CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
функционална гъвкавост и прилагани практики на екипна работа в българските предприятия: сравнителен анализ със страните от ЕС
Татяна Панчева, Университет по хранителни технологии - Плавдив
Functional flexibility and teamwork practices introduced in the Bulgarian enterprises: comparative analysis with the countries of the EU
Tatyana Pancheva, UFT - Plovdiv
Abstract
In this report are presented empirical analyses of the extent of the introduced in the Bulgarian enterprises innovative practices ofwork organisation that build the company'sfunctional flexibility. The level of implementation of workplace rotation and autonomous and semi-autonomous teamwork is measured. The distribution and classification of the EU countries according to functional flexibility indicators and indexes is shown. In this comparative context are evaluated the position and the achievements of Bulgaria in the field ofjob rotation and teamwork.
Въведение
През последните петнадесет години в проектите на ЕС и в академичната литература се препоръчват иновативни управленски практики и модели на трудова организация като инструменти, които могат значително да допринесат за повишаване на производителността и качеството на работните процеси. Сред тях като най-ефективни се определят гъвкави форми и схеми на проектиране на системата на труда като ротация на задачите и функциите, прилагане на широк обхват от умения (multiskilling), обогатяване на работните места и длъжностите (multitasking) и екипната работа. Тези гъвкави стратегии изграждат най-важните елементи от развитието на „гъвкавата фирма" (Аткинсън, 1984) и нейната организационна и функционална гъвкавост. Посочените иновативни форми и практики се превръщат в структуроопределящи характеристики на гъвкавите и високоефективни системи на организация на труда.
Методи и резултати
В настоящия доклад са представени емпирични анализи на обхвата на въведените в българските предприятия иновативни практики на организация на труда, които изграждат вътрешнофирмената функционална гъвкавост. Измерено е равнището на прилагане на ротация на длъжностите и на работа в полуавтономни и високоавтономни екипи. Проведен е вторичен анализ на емпирични данни от Петото Европейско проучване на условията на труд (Европейска фондация, 2010), на основата на представителна за България извадка от около 1000 индивидуални работни места (n=1014) [1,2]. Данните са агрегирани на
национално ниво и са анализирани в сравнителен крос-национален мащаб. Представено е разпределение на страните от ЕС съобразно индикатори и индекси за функционална гъвкавост. В сравнителен контекст са оценени позицията и напредъкът на България в областта на ротация на длъжностите и екипната работа. Поради ограничения обем на доклада резултатите от анализа са систематизирани и представени предимно чрез графично изобразяване.
На фиг 1 са представени сравнителни данни за обхвата на приложението на три от основните компоненти за постигане на функционална гъвкавост на трудовите процеси. Вижда се, че България е сред първите три страни в ЕС-27 с най-широко приложение на екипна работа с ограничена автономия. Около две трети от работещите в България заявяват, че работят в група или екип, което отразява едно от наЙ1-^исоките нива н ЕС.
Фиг.1. Обхват на комопонентите на функционална гъвкавост, страни на ЕС-27, (%)
80 70 60 50 40 30 20 10 0
п Ротация и комплекс от умения я Екипна работа п Автономна екипна работа
11П1П1П1П1П1МШ1ПММП1П1П1П1МММ1
BE BG CZ DK DE EE EL ES FR IE IT CY LV LT LU HU MT NL AT PL PT RO SL SK FL SE UK
Източник: Данните са от Петото Европейско проучване на условията на труд, 22010
При измерване на равнището на функционална гъвкавост са използвани 2 комплексни индикатора, отразяващи две степени на приложение - базисно и развито ниво. Към козисното ниво са включени работа в неавтономни и полуавтономни екипи (автономия при разпределение на трудовите задачи) и ротацията на длъжностите, изискваща прилагането на комиле1сс от умения . Второто (напреднало) ниво отразяна работа в екипи, които се самлуправляват при високо ниво на автономом при планирането и контролр на работкиа и при избера на лидер нв екипа.
На фиг. 2 и фиг. 3 е представено разпределението на страните от ЕС по възприетите измерители за базисно и развито ниво на функционална гъвкавост с цел сравнителен анализ, посредством който да се разгрвничат страните с по-високи от тези с по-ниски покаоатели по отношение на изследваните иновативни характеристики ни трудовия процес. На графиката са представени стандартизираните стойности на иемерваните величини. (Страните от Е С са рампаде лени съобранно отклонението от средната величини за ЕС-27.1
1 Относителните стойности на величините ^^со^) позволяват сравняваните обекти да се разграничат
по-добре по избраните показатели, като релативизират благоприятните и неблагоприятните позиции. Стандартизираните (относителни) стойности дават много добри възможности за сравнителни оценки, въпреки че не изразяват абсолютните величини на индивидуалните оценки. Те са получени по формулата: Средната агрегирана оценка за всяка страна - непретеглената средна за ЕС/стандартното отклонение от ЕС-27. (х-ц/ о)
Фиг. 2. Равнище на функционална гъвкавост - базисно ниво (работа в екип, ротация и разширяване на длъжностите (multiskilling), страни на ЕС-27, (%)
На фиг. 2 може да се види, че България е сред страните със сравнително висок обхват на приложение на гъвкави схеми на организация като ротация и разширяване на длъжностите, и работа в група или екип с ниска степен на автономия.и контролирани от мениджмънта. Това показва, че екипната работа, развита на базисно равнище, е важна характеристика на организацията на труда в България. По отношение на приложението на иновативни системи като високо автономни самоуправляващи се екипи, обаче, България е сред страните, в които най-малко се прилагат такива високоефективни практики (фиг. 3).
Фиг. 3. Равнище на функционална гъвкавост (напреднало ниво) -високоавтономнаекипна работа, страни на ЕС-27, (%)
Източник: Данните са от Петото Европейско проучване на условията на труд, 2010
Фиг. 4 изобразява класифицирането и групирането на страните от ЕС на основата на двата показателя за функционална гъвкавост и на резултатите от клъстърния анализ.2
На скетър диаграмата са очертани 5 групи страни (клъстъри) съобразно зависимостта между измерителите за функционална гъвкавост.
2 Приложен е йерархичен клъстърен анализ. Като мярка за разстояние е използвано Евклидово
пространство на квадрат, а като метод на вариация - метода на Уорд.
Фиг. 4. Класифициране на страните на ЕС-27 според обхвата на нрнлаганнте практики на функционална гъвкавост
-1,00 ,00 1,00 Функционална гъвкавост - основни форми (F1)
Кодовете на страните са както следва: 1-Белгия; 2 - България; 3 - Чешка република; 4 - Дания; 5 - Германия; 6 - Естония; 7-Гърция; 8 — Испания; 9 — Франция; 10- Ирландия; 11-Италия; 12-Кипар; 13-Латвия; 14 — .Литва; 15 - Люкаамбурр; 1(5 - Унгария; 17 - Малта; 18 — Нидерландия; а9 - Австрия; 20 - Полша; 21 - Португалия; ;2 —
Румъния; 23 - Сло вения; 24 - Сло вакия; 25 -Финландия; 26 - Швеция; 27- Обединено кралство_
На фиг. 4 се вижда, че България попада в клъстърно членстве сът страни като Германия, Австрия и Литва1, при които по-силно се развита екипната работа с окраничена автономия и ротацията на трудовите функции. Позицията на България ясно илюстрира напредъка в развитието на (Зазисните (форми на функционална гъвкавост на трудова организация и силното изоставане от развитите форми на високоавтономна екипна работа.
В заключение могат да се направят следните изводи: България е сред страните с положително развитие и изграден капацитет и потенциал за приложение на полуавтономна екипна работа и ротация на длъжностите. То ве е индикаторът, по който е постигнат успех прн въвеждане не иновативни форми на проектиране на работате и работните места. Установен е нмсък обхват на висткоавтономна е кипна аабота. По този компонкнт на функционална гъвкавост България има един от най-ниските показатели в рамките на ЕС.
JlHTepaTypa
1. European Foundation. 5th European Working Conditions Survey. Dub lin, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditionn, 2011
2. Eufofound. Working in Europe. 5th European Working Conditions Survey, Overview report, 2012
