CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЗАЕТОСТТА НА НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ В БЪЛГАРИЯ
Татяна Панчева, Университет по хранителни технологии - Пловдив
Characteristics and trends in the development of the part-time employment in Bulgaria Tatyana Pancheva, University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract: Part-time employment is a widely spread and established model for flexible employment in the highly developed economies of the EC. Despite its economic and social benefits for the business, employees and the economy as a whole, this form of non-standard employment is extremely weakly represented on the Bulgarian labour market. In the framework of the EC, our country has the lowest share of part-time workers, which has become a permanent tendency for the last two decades. The present paper includes analyses of the actual state and the latest trends in the development of the part-time employment in Bulgaria, in a comparative context with the EU countries. The reasons for the extremely low level of part-time work are discussed.
Въведение
Заетостта на непълно работно време е широко разпространена форма и утвърдил се модел на гъвкава заетост във високо развитите икономики на Европейския съюз (ЕС). Нейното нарастване е приемано за основна положителна тенденция в заетостта през последните две десетилетия. Въпреки потенциалните икономически и социални ползи за работодателите, заетите и икономиката като цяло, тази форма на нестандартна заетост е изключително слабо представена на пазара на труда в България. В рамките на ЕС страната ни е с най-нисък дял работещи на непълно работно време и това е трайно установила се тенденция във функционирането на системата на заетостта в продължения на десетилетия.
Настоящият доклад включва анализ на текущото състояние и някои тенденции в динамиката на развитие на заетостта на непълно работно време в България, в сравнителен контекст със страните от ЕС. Доразвита и уточнена е емпиричната интерпретация на категорията „заетост на непълно работно време". Обсъждат се причините за крайно ниското равнище на работа на непълен работен ден в структурата на заетостта и на пазара на труда в България. Препоръчват се политики за прилагане на тази форма на заетост като условие за повишаване на вътрешноорганизационната гъвкавост на фирмите и модернизиране на организацията на работното време.
Прилагането на работа на непълно работно време е важна политика и инструмент за гъвкаво използване на работната сила, с редица предимства за работодатели и заети, с голямо значение във връзка с гъвкавото адаптиране на фирмите към промените в пазарната среда. Заетостта на непълен работен ден позволява на работодателите да приспособят производството и количеството работни часове към цикличните условия, в този смисъл
^a aнтицикJшчeн ефект (A)xo, D, 22000)). [1] Htíaippe;,!! с poJKIтa виюномическия цикьл, имa силно политичесио и социалю знaчeниe за peшaвaнe га вaжnи пpoблeми нa Iзaзapa га тpyдa, свьpзanи с пoвишaвaнe га икономичесгата aктивнoст нa oпpeдeлeни сегменти га paбoтнaтa силa и сьс стимyлиpaнe нa pьст в зaeтoсттa. Пopaди тези пpичини зaeтoсттa га непьлно paбoтнo вpeмe1 е едга от гай-силно пpeпopьчaaнитe oт ЕС фopми нa тpyдoвa аьвкавост, ma^apera с много oчaквanия и относ но идoвлeтвopявaнe Ha вpaнв пoтpeбнoсти Ha заетите, свьpззни с Baлaнсиpane га тpyдoвия и сымеен живот в гфодьлжение на жизнения цикьл. [7] T^a е и едга от нaй-шиpoкo пpилaгanитe фopми га гъвкaвo paбoтнo вpeмe в paзвититe стpaни членки на ЕЕ С.
В мeтoдикaтз нa ЕС се измepвaт два типа зaeтoст на непылен pвбoтзн ден - „^parao непьлно paбoтнo вpeмe (200 или пo-мaлкo ч;с^ на седмица) и „згачително непеано pb6otho вpeмз (21-34 час^ седмично). 3a Бьлгapия пpoдьлжитeJшoсттa Ha иепь>лиото paбoтнo вpeмe не мoжз дa бвдe по -MaJRa от пoJыoвинaaa от зaaoнoyстaиoвeвaтa (чл. 138, aJ. 3 от КТ). Теии зaкoнoдaтeлни нс-зми сьooвeтвтвaт Ha peaJraao пpoдъpжитeлнoст Ha p)мбoтнoтo вpeмe щш тaзи фopмo на зaeтoст. Фaктичe ски oтpaбoтвaнoтo непьлно piorno Eip^^^iB Бълвзрмя noa3 uroita година e средно19.9часа, асреднатачеличига за CTpaHrne от ЕС е 20.1 чaсa седмично (Eurostat- TabUes, Graphs and Maps Interface TGM table, 2015).
Методи и peзyлтaти
Агализьт Ha сгатистическите данни ааказва, из аехааоъо oa зазыавыыа на непьлна paбoтнo вpзме е rapaCTaJ в атpyктypaтa Ha зaeтoсттa и Ha paбoтнaтa силa в ЕС щзез пepиoдa 200)1-20125 г. Ha фиг. 1 моазе ра се види, че дeJзь>т Ha yпpaаa^яoaщитe opyдoвa дзйност в ЕС, чиято основга paбoтa е на вeaъpвa ^^ooa анзмз, вaнaвoаa apaaoa, каыа аы 16,2 % пpeз 2001 годига достига 19,2 <aí) пpeз 2010 г., a щзез 2014 годига вече нaдхвьpля 2:0<%о. Около тpи чeтвьp)ти от Ta3H кaтeгopия paбoтeщи в ЕС aa же ни (77.3 %).
Фиг. 1 Динамика Ha зaeтoсттa на непьлно paбoтнo вpeмe, 2001-20l4- %
ЕС-28 България
Източник: Eurostat, EU-LFS, 2015
В сpaвнитeлeн paкypс гpaфикaтa пoкaзвa, че paбoтaтa Ha непьлно paбoтнo вpeмe е кpaйнo oгpaничeнo ^paraoïra в стpyктypaтa Ha з^^тов'н'з^ и Ha paбoтнaтa силa в Бългapия. Дельт Ha зaeтитe Ha непылен paбoрeн ден е гай-нисък cpte/i стpaнитe членки от ЕС (фиг. 2), гато вapиpa меж^ 3.2 % (2001 гoдинa), 1,7% ^ез 2007 гoдинa и нapaствa слaбo до 2,7 % ^ез 2 0 1 4 г. В иждa с е сьще ствeнaтa paзликa мeждy paвнищeтo в Бългapия и сpeднoтo paвнищe зa ЕС по този вaжeн индикaтop.
Фиг. 2 илooстpиpa големите paзличия и нepaвнoмepнoтo paзпpeдeлeниe Ha зaeтoсттa Ha
1 Рaбoтaтa Ha непьлно paбoтнo вpeмe (пo-мaлкo от 34 чaсa) е ypeдeнa зaкoнoдaтeлнo
пoсpeдствoм Диpeктивaтa Ha ЕС (EUCouncilDirective 97/81/EC).
непълен работен ден между традиционните и новите икономики на ЕС. Най-висок дял на работещи на непълен работен ден се наблюдава в Нидерландия (50,^4- %), лъдето половината от заетите работят при тази гъв1сава форма на работно време. Следвана е от група стра-ни като Австрия, Германия, Обедине ното кралство, Швеция и Дания, в които иоботата на непълно работно време е най-важният източник на заетост за една четвърт от работещите . За разлика от тях, непълновременната заетост е необичайна и непопулярна за България (2,7 %), (Словакия (т,9 %), Унгария и Чешка република (5,9 %) .
Фиг. 2 Дял на заетите на непълно работно време (15-64 г)., ЕС-28, 2005-2010-2014, (%)
ш 2005 I«2010 ы 2014
Източник: Eurostat, EU-LFS (online data code: ifsi_emp_a)
Страните със силно развити икономики са интегрирали тази нъвкава форма на заатоат в нтруктурата на работннта сила, като са абсорбирали негативните следствия и нагласи към този модел на работа. В същото време заетостта на непълен работен ден остава незначителна зя редица атрани от Централна и Източна Европа поради особенасти и различии в икнномическиъе условия, законодртелните регулации, политиките на пазара на труда и органинационно-управленската култура.
Крайно ниското равнище на заетост на непълно работно време в България може да бъдя обясняно ъ редица социоикономически фактори. Несъмнено най-важната причина е, че работате на частично работно време не е желана и предпочитана алтернстива, тъй като не може да осигури доходи, нео бходими за нормална издръжка на работещия. Друг важен фактор е, че социално осигурите лните вноски за всеки нает са високи, така че работодаттлите нямат интерес да наемат раНотници на непълно работно време. Друяи причини за ниското равнище яа липсата на разбиране от страна на работодаттлите за ползите и неприлагането на гъвкави схеми на организация на работното време, ниското качество и привлекателност на длъжностите на непълен работен ден, значителното ррисъътвие на т. н. маргинални практики на непълно работно време, по-голямата част от които са свързани с работт без трудов договор и недеклариран труд.
На фиг. 3 е изразена взаимовръзката между равнището на заетостта нн непълне работно време и на съвкупната заетаст на страните от ЕС. Вижда се , че в страни с по-висола заетост на непълен работон ден (Холандия, Австрия, Германия, Дания, Швеция), са постигнати и по-високи нива на обща заетост на работната сила. Установената зависимост е позитивна и средна по сила (корелационен коефициент - 0,55, значим при равнище 1%). В литературата са публикувани редица изследвания, които установяват позитивна връзка между заетостта на непълно работно време и общата заетост, когато се анализират измененията в техните параметри в различни времеви периоди (Booth and van Ours, 2010). [2]
Фиг. 3 Зависимост между заетостта на непълен работен ден и общата заетост, страни на ЕС-28, 2014
Ё
Е воли «1
1 ГЛ/Ю-%
£ юло-£
пяа-
м
ми
^ ^ I«] и И Ш
>ш
Э
40Л*1"
1ПО Л А Л« К) 'ОП □ -дп
Эа«ТО«Т н*пълвн р«5от*нд»н (14 ОТ ОбЩЛГГ* )в(ТМЦ
Източник: Euгostat. EU-LFS (анализирани от автора)
Кодовете на страните са както следва: 1- Белгия; 2 - България; 3 - Чешка република; 4 - Дан я; 5 - Германия; 6 - Естония; 7 - Ирландия; 8 - Гърция; 9 - Испания; 10 - Франция; 11 - Хърватия; 12 - Италия; 13 - Кипър; 14 - Латвия; 15 - Литва; 16 - Люксембург; 17 - Унгария; 18 - Малта; 19 - Нидерландия; 20 - Австрия; 21 - Полша; 22 - Португалия; 23- Румъния; 24 -Словения; 25- Словакия; 26- Финландия; 27 - Швеция; 28 - Обединено кралство_
Работата на непълен работен ден. когато е желана алтернатива за работещия, може да удовлетвори важни потребности. свързани с подобряване баланса между трудовия и личен живот. с положителното навлизане или отдръпване от трудовия пазар в течение на жизнения цикъл. От друга страна. може да има и редица недостатъци като по-ниско заплащане и сигурност на работното място, редуцирани финансови стимули и социални придобивки, намалени възможности за кариерно развитие. по-лошо качество на условията на труд. риск от маргинализация на пазара на труда и попадане в категорията на т. н. „работещи бедни".
При оценяване на предимствата и недостатъците на непълновременната заетост за работещия. е важно да се разграничат две форми - доброволно избрана и нежелана. наложена от икономическите обстоятелствата заетост. Един от емпиричните индикатори за диференциране на тези две категории е доколко заетите на непълно работно време желаят и са на разположение да работят повече часове. Според данни на Евростат, през 2014 г. сред 44 милиона заети на непълен работен ден в ЕС, близо 10 млн. изявяват желание да работят повече часове, което означава че се определят като недостатъчно заети. За България проценты на заетите на непълно работно време, които желаят да работят повече часове е твърде висок - общо 39% от заетите в тази нестандартна форма на работа предпочитат да работят с по-дълга продължителност на работното време. [3] За сравнение, делът на желаещите да работят повече в Холандия е 3%, в Белгия е 4 %, което убеждава, че характерния за тези страни модел на гъвкава заетост се основава на желан избор от страна на работещите. В България, за значителна част от работната сила тази форма на работа е принудителна, а не желана и доброволна алтернатива на гъвкава заетост, включително в рамките на твърде малкия дял в структурата на заетостта.
Интересно е да се отбележи, че България е сред страните с най-голям дял служители на висококвалифицирани и управленски длъжности, работещи на непълно работно време. 11% от фирмите със заети на непълен работен ден, имат поне един служител на висококвалифицирана длъжност, който работи на непълно работно време (Проуч-
ване на европейските компании, Европейска фондация, 2009). [8] Присъствието на висококвалифицирани кадри във функцията на работещи на непълен работен ден е положителна тенденция, която предполага стратегическа ориентация към възприемане на гъвкави и високоефективни практики на трудова организация.
Заключение
Заетостта на непълно работно време е изключително слабо представена в структурата на съвкупната и на нестандартната заетост в България, като в рамките на ЕС страната ни е с най-нисък дял работещи на непълен работен ден. За България тази форма не е популярна сред работодателите и предпочитана от заетите, въпреки редица предимства, които може да има за синхронизиране на интересите и на двете страни. Пред вид нейното значение за работодателите, заетите, икономиката и трипартитната структура, заетостта на непълен работен ден следва да се прилага като стратегия, допринасяща за повишаване на организационната гъвкавост и конкурентоспособността на фирмите. Фокусът трябва да бъде поставен върху позитивните следствия от развитието на тази гъвкава форма на заетост на макронационално равнище - стимулиране на икономическата активност на определени сегменти от работната сила и на ръст в заетостта, ролята в икономическия цикъл и антицикличните ефекти на пазара на труда, а на вътрешно фирмено ниво - постигане на по-висока гъвкавост в заетостта и в организацията на работното време.
Литература
1. Anxo, D. and O'Reilly, J., 'Working time regimes and transitions in comparative perspective', in O'Reilly, J., Lallement, M. and Cebrian, I. (eds.), Working time changes:
Social integration through transitional labour markets, Cheltenham, Edward Elgar, 2000
2. Booth, A.L., van Ours, J.C., 'Part-Time Jobs: What Women Want?', IZA Discussion Paper 4686, IZA, Bonn, 2010
3. European Commission, Eurostat, Labour Force Survey, 2015
4. Eurofound. European Company Survey 2009: Part-time work in Europe, Luxembourg: Publications Office of the European Union. 2011, p. 48
5. Eurofound - EIRO, 'New legislation on fixed-term and part-time work in force',2003
6. Eurofound - EIRO, Part-time employment an issue for policymakers, 2006
7. Eurofound, Working time options over the life course: New work patterns and company strategies, 2006
8. Eurofound, Third European Company Survey: First Findings, 2013
