Научная статья на тему 'Хранене на новороденото при ромския етнос в България'

Хранене на новороденото при ромския етнос в България Текст научной статьи по специальности «Фундаментальная медицина»

CC BY
93
13
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Аннотация научной статьи по фундаментальной медицине, автор научной работы — П. Дърмонска, Д. Черванский, Т. Китова

Изследвани са 52 майки от ромски произход чрез попълване на анонимна анкетна карта с пет въпроса от храненето на новородените им деца. Резултати: 84,62% от родилките са предпочели кърменето и 15,38% са използвали адаптирано мляко. До 6 месечна възраст са кърмили 59,09%, до 1-годишна възраст са кърмили 9,09%, до 18-месечна възраст 9,09%, до 24-месечна възраст 9,09%, до 3-годишна възраст 4,54% и до 4-годишна възраст 4,54%. По-голямата част (84,62%) от анкетираните са предпочели кърменето. Естественият начин на хранене на новородените от квартал Източен, община Пловдив е предпочитания от ромските майки.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Хранене на новороденото при ромския етнос в България»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.

ХРАНЕНЕ НА НОВОРОДЕНОТО ПРИ РОМСКИЯ ЕТНОС В БЪЛГАРИЯ П. Дърмонска, Д. Черванский, Т. Китова

Катедра анатомия, хистология и ембриология, Медицински Университет Пловдив

Резюме: Изследвани са 52 майки от ромски произход чрез попълване на анонимна анкетна карта с пет въпроса от храненето на новородените им деца. Резултати: 84,62% от родилките са предпочели кърменето и 15,38% са използвали адаптирано мляко. До 6 месечна възраст са кърмили 59,09%, до 1-годишна възраст са кърмили 9,09%, до 18-месечна възраст - 9,09%, до 24-месечна възраст - 9,09%, до 3-годишна възраст - 4,54% и до 4-годишна възраст - 4,54%. По-голямата част (84,62%) от анкетираните са предпочели кърменето. Естественият начин на хранене на новородените от квартал Източен, община Пловдив е предпочитания от ромските майки.

Въведение:

Храненето на новородените деца е тема на дискусии в световен мащаб поради значимостта си за подрастващите деца. Мненията на специалистите за кърменето и използването на адаптирани млека са разнопосочни. В България не съществуват регистри, които да дават информация за начина на хранене на новородените, нито за вродените малформации. Брошура на Столична хигиенно-епидемиологична инспекция от 2001г призовава: „Кърменето на бебето е идеален начин на хранене, който му осигурява нормален растеж и развитие, като едновременно с това оказва уникално биологично и емоционално въздействие върху здравето на майката и на детето!"

Според Американската педиатрична асоциация кърмата е най-добрата храна за бебето, включително за преждевременно родените или болни бебета. Тя е уникална по своя състав, незаменима е при храненето на бебета и всички нейни заместители значително се различават от нея. Кърменото дете е еталон за преценка на останалите алтернативни методи на хранене по отношение на растеж, здравословно състояние, интелектуално развитие и други краткосрочни и дългосрочни ползи. Препоръчва се кърменето да продължи поне през първите 12 месеца и дотогава, докато е приемливо и за майката, и за детето [1].

Други автори изтъкват, че жените, хранени като бебета с адаптирано мляко, са изложени на по-голям риск от развитие на рак на гърдата като възрастни. За жените както преди, така и след менопаузата, рискът да заболеят от рак на гърдата е с 25% по-нисък, ако са били кърмени, а не хранени с адаптирани млека [2]. Друг аргумент в подкрепа на кърменето са и множество изследвания, които доказват по-нисък коефициент на интелигентност на хранените с адаптирано мляко деца, в сравнение с кърмените [3].

Кърменето на новороденото обаче изисква физическо и психическо отдаване от страна на майката. Храненето през четири часа, което се препоръчва от Б. Спок, изтощава

майката [4]. Различни проучвания доказват, че резултатът е постродилна депресия, както и алергизиране на новородените.

В България грижите за новородените са приоритет на общопрактикуващите лекари и майките. Съществувалите в миналото задължителни посещения в детските консултации са заменени с часове за детско консултиране при личните лекари, които не са задължителни. Начините на хранене на новородените се препоръчват на родилките, но не съществува система за надзор. Съществува Национална асоциация „Подкрепа за кърмене", която е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано на 26.07.2010 г. в Софийски градски съд. То е създадено за осъществяване на дейност в обществена полза. Други източници на информация са интернет и по-възрастни жени в семейния кръг. За ромските семейства облигатни са мненията на майката и бабите в семейството. Нашето изследване е провокирано от липсата на данни за начина на хранене на ромските деца.

Цел:

Да се проучи начинът на хранене на деца в кърмаческа възраст в ромски семейства.

Материал и метод:

За целта на проучването са анкетирани 52 майки от ромски произход от квартал Източен, община Пловдив. Изследваните жени попълниха анонимна анкетна карта с пет въпроса относно храненето на новородените им деца. Получените данни са обработени чрез статистическа програма SPSS 17.0. Приложени са дескриптивен и вариационен анализ.

Резултати:

От изследваните 52 родилки, предпочелите кърменето са 44 майки (84,62%). От тях 16 (36,36%) са хранели децата си естествено - кърмене, 8 (15,38%) изкуствено - адаптирани млека, и 28 (63,56%) смесено (Фиг. 1).

ест ее IBs ни илкупвеко смесено\ранене

хранене хранение

Фиг. 1. Разпределение по начина на хранене на кърмачето

Жените, които са използвали единствено майчиното си мляко, са кърмели различен период от време:

Тези от тях, кърмели до 6 месечната възраст на новородените са основният дял от анкетираните - 26 жени (59,09%). Майките, кърмели до 12-месечна възраст на детето са 4 (9,09%), до 18-месечна възраст - 4 (9.09%), до 24 месеца - 6 (13,63%), до 36 месеца - 2 (4,54%) и до 48 месеца - 2 (4,54%).

30 26

25 п

20 -

15

10 6

П - и и Ш » .

ДО 6 месец до 12 до 18 до 24 до 36 до 48 месец месец месец месец месец

Фиг. 2. Разпределение по времетраене на кърменето

При 28 (63,63%) от анкетираните майки е използвано и адаптирано мляко, съвместно с кърменето. Периодът на употребата му е средно по 9,9 месеца - от 3 до 15 месеца (Фиг. 2).

Единствено адаптирано мляко без майчина кърма са получавали 15,38% от новородените, като периодът на използването му е средно около 9,7 месеца.

Около 50% от анкетираните (25 родилки) съобщават, че са кърмели новородените и през нощта.

Обсъждане:

Кърмаческата възраст обхваща периода от края на първия месец до навършването на една година. Характерен за този период е начинът на хранене: в първите 4-5 месеца детето получава почти изключително майчино мляко, от 5-тия до 8-ия месец започва захранването и нагаждането на детето към специална кърмаческа храна, а през последното тримесечие -приучването му към храната на възрастния [5].

Нашето проучване също показа, че по-голямата част (84,62%) от анкетираните са предпочели да кърмят новородените, като само 15,38% са избрали храненето с адаптирано мляко. Този факт може да се обясни както с поощрителните програми на СЗО и Българското правителство, така и с културно-социалния статус на ромските семейства. Според Световната здравна организация кърменето е идеалната храна за здравословен растеж и развитие на кърмачетата и е неразделна част от репродуктивния процес с важни последици за здравето на майките. Препоръчва се то да продължи минимум шест месеца, а след тях да се включи и обща храна заедно с майчиното мляко [6]. Кърмата съдържа всички необходими белтъчини и мазнини, повече млечна захар в сравнение с животинските млека, достатъчно количество витамини и минерални соли, както и повече желязо от кравето мляко. Проучвания доказват, че кърменето има благоприятен ефект и над организма на майките- сукането на детето стимулира обратното развитие на матката [7], създава емоционална връзка с новороденото [8] и предпазва от развитие на рак на гърдата и яйчниците [9].

Културно-социалният статус на ромските жени оказва не по-малко влияние - в голямата си част те отглеждат по три и повече деца, като не работят и прекарват времето си в грижи за семейството. Това им дава идеална възможност да кърмят новородените си за дълъг период от време (около 10% от анкетираните са кърмели по 36 и дори 48 месеца).

Тъй като ромите са свободолюбиви по природа, те не зачитат общоприетите норми, а се влияят от семейно-родовите старейшини, които са майките и бабите. Под тяхно влияние младите ромки предпочитат кърменето и гледат с недоверие на адаптираните млека. Прибягват до тях при недостатъчно кърма, като често ги заместват с краве мляко. 63,63% от анкетираните съобщават,че са използвали адаптирано мляко заедно с майчиното, но периодът на употребата му е относително кратък- от 3 до 15 месеца.

Заключение:

Въпреки че културно-социалният статус и информираността на ромските майки са ниски, те са силно повлияни от традициите и семейно-родовите старейшини и избират много добро хранително начало за децата си, препоръчано от множество български и международни педиатрични организации. Естественият начин на хранене на новородените от квартал Източен, община Пловдив е предпочитания от ромските майки. Ролята на акушерката и общопрактикуващия лекар трябва да бъде определяща при разясняване възможностите за избор на хранене на новороденото и кърмачето и правилното из ползване на адаптираните млека.

Библиография:

1. A.A.P. Breastfeeding Policy.ent: Breastfeeding and the Use of Human Milk Pediatrics Vol. 115 No. 2 February 2005

2. Freudenheim, J. et al. 1994 „Exposure to breast milk in infancy and the risk of breast cancer". Epidemiology 5:324-331

3. H.Mortensen EL et al (2002). „The association between duration of breastfeeding and adult intelligence" JAMA 287: 2365-71

4. B. Spock, "Baby and child care", A Giant Cardinal Edition, New York, 1966

5. Л. Рачев, Каменова, Желев, Бойдашева, Чернева, „Отглеждане на кърмачето и малкото дете", Медицина и физкултура, София, 1976

6. „Global Strategy for Infant and Young Child Feeding", World Health Organization in collaboration with UNICEF

7. The Complete Book Of Breastfeeding M.S. Eiger. MD, S. Wendkos Olds, Copyright 1999, Workman Publishing Co., Inc., 708 Broadway, New York, NY 10003

8. Uvnas-Moberg, Eriksson: „Breastfeeding: physiological, endocrine and behavioral adaptations caused by oxytocin and local neurogenic activity in the nipple and mammary gland." Acta Paediatrica, 1996 May, 85(5):525-30

9. Jernstorm, H et al „Breast-feeding and the risk of breast cancer in BRCA1 and BRCA2 mutation carriers." J Natl Cancer Inst. 200496:1094-1098

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.