CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ПРОУЧВАНЕ НА РЕПРОДУКТИВНИТЕ НАГЛАСИ И СЕКСУАЛНО-ТО ПОВЕДЕНИЕ СРЕД МЛАДИЯ ВЪЗРАСТОВ КОНТИНГЕНТ ОТ
СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ
Мариана Ламбова, Силвия Младенова ПУ"П. Хилендарски", Филиал Смолян
Research on reproductive attitudes and sexual behavior among young adult contingent of Smolyan region, Bulgaria
Mariana Lambova, Silviya Mladenova University of Plovdiv "P. Hilendarski", Branch Smolyan
Abstract
The aim of this study is to investigate the reproductive attitudes and sexual behavior among young population of Smolyan region. The object of this study are total 182 young people ( 40 men and 142 women), aged 18-40 years old, students in Plovdiv University-Branch Smolyan. The study was conducted through an anonymous questionnaire. Results at this stage of the study show that preferred age of first birth for investigated group is between 20-25 years, but results also show tendency for increase of desired age for birth child in range 26-30 years. The majority part of investigated adhere to the "two-child" family model in his desires, but a little part of representatives prefer a "three-child" model. The results also show that the majority of studies indicate no risk sexual behavior, which is favorable for their sexual and reproductive health in adulthood. But 5-10 percent of investigations of high-risk sexual behavior, which is dangerous for their sexual, reproductive and mental health.
ВЪВЕДЕНИЕ
Демографското развитие на всяка държава е национален приоритет с ключово значение за бъдещето й. Съвременното демографско състояние на България е проявление както на общоевропейски тенденции, така и на собствените й исторически, икономически, социални и културни специфики. За кризисната демографска ситуация основна роля играят намалената брачност и раждаемост, засилената урбанизация, увеличаващите се нива на смъртност и интензивната външна миграция. Паралелно с това се наблюдават сериозни промени в репродуктивните нагласи на населениетои особено в сексуалното и репродуктивноповедение на младите хора, характеризиращо се с нарастваща разкрепостеност [1;2;3;4;5;6]. Рисковото сексуалното поведение на подрастващите и младежите рефлектира върху тяхното сексуално и репродуктивно здраве в зряла възраст. Това обосновава необходимостта от внимателното проучване и анализиране на наблюдаваните явления, изводите от които да бъдат основа за адекватни управленски решения и законодателни действия,опазващирепродуктивно
то здравенанаселението, стимулиращи възпроизводството и опазването на българската нация. Именно голямата обществена, социална и значимост на проблема за сексуалното и репродуктивно здраве на младите хора в България определи и целта на настоящата работа.
ЦЕЛ: Да се проучат репродуктивните нагласи и сексуалното поведение сред младия възрастов контингент от Смолянска област
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Обект на изследване са 182 студенти от Филиала на Пловдивския университет в гр.Смолян, от които 40 мъже и 142 жени, на възраст от 18 до 40 години. Проучване-то е извършено през октомври 2014 година. Дизайнът на проучването включва оценка на демографската структура на изследваните лица, репродуктивните нагласи и сексуалното поведение. Данните са събрани чрез анкетния метод. Проведено е анонимно анкетиране, след получаване на информирано съгласие на участниците в проучването. Математико-с-татистическата обработка на данните е осъществена чрез софтуерния пакет "STATIS-TICA10", като е използван вариационен анализ. За оценка на различията в процентното разпределение между групите е използван критерият х2
РЕЗУЛТАТИ, АНАЛИЗ И ОБСЪжДАНЕ
Репродуктивни нагласи
Получените резултати са представени в Таблици 1 и 2. Както е видно от Таблица 1 по-голямата част от анкетираните - 62% са несемейни, а обшо около 37 % са ангажирани и имат сериозна връзка - една част от тях са семейни, а други съжителстват на семейни начала (консенсуален брак).
По отношение на доходите (Таблица 1), резултатите показват, че общо почти 85 % от анкетираните лица имат минимален (до 360 лв) и нисък средномесечен доход (360-500 лв). Само 9 % имат среден доход (501-700 лв), а едва 6 % от анкетираните имат високи доходи (над 700 лв). Преобладаващият дял на минималните и ниски доходи рефлектира сериозно върху репродуктивните нагласи и репродуктивно поведение на проучвания контингент.
Таблица 1:Разпределение на анкетираните според брачния статус и средномесечния доход
Брачен статус Брой участници Процент Средномесечен доход Брой участници Процент
Несемеен 113 62,1 До 360 лв 92 50,5
Семеен 38 20,9 360-500 62 34,1
Разведен 1 0,5 501-700 17 9,4
Консенсуален брак 30 16,5 701-1000 9 4,9
Над 1000 2 1,1
Репродуктивните нагласи в настоящата работа са проучени чрез желаната възраст за раждане и отглеждане на първо дете и желания брой деца. По отношение на възрастта за раждане на първо дете (Таблица 2), резултатите показват, че преобладава проценты на желаещите това да стане в периода между 20-25 години - 51%. Значителен е и проценты на младите хора - 40%, които предпочитат да родят и отгледат първото си дете малко по-късно, а именно между 26-30 година. Само 2 % от анкетираните са заявили, че желаят да имат дете след 30-годишна възраст. Нашите резултати потвърждават общонационалната тенденция за повишаване на възрастта за раждане и отглеждане на деца.
Що се отнася до броя на желаните деца (Таблица 2), около 80% от анкетираните млади хора са привърженици на двудетния семеен модел. Интересен и обнадеждаващ в
демографско отношение е факгът, че над 10 % от анкетираните предпочитат тридетния модел. Това иде да покаже, че в подобни репродуктивни нагласи у младото население се крие съществен демографски резерв и изследваната територия все още не е с напълно изчерпан демографски потенциал.
Таблица 2:Разпределение на анкетираните според желана възраст за раждане на първо дете и желания брой деца
Желана възраст за раждане на първо дете Брой участници Процент Желан брой деца Брой участници Процент
20-25 г. 92 51,1 Нито едно 3 1,6
26-30 г. 16 40,0 Едно 12 6,6
След 30 г. 3 1,9 Две 145 79,7
Без отговор 14 7,0 Три 19 10,4
Четири и повече 3 1,7
Сексуално поведение
Рисковото сексуално поведение при подрастващите и младежите се свързва с ранната възраст на осъществяване на първия полов контакт, големия брой интимни парт-ньори, поддържане на случайни, безразборни и паралелни сексуални връзки, както и неу-потребата на контрацептиви и средства за предпазване от полово-предавани инфекции. Негативните последици за сексуалното и репродуктивното здраве са нежелана бременност и ранни аборти, полово-предавани инфекции, риск от стерилитет в по-късна възраст, психо-логични травми и др. [6].
Резултатите от проучването на сексуалното поведение сред млади хора от Смолянска област са представени в Таблица 3 и фигура 1.
Таблица 3:Разпределение на анкетираните според някои характеристики на
сексуалното им поведение
Въпроси Положителен отговор (%) Отрицателен отговор (%) Без отговор (%)
Полов живот 89,01 7,14 3,85
Постоянен интимен партньор 76,9 14,3 8,8
Честа смяна на интимните партньори 5,5 89,6 4,9
Предпазване от нежелана бременност 82,4 6,1 11,5
Предпазване от полово-предавани инфекции 85,4 7,1 7,5
Анализът на получените резултати (Таблица 3), на този предварителен етап от проучването показаха, че по-голямата част от анкетираните не показват изразено рисково сексуално поведение. Така 90 % от анкетираните млади хора водят постоянен полов живот, като около 50 % от тях са осъществили своя първи полов контакт между 16-18-година (Фигура 1). Също така 77 % от анкетираните имат постоянен интимен партньор (Таблица 3), а за честа смяна на интимните партньори съобщават едва 5%. Над 82% от изследваните съзнателно предпазват себе си или партньорките си от нежелана бременност и от поло-
во-предавани инфекции.
Налице е обаче и малък процент изследвани, които са високорискови по отношение на сексуалното си поведение (5-10%). Високият риск по отношение на сексуалното и репродуктивно здраве на тези млади хора е свързан с ранна възраст на първия полов акт, честа смяна на интимните партньори, липса на мерки за предпазване от нежелана бре-менност и полово-предавани инфекции (ТаблицаЗ, Фигура 1) .
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
По отношение на репродуктивните нагласи резултатите от настоящия етап на проучването показаха, че предпочитаната възраст за раждане на първо дете сред изследваните млади хора от Смолянска област е в интервала 20-25 години, като се наблюдава ясно изразена тенденция за изместване на желаната възраст в диапазона 26-30 години. По-голямата част от представителите на младия възрастов контингент все още се придържат към двудетния семеен модел в желанията си, като немалка част от анкетираните предпочитат тридетния модел. В подобни репродуктивни нагласи се крие съществен демографски резерв и неразкрит демографски потенциал на изследвания регион.
По отношение на сексуалното поведение сред преобладаваща част от изследваните не се наблюдава рисково сексуално поведение, което е благоприятно за сексуалното и репродуктивното им здраве в по-зряла възраст. Налице е обаче малък процент изследвани с високо рисково сексуално поведение, което е неблагоприятно за тяхното сексуално, репродуктивно и психично здраве.
Благодарности: Настоящата разработка е осъществена с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" на Пловдивския университет, договор № НИ 13 ФС 007/20.03.2013.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Грекова, М. Репродуктивни нагласи и поведение в България (Анализ на резултати от представително социологическо проучване). Българска асоциация за семейно планиране и сексуално здраве, ЦЮТРА-Фонд на ООН за население, 2012, с. 1-59.
2. Сугарева М., Възгледи за раждаемостта в Европа. Икономическа мисъл, 1994, 2.
3. Сугарева М., Семейното планиране в България - съвременни тенденции и проблеми. Авалон, 2006 г
4. Сугарева, М. Съвременната политика за семейството в Европа и България. Население, Юбилеен сборник, 2000, Институт по демография при БАН.
5. Филипов, Д. Икономически теории и обществено мнение за раждаемостта в България. Сп. " Икон. Мисъл " 1996, 2.
6. Цветанова, Н. Рисково сексуално поведение (Проучване сред девойките и младежите на възраст от 12 до 18 години в област Велико Търново). Практическа педиатрия, 2014, 4, с. 22-24.
