрядухина Н.Г., Бубчикова Н.В. Влияние детско-родите-льских отношений на выстраивание взаимных коммуникаций у детей старшего дошкольного возраста. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 2 (23). С. 347-350.
21. Ибрагимова Л.А., Чубанова Г.Р. Проблема психологического исследования семьи и детско-родительских отношений в семьях педагогов. XXI век: итоги прошлого и проблемы настоящего плюс. 2015. Т.
2. № 6 (28). С. 105-110.
22. Филатова-Сафронова М.А. Влияние иппотерапии на развитие детско-родительских отношений в семьях, имеющих детей с ограниченными возможностями. Карельский научный журнал. 2014. № 1 (6). С. 72-75.
23. Циринг ДА., Пономарева И.В., Евстафеева Е.А., Эвнина К.Ю. Нарушения в родительских стилях воспитания, повышающие риск формирования различных типов личностной беспомощности у под-
Atmadzhov Lazar Stefanov
HOW PARENTS CAN HELP THEIR CHILDREN DEAL .
ростков. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2015. № 4 (13) С. 129-131.
24. Самойличенко А.К., Черемискина И.И. Родительское отношение как фактор самораскрытия способностей школьниками. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2017. Т. 6. № 4 (21). С. 368-371.
25. Klinkov G.T. The specificity of manifestation of pedagogical communication as a special construct. Научен вектор на Балканите. 2018. № 1. С. 51-52.
26. Летягина С.К. Особенности взаимосвязи зависти родителей и их детей студенческого возраста. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 2 (23). С. 376-380.
27. Горбачева Н.Б. Межпоколенный конфликт между родителями и детьми. Карельский научный журнал. 2015. № 2 (11). С. 21-23.
28. Силина Л.А. Личность родителя как детерминант социально-педагогической запущенности ребёнка младшего школьного возраста. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2016. Т. 5. № 4 (17). С. 405-407.
29. Серафимович И.В., Беляева О.А. К вопросу о преемственности ценностей участников образовательных отношений в современных социокультурных условиях. Хуманитарни Балкански изследвания. 2018. № 1. С. 24-29.
30. Сундеева Л.А., Шейкина Е.А. К вопросу о детской тревожности и страхе. Балтийский гуманитарный журнал. 2017. Т. 6. № 4 (21). С. 410-412.
31. Горошенкина Е.А. Модель развития педагогической компетентности родителей младших подростков с учетом гендерного подхода. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 1 (22). С. 65-68.
32. Иванова Т.Н., Чикишева С.Ю. Участие родителей в обучении детей. Карельский научный журнал. 2016. Т. 5. № 3 (16). С. 153-156.
33. Ломакина Н.М. Комплексный психолого-педагогический подход к адаптации приемных детей в социуме и семье. Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2018. Т. 7. № 3 (24). С. 337-340.
34. Stolberg , A.L.& Mahler, J. Enhancing treatment gains in a school based intervention for children of divorce through skills training, parental involvement, and transfer procedures. Journal of Consulting and Clinical Psychology 1994: 62, P. 147-156.
35. Stress in America 2009. American Psychological Association.
36. Wolchik, SA; Sandler,I; Millsap, RE; Plummer, BA; Greene, SM; Anderson, ER. Six year follow-up of a randomized controlled trial of preventive interventions for children of divorce. Journal of the American Medical Association 2002: 288: P. 1-8.
37. Zill, N.; Morrison, DR; Coiro, MJ. Long-term effects of parental divorce on parent-child relationships, adjustment and achievement in young adulthood. Journal of Family Psychology. 1993: 7(1): P. 91-103.
34
Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 3(5)
