Научная статья на тему 'Autism and aspects of human existence'

Autism and aspects of human existence Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

CC BY
167
34
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
AFFECTS THE DYNAMICS / SOCIAL INTERACTION

Аннотация научной статьи по языкознанию и литературоведению, автор научной работы — Августинов Стефан

This report affects the dynamics of communication through social interaction. Some observations are described. A link between a particular type of sensory sensitivity in children on the autism spectrum was sought and the change in the way of influence in the process of social interaction in parent-child relationships.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Autism and aspects of human existence»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.

АУТИЗЪМ И АСПЕКТИ НА ЧОВЕшКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

Стефан Августинов Докторант Специална психология към ПУ "Паисий Хилендарски"

AUTISM AND ASPECTS OF HUMAN EXISTENCE

This report affects the dynamics of communication through social interaction. Some observations are described. A link between a particular type of sensory sensitivity in children on the autism spectrum was sought and the change in the way of influence in the process of social interaction in parent-child relationships.

Вместо увод: преглед на основни понятия и термини. Спецификата и комплексният харахтер на тематиката предполага изясняване на базови понятия. Това ще бъде направено в началото на доклада под формата на теоретична рамка.

Социална интеракция - "(външно, видимо) взаимно повлияване между индивидите от една група чрез психическа дейност, което има за цел съгласуване на техните съвместни или индивидуални действия. По такъв начин социалната интеракция се дефинира като един аспект от социалното взаимодействие" (Речник по психология, 1989 г.).

Сетивност - "Сетивност се нарича способността на организма да възприема дразненията от околната среда или от собствените си тъкани и органи и да им отговаря по специфичен начин....Сетивност: Основната физиологична единица при осъществяване на сетивната дейност е анализаторът. Всеки анализатор се състои от рецептор (периферна част), проводникова част и коров отдел от ЦНС ..." (Манчев Ив., Неврология, 1998 г.).

В случая разглеждаме стимули от външната среда (социалната интеракция се осъществява във външната среда, стимулите постъпват от вън. Осъществяват се от човек. Стимулите са възприемани от анализаторите на този, към който е отправена дистантно (от разстояние). Сетивността служи на човек като навигатор, чрез който той се организира за определени действия.

Трябва да се има в предвид, че преживяването на сетивен дискомфорт и стремежът да си осигурим комфорт е един от основните стимули, движещи еволюцията и прогреса. Като цяло родителите се стремят да осигурят за детето си комфортна среда за съществуване, да го предпазят от нежелани въздействия от външната среда. Най-общо казано, те се стремят детето да оцелее, да се чувства комфортно, да го възпитат в социално приемливи за бита им норми.

За Детския аутизъм в МКБ 10 (F 84.0) е дадено следното определение: Вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно и/ или нарушено развитие, възникнало преди 3-годишна възраст и проявяващо се с абнормен тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно. То се среща 3-4 пъти по-често при момчета, отколкото при момичета.

За да се осъществи социална интеракция, психичната дейност има нужда от подкрепата на различни действия, жестове, вокални съобщения и др. Не рядко социалната интеракция е подкрепена с емоция или предизвиква такава; използва приспособления в случая - играчки, залъгалки. Ролята на психичната дейност е да организира тези действия в определен ред и да ги предаде разбираемо за другия. В повечето случаи психичната дейност се организира по начин, който й е познат, който е научила, смята за приемлив и приема, че ще има желаният и търсен от нея ефект. Същевременно психичната дейност очаква да получи що-годе адекватен отговор - разбираем за нея. Отговор, който да я ориентира за подходящите последващите действия, а те от своя страна, да придават цялостен адекватен смисъл на ситуацията. За да получи желания ефект психичната дейност може да организира и подкрепи интеракцията с емоция или чувство. Някой възможни варианти: неутрално-сбор от действия без емоционална подкрепа (по-рядко срещана във взаимоотношенията родител-дете), еднополюсно - еднозначни действия, съчетани с подходяща емоция (подходяща - получава се добър синхрон - придава смисъл на ситуацията); двуполюсно - а) подходящи действия, съчетани с неподходяща емоция; б) неподходящи действия, съчетани с подходяща за ситуацията емоционална подкрепа. Осъществявайки еднозначна интеракция, отразяваща: грижовно поведение; положителна емоция; съчетавайки я със задоволяване на физиологичните нужди, човек може да предизвика доверие, обич, привързаност не само към собствения си вид, а и към някой животински видове (особено, ако ги отглежда от ранна възраст). Също така тези животни частично ще разпознават социалния контекст на нашия лицеизраз или някои наши действия.

Някои случайни външни наблюдения, в които участват родители и деца, у които няма причина да смятаме, че е налично разстойство в рамките на аутистичния спектър или някаква абнормност у родителите. По надолу в доклада се представят резултати от наблюденията.

Наблюдение 1. Ситуация в която двамата родители, подаващи еднозначни сигнали, превръщат ситуацията за детето в двузначна: Единият родител - в случая беше майката, даде на детето (2- 3 г.) сладолед. Няколко минути по-късно бащата реши по някаква причина, че трябва да отнеме сладоледа на детето. Сборът им от действия (даване - взимане), осъществени за толкова кратко време, обезмисли ситуацията, превърна я в двузначна и предизвика у детето реакции, подобни на случващото се при провеждането на „холдинг терапия" (Василева Н., 2006 г.), между родител и аутистично дете. В случая ситуацията е поне частично олекотена и сборът от действия е по-лесно разбираем за детето. Частичната разбираемост на ситуацията за детето се дължи донякъде на това, че и единият и другият родител подават общ сбор от еднозначни стимули и действия; емоцията им е в синхрон и съвпадат с целите им. В случая целите им са различни, а не сборът на подаваните от тях стимули. В подобна ситуация за детето единият родител ще е добър, а другият ще е поне за момента в ролята на лошия.

Един от ранните признаци на детският аутизъм е неестествено положение на тялото спрямо тялото на възрастния. Ситуация, в която това често може да се наблюдава при по- големи деца, без у тях да са налични други симптоми на аутистичното разстройство. В следващата ситуация се сблъскват мотивацията и приоритета за родителя и интереса, вълнението, приоритета на детето. Сблъсъкът между приоритетите, интересите на единия и на другия създават фрустриращ момент в ситуация. Наблюдение 2. В парка: Детето, се катери по пързалки, гони се с други деца - играта му е динамична. Интересна и вълнуваща е за него. Майка му смята, че то се е изпотило. Решава да провери това и ако е нужно да предприеме действия. За нея е приоритет детето й да не настине, а не играта му. За детето приоритет е играта. За него е важно да не пропусне реда си на пързалката, гоненицата е вълнуваща, интересна. То не иска процесът да бъде прекъсван. Майката подава вербални стимули, но детето не прекъсва заниманието си, въпреки че я чува и разбира. Тя, от

своя страна, е твърдо решена да извърши превантивни действия. Успява да улови детето и да прекъсне забавата. Улавяйки го, детето започва да се съпротивлява. Съзнавайки преимуществото и силата на възрастния, за да се измъкне от нежеланата прегръдка и да продължи играта си, то изпъва цялото си тяло като лък (най-честата позиция, която съм наблюдавал в подобни ситуации; има и други форми на неестествени позиции на тялото). Същата реакция у детето може да наблюдаваме, ако баща му, например, го отнася от шадраван, в който детето иска да пляска по водата с някоя пръчка. Въпреки, че действията на родителя са социално приемливи, разбираеми са донякъде и за детето, то приоритетите им се разминават и фрустрират ситуацията. В последващото от тези ситуации детско поведение може да се наблюдава същата реакция - на неестествени позиции на тялото; може да е съпроводено с плач, писъци, ритане, тръшкане и др., а тези се приемат и за ранни симптоми на детския аутизъм. В тези ситуации действията на родителите са еднозначни, разликата в целите предизвиква фрустрация и като следствие от нея се случва последващата детска реакция. Освен това ситуациите са сравнително краткотрайни, а и за детето е приблизително ясна целта на родителските действия. Последващите действия на родителя, въпреки че са възпрепятствали играта или е отнет сладоледа, са поне частично приемливи за детето.

Да разгледаме следната ситуация в два варианта, как би изглеждала на дете, независимо дали някой от анализаторите му общува по специфичен начин със средата; как би изглеждала тя на страничен наблюдател. Ситуация, в която родителят е с добри намерения и в същото време негово действие, чиято цел е да предпази детето, му причинява болка или травма. Първи вариант: Родителят и детето са на разходка. Отиват на някъде, детето се спъва. Родителят, който го държи за ръка, го дърпа рязко и му причинява локсация на раменната става. Тази ситуация не е интеракция, но в нея се съчетават доброто намерение на родителя и причиняване физическа болка на детето. Какво би се случило след тази ситуация: родителят, разбирайки, може да се притесни, може да се почувства виновен, тези чувства ще променят лицеизра, ще се промени тона към сериозен, загрижен. Родителят ще предприеме адекватни мерки, действия, ако се налага, ще опита да успокои детето; ще потърси лекарска помощ. Детето вижда промяната в поведението на родителя. Сборът от тези действия, жестове, лицеизраз, тон се приближава до това, което се има в предвид под предаване на съобщение посредством социална интеракция. Тя е еднозначна и детето успява да разгадае социалния контекст; причината, поради, която му е причинена подобна травма. То забелязва съществената разлика в поведението, промяната на приоритетите. Така то се учи да разпознава общия смисъл на сбора от действия и сигнали, подавани от родителя.

Изводи и заключения:

От описаните ситуации можем да стигнем до следните изводи: 1. Почти неизбежно е понякога във взаимоотношенията родител-дете да се случва неприятна ситуация. 2. Налични са ясните "действие" и "стимул", предизвикващи реакцията у детето. 3. Описаните детски реакции са сходни със симптоми на аутистичното разстройство, но са изолирани и сравнително краткотрайни. 4. Като цяло не са постоянно и често повтарящи се. 5. Наблюдава се промяната в поведението на родителя след ситуацията. 6. За детето няма особено значение кой е прекъснал играта му, по- важно е, че е прекъсната.

Втори вариант на ситуацията: Ситуация и поведение на родителя, които могат да обусловят у детето аутистично поведение: Какви биха били възможните последващи действия на родителя от ситуация, в която детето не се е спънало, а родителят причинява същата травма, без да разбира какво извършва. Как би изглеждала тя за дете или възрастен, ако вместо описаните действия на родителя, той извърши следното: Причинявайки локсация на раменната става продължи по пътя, сякаш нищо не се е случило; подсвирква си, пее или разказва нещо, весело му е; продължава да опъва ръката и травмира ставата, опитва се да причини същото и на другата. Лицеизразът му е весел и сякаш това за него

371

е много приятно занимание или със загрижен лицеизраз се опитва да причини същата травма на другата ръка. Подобно поведение за детето ще остане непонятно; усмивката, добродушного или загрижено изражение ще изгубят своя смисъл и подкрепа, която иначе оказват. Дори ще изглеждат парадоксални и изключително неприемливи. Последващите действия на родителя не се променят рязко, а липсва и смисъла на тези действия за детето. Поради неразбиране, незабелязване, че някое действие причинява болка, емоцията не се променя; у родителя поведението остава без промяна и той продължава да подава стимули, които вече изобщо не са подходящи, защото ситуацията за детето се е трансформирала и му изглежда фрустрираща, двузначна, причиняваща дискомфорт. Подобна интеракция ще изглежда тежко парадоксална, непонятна и без смисъл за детето. За възрастен, наблюдаващ и разбиращ подобна ситуация, поведението на родителя също ще изглежда първоначално непонятно, а ако е по-емоционален, вероятно скоро ще се намеси да спасява детето, с което да се прекратят подобни действия. Предизвиканата от друг възрастен ситуация, намесата му в този случай ще е изгодна за детето, действията ще се прекратят, родителят ще разбере и не би извършвал тези действия. Много по-парадоксално и безмислено ще изглежда на детето, ако намесилият се друг възрастен, също не разбирайки ситуацията, извършва и той подобни действия. Действия, които лишават от смисъл ситуацията, обезсмислят другите стимули, използвани за подкрепа на интеракцията. От описаните ситуации само в последната може да се случи да произтече поведението на дете, да се генерализира до степен на аутистичното разстройство и то, ако това се случва често и в различни варианти. Всъщност подобно обезмисляне на сбора от стимули може да се случва, не защото възрастния иска да причини болка на детето, а поради специфичното взаимодействие на детския сетивен анализатор със средата. Поради специфичното взаимодействие на анализатора със средата е възможно той да придава на иначе подпрагови, безобидни или приемливи за другите стимули необичаен интензитет, а тези да придават контрастен, двузначен ефект на сбора от действия и да обезмислят значението на другите, иначе подходящи подавани стимули. Контраста, фрустрирането на ситуацията без причина, които е възможно да се случват реално, не придават смисъл на ситуацията, обезмислят общия социален контекст на иначе приемливия за другите сбор от стимули. Умишлено е трудно, близо е до невъзможно, да се постигне такова обезмисляне на ситуация и подобно поведение, поне във взаимоотношенията родител-дете. Подобно поведение клони към тежка психопатия, а такова не се наблюдава у родителите на аутистичното дете. Ако по някаква причина възрастният реши умишлено да причини болка на дете, то неговото поведение отново се променя и клони към еднозначно. Също така емоцията на възрастния в подобна ситуация е различна и в повечето случаи е в синхрон с подаваните стимули.

Съпротива - изглежда абсурдно родителят или друг възрастен да не забележат конкретното действие, което причинява дискомфорт на детето. Дали е така? 1. У съвсем малкото дете отсъства членоразделната реч (независимо дали е гладно или нещо го боли, то ще се изрази посредством плач). Налага се да гадаем за причината на плача, но това е при вътрешен дискомфорт. Когато стимулът е външен, както е в случая, който разглеждаме, то може съвсем ясно да се разпознае (по лицеизраз и др. още при 5-6 месечно дете, а и при по-малко), кое причинява радост или дискомфорт. 2. Стимулите, дразнителите, предизвикващи дискомфорт може да са подпрагови, маловажни за възрастния (в случая много важно), но външните стимули се отчитат от сетивността, а за нея е обичайно да се самосезира и в рамките на възможното и да се опитва да облекчи причинения дискомфорт.

Изводи и обобщения : Остава неясна причината, поради която у аутистичното дете са нарушени социалните взаимоотношения. От една страна у родителите не се описва поведение, различно от това на останалите такива. От което следва, че би трябвало детето да страда, когато го разделят от родителите му, а не когато същите искат например да го прегърнат. От друга у аутистичното дете често се описва поведение и симптоми спрямо 372

родителите, а и не само спрямо тях, сходни с признаците на тревожност, страх, дори ужас. В същото време имаме от тяхна страна еднозначната добронамерена социална интеракция, която е ясен стимул, доказал се в безброй ситуации като работещ и предизвикващ ответна реципрочна реакция в поведението. Осъществявайки такава спрямо дете от аутистичния спектър се наблюдава парадоксална, тежко контрастна на стимула реакция. Реакции, чиито корен остава неясен от една страна, защото се отричат халюцинации при аутистичното разстройство, а от друга са налични признаци на страх, а страхът обичайно има реален и конкретен обект. Всъщност, ако съществува този обект на страх, то разкривайки го родителите ще търсят вариант да го избегнат, а избягвайки го ще облекчат много сериозно детската психика. Сетивност или свръхсетивност ще рече, че подпрагови или маловажно изглеждащи стимули се преживяват, като прекомерно интензивни от детето, но говорим за външни стимули, подавани от човек, а по детската реакция не е труддно да се разбере кои са. От което следва, че възрастният би ги избягвал, когато ги забележи (стига да му е възможно). Частично би било проблем, ако няколко стимула едновременно причиняват дискомфорт, но отново не би било трудно да се забележи кои са - поради това, че са външни. Но тези стимули остават незабележими не само за родители, но и за специалисти, а е налична само реакцията. Отново въпросът остава отворен.

Библиография:

1. Василева Н. "Диагностика и терапия при генерализирани разстройства на развитието", под ред. на Боянова В., Фондация "Социална комуникация" София 2006 г.

2.Манчев Ив. "Неврология", под ред. на проф. д-р С. Янчева, дмн; Знание, Ст. Загора 1998 г.

3. "Международна класификация на болестите - 10 ревизия", Психични и поведенчески разстойства Категории F 80 - F 89. Национален център по обществено здраве; Център за сътрудничество със СЗО за изследване и обучение в областта на психичното здраве. Българска психиатрична организация София 2003 г.

4. "Речник по психология", Наука и Изкуство, София 1989 г.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.