CC BY
12
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ИЗМЕРВАНЕ НА ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ТРУДА В БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ Татяна Панчева, Университет по хранителни технологии - Пловдив
MEASURING THE WORK INTENSITY IN THE BULGARIAN
ENTERPRISES
Tatyana Pancheva, University of Food Technologies - Plovdiv
Abstract: Work intensity is a basic indicator of the effectiveness of the organization of work processes, directly related to the productivity of labour and to the quantity and organizational flexibility of working time. The present paper illustrates an approach to measuring the labour intensity, as it reveals the level of the subjectively perceived intensity of labour in a representative sample of almost 1 000 Bulgarian enterprises. A comparative cross-national analysis of the level and the zones of work intensity in the countries of the EU is also carried out, based on secondary analysis of the data from the Sixth European Working Conditions Survey, conducted by Eurofound in 2015. The zones of high and low work intensity are determined. Benchmarking practices for optimal levels of work intensity are identified.
Key words: labour economics, work intensity, work organization
Въведение
Интензивността на труда е основен показател за анализ на ефективността на трудовите процеси, пряко свързан с производителността на труда и с количеството и организационната гъвкавост на работното време. Косвено е индикатор, по който може да се съди за количеството на труда, което работниците влагат в трудовия процес, както и за степента, в която се натоварва и използва работната сила в предприятието. През последните години в европейските социално-икономически анализи трудовата интензивност е предмет на повишено внимание и главен фокус при изследване на моделите на организация на труда.
По своята икономическа същност интензивността на труда е свързана с количеството на труда, което работникът изразходва в трудовия процес за постигане на определен полезен резултат за единица работно време. Интензивността на труда се определя още като напрегнатост на труда, която може да се изрази с количеството жизнена енергия (физическа, нервнопсихологическа и интелектуална), изразходвана за единица работно време (Шопов, Д. и съавт., 2002). [1] Темпът и скоростта на работата се включват също като основни измерители на интензивността.
Интензивността на труда е комплексна по характер и сложна за операционализация категория. В икономическите анализи на труда рядко се включва като предмет на емпирично 8
измерване поради своето особено естество и противоречиви следствия относно качеството на труда и трудовите условия.
Проблемите при измерване на степента на трудова интензивност произтичат от обстоятелството, че тя включва сложен комплекс от характеристики и измерения. Изследва се с индикатори, отразяващи както субективни стойности, така и с обективни показатели на вътрешнофирмената организационна и на външната пазарна среда. Равнището и динамиката на интензивността на труда се обуславят от различни по природа фактори: естествено-биологични, технико-технологични, организационни, социално-психологически. Ето защо, при изследване на равнището на интензивност трябва да се разграничават външните детерминанти, които определят ритъма и скоростта на работата - изискванията на работата (норми и стандарта), контрола и изискванията на мениджмънта, изискванията на технологичната среда (ритъм и скорост на производствения процес), както и външните въздействия на потребителите и натиска на конкурентните. Наред с това, важен показател за измерване на интензивността на труда е и субективното възприемане на напрегнатостта на трудовите усилия от работещите. В този смисъл интензивността се изразява в субективното чувство на физическа и психологическа напрегнатост и в реакциите спрямо външните фактори на средата. Значението на интензивността се интерпретира в две посоки. Естествените нива на интензивност могат да се превърнат в двигател на мобилизацията на трудовите усилия и да стимулират мотивация, трудова активност и удовлетворение от труда. Високите и свръхвисоки равнища на интензивност са предпоставки за възникване на трудово претоварване, стрес и увреждане на здравето. Поради нелинейните връзки на интензивността с качествените характеристики на труда и поради комплексността на измерването, интензивността на труда е един от проблемите на икономиката на труда, който няма задоволително решение.
Методи и резултати
В настоящия доклад е илюстриран подход за измерване на интензивността на труда, като е установено средното равнище на субективно възприеманата трудова интензивност в представителна извадка от около 1000 български предприятия с 10 и повече заети. Проведен е сравнителен крос-национален анализ на равнището и зоните на интензивност на труда в страните от ЕС, въз основа на вторичен анализ на емпирични данни от Шестото проучване на условията на труд (Европейската фондация, 2015). Установени са зоните на висока и ниска трудова интензивност. Идентифицирани са бенчмаркинг ориентири за оптимални нива и прагове на интензивност на труда. Уточнена е емпиричната интерпретация на индикаторите за измерване на трудовата интензивност, за определяне на зоните на ниска, висока и свръхвисока трудова интензивност. За измерване на средното равнище на трудова интензивност е съставен комплексен показател, позволяващ да се разработи агрегирана оценка за състоянието на интензивността на труда на национално равнище.
Обхватът и равнището на трудовата интензивност, измерени за България, са представени в сравнителен контекст с останалите страни от ЕС-28. Изследваните променливи са сложни за измерване величини, включват количествени и качествени характеристики на труда, за които няма установени еталони и норми. Поради тези причини сравнителният дизайн на анализа е надежден подход за проучване и открояване на организационно-управленски практики, които могат да служат като „бенчмаркинг" ориентири за оптимални нива на интензивност и за възприемане на високоефективни подходи на организация на труда.
Поради сложността и комплексността на формиращите я компоненти, интензивността се измерва посредством крос-дисциплинарни методи (физически, икономически, социологически). Приложените методи в настоящия анализ са социологически и статистически, които измерват субективното възприемане на интензивността на работата и дават сравнително реална представа как работещите оценяват средната интензивност
9
на труда. Считаме, че при разработване на експертни оценки относно средното равнище на трудова интензивност на национално ниво, анализите на субективно възприеманата интензивност от самите работещи представляват достатъчно надежден и реално изпълним подход за измерване на равнището на интензивност на мащабни извадю! от индивидуални роТотнимесот
Настоящото за цел измерване и оценка на субективно възприеманата
интензивност. Тона е важнаосттрминанта на работааа, която орумно може бъде контролщэана с^ ;управж1т^]яа. дт мтр^^ттят]ир^ жизнетоенеанио.
Р^ЕО^еннтка^^^в^лтта тцек^в^г^ пс^н^Р^^аст1:^оното одоалетворение ктлтама. Нарон
а тото аврприамтнтааинтензивнлрт пн раткоото е индщеокто ноитлзатeлзт ртввлщето на уш'снривнocт,изоиквaнaат ортррозоцията.
Pрекртaпоез тк EвоюрзПтвттoоpoyмткртнaycлквматанатрун гн^^^ 2003гтдина показват, че обхватьтокртботещивусловияна врттклинтeнзивност(IIoeтпкртоиутоа оттаботнота врюмеСе 23%рaБнлraния,доното Сфедно ст Ет то-- н с 20% та-висок (вЗо/о). но Потз20Ш еадант отавто е устоновено най1ниск0нлз1шще от трудова интеноиотосвн пвонемннатана Балаартя в cнотизноиc лт№Iктcтpaниoо тС, незжисимтотратoичPIо^пoaаткoтчитaни на веоиощeтонaннтeнзивнoстеa. [5р
Шестого Европейско проучване на условията на труд осигурява емпирична информация от инмаравне на равнищеоона ншвтзионтстикpaбoтнитe мееар ^тоэонноо(^т Е^С^ма^е^^ к^О нк овдпро( [6] Прнвтследване ноннтензивиа стиктавтлюченн тс^^пкот^енр^^^ о(paбoтт с мнoгoаиcатоcклвост3, съкрттепи нтнолвчнoст но ктстктъчоовoимкзa
пррнрнонио на одвитоитe зацачи'СКото основни измершинп ва тжндттaтомнтeнзивнocтиa тинриeлсиии котонтга о нбдвeгнaтосттa но ртTвтacт]нооIIpeдтoeрнв прокееа пр щютичане вт аоОатновт времтр от] гледнт т]иоптнa сннектитнотоетзпротманена инпpeунaтocзио на тнуросите оиилит.
На Втг.0 е прeдcтaвeнoбнрaтъннa стpртитиoо ЕС, в оапвсвмосн <эт
ралимщрто та слорооcтa та рарс>кота л крм ланргор-ш та в:роолнимкр]шоcт та рт^нтюто
сроаоа
Фиг.°( Работасмного восока скорост,ЕС-28,2015 ( %)
70 60 50 40 30 20 10
шли! ш111шшн1П11т
0
BE BG CZ DK DE EE EL ES FR HR ^ ^ CY LV LT LUHUMTNL AT PL PT R0 SL SK FL SE UK
I Почти през цялото време ■ Между 1/4 И 3/4 от времето ■ Почти никога
Източник: Данните са от Шестото Европейско проучване на условията на труд, 2015
На фиг. 1 може да се види, че при 66% от работните места в българските предприятия почти никога не са възниквали ситуации на работа с висока скорост, а при 23.5% се е налагало да се работи с много висока скорост през % до % от работното време. Едва 10% от работещите отчитат, че работят с много висока скорост почти през цялото време. Могат да се сравнят нивата и разликите в скоростта на работата с останалите страни от ЕС.
Изключително висок е делът (90%) на работещите в България, които заявяват, че имат достатъчно време да свършат работата си винаги или през по-голямата част от работния ден. Този дял е нараснал с 3% спрямо 2010 г. и е най-висок сред всички страни от ЕС. Това е индикатор за наличен резерв от неуплътнено работно време и за съществуващи предпоставки за въвеждане на рационализации и преструктуриране на работното време.
Ниската интензивност на труда, която е под определено оптималното равнище, отразява непълното използване на работното време от заетите, на физическите и интелектуалните им възможности, както и на съществуващата техника и технология. Приемаме допускането, че ниската интензивност не би удовлетворила потребността на човека от активност и действеност.
На диаграмата, изобразена на фиг. 2, са представени фактическите нива на интензивност на труда в страните на ЕС-28 в зоните на свръхвисока (работа с крайно висока скорост и в съкратени срокове почти през цялото време) и висока интензивност (работа с крайно висока скорост и в съкратени срокове от 1/4 до 3/4 от работното време). При сравняване на нивата на трудова интензивност е приложен методът на стандартизираните величини ^^соге). Стойностите са стандартизирани при средна величина за ЕС, равна на нула.
Фиг. 2. Равнища и зони на висока интензивност на труда, страни на ЕС-28, 2015
- 2,00"
ва
о
-2,00
-1,00
1,00
2,00
Интензивност на труда - почти проз цялото време
Източник: Данните са от Шестото Европейско проучване на условията на труд, Европейска фондация, 2015; методически подход на автора
В долния ляв ъгъл на диаграмата попадат страните, при които се измерва най-малък обхват на работни места с висока трудова интензивност. Сред тях са преди всичко България и Латвия, при които се установява най-малък дял на работни места с висока трудова интензивност и в двете зони, като отклонение от средната величина за ЕС. В горния десен ъгъл са разположени страните с най-висока трудова интензивност и в двете зони. Може да се види, че страни с по-висока организационнна гъвкавост на труда като Дания, Финландия и Германия се характеризират с висока интензивност на труда, като свръхвисоката натовареност на труда при тях е около средното ниво за ЕС.
Високата интензивност на труда е противоречиво оценявана. Високата или прекомерната интензивност предоставя предимства на работодателя по отношение на обема на производството и конкурентноспособността в краткосрочен период, но в редица случаи се отразява неблагоприятно върху работоспособността и здравето, води до преумора и нарастване на свързания с работата стрес. [3]
Възприетите индикатори в Шестото Европейско проучване на условията на труд дават възможност да се състави комплексен показател за измерване на средното равнище на интензивността на труда на национално ниво и да се проведе кроснационален сравнителен анализ. В тази част на анализа е конструиран комплексен показател за измерване на трудовата интензивност, включващ три променливи величини - „работа с висока скорост с продължителност от една четвърт до почти цялото работно време", „работа в съкратени срокове от една четвърт до почти цялото работно време" и наличие на „най-малко 3 детерминанти на организационната и пазарна среда, влияещи върху напрегнатостта на работата"1. Първите два индикатора измерват субективно възприеманата интензивност, а третият отразява външни фактори на организационно-управленската среда, които влияят върху напрегнатостта на работата. В случая предимството е, че се обвързват в общ интегрален измерител характеристики с обективна и субективна природа и стойност.
За интегрирането на трите променливи в комплексен индикатор дава основание и измереният коефициент на Кронбах алфа (СгопЬа^Ъ а=0.634), който отразява надеждността на включване на показателите в една скала, и е използван като мярка на вътрешната консистентност на възприетия комплекс от единици. На трите променливи е присвоено равно тегло, т. е. приема се, че са със сходна относителна тежест при оценката на интензивността на труда. В този аспект Бърчел установява наличието на силна връзка между различните измерения на трудовата интензивност, особено между възприеманата интензивност и външните изисквания като ритъм на работа, които зависят от организацията на трудовия процес в компаниите (ВшгЛеИ et а1, 2009). [2] Според Бърчел и съавт. колкото по-голям е броят на детерминантите на темпа на работа, толкова по-висока е напрегнатостта на работата на работещите (ВшгсЬеИ et а1, 2009). [2] Следователно трябва да се измерва броят на детерминантите, които оказват натиск върху индивидуалното работно място.
На фигура 3 е представено подреждане на страните от ЕС съобразно получената агрегирана оценка на равнището на интензивност на труда. Страните от ЕС са разпределени съобразно отклонението от средната величина на трудова интензивност за страните на ЕС-28. Относителните стойности на величините (Z-scores) дават много добри възможности за сравнителни оценки, въпреки че не изразяват абсолютните величини на индивидуалните оценки. Стандартизираните стойности са получени по формулата: Средната агрегирана оценка за всяка страна - непретеглената средна за ЕС/стандартното отклонение от ЕС-28 (х-м/о)._
1 Скоростта и ритъма на работа се определят от изискванията и „натиска" на следните фактори
- „автоматичен натиск", свързан с оперирането с машини; „натиск на норми и стандарти" на работа по повод производствени цели; „йерархичен натиск" на властта и контрола на мениджмънта; „пазарен натиск", свързан с взаимодействието с клиенти; „хоризонтален натиск" на зависимост от работата на колегите. (Европейска фондация, 2012) 12
Фиг. 3. Класификация на страните от ЕС по равнище на интензивност на труда (комплексен показател), ЕС-28, 2015
-1
-2
4
3
2
1
0
Източник: Данните са отШестотоЕвропейскопроучване на условията на труд, 2015
Методологичен подходикомплексна оценканаавтора
От разпределението на обектите, представено на фиг. 3, може да се види емпиричната ситуация за състоянието на интензивността на труда през 2015 година. Установявяват се големи различия и вариации в средните национални равнища на трудова интензивност. В подреждането по възприетия показател България е страна с измерено най-ниско равнище на интензивност на труда, следват страни като Словакия, Полша и Португалия. Страните с измеренанай-високаинтензивност на трудаса Кипър,Румънияи Литва.
България попада в полето на най-ниска интензивност в следствие на най-ниски нива на организационна гъвкавост на труда. Може да се направи констатацита, че в България преобладава броят на работните места, на които се възпроизвеждат пасивни трудови ситуации, харатеризиращи се с ниска интензивност и динамика на работата и крайно ниски възможности заавтономияиконтрол на трудовитепроцесиот странана работещите.
Трябва да се подчертае, че равнището и динамиката на трудовата интензивност са секторно структурирани. Също така, икономическите анализи на интензивността на труда би трябвало да включват изследване на корелацията между интензивността, производителността на труда, равнището на заплащане и продължителността на работното време. Тези изследвания са проблематични поради обстоятелството, че трудно могат да се осигурят надеждни емпирични данни по тези сложни показатели. Поради тези причини при изследване на интензивността се обръща по-голямо внимание на нейното значение за повишаване на ефективността на организацията на труда и на качеството на работното време итруда.
При определяне на равнището на трудова интензивност в по-нататъшни изследвания следва да се определи оптимално ниво, което прави възможно рационалното организиране и използване на работното време, като са вземат пред вид такива характеристики на качеството на труда като поддържане на мотивацията и удовлетворението от труда, и съхраняване на работоспособността на работещите. На основата на емпиричен анализ на надеждни данни е възможно да се откроят статистически прагове на трудова интензивност, които отразяват нелинейни връзки на интензивността с останалите характеристики на труда. На базата на
установени зависимости между интензивност и мотивация и удовлетворение от условията на труд, може да се определят граници на оптимални нива на интензивност на труда.
Заключение
Интензивността на труда е фактор, свързан пряко с производителността и ефективността на труда и трудовите процеси. В крос-националните сравнителни анализи на равнището на трудова интензивност за България е измерено най-ниско ниво на средна интензивност на труда. Установени са неефективно ниски и нерационални нива на интензивност на труда. Ниската интензивност в българската икономика се очертава като трайна тенденция след 2005 година. В продължение на десетилетие България остава една от най-пасивните трудови организация в Европа, утежнена с голямо количество труд и ниска интензивност на труда.
Резултатите от емпиричните анализи дават основание да се направи изводът, че характерен модел на организация на труда, който е наложен в българската икономика, е използване на високо количество работно време при ниска интензивност на труда. Ниската интензивност се характеризира с нисък темп на работата и с неефективно използване на работното време. В това отношение съществуват неизползвани резерви и необходимост от разработване на адекватни подходи за повишаване на интензивността на труда. Резултатите очертават ясни изводи за икономиката и бизнеса, че е необходима интензификация на труда.
При разработване на политики, имащи за цел повишаването на ефективността и продуктивността на труда, е необходимо да се интегрират подходи и мерки за въвеждане на иновативно гъвкави форми на работно време, които биха интензифицирали трудовите усилия. Те следва да са ориентирани към нарастване на темпа на работата, уплътняване на работното време, общо намаляване на работното време, компресиране на по-голямо количество труд в единица работно време, което би повишило ефективността на трудовите процеси. Необходимо е също така да се отчита и синергията на действие на обективните външни фактори, които оказват натиск за по-голяма интензивност на труда.
Литература
Shopov, D. i saavt. Ikonomika na truda , 3-to isd., Trakia-M, S.,2002, str. 385 Burchell, B. et al . Working conditions in the European Union: Working time and work intensity, Eurofound report, 29 October, 2009
Burchell, B. et al., Eurofound, Working time: Work intensity, Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2008
Eurofound (2007a), Fourth European Working Conditions Survey. Overview Report, Publications Office of the European Union, Luxembourg
Eurofound (2012), Fifth European Working Conditions Survey, Publications Office of the European Union, Luxembourg, p. 32
Eurofound (2016), Sixfth European Working Conditions Survey. Overview Report, Publications Office of the European Union, Luxembourg
