CC BY
6
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ В БЪЛГАРИЯ И ЕС ПРЕЗ 2013 г. ас. д-р Десислава Шатарова, ТУ - София, Филиал Пловдив, доц. д-р Тони Михова, ТУ - София, Филиал Пловдив
EMPLOYMENT IN BULGARIA AND THE EU IN 2013 Assistant professor PhD Desislava Shatarova, Technical University of
Sofia, Branch Plovdiv Associate Professor PhD Toni Mihova, Technical University of Sofia,
Branch Plovdiv
Резюме: Целта на доклада е да представи актуален анализ на пазара на труда в България и ЕС, свързан с икономическата активност, заетостта и безработицата.
Ключови думи: пазар на труда, заетост.
Abstract: The purpose of this paper is to present an updated analysis of the labor market in Bulgaria and EU related economic activity, employment and unemployment.
Keywords: labor market employment.
В основата на ЕС стои понятието за социална пазарна икономика. Пълната заетост, социалният прогрес, социалното приобщаване, социалната закрила, солидарности и социалното сближаване са включени като приоритетни цели в Договора за ЕС. Високото равнище на заетост, адекватната социална закрила и борбата срещу социалното изключване следва да бъдат взети предвид при разработването и прилагането на всички политики на ЕС.
Заетостта в икономическата лексика се свързва с икономическата реализация на работната сила, по-точно със степента, в която тя участва в обществения трудов процес, в производството на стоки и услуги за пазара. В съответствие с икономическата логика, естествен приоритет на всяка съвременна държава е да разработва политика и при необходимост планове и програми, съдействащи за постигането на пълна, ефективна и свободно избрана заетост като неделима част от нейната икономическа и социална политика.
Анализ на трудовата заетост в България и ЕС през 2013 г.
През второто тримесечие на годината в България е отчетено нарастване на заетостта с 0,3 процента спрямо предходното тримесечие и с 0,7 процента спрямо същото тримесечие на 2012 г. Броят на заетите през второто тримесечие в еврозоната е намалял с 0,1 процента, а в ЕС е останал без промяна спрямо предходното тримесечие, според данни на Евростат.
През първото тримесечие заетостта в еврозоната спадна с 0,4 процента, а в ЕС - с 0,2 процента, като данните са с отчитане на сезонните фактори. В сравнение със същото тримесечие миналата година заетостта се е понижила с 1 процент в еврозоната и с 0,4 процента в ЕС на 27-те, преди присъединяването на Хърватия.
По данни на Евростат 221,8 милиона мъже и жени са били заети, като от тях 145 милиона
са работели в еврозоната. Сред страните членки, за които има налични данни, най-голямо нарастване на заетостта през второто тримесечие спрямо първото е отчетено в Естония (+1,5 процента), Литва и Португалия (по +0,8 процента), Люксембург (+0,7 процента), Чехия и Ирландия (по +0,5 процента), а най-голям спад - в Кипър (-2,1 процента), Испания (-0,5 процента), Холандия, Словения и Словакия (по -0,4 процента).
През второто тримесечие на годината в България е отчетено нарастване на заетостта с 0,3 процента спрямо предходното тримесечие и с 0,7 процента спрямо същото тримесечие на 2012 година.
Равнището на безработица в България през април е 11,6% или с 0,2% по-ниско от март.
В бюрата по труда са регистрирани 380 485 безработни. Те намаляват с 8 038 души спрямо март. През април 2012 г. безработните намаляват с 3 053 души в сравнение с март същата година. Търсенето на работна сила на първичния пазар на труда продължава да е под влиянието на сезонния фактор. Запазва се тенденцията на нарастване на броя на започналите работа на първичния пазар.
През април се увеличават значително постъпилите на работа по програми за заетост и насърчителни мерки за заетост от Закона за насърчаване на заетостта. Допълнително през април са включени в субсидирана заетост около 3 000 безработни с отпуснатите средства от държавния бюджет. Новорегистрираните безработни в бюрата по труда са 45 673. На работа са постъпили 32 528 безработни. На първичния пазар са започнали работа 20 521 безработни, чиито брой нараства с 4 122 в сравнение с март.
По схеми на ОП „Развитие на човешките ресурси" и програми за заетост са постъпили на работа 9 600 души, с 5 309 повече спрямо март. По насърчителни мерки са започнали работа 2 407 човека, 2 164 повече от март.
В периода между 2008 г. (годишни данни) и второто тримесечие на 2013 г.(сезонно коригирания) коефициент на безработица в ЕС-28 нарасна от 7,1 % на 10,9 %. От началото на 2013 г. коефициентът на безработица се запазва сравнителностабилен. През септември 2013 г. общият брой на безработните беше почти 26,9 млн. души (сезонно коригирани данни). Тази стойност съответства на безработица от 11 %, т.е. остава без промяна за шести пореден месец.
Дългосрочната безработица продължава да нараства поради дългата продължителност на кризата . В края на второто тримесечие на 2013 г. дългосрочната безработица в ЕС-28 достигна рекордно равнище от 12,5 млн., което представлява 5 % от активното население.
Младежката безработица продължава да бъде много висока. През септември 2013 г. младежката безработица в ЕС-28 надхвърляше 23,5 %, което представлява нарастване с 0,4 процентни пункта в сравнение с предходната година, но през последните шест месеца тя остава стабилна.
Между отделните държави членки се наблюдават значителни разлики, като данните за септември 2013 г. показват, че равнището на младежката безработица варира от 7,7 % в Германия и 8,7 % в Австрия до 56,5 % в Испания и 57,3 % в Гърция . През последните месеци тази разлика спря да нараства, но продължава да бъде голяма.
Тенденцията по отношение на равнището на заетост продължава да е отрицателна и е необходим съществен обрат на тази тенденция, за да бъде достигната водещата цел в стратегията „ Европа 2020" за равнище на заетост от 75 % при мъжете и жените на възраст 20 - 64 години. Очаква се равнището на заетост в ЕС слабо да се подобри в бъдеще, главно в резултат на очакваното увеличение на БВП.
В няколко държави членки се наблюдава несъответствие между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда. Въпреки, че средно процентът на свободните работни
места не се промени съществено презпоследните три години, безработицатапостоянно се увеличава, което за влошаването на съответствието между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда.
По данни на агенцията по заетостта у нас в началото на годината свободните работни места са били около 25 хиляди. На първичния пазар на труда са били заявени близо 9000 вакантни места, а частният бизнес е търсел около 5500 работници. Най-много свободни работни места са били обявени в сферата на промишлеността (2500), търговията (над 1500) и в държавното управление (около 1000).
През миналата година от предложения за работа в европейския портал за заетост са се възползвали над 1500 българи, като най-предпочитани дестинации са били Германия, Испания и Португалия. Само в Испания са отишли на сезонна работа за бране на плодове над 1000 българи, като кандидатите за работа са били близо 4000.
За България, Унгария, Румъния, Франция и Люксембург делът на свободните работни места е бил 0,6 на сто. ЕС се опитва да подобри пазара на труда чрез по-тясно съгласуване на предлагането и търсенето на работа, като по този начин се цели премахването на пречките пред мобилността на работниците от цяла Европа, както и управление на икономическата миграция.
Статистическите данни за свободните работни места се използват от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ), за да се анализира и следи пазарът на труда на национално и европейско ниво, като тези статистики са ключов показател за структурния анализ на икономиката на ЕС.
28,3% е младежката безработица у нас през септември 2013 г., според данни на Евростат. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. броят на безработните е повече с 4.7%, а коефициентът на безработица - с 0.5 процентни пункта. Това показват данните на НСИ. През третото тримесечие на 2013 г. незаетите лица в страната са 411.6 хил., а коефициентът на безработица - 12%. Данните на института показват, че от общия брой на безработните през третото тримесечие на 2013 г. е 230,3 хил. (56,0%) са мъже и 181,3 хил. (44,0%) - жени.
15,1% от всички безработни са с висше образование, 55,8% - със средно, и 29,1% -с основно и по-ниско образование. Тревожна е информацията за 243.0 хил. души, които са продължително безработни (една или повече години) или 59.0% от всички безработни лица, като в сравнение с третото тримесечие на предходната година делът им се увеличава с 2.6 процентни пункта. Коефициентът на продължителна безработица се увеличава с 0.6 процентни пункта и достига 7.1% - 7.5% при мъжете и 6.6% при жените. Увеличава се броят и относителният дял на безработните, които са имали предишна заетост - от 323.3 хил. (82.2%) на 345.5 хил. (83.9%), в сравнение с третото тримесечие на 2012 г., докато броят на безработните, търсещи първа работа, намалява и достига 66.1 хиляди (16.1%).
През третото тримесечие на 2013 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 19.9%, съответно 20.5% за мъжете и 19.0% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2012 г. този коефициент е по-висок с 1.0 процентен пункт, като увеличението е основно при жените. По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2013 г. се увеличават с 10.5 хил. или с 0.5% спрямо края на декември 2012 г., като достигат 2.23 милиона души.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности" - с 5.7%, и „Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Хотелиерство и ресторантьорство" - с 2.3%, и „Строителство" - с 2.2%. 192
В края на март 2013 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 24.9 хил. или с 1.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година.
Средното брутно работно възнаграждение в България е най-ниско от всички останали 27 страни-членки на ЕС. Тези данни са отразени в най-новото изследване на Евростат, проверяващо размерите на трудовите възнаграждения и разходите за труд. Нашите сънародници годишно получават около 4 395 евро. Това е най-ниският показател сред европейската общност.
По предварителни данни на НСИ през второто тримесечие на 2013 г. БВП на един зает намалява с 0.9% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
Към същия период заетите лица в икономиката са 3 515.8 хиляди. Общият брой отработени часове е 1 469.5 милиона.
На едно заето лице се падат 5 517.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 13.2 лв. БВП за един отработен час.
Брутната добавена стойност средно на един зает през второто тримесечие на 2013 г. реално намалява с 0.3% и също така с 0.3% за един отработен човекочас спрямо съответното
тримесечие на предходната година.
По предварителни данни за второто тримесечие на 2013 г. равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор - 6 148.1 лв. брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 14.3 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 792 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 11.5 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска епроизводителността на труда в аграрния сектор - 1 434.9 лв. БДС на един зает и 3.6 лв. за един отработен човекочас.
Основният извод е, че през второто тримесечие на 2013 г. трудовата заетост в еврозоната се е понижила с 0,1%, а тази в ЕС е останала на същото ниво, сочат данни на Евростат.
Спрямо второто тримесечие на 2012 г. броят на работещите хора в еврозоната и ЕС е отчел
спад от респективно 1% и 0,4%. През първото тримесечие нивото на работещите хора е спаднало с 0,4% в еврозоната и с 0,2% в целия ЕС. За България статистиката показва 0,3-процентен ръст в нивото на заетостта през второто тримесечие на годината. На годишна база увеличението е било 0,7%.
В България основните институцци, които осъществяват анализи и провеждат политики по повишаване на заетостта са Агенцията по заетостта, НСИ и Министерството на труда и социалната политика. По - важните програми и проети са следниете: Проект „Реализация", Национална програма "Нова възможност за заетост", Национална програма „Активиране на неактивни лица", Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса" (JOBS), Програма „Старт на кариерата" , Проект "Собствен бизнес - смяна на професията", Проект „Младежка заетост - гаранция за бъдеще" и др.
Трите водещи инициативи на „Европа 2020" в областта на заетостта, социалните въпроси и приобщаването са: „Младежта в движение", „Програма за нови умения и работни места", „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване" .
Целта на европейската стратегия по заетостта е създаването на повече и по-добри работни места в целия Европейски съюз. Тя черпи вдъхновение от стратегията за растеж „Европа 2020". Чрез Европейската стратегия по заетостта на страните от ЕС се осигурява рамка (отворен метод на координация) за обмен на информация, обсъждане и координиране
на техните политики за заетост.Тази рамка се основава на годишния обзор на растежа, с който се определят приоритетите на ЕС за стимулиране на растежа и създаването на работни места за предстоящата година и с който започва европейският семестър, насърчаващ по-тясната координация между правителствата на страните членки по отношение на техните икономически и фискални политики.
Повишаването на трудовата заетост следва да е водещ приоритет в политиката на всяка една страна, тъй като качествената работна сила е основният показател за повишаването на конкурентноспособността на всяка една държава.
Литература:
1. ec.europa.eu/bulgaria/focus/021013-employment_bg.htmf,
2. EU Employment and Social Situation - Special Edition: Annual Review - September 2013;
3. http://ec.europa.eu/eurostat;
4. http://ec.europa.eu/news/employment/121203_bg.htm;
5. http://europa.eu/pol/pdf/flipbook/bg/employment_bg.pdf;
6. www.az.government.bg/;
7. www.mlsp.government.bg/ff
8. www.nsi.bg.
