CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
КОЛИЧЕСТВЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОБЛЕМА „БЕЗПЛОДИЕ" В БЪЛГАРИЯ - ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА Атанаска Илиянова Маджарова Катедра „Социология и науки за човека", Философско-исторически факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" Пловдив
QUALITATIVE PRE SENTATION OF THE PROBLEM "INFERTILITY " IN BULGARIA: OPTIONS AND CHALLENGES Atanaska Iliyanova Madzharova Department of Sociology and Human Sciences, Faculty of Philosophy and His tory, Plovdiv University „Paisii Hilendarski"
Abstract:
The topic of the demographic situation in Bulgaria has been a reason for reflections and debates for decades. The aging population, seeking better opportunities for living and realizing bulgarians, low birth rates are a background for another important problem - the reproductive difficulties. There are no accurate statistics in Bulgaria that provide data on the number of people who have difficulty in realizing their desire to become parents. Quantification is the main challenge to describe the problem.
Key words: birth, child, demography, population, family
Тревожното говорене за демографска криза в България не е ново явление. За такива опасения пише и проф. д-р. Стефан Консулов в статията си „Най-голямата опасност за българския народ - неговото стопяване":
„Напоследък все повече се пише у нас върху един тревожен факт: намалената раждаемост у нас. Този въпрос е от най-голяма важност и трябва спокойно и всестранно да бъде разгледан, а не само от известно становище, както правят някои" (Konsulov, 1938)
Както изглежда, опасенията за това да бъдем последните живеещи на територията на България са провокирали към размисли интелектуалци много преди въпросът да добие съвременните мащаби. Освен, че се е безпокоял за стопяването на нацията ни, в статията си проф. Консулов е изложил свои предложения за това какви мерки на държавно
(политическо) ниво е нужно да се предприемат, за да се насърчи раждането на повече деца и да няма бездетни:
„Давайте навсякъде известно предпочитание на семейния и то толкова повече, колкото повече деца има семейството му. Предпочитайте го при заемане на държавна или обществена служба, като прогресивно увеличавате възнаграждението заедно с увеличение на семейството, прогресивно намалявайте данъците за многочленните семейства; и обратно: нека бъдат оставяни на заден план онези, които не искат или ограничават числото на децата, нека се стоварят върху тях държавните или обществени тежести, които се смъкват от родителите на многочленните семейства; може да се помисли и за посягане върху наследството на семейства с малко или без деца. " (Коши1оу, 1938)
Както става ясно, мерките, които са предложени имат ясно заявен насърчителен характер към семействата да раждат повече деца и укорителен към онези с малко или без деца. Политиката, която предлага Консулов има разграничителен характер с акцент върху числеността на родените в семейството деца. Многочленните семейства, препоръчва да бъдат поощрявани и дори да се увеличава възнаграждението на работещия в държавно учреждение или обществена служба - пост, получен отново заради многото деца в дома. На противоположната позиция са семействата с по-малко деца или без деца. Те за разлика от първата група, следва да бъдат санкционирани и наказани за това, като се предлага да нямат данъчни облекчения, да не се ползват с предимство при започване на работа и дори да се „посегне" на наследството им. За успеха на намерението си за увеличаване на раждаемостта той залага именно на политическата власт и на мерки на държавно ниво, които да насърчат или принудят хората да раждат повече деца. Песимистичният тон на прогнозата за влошаване на демографската ситуация е често срещана реакция към темата и днес.
Обвързването на броя на децата със социалния и професионален статус (според съвета на проф. Консулов) поставя в кризисна ситуация двойките с репродуктивни проблеми, които искат да имат деца, но поради медицински причини не могат. Според представители на неправителствения сектор броят им се увеличава (информацията е на база проведени лични срещи и интервюта), но точна статистика няма и не би могла да се направи заради спецификата на проблема. На практика, един здрав индивид (мъж и жена) във фертилна възраст е възможно да не подозира, че има репродуктивен проблем и в едно социологическо или статистическо проучване би дал погрешна информация за себе си. Така липсата на официална статистика за броя на хората с репродуктивни затруднения се обуславя от особеността на медицинския фактор „фертилност" и знанието за наличие на проблем.
Социологическото проучване „Изследване на проблемите нарепродуктивното здраве "' е първото, считано за официално от представителите на фондация „Искам бебе" и сдружение „Зачатие". Според данните от него около 145 000 семейства в България имат тези проблеми. Проведено е от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД ЕООД в периода август - септември 2013 г. сред 1070 лица, попълнили уеб базирана анкетна карта. Проектът е продължение на реализирано през месец април (19.04 -
1 Стартира първото национално представително изследване на репродуктивните проблеми в страната: http://www.zachatie.org/novmi/kakvo-pravi-zachatie/1273-стартира-първото-
национално-представително-изследване-на-репродуктивните-проблеми-в-страната (Последно влизане 07.07.2017)
23.04.2013 г.) национално представително изследване на Института, сред 2913 пълнолетни граждани на страната, посредством пряко индивидуално интервю по домовете. Върху тази база са селектирани хора в репродуктивна възраст между 23 и 50 години - 727 души. Според първия етап на изследването, двойките, които имат репродуктивни проблеми в България са над 145 000. Неосведомените са между 360 000 и 500 000 души. Приблизително 30 000 души са опитали да разрешат проблема си чрез самолечение, а 4 на сто споделят, че проблемът е чисто психологически и че не е необходима медицинска помощ. Спрямо получените резултати се провежда втората вълна на проучването като са поканени за участие и лицата от първата вълна, които са споделили за себе си, че са имали репродуктивни проблеми в миналото или имат в настоящето. В основната си част лицата, които се отзовават да вземат участие са жени (96%). Сред анкетираните преобладават висшистите - 74%, следвани от тези със средно образование - 25%. Изследването регистрира мнения и на лица с основно и по-ниско образование - 1%.
Именно стремежът за придобиване на високо образование дава повод да се говори за времеви фактор, т.е. времето инвестирано в завършване на по-висока образователна степен и добра реализация на пазара на труда. Това обаче отдалечава българската жена от създаване на семейство и деца. По данни на НСИ, в България се утвърждава тенденцията за нарастване на средната възраст при раждане на първо дете - между 25,1 и 30,5 години2.
През в периода 16 - 27.04.2015 г. по метода на полустандартизираното интервю е проведено изследването „Репродуктивни нагласи на младите български жени", като по домовете им са интервюирани 703 жени на възраст между 18 и 43 години, живеещи в големите градове на страната и са със средно и по-високо образование. То се осъществява като социален проект на болница за женско здраве „Надежда", Тъканна банка „Биорегенерация" и фондация „Майка навреме". Посветено е на информираността относно работата на биологичния часовник и границите, които той поставя на жената. На страницата на фондацията могат да бъдат подробно разгледани резултатите от проучването, разпределени в следните категории: паспорт на изследването; ценностните приоритети на жените, участвали в изследването; ценността да имаш дете; фактори, които обуславят решението да имаш дете; какви са възможните притеснения свързани със забременяване и раждане; базисна информираност на жените относно забременяването; нагласи и поведение спрямо възможността да се замразяват яйцеклетки3.
Става ясно, че в България са проведени само две изследвания за проверка нагласите и проблемите, свързани с възпроизвеждането. Данните от тях са относителни, заради спецификата на проблема и чувствителността по темата, която е дълбоко лична и индивидуална. Методът на изследване, който би дал яснота по темата е количествено проучване чрез анкетна карта, която да бъде изработена така, че да обхване въпроси от двете, вече проведени проучвания, но да включва и въпроси, свързани със семейната среда, в която се израснали респондентите (с разведени родители, с един родител, в дом за деца, лишени от семейни грижи), с цел да се провери нагласата им за създаване на собствено
2 http://www.nsi.bg/bg/content/2958/средна-възраст-на-майката-при-раждане-по-местоживеене-статистически-райони-и-области: Средна възраст на майката при раждане по местоживеене, статистически райони и области (Последно влизане 04.11.2017)
3 Социологическо проучване „Репродуктивни нагласи на младите български жени" Национално представително проучване на жените във фертилна възраст от големите градове със средно и по-високо образование. Април 2015: http://www.maikanavreme.bg/misia-maika/sotziologichesko-prouchvane-reproduktivni-naglasi-па-тМке-Ъи^агек^еш-арп1-2015/ (Последно влизане 06.11.2017)
семейство; информираността по отношение на репродуктивното им здраве; да засяга техния медицински опит; да провери приоритетите в живота на младите българи (жени и мъже) и на кое място сред тях поставят раждането на дете. Literature:
1. Kotseva, T. 2006. Demografiyata: mezhdu sotsialnata nauchnost i biopoliticheskite upotrebi. V: Sotsiologicheski problemi, 1-2, 140-157
2. Konsulov, St. 1938. Nai-golyamata opasnost za balgarskiya narod - negovoto stopyavane. V: Prosveta, 7
Online iztochnitsi:
1. Стартира първото национално представително изследване на репродуктивните проблеми в страната: http://www.zachatie.org/novini/kakvo-pravi-zachatie/1273-стартира-първото-национално-представително-изследване-на-репродуктивните-проблеми-в-страната (Последно влизане 07.07.2017)
2. http://www.nsi.bg/bg/content/2958/средна-възраст-на-майката-при-раждане-по-местоживеене-статистически-райони-и-области: Средна възраст на майката при раждане по местоживеене, статистически райони и области (Последно влизане 04.11.2017)
3. Социологическо проучване „Репродуктивни нагласи на младите български жени" Национално представително проучване на жените във фертилна възраст от големите градове със средно и по-високо образование. Април 2015: http://www.maikanavreme.bg/misia-maika/sotziologichesko-prouchvane-reproduktivni-naglasi-na-mladite-bulgarski-jeni-april-2015/ (Последно влизане 06.11.2017)
За контакти с автора: atanaska19@abv.bg
