CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
РАЖДАЕМОСТ И АБОРТНОСТ СРЕД РОМСКИ И БЪЛГАРСКИ
ЕТНИЧЕСКИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ Петя Дърмонска1, Таня Китова1, Денис Черванский1, Лора Попова2 1. Катедра анатомия, хистология и ембриология, Медицински университет - Пловдив, България
2. Катедра Социални и правни науки, Технически университет -
Варна, България
Абстракт:
Демографските показатели раждаемост и абортност са детерминанти, определящи естествения прираст на всяка нация. В световен мащаб средният прираст е 1.17%. За България обаче той е отрицателен. Настоящото изследване има за цел да установи нивата на раждаемост и абортност сред жени, самоопределящи се по етническа принадлежност като роми, и да ги съпостави с контролна група жени с българска етническа принадлежност. В проучването участват общо 93 жени на възраст от 15 до 60 години: 48 от тях се самоопределят като роми и 45 - като българи. Данните са обработени със статистическа программа SPSS, версия 17.0. Проучването доказва, че в сравнение с българките, които имат по две бременности и по две раждания, жените от ромски произход са многодетни (33,28%); тези, които никога не са имали аборт, са два пъти по-малобройни (35,36%) от жените с български произход (75,48%). 33,28% от жените от ромския етнос имат три и над три аборта, а онези, които са родили до навършване на 30-тата си година, са 84,62%. На тази възраст само 58,83% от изследваните българки имат деца. Различията в културния, социално-икономическия и образователния статус на изследваните групи водят до значими отлики както в идеала за семейство, така и в неговата реализация.
Въведение
Демографските показатели раждаемост и абортност са детерминанти, определящи естествения прираст на всяка нация. В световен мащаб средният прираст е 1.17%, но за България той е отрицателен. От 1925г. до днес се наблюдава тенденция на намаляване на раждаемостта. След социално-икономическите промени през 1989 г. раждаемостта стига равнище 7,7%о. Спад се наблюдава при всички етнически групи, но при ромите и турците той е по-малък в сравнение с българите.
Според данните на Националния статистически институт от 2001 г. повечето български семейства искат да имат по две деца (70%), но усложнената социално-икономическа обстановка в страната се оказва една от основните причини 60% от тях да не са осъществили желанията сип.
Влияние върху спада на раждаемостта оказват демографските тенденции, понижената плодовитост на жените в детеродна възраст, намаляването на общия брой жени в детеродна възраст, както и увеличаването на възрастовата граница на първескините.
Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването
сочи, че през 2013г са родени едва 62090 бебета. Точният брой на извършените аборти обаче не е известен0. Съгласно Наредба № 32 от 30.12.2008 г. на Министерството на здравеопазването като аборт се определя прекратяването на бременността, когато плодът не е показал признаци на живот, теглото му е под 600 грама и/или бременността е продължила по-малко от 22 гестационни седмици. Броят на абортите на 1000 живородени в България е два пъти по-висок от средния за Европейския съюз. Въпреки че извършените в медицински заведения аборти са документирани, липсата на национални регистри със статистически данни за броя и типовете аборти (по медицински показания, спонтанни и криминални), както и за конгениталните малформации при живо- и мъртвородените е сериозен пропуск и недостатък на системата.
Цел на проучването
Търсенето на актуалните причини за отрицателния прираст е основа на проучването, което има за цел: установяване на нивата на раждаемост и абортност сред жени, самоопределили се като роми, и съпоставянето им с нивата на контролна група жени с българска етническа принадлежност.
Материал и методи
В проучването участват 93 жени на възраст от 15 до 60 години. 48 от тях се самоопределят като роми и 45 - като българи. За всяка от участничките е попълнена анонимна анкетна карта, съдържаща по седем отворени въпроса. Данните са обработени със статистическа програма SPSS версия 17.0. Приложени са дескриптивен и вариационен анализ.
Резултати и обсъждане
От общо изследваните 93 жени на възраст от 15 до 60 години най-голяма е групата на възраст между 15 и 30 години от ромски произход - 54,08%. Групата на българките е най-многобройна във възрастовия интервал от 31 до 45 години - 42,18%.
нула една две три четири
■ роми ■ българки
Фиг. 1. Брой бременности
Изследването на броя бременностите при двете групи установи, че най-често жените от български етнически произход са с две бременности - 42,18%, докато жените от ромски произход имат по четири и над четири бременности - 43,68% (Фиг. 1). Жените от ромски етнически произход без регистрирана бременност са едва 2%, а българките са 15,54%, т.е. 13,54% повече в сравнение с ромките.
Почти пет пъти по-често жените в ромските семейства зачеват по четири и повече пъти (44%) в сравнение с българките (9%).
Нивата на абортност при анкетираните жени от ромски произход са много по-високи -
64,58% от анкетираните имат аборт, в сравнение с българките - 24,52%. Българките, които никога не са имали аборт, са два пъти по-многобройни (75,48%) от тези от ромски произход (35,36%). Нито една от анкетираните българки няма повече от два аборта, докато 33,28 % от жените от ромския етнос имат над три аборта (Фиг. 2).
Фиг. 2. Брой аборти
Получените резултати за живородените деца установи, че и двете разглеждани групи имат най-често по две живородени деца (37,44% - роми; 55,50% - българи), но се установява тенденцията българките да имат по две деца, а ромските семейства да бъдат многодетни - с по три и повече живородени деца (33,28%) (Фиг. 3).
25
25 20 15 10 5 0
12
11
едно две три над четири без деца
■ роми ■българки
7
5
Фиг. 3. Брой живородени деца.
84,62% от жените от ромски произход до 30 годишна възраст са вече раждали, докато при българките този процент е едва 58,83%, т.е. с 25% по-нисък.
Обсъждане
Изследвания за нивата на раждаемост и абортност се провеждат ежегодно в национален и световен мащаб с цел изясняване на причините за демографския срив.
Нашето проучване доказва, че в сравнение с българките, които имат по две бременности и по две раждания, жените от ромски произход са многодетни (33,28%).
Според Martin & Gamella0 причините за многодетности се коренят в особеностите на ромския етнос, за когото са характерни: съвместно съжителство, считано за брак, ниски нива на безбрачие, ранна възраст при сключване на брак, значимост на етническата принадлежност. Етническото самосъзнание е водещо при сключване на браковете, осъществени още на 12-13 годишна възраст с помощта на традиционните ромски брачни техники. Това води и до по-висока раждаемост. Тенденцията е посочена и от Tamas Bereczkei в неговото мащабно изследване на унгарския ромски етнос1.
Настоящето проучване доказва, че жените от ромски произход, които никога не са имали аборт, са два пъти по-малобройни (35,36%) от тези с български произход (75,48%). 33,28 % от ромските жени имат три и над три аборта.
Ромите се стремят да избягат от дисциплинарните принуди, тъй като ги преживяват като отнета свобода. Йерархийте също не ги впечатляват. Ценности са тялото, движението, семейно-родовите връзки и децата. Така абортът се оказва въпрос на образованост и личен избор. 33% от жените в ромските семейства имат по три и над три аборта. Подобни са резултатите за честотата на абортите и в изследванията на Semerdjieva et al. Според тях този факт се дължи на ниската сексуална култура и недостатъчна информираност за методите и средствата за контрацепция.2
Резултатите от настоящето проучване показват, че жените от ромски произход, които до 30-тата си година са родили, са 84,62%. При българите до тази възраст деца имат само 58,83% от анкетираните.
По данни на Националния статистически институт за 2012 г. средната възраст на родилките в България е 27.8 години. Според Geoffrey Hawthorn ранната възраст при раждане на дете, която се наблюдава и при анкетираните от нас жени от ромски произход, се дължи на ранната възраст при сключване на брак, породена от страха, че неомъжени момичета ще забременеят. Естествено, от значение е и интензивността на сексуалните контакти 4.
При жените от български етнически произход тенденциите са: повишаване на възрастта при раждане на първо дете, отлагане на планираната бременност и намаляване на плодовитостта. Тези нагласи се коренят в трансформиране на идеала за брой деца в семейството. Жените в детеродна възраст предпочитат първо да постигнат желаните от тях кариера и социално-икономически минимум, преди да родят дете1.
Заключение
Различията в културния, социално-икономическия и образователния статус на изследваните групи водят до значими отлики както в парадигмата за семейство, така и в допустимого поведение на индивида при нейното осъществяване - основни компоненти на поведението се оказват абортът, броят на децата и допустимата възраст за брак.
Библиография
(Endnotes)
1 Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 - 2020 г. Документът е приет с Решение № 625 на Министерския съвет от 22.08.2006 г.
2 Информационната система за ражданията е регламентирана в НАРЕДБА № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" Обн. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.64 от 17 Август 2010г., изм. ДВ. бр.95 от 3 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2011г
3 Marriage practices and ethnic differentiation: The case of Spanish Gypsies (1870-2000) Original Research Article
The History of the Family, Volume 10, Issue 1, 2005, Pages 45-63
Elisa Martin, Juan F. Gamella
4 Tamas Bereczkei. Kinship Network, Direct Childcare, and Fertility Among Hungarians and Gypsies. Evolution and Human Behavior. Volume 19, Issue 5, September 1998, Pages 283-298
5 Semerdjieva M, Mateva N, Dimitrov I. Sexual culture of gypsy population. Folia Med (Plovdiv). 1998;40(3B Suppl 3):72-5
6 Population and Development: High and Low Fertility in Poorer Countries.Geoffrey Hawthorn (editor)
