CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
автономия и когнитивна гъвкавост НА ТРУДА в
БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ СЪС
СТРАНИТЕ ОТ ЕС
Татяна Панчева, Университет по хранителни технологии
Autonomy and cognitive flexibility of work in the Bulgarian enterprises: comparative analysis with the countries of the EU
Tatyana Pancheva, University of Food Technology
Abstract
The present paper includes empirical analysis of the extent and level of work autonomy and cognitive flexibility, measured on the base of a representative sample of about 1000 individual workplaces in Bulgarian enterprises (the analyses are based on data from the 5th European Working Conditions Survey, 2010). Cross-national comparisons are presented to evaluate the achievements of Bulgaria among the other countries of the EU-27 in the field of company functional flexibility of labour and workplace innovation.
Въведение
През последните години в литературата по мениджмънт и организация на труда особено внимание се обръща на т. н. иновативни и гъвкави форми на организация, определяни с различни понятия - „плоски йерархии", „високоефективни работни системи", „трансформиращи" и „учещи" се организации, или форми на „дискреционно усвояване". Препоръчват се комплекси от трудови практики с висока организационна гъвкавост и иновативност. За тяхното описание се прилагат разнообразни определения като управление на „високото включване" и „високото доверие", високоефективни работни практики, „управление на знанието", „иновация на работното място" и др.
Общото в подхода на тези концепции е да се стимулира ефективно включване и отдаденост на работещите за постигане на високи и устойчиви резултати. Организационно-управленските иновации са фокусирани главно върху децентрализацията на управленския контрол и вземането на решения и оторизирането на работещите с възможности за висока автономия и контрол при планирането и изпълнението на трудовите функции. Обосновава се тезата, че „високо ефективните практики постигат резултатност (устойчиво развитие), когато мобилизират свободната инициатива и автономните сили на работещите" (Европейска фондация, 2011)[1]. Лансира се убеждението, че възприемането на тези иновативни подходи ще може значително да повиши създаването на стойност, производителността на труда и иновативната активност на работното място (Antonioli et al, 2010; IEA, 2007; WZB Berlin, 2007; UKCES, 2009) [3,4].
методи и резултати
Целта на настоящия доклад е на основата на емпирични анализи да даде представа
за обхвата и равнището на автономията и когнитивната гъвкавост на труда в българските предприятия от почти всички сектори и отрасли на икономиката към определен момент. Проведен е вторичен анализ на емпирични данни от Петото Европейско проучване на условията на труд (Европейска фондация, 2010), на основата на представителна за България извадка от около 1000 индивидуални работни места (п=1014). Данните са агрегирани на национално ниво. Обхватът на автономията и когнитивната активност, измерен за България, е представен в сравнитенен контекст с останалите страни от ЕС-27. Посредством определяне на мястово и потвижениява на България в крос-национален мащаб е възможно обективно да се измеряв потвигнавиве нива в тази област. Изследваните променливи ст сложани зе измерване величини, представляват 1свчествени харахтериввики на труда, за които няма установени еталони и аналитични норми. Поради тези причиии сравнителният дизайн на анализа е надежаден подход за проучване и открояване на оргянизацна нно-управленаки практики, които могат да служат като „бенчмтркинг" ориентири за възприеманр на гьвкави и високоефе ктивни стратегии.
Обхватьт и равнището на изследваниве харакверисвики е измерен посредством конструиране на комплектни индисавори. На вабл. 1 е представена емпиричната интерпретация и оиерационализация на понявиява, изразяващи ироменливите за автвномия и когнитивна гъвкавост на трудовия процес .
Табл. 1. Емпирична интерпрет ация на понятията за автономия и когнит ивна гъвкавост на труда
Класификационни Активни емпирични индикатори
променливи
Процедурна автономия
• Автономия при избора на методите на
Автономия на труда работа
• Автономия при избора на скоростта или
(процедурна и 3 темпа на работа
§ • Автономия при избора на
разширена автономна) ж г последователността на трудовите
1 задачи
« • Автономия при избора на работно време
€ времеви график на работа
а1 | • Влияние върху решения, важни за
работата на служителя
• Насърчаване на участие във вземането
на важни решения
• Дейнотви, твързани т решаване на
Когнитивни измерения проблеми
на труда (когнитивна • Утвояване на нови знания и умения
гъвкавост) • Комплектнотв на изпълняваниве задачи
• Решаване на непредвидени проблеми
Автономия на работното мя сто
Автономията и контрольт от страна на работещите са измерени посредством комплексен показател за процедурна автономия (3-бинарна променлива) и комплексен показател за разширена автономия (6 бинарна променлива).
Емпиричните резултати за нивото на процедурната автономия на работното място са както следва:
• Половината от работещите в България имат възможност да избират или променят методите на своята работа. Това ниво се задържа на сравнително постоянно равнище през цялото първо десетилетие на века. Средно за ЕС делът на имащите автономия да определят методите на работа е 67%, а за новоприетите страни ЕС-12 - 68%. На фиг. 1 се вижда, че работещите в България имат най-ниска степен на автономия сред всички страни на ЕС по отношение на избора на методи ао робато. Функцията аа планиране но работата остава силно централизирана за половината от работещите в България.
• Делът на дмащите възможнотт сами да избират иаи прадеаят редо ао своите задачи е 55%, като е бил по-висок с около 2% в предходните десет години. Средното ниво та ЕС е с 11% по-висо ко (66%).
• От трите показатеяя най-висок за България е деаът (59%) ао тези, соито имат възможност да избират или променят скоростта илитемпа на своята побота. Въпреки това, средната величина за ЕС е с 1 0% по-висока. По този показател псботещите в България също имот едни от най-ниските възможности зи автономия в сравнение с тези от останалдте страни, членуващи в ЕС.
Като цяло, спрред комплексния показател зо прап^едурао автааамая на работното място България е с най-ниско ниво спрямо другите сравняваии страни.
100% 90% 80% 70% 60% 50% 40% 30% 20% 10% 0%
ВЕ ВС CZ БК БЕ ЕЕ ЕЬ Е8 ЕЯ 1Е 1Т СУ ЬУ ЬТ Ьи НиМТ NL АТ РЬ РТ ЯО 8Ь 8К ЕЬ 8Е иК
□ Автаиамеи избар но метади но робато
■ Автаиамеи избар но редо но зодопите
□ Автаиамеи избар но ссарастто и темпо но робато
И''сочник: Данните са от Петото Европейско проучванс на ияло вията на труд, 2010
Автономията на работното мятто е изследвана и в по-дълбок обхват, като към индикторите за процедурна автономия са интегрирани 3 индикатора, измерващи участието на работещите в решения, важни за тяхната работа. Конструиран е момпсекеен показател за разширена автономия р процеса на труда. Той! има за цел да измери реалните нива на децентрализация на вземането на решения, оценени като оторизирана възможност от страна
151
Фиг. 1. Обхват и равнищ е на автономията (процедурна) на работното място, страни на ЕЕС-27, (%)
п
пЛ Г п п П | г
1 л п ] 1 г п и ■
на самите работници и служители.
На фиг. 2 е представено разпределение на страните от ЕС по възприетия измерител за разширена автономия с цел сравнителен анализ, посредством който да се разграничат страните с по-високи от тези с по-ниски показатели по отношение на изследваните иновативни характеристики на трудовия процес. На графиката са представени стандартизираните стойности на измерваните величини. Страните от ЕС са разпределени сьобразно отклонението оа средната величина за ЕС.1
Фиг. 2. Равнище на автономия на работното място (разширена автономия), ЕС-
27, (%)
На графиката може ясно да се види разграничението между страните, които имат по-голям напредьк по отношение на изследваните иновативни форми на трудовите процеси и тези, които изостават от средното равнище за ЕС. България, наред със Словакия и Франция, са представени като страни с най-ниски нива на авто номия на работното място. В същото време, страни като Дания, Финландия и Швеция, в които са вьведени подходи като децентрализация и автономия, илюстрират високи резултати при освобождаване на автономния потенциал на работещите.
Когнитивна гъакавост на работното място
Процесите, свързани с включване на работещите в активни трудови ситуации на научаване и решавант на проблеми, са определени като когнитивна (познавателна) активност и гьвкавост на работното място. Това са практики, проектирани с цел активно включване на работещите прей решаване на проблеми и изработване на оперативни ре шения. Про изслидване на равнището на когнитивна гьвкавост е използвана 4 бинарна пром енлива, измерваща динамиката на научаване и усвояване на нови знания, комплеесността на изпълниваните задачи, и вероятниотта за решаване на проблеми, включително непредвидени
1 Относителните стойности на величините ^^сога) позволяват сравняваните обекти да се разграничат
по-добре по избраните показатели, като релативизират благоприятните и неблагоприятните позиции. Стандартизир аните (отно с ителни) сто йности дават много добри вьзможности за сравнителни оценки, въпреки че не изразяват абсолютните величини на индивидуалните оценки.
Стандартизираните стойности са получени по формулата: Средната агрегирана оценка за всяка страна - непретеглената средна за ЕС/стандартното отклонение от ЕС-27. (х-ц/ о)
такива. (вж. табл. 1)
На фиг. 3 е показано разпределението на страните от ЕС по този показател. Страните са позиционирани съобразно отклонението от средната величина за ЕС.
Фиг. 3. Равнище на когнитивна гъвкавост (научаване и решаване на проблеми), ЕС-27, (%)
Източник: Данните са от Петото Европейско проучване на условията на труд,
2010
На фиг. 3 се вижда, че по показателя за познавателна активност и гъвкавост България е позиционирана в малко по-благоприятна ситуация, в сравнение с предходните показатели. Относително по-голям е делът на изпълняващите комплексни задачи и на тези, при които по-често възниква необходимост от решаване на непредвидени проблеми.
С цел систематизиране и обобщаване на данните по двете групи комплексни измерители за автономност и когнитивна гъвкавост на труда, следващата стьпка е извеждане на анализа на прескриптивно ниво. Разработена е класификация на сравняваните страни, основана на групиране в резултат на клъстърен анализ. Класификационната процедура е извьршена на база интегриране на 7-те включени в анализа променливи величини, отразяващи различни аспекти на автономия и познавателна активност на работното място.
На фиг. 4 са представени резулатите от клъстърния анализ2. Приложен е йерархичен клъстърен анализ. Този статистически метод дава възможност да се откроят различията и дистанцията между сравняваните обекти. За класифициране на страните се използват стандартизираните индекси, тъй като разкриват по-добре разпределението им по двете групи променливи.
Фиг. 4 изобразява класифицирането и групирането на страните на основата на агрегиране на оценките на национално ниво по двете групи комплексни променливи и на резултатите от клъстърния анализ. Картографирани са крос-националните различия по двата групиращи класификационни критерии.
2 Приложен е метод на йерархизация. Като мярка за разстояние е използвано Евклидово пространство
на квадрат. Относителните стойности са получени в резултат на стандартизация и са извлечени по формулата: Средната агрегирана оценка за всяка страна - непретеглената средна за ЕС/стандартното отклонение от ЕС-27. (х-ц/ о)
Фиг. 4. Класифициране на страните на ЕС-27 съобразно равнището на автономия и когнитивна гъвкавест н а раНотното място
Източник: Анализираните от автора данни с; а от Петото Европейско проучване на условията на труд, Европейска фондация, 2010
Кодовете на страните сакакто следва: 1-Белгия; 2 - Бьлгария; 3 - Чешка република; 4 -Дания; 5 - Германия; 6 - Естония; 7 - Гърция; 8 - Испания; 9 - Франция; 10- Ирландия; 11-Италия; 12 - Кипьр; 13-Латвия; 14- Литва; 15 -Люксембург; 16 -Унгария; 17- Малта; 18 - Нидерландия; 19 - Австрия; 20 - Полша; 21 - Португалия; 22 - Румъния; 23 - Словения; 24 - Словакия; 25 -Финландия; 26 - Швеция; 27- Обединено кралство_
Па скетьр диагр амата са представени резултатите от клъстьрния (класификационен) анализ, имащ за цел да класифицира страните на ЕС съобразно взаимоврьзката между двата индикатора за гьвкавост на труда (децентрализацията на вземане на решенията и контрола на работата от работещите). Вижда се, че обхватът 1аг прилаганите политики и практики на автономия и контрол ат страна на наетите върху организацията на работата се различава силно за отделните страни.
Па скетър диаграмата са очертани 5 групи страни (клаатьри). В горния десен ъаъл са позиционирани страни като Дания, Нидерландия и Малта, за които са измерени най-високи нива на автономия и когнитивна активност на работното място. Дания и Нидерландия са страни, в които теоретически се утвърждава и практически най-широко прилага модельт за иновация на работното място, и в които свързаните с него иновативни практики са постигнали осезаем ефект. Това са страни с динамични и конкурентноспособни икономики. В сравнителен аспект тази група може да бьде характеризирана като олицетворяваща „иновативния" тип организация на труда. (по класификацията на Valeyre, А., 2009) [5].
На другия край на спектъра e клъстърът с измерены най-ниски нива на автономия и когнитивна гъвкавост на труда. В този клъстър България попада като самостоятелен член и по този начин се откроява като страна с профил на най-силно изоставане в областта на децентрализацията на вземането на решения и контрола на работата. За да се оцени валидността на клъстърите и да се създаде възможност за верификация на резултатите, са приложени различни методи на клъстъризация (вътрешногрупово свързване, междугрупово свързване и метод но Уорд), като са използвани различни мярки за вариация. Според резултатите от всички приложени методи България се позиционира като страна със значителна дистанция от другите страни, като нямаща аналог на изоставане от страните на ЕС по отношение на изследваните аспекти.
Като обобщение може да се каже, че за България са установени най-ниски нива на автономия на труда сред страните от ЕС. Обхватът на прилаганата когнитивна активност в работата е по-висок, но е под средното равнище за ЕС-27. Осезаемо е силното изоставане на страната ни по отношение на децентрализацията на планирането и контрола на трудовите процеси и на приложението на политики за стимулиране на свободната инициатива и автономните усилия на човешките ресурси.
Л и т е р а т у ра
1. European Foundation. 5th European Working Conditions Survey. Dublin, European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, 2011
2. Eurofound. Working in Europe. 5th European Working Conditions Survey, Overview report, 2012
3. Pot, F., 'Workplace innovation for better jobs and performance', International Journal of Productivity and Performance, 2011
4. Totterdill, P., Exton, O., Exton, R. and Sherrin, J. Workplace innovation policies in European countries, UK Work Organisation Network, Nottingham, 2009
5. Valeyre, A. et al. Eurofound, Working conditions in the European Union: Work organisation, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2009
