CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
СРЕДНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА В БЪЛГАРИЯ И ЕС ПРЕЗ 2013 Г.
доц. д-р Тони Михова, ТУ - София, Филиал Пловдив ас. д-р Десислава Шатарова, ТУ - София, Филиал Пловдив
THE AVERAGE SALARY IN BULGARIA AND THE EU IN 2013 Associate Professor PhD Toni Mihova, Technical University of Sofia, Branch Plovdiv Assistant professor PhD Desislava Shatarova, Technical University of Sofia, Branch Plovdiv
Резюме: В доклада е представен актуален анализ на средната работна заплата в ЕС, въз основа на който са дефинирани основни изводи за средната работна заплата в България.
Ключови думи: анализ, средна работна заплата.
Abstract: The report presents an updated analysis of the average salary in the EU, based on which certain basic conclusions about the average salary in Bulgaria.
Keywords: analysis, average salary.
Въведение
Данните в най-новото изследване на Евростат, проверяващо размерите на трудовите възнаграждения и разходите за труд са конкретният повод на авторите за доклада. А те са: „Средното брутно работно възнаграждение в България е най-ниско от всички останали 27 страни-членки на Европейския съюз. Нашите сънародници годишно получават около 4 395 евро. Това е най-ниският показател сред европейската общност." [1]
Целта на доклада е да се представи актуален анализ на средната работна заплата в ЕС и да се покаже позицията на България по този показател в европейската общност. За изпълнението й, авторите са предложили статистически данни от началото на 2013 г. за средната работна заплата в България, както и обзорен преглед на публикациите по този въпрос за Европейския съюз.
Изложение
За изпълнение целта на доклада ще представим обособяването на европейските страни в три групи, според сумата на работното възнаграждение. [1]
Първата група помества единадесет държави с най-ниските минимални работни заплати — между 100 и 400 EUR месечно: България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Унгария, Чешката република, Полша.
Втората група включва пет държави членки (Малта, Португалия, Испания, Словения и Гърция).
Третата група включва шест държави членки (Обединеното кралство, Холандия, Ирландия Белгия, Люксембург, Ирландия), в които минималното работно възнаграждение е над 1000 EUR месечно.
Средната работна заплата в България и държавите от Европейския съюз може да се
представи и като сума, отразяваща годишните възнаграждения на някои от страните. За съжаление България е с най-ниска стойност- 4 395 евро.
Други европейски държави могат да бъдат представени по следния начин:
- Дания - 58 640 евро годишно;
- Германия - 42 316 евро годишно;
- Белгия - 43 400 евро годишно;
- Люксембург - 49 316 евро годишно;
- Холандия - 45 215 евро годишно;
- Финландия - 40 000 евро годишно;
- Швеция - 40 000 евро годишно;
- Румъния - 5 891 евро годишно;
- Литва - 6 735 евро годишно;
- Латвия - 8 596 евро годишно;
- Естония - 9 712 евро годишно.
Конкретните изводи са:
1. Най-добре заплатените европейци са тези от страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, Белгия - 43 400 евро, Люксембург - 49 316 евро, Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро. По-добре от нас са били заплатени и в Румъния - 5 891 евро, Литва - 6 735 евро, Латвия - 8 596 евро и Естония - 9 712 евро на година.
2. Средните почасови трудови разходи са от 40 евро (за Швеция). В Румъния и България тези цифри са съответно 4,2 и 3,1 евро. Тези цифри вместват не само компенсация за работниците, но и разходите за професионално обучение, данъците и субсидиите.
Евростат отразява, че Малта е държавата с най-голям дял на разходи, отделящи се за заплати (около 92 на сто). В държави като Франция, Белгия, Швеция е около 67 на сто. Румъния, България, Литва, Латвия, Унгария са държавите, в които този дял е между 5 и 10 на сто.
Какво показва анализа на предварителните данни на на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на сайта му?
През второто тримесечие на годината средната месечна заплата се увеличава спрямо първото тримесечие на 2013 г. с 2.7 на сто до 799 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на заплатата, са "Строителство" - с 8.1 на сто, и "Образование" - със 7.5 на сто. [2]
Средната месечна заплата за април е 809 лв., за май - 799 лв., и за юни - 789 лева. През второто тримесечие на 2013 г. средната заплата нараства с 3.8 на сто спрямо второто тримесечие на 2012 г., като най-голямо е увеличението в дейностите - "Селско, горско и рибно стопанство" - с 20.7 на сто, "Държавно управление" - с 9.3 на сто, и "Образование" - с 8.2 на сто.
Най-високо средномесечно възнаграждение през второто тримесечие на 2013 г. са получили наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1 790 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 1 526 лева; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 524 лева.
Най-нископлатени са били наетите в "Административни и спомагателни дейности" -534 лева; "Хотелиерство и ресторантьорство" - 540 лева; "Други дейности" - 592 лева.
Спрямо същия период на предходната година средната заплата през второто тримесечие на 2013 г. в обществения сектор нараства с 5.1 на сто, а в частния - с 3.1 на сто.
За постигане целта на доклада е от съществено значение да покажем как хората живеят с полученото възнаграждение. Изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, показва, че над 20 на сто от семействата у нас или близо 1.6 млн. души живеят под границата на бедност с доход до 214 лева на човек. Заплашени от бедност
187
обаче са и хората със средни доходи. [3]
С минимална работна заплата от 310 лева на човек живеят 52% от домакинствата или 3.7 млн. души. Средната работна заплата е близо 789 лв. на месец, като според данните един работещ издържа средно двама безработни, което означава че работещите на средна или по-ниска заплата са застрашени да попаднат в рисковата зона и да се смятат за бедни.
Границата на бедност от 214 лева е определена на базата на потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги за физическото оцеляване на човек. Според данните на КНСБ с доход до 560 лева на член от семейството са около 2.5 млн. души, а с над 560 лева - 965 000 души. [3]
По данни на КНСБ около 25 на сто от всички наети са ниско платени работници. Работещите на минимална заплата са близо 200 000 души - 10 процента от всички заети. Най-много от тях са наети в административни и спомагателни дейности - 25 процента, а останалите - в строителството и в преработващата промишленост.
Според изчисленията на синдиката за да се издържа прилично член от четиричленно семейство трябва да разполага с 563 лева месечно или общо - 2254 лева за цялото домакинство. Тези средства са необходими за посрещането на разходите за храна, здравеопазване, образование и почивка спрямо средните стандарти за страната.
По размер на средна и минимална работна заплата България продължава да заема последно място в ЕС, като в същото време цените ускорено се адаптират към средните нива в Европа,
По данни на синдиката през второто тримесечие се наблюдава задържане на ценовите нива, като спрямо предходното тримесечие се отчита намаление от 0.5 процента, но на годишна база ръстът е от 3 процента.
По-ниския темп на нарастване на цените се дължи на намалението на цената на електроенергията от 1 април с до 6.5 процента и на природния газ с 4 процента, както и поради характерния сезонен спад в цените на някои хранителни стоки.
За последните четири години издръжката на живота е нараснала със 17,3 на сто, като
по-силно е изразен ръстът при хранителните стоки - с над 20 процента, а при нехранителните - с 14.5 на сто.
През второто тримесечие цените на хранителните стоки са нараснали с 5 процента на годишна база, а спрямо предходното тримесечие са намалели с 0.9 процента. Намаление се наблюдава при цените на яйцата - с 9.4 процента. Незначително е намалението на цените на хляба и на зърнените храни - с 0.2 процента, но на годишна база е регистриран ръст от 3 на сто. При млякото и млечните продукта е регистрирано увеличение на цените с 1.2 процента, а при плодовете и плодовите консерви - с 12.6 процента.
Парадоксална е ситуацията, че в България доходите са най-ниски, но храната не е най-евтината в Европа. България е на трето място по икономичност при храните - ядем продукта, чиито стойности са 68% от средното за Европа, сочат последните данни на Евростат. Страната ни обаче е с най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз - 159 евро, както и с най-ниската средна работна заплата - 385 евро. Най-евтина е храната в Полша, където цените на храните са 61% от средното за Стария континент, а минималната работна заплата е 384 евро. Там средната заплата е цели 832 евро. Преди нас по икономичност на храните е и Румъния с цени, които са 67% от средните за съюза. Там минималната работна заплата е 171 евро, а средната - 501 евро. [4]
Най-скъпа е храната в Дания - 143% от средното за съюза. Втора е Швеция, следвана от Австрия, Финландия, Ирландия и Люксембург.
У нас обаче ядем най-евтиния хляб в ЕС - цената му е 57% от средната за съюза. Най-скъп е насъщният в Дания - 159% спрямо средните стойности. Месото е най-евтино в Полша, където цената му е 55% от средното за ЕС. У нас също е относително евтино - 59% от средните стойности. Най-скъпо месото е в Дания и Австрия - и в двете 132% от средното 188
за съюза.
Алкохолът също е най-евтин в България - за почерпка у нас се плаща 67% от средната цена за ЕС. Това отдавна е известно за чужденците и се оказва една от водещите причини да изберат страната ни за ваканция. Най-скъпи пък са питиетата във Финландия - 175% от средните стойности за Стария континент.
Най-евтини са млякото, яйцата и сиренето отново в Полша - 63% от средните стойности, а най-скъпи са в Кипър - 141%. У нас стойностите на тези продукти са близо до средните за Европа - 92%.
Най-евтино да се пуши е в Унгария, където цигарите се едва 52% от средните цени за ЕС, следват Литва и България - с 55 и 57% от средните цени за цигари. Най-скъпо излизат цигарите в Ирландия - 199% от средните стойности за кутия.
Същевременно България затвърди мястото си и на най-слабата икономика в ЕС за поредна година. По данни на Евростат, брутният вътрешен продукт, измерен с покупателната способност на населението е с 53% под средното ниво за ЕС. [4] Заключение
Категоричните изводи от анализа на статистическите данни, изследванията и публикациите са:
1. Средното брутно работно възнаграждение в България е най-ниско от всички останали 27 страни-членки на Европейския съюз.
2. В България са застрашени от бедност дори и хората със средни доходи. Средната работна заплата показва стандарта на живот на една държава. Разбира се, има
и други фактори, като цени, данъци, осигуровки и др., които трябва да се вземат предвид, но все пак, високата средна заплата говори красноречиво за качеството на живот в страната.
Литература:
[1]. Средна работна заплата в България и Европейския съюз, http://social.framar.bg/;
[2]. Средната работна заплата се увеличи до 799 лева, отчете НСИ, http://www.24chasa.
Ь§/;
[3]. И хората със средна заплата у нас са застрашени от бедност, http://www.mediapool.
Ь§/;
[4]. Само в Полша и Румъния храната е по-евтина, отколкото в България, http://bgnews.
те/.
За контакта:
Доц. д-р Тони Михова
Технически университет - София, филиал Пловдив e-mail: expert2009@abv.bg
ас. д-р Десислава Шатарова
Технически университет - София, филиал Пловдив e-mail: desi_shatarova@abv.bg
