CC BY
10
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ДЕМОГРАФСКО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
Мариана Мургова Катедра „Статистика и иконометрия", УНСС
DEMOGRAPHIC STATE OF BULGARIAN POPULATION Mariana Mourgova, PhD, Assistant Prof, UNWE
Abstract
This paper represents the main causes responsible for the population decline in Bulgaria, such as low fertility levels, high levels of mortality, and external migration.
Keywords: fertility, mortality, external migration, population decline, population ageing
Демографската криза в България се свързва основно със значителното намаление в броя на населението, което започва преди четвърт век. В края на 80-те години населението в България доближава 9 милиона. След това, обаче, започва рязко да намалява. Основните причини за това намаление са намалението в раждаемостта, увеличението в смъртността и външната миграция.
През последните години тенденциите в намалението на броя на населението продъл-жават, като причините за това намаление се запазват.
В настоящия доклад се разглеждат причините за намалението в броя на населението в България през периода 2000-2014 г., а именно ниските коефициенти на раждаемост, увели-чението в коефициентите на смъртност, външната миграция и като следствие промяната във възрастовата структура на населението.
Съвременното демографско състояние на България се характеризира с висока смъртност, ниска раждаемост и застаряващо население.
През периода 2000-2014 г. населението в България намалява от 8 149 468 на 7 202 198 или с 947 270. Намалението се дължи на по-високата смъртност в сравнение раждаемостта и външната миграция.
Коефициентът на естествен прираст на населението през периода по данни на Нацио-налния статистичиски институт (НСИ) е отрицателен и намалява от -5,1 на -5,7%о и е най-висок в сравнение със страните от Европейския съюз (ЕС)[1]. Отрицателният естествен прираст се дължи на по-високата смъртност в сравнение с раждаемостта сред населението.
Динамиката в коефициентите на раждаемост и смъртност през периода 2000-2014 г. са представени на графика 1. От графиката се вижда, че коефициентът на раждаемост от началото на периода до 2002 г. намалява, след което значително се увеличава до 2009 г. и отново намалява до 2014 г. В сравнение със средния коефициент на раждаемост в ЕС, с из-ключение на 2009 г., през целия период раждаемостта в България е по-ниска. Най-големи са различията в началото на периода и възлизат на над 1% като в края на периода тази разлика
намалява почти два пъти.
Причина, за нaмaлeниeтo на рaждaeмocттa в България от eднa страна e нaмaлeниeтo в броя на жените в дeтeрoднa възраст като рсзу^ит на промяната във вь>aJcacтoвaтa струк-тyрa на насел-ниете и yвeJиичeниeтo на cрeднaтa възраст на ражданз на дeтe . П)рeз 2000 г. средната възраст на майката при раждане на първо дeтe e 23,5 години, като през 201 4 г ce jf^eJi^iH^^ на 24, 9 годину a cjae/iiaaTa възраст га рaждaнe на дeтe ce yвeличaвa от 226,7 на 28°,1 години.
(От др}1га сатрапа, независимо от ниската рaждaeмocт в страната прeз рaзглeждaния период, тоталният кoeфициeнт на рaждaeмocт, който показва cрeдния брой на дeцaтa които една жена би родила през целиз фертилниз cи ^proa, cпopea пoaъзиocaoaoao ш[oaoaиaocт през cъoaвeaнaaa тещина, ce уaeличaвa от 1,27 nj-e з 2000 г. на 1,5 2 през 201 4 г.
От графикага също се orni-ia, чe ко e(аициeнтът на смъртност в България e значител-нн пи-визок от този на рaждaeмocт и e знaчитeл)ao по-висок от този в ЕС съюз. Докато кoeфициeнтът на cмaaJтнocт в ЕС c близо 10%ь, to в България той e над 14%e ice yвeличaвa до края на периода, като прeз 2014 г.достига 15,1%о.
16,0 15,0 14,0 13,0 12,0 11,0
10,0 -
9,0 8,0
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 КoeKaцaeнт на paKaaeMoca Бългapaя КoeKaцaeнт на paKaaeMoca Еapoпeйcкa cъюз КoeKaцaeнт на cмъpтнocт Бългapaз КoeKaцaeнт на cмъpтнocт Еapoпeйcкa cъюз
Източник:EUROSTAT
ГJJaа)икa 1. Koe(ffltiieHra на рaждaeмocт и смъртност в България и страните от Eврoпeйcкия съюз прeз пeриoдa 2000-2014 г.
Високшъ равнища на смъртност в България са рaзyлтaт от eднa страна на влошената възрастова cтрyктyрa на населениего а именно га yвeличeниeтo a дела на старите хора c]pe^i IcacзJceниeтo и C'a з-yra - на нeeфeкгивraта i- дълко рс;(^ормиращ£1 ce систима на Здрaвeoпaзвaнe, начина га живот ив поведенчески (apTooi (липса на (изическа активност, TOTOHomyneHe, yпoтрeбc на аикохол, нездравословно xрaнзнe и др^.
Ниската раждаемост i- вис ocapa смъртност са едни от ocнoвнитe фaктoритe за нaaaaлeниe ica населението в страната. Друг, He по-малко вaжeн (актор, e външната миграция.
Данни за външнат^мигралдия са наллични от 2007 г. насам, когато Бългърия влиза в ЕС и EUROSTAT започва да отчита тези данни. He са налични точни данни за броя емигри-ралите лица. Причигата за това е, че НСИ (отчита единствено ллицата, които са променили 0(ii>K^JiH0 своето местоживеене. Той не отчита ni-naoa, които по стоянно жиееят в чyжбинa без да променят постоянного си местожителство и така общият брой на емигриралите лица е значително подценен. Данните за изселилите се от страната лица за периода 2007-2014 г. са представени в табл. 1.
Според данните от таблица 1, броят на емигриралите лица през периода е 126354 души.
Таблица 1. Външна миграция в България през периода 2007-2014 г.
Гедини 2007 2008 2005) 2010 20 2 Г 2012 2013 2014
Мисдирали лица (брой) 2225 8 211 2 15)039 27708 9517 16615 Г9678 Г8727
Източник: НСИ
Външната миграция оказва негативно влияние не само върху броя на населението, но и върху възрастовата структура и структурата по образование и придобита квалификация в страната.
В следствие на динамиката в раждаемостта, смъртността и миграцията се променя и възрастоватаструктура на населението. На графика 2. е представено изменението в структурата на населението по основни възрастови групи. Ной-висок е отсосителният дял са населенисто на възраст между 15 и 64 содини (повече от 65%). През 2000 г. относителсеят дял на насесението под 15 и над 65 години е тднакъв - 16%. От 2000 до 2014- г. относителният дсл на населението на възраст под 15 години ив на възраст между 15 и 64 години намалява, а това над 65-годишна възраст се увеличава. В сравнение с другите страни-членки на ЕС, относителният дял на населението на възраст над 65 години е третият най-висок след Германия и Италия [1].
Графика 2. Относителен дял на населението в България по основни възрастови групи за пнриода 2000-2024 г-.
Ниската раждаемост и външнаее миграция, която засяга предимно населението в младите възрасти, както и увеличението в продължителността на живота, води до увеличсние в утносителния дял на въерастното население или до остаряване на населението. На графика 3 е представена динамикате в пр одължителността на живота пре з периода 200020140 г. От график2та се вижда, че продължителността на живота в Б ългария се увеличава до 2013 г., като слабо намаление се наблюдава единствено през 2014 г. От 2Я00 до 2014 г. пр)сдължитслнос;тта на живота се увеличава с повечс от три години. Независимо от увеличаващата се продължителност на живота в България, тя остава най-ниска и при двата пола в сравнение с другите страни членки на ЕС[1].
75,50
75,50 -
75,50 -*
74,50 - -
74,00 -—-
73,50 -^^^ -
743,500 -——' -
72,50
71,00 '------
71,50 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 4000 4001 4004 4003 4006 4005 4008 4007 4002 4009 4010 4011 4014 4013 4016
Източни0: EURO STAT
Гр афика 3. Продължителост на живота при раждане в България през периода 20002014 г.
Според прогнозата на НСИ населението в България се очаква да намалее (графика 4). Прогнозата е разработена в три варианта. Първият вариант на про гнозата (ре алистичен вариант) я разработан съобразно нормативните изисавания на ЕС за демографско и социално -икономичоако развитир на страните- членки. Вторият вариант на прогназата (оптимистичян тариант) е разработан при предположениа за благощоиятни социалио-ико-номически условия в страната в бъдеще. Третият варгиант на прогнозата (песимистичен вариант) е разработен при предпольжение за неблагоприятна! со циално-икономически ус-лооия в странаяа. Разртботенатт от НСИ прогноза е с хтразтнт до 2070 г. Дължината на пртгнтзная е^^р^а^т^д в доклада е о артничендо 2030 г.
Оптимистачният вариант (вариант 2) показва намаление в бртя та населението пре з пртгттзтая ператд с боазт 7%. Нптред първият вариант на прогнозата насолтнието се тчаква да натаоее с повече от 8,5%, а епрред третият вариант - с 9,3%.
7400000 7200000 7000000 6800000 6600000 65400000 6200000 6000000
Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3
2015
2020
2025
2030
Източник: НСИ
Графика 4. Прогноза за броя на населението в България за периода 2015-2030 г. Заключение
През последните петнадесет години демографската криза в България се задълбочава. Равнищата на смъртност са най-високи в ЕС и продължават да се увеличават, раждаемостта е по-ниска от средната за страните-членки на ЕС, а средната продължителност на живота е
една от най-ниските.
Демографското състояние на населението пряко се отразява върху различни аспекти на социално-икономическият живот, свързани с пазара на труда, пенсионната и социалната система. Необходимо е да се отдели по-сериозно внимание на политиките за насърчаване на раждаемостта; въвеждането на ефективна и работеща здравна система и популяризиране на здравословния начин на живот; създаване на работни места с цел да се ограничи външната миграция.
Използвана литература:
1. European Commission, Demography Report, Short Analytical Web Note 3, 2015
2. EUROSTAT, Population, EurostatRegional Yearbook, 2014
3. K. Giannakouris., Ageing characterizes the demographic perspectives of the European societies, Population and social conditions, EUROSTAT, 72, 2008
4. НСИ, Метаданни и методология, 2014
