CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ -ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ПЪТ КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ
ас. д-р Силвия Топлева
Университет по хранителни технологии -Пловдив
CORPORATE SOCIAL RESPONSIBILITY - THE CONTROVERSIAL WAY TO SUSTAINABLE DEVELOPMENT Assistant Silviya Topleva, PhD in Economics
University of Food Technologies - Plovdiv
Резюме: В същността си корпоративната социална отговорност обединява противоречиви аспекти, свързани най-вече с преплитането на публични и частни цели и ресурси. Вграждането на екологичните и социалните теми в бизнес практиката превръща корпоративната социална отговорност в символ на общностната взаимозависимост и път към постигането на устойчиво развитие.
1. Увод
Усложнената съвременна обществено-икономическа среда позиционира бизнес организациите като лидерски фактор с власт и влияние извън стопанската сфера. Безмилостният икономически растеж, консуматорската култура и преследването на високи печалби резултират не само в опустошаването на природните ресурси и екологичното равновесие, но и в задълбочаването на социалните неравенства. Необходимостта от съхраняването на приордните и човешките ресурси провокира зараждането на интегрирана общностна концепция за устойчиво развитие и растеж, основана на синергията от креативната колаборация на публичните и частните усилия. В така очертаната координатна система на устойчивостта векторът на промяната и съзиданието се олицетворява от корпоративната социална отговорност.
В своята същност корпоративната социална отговорност обединява противоречието между публичното задължение и частния дълг, стремежът към високи печалби и негативните външни ефекти от стопанската дейност, краткосрочната изгода и дългосрочното планиране. Парадигмата на устойчивото развитие, основана на интеграцията между икономическа ефективност, екологичен баланс и социално благополучие, позицонира социалната отговорност на бизнеса като пресечна точка на егоизма и общностната взаимозависимост.
Целта на настоящия доклад е да обоснове както противоречишь в същността на корпоративната социална отговорност, така и приносът й към устойчивото развитие.
2. Корпоративната социална отговорност - противоречива същност със съзидателни измерения
Отвъд производството и доставката на стоки и услуги, благото за общността от стопанските организации започва да се съизмерва и с корпоративната социална отговорност, т.е. отношението на компаниите към външните ефекти, които продуцират, и проблемите на бедността и неравенствата в обществото. Социалните неблагополучия, свързани с образованието, здравеопазването, равния достъп до ресурси и услуги, оказват негативно влияние върху ефективната дейност на бизнес организациите. В светлината 142
на това разбиране, „корпоративната социална отговорност е поемането на ангажимент за подобряване на общественото благополучие чрез доброволчески бизнес практики и използване на корпоративни ресурси." (Котлър и Лий, [2], стр. 3)
Корпоративнатасоциална отговорностсеасоциирасфирмения приноскъм повишаването на качеството на живот и благосъстоянието на хората в аспекта на съхраняването на околната среда и разширяването на достъпа до образование и здравеопазване и на възможностите за себереализация. По думите на П. Дракър „едно „свободно предприятие" не може да бъде оценено само като добро за бизнеса, а единствено дали е добро за обществото." (Дракър, [1], стр. 25)
Благото, което генерира в обществото корпоративната социална отговорност, е обект на противоречиви оценки. Нобеловият лауреат по икономика Милтън Фридман в своя емблематична статия от началото на 70-те години на ХХ в. настоява, че единствената „социална отговорност на бизнеса е да увеличава своите печалби" в рамките на правилата на конкурентната игра. (Friedman [5]) Отговорностите са присъщи само на индивидите. Корпорациите се управляват от наемни мениджъри, чиято отговорност се изразява в добрите финансови резултати и удовлетворяване на интереса на акционерите и собствениците. Тази своя отговорност те осъществяват съобразно законите и етичните норми в обществото.
Мениджърът, в качеството си на личност, може да има различни отговорности към благотворителни каузи и инициативи, но „това е индивидуална социална отговорност, а не на бизнеса." (Friedman [5] p. 58)
Корпоративната ангажираност в социални дейности може да бъде в разрез с интересите на акционерите и на компанията, тъй като често води до увеличаване на разходите за сметка на печалбата и възнагражденията на служителите. Когато бизнес организациите подкрепят социални инициативи, обикновено харчат чужди пари в услуга на общия социален интерес. (Friedman [5] p. 59) Така те ощетяват своите акционери, клиенти и служители. Например, участието в кампания за ограничаване на бедността, може да възпрепятства подобряването на благосъстоянието на работещите във фирмата.
Разбира се, корпоративното участие в социални инициативи може да се извършва и с доброволното съгласие и принос на всички заинтересовани страни. Но, и в този случай остава открит въпросът, че компанията ангажира частни ресурси в полза на обществени цели.
Насочването на корпоративни ресурси в посока на разрешаването на социални проблеми за сметка на акционерите, клиентите и служителите наподобява, в интерпретацията на М. Фридман, изземване на доход, подобно на данъците. Но, налагането на данъци и разходването им е правителствена функция, която се упражнява представително с мандат. Нобеловият лауреат е категоричен, че бизнес лидерите не могат да решават проблемите на обществото, свързани с бедността, безработицата, инфлацията и екологията, тъй като не са избрани чрез избори от хората и не притежават мандат за това. Корпорациите се институционализират от частни правомощия и не могат да изпълняват мандатни публични задължения. В противен случай корпоративната власт би придобила политически облик, в който е заложено разбирането, че отговорност за алтернативното разпределение на оскъдните ресурси носи политическата власт, а не пазара. А, това подменя смисъла на пазарната система. „Невидимата ръка" на пазара се заменя с видимия колективен интерес и целесъобразност. Зад маската на корпоративната социална отговорност прозира колективистичният устрем, рафиниран от неколективистичните средства.
Макар и крайни, прозренията на М. Фридман внушават, че първостепенната отговорност на всяка компания е към клиентите и служителите й. В основата на корпоративната социална отговорност стои добросъвестното изпълнение на преките бизнес ангажименти към клиента, чрез което организацията придобива авторитет, влияние и печалба. А, отговорността на бизнеса към разрешаването на проблемите на обществото е социалната цена на неговия егоизъм и алчност. Зад корпоративната социална отговорност прозира желанието чрез разходи да се изгради добър имидж в обществото.
Пренебрегването на негативните външни ефекти от дейността на бизнес организациите, които са свързани с прекомерната употреба на ресурси, замърсяване на въздуха, водите и почвите и в резултат - влошаване на качеството на живот на хората, подкопава обществената и потребителска подкрепа за компанията. Крайният резултат е не само загуба на обществен престиж, но и отлик на клиенти. Общественият натиск провокира стопанските организации да интернализират неблагоприятните външни ефекти от дейността си и да ги третират като печаливши бизнес възможности, особено в оптиката на устойчивото развитие. Действителната загриженост за екологичното оцеляване на планетата и благоденствието на нейните жители, въплътена в конкретни бизнес практики, способства за подобряването на публичния образ на компаниите, с което се увеличава доверието на потребителите и се разширява пазарният им дял. По този начин, социалната отговорност по естествен начин се превръща в част от маркетинговата стратегия на корпорациите. Маркетинговият потенциал от участието в социални инициативи се простира от по-доброто позициониране на марката до засилване на интереса на крупни инвеститори и партньори. (вж. Котлър и Лий, [2])
Отвъд маркетинговото послание на корпоративната социална отговорност се крият ценностите на потребителите, работещите, акционерите и собствениците. Съвременните компании са изразители на т.нар. „делегирана филантропия", т.е. „фирмата като канал за изразяване на граждански ценности". (Bénabou and Tirole [4] p. 10) С оглед намаляване на транзакционните разходи, заинтересованите страни, водени от алтруизъм, стремеж към себеутвърждаване, или дори материална изгода, изявяват предпочитание дадена бизнес организация да разходва техните пари от тяхно име за социално отговорни корпоративни инициативи. В действителност компаниите не могат да заместят публичните власти в борбата със социалните проблеми, породени от бедност, безработица, и дискриминация, но могат да съдействат за ограничаването на дадено нежелано поведение и неблагоприятни ефекти, предизвикани от замърсявания и природни бедствия. Участието в опазването на околната среда и приносът към повишаването на качеството на живот на хората допринасят за постигането на устойчиво развитие, но и притежават силен маркетингов импулс. Усилията за намаляване на потреблението на ресурси и на вредните емисии, както и преработката и вторичната употреба на материалите и суровините спомагат за намаляване на оперативните разходи. По този начин, социално отговорното поведение в дългосрочен план съдейства за минимизиране на разходите и максимизиране на печалбата, което съответства напълно на интересите на акционерите. Разгръщането на социалната отговорност на компаниите допринася не само за общностното благосъстояние, но и за стопанските показатели на организациите. Така, корпоративната социална отговорност се позиционира като пресечна точка на частните и обществените интереси, което се откроява особено силно в перспективата на устойчивото развитие.
Европейската комисия тълкува корпоративната социална отговорност като „концепция, при която компаниите интегрират социални и екологични проблеми в своите бизнес операции и във взаимодействието им с техните заинтересовани страни на доброволни начала." [7] Корпоративната социална отговорност е интегрална част от инструментите за реализация на стратегията „Европа 2020" за „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж" [3]. Вграждането на екологичните и социалните теми в корпоративната бизнес практика насърчава развитието на иновациите, като основа на конкурентоспособността и икономическото развитие. [6] Така, корпоративната социална отговорност се проявява като израз на общностната взаимозависимост и прогрес в перспективата на устойчивото развитие.
В обобщение на анализа върху противоречивата същност на корпоративната социална отговорност и приносът й към устойчивото развитие може да се направи изводът, че тя е едновременно опит за преформатиране на пазарната система в услуга на колективни цели и интереси, компенсация за деловия егоизъм и алчност, опит за добър имидж и маркетингова стратегия, делегирана филантропия, символ на общностната взаимозависимост и път към иновациите, конкурентоспособността, просперитета и благосъстоянието. Комплексната 144
същност на корпоративната социална отговорност предпоставя осмислянето й като основен фактор по пътя към устойчивостта.
3. Заключение
В същността на корпоративната социална отговорност се преплита противоречието на публичните и частните цели и ресурси. Интернализирането на неблагоприятните външни ефекти от дейността на стопанските организации в печаливши бизнес възможности отразява приноса на корпоративната социална отговорност към устойчивото развитие. Участието на компаниите в инициативи за намаляване на бедността и безработицата олицетворява идеята за общностната взаимозависимост по пътя към постигането на устойчивото развитие и растеж.
Природата и обхватът на корпоративната отговорност не позволяват чрез нея да се разрешават екологичните и социално-икономическите проблеми на общността. Партньорството между частностопанските субекти и институциите на публичната власт предпоставя ефикасното поддържане на екологичното равновесие и ограничаването на проявите на бедността, дискриминцията и социалното изключване.
Корпоративната отговорност на бизнеса обединява грижата за интересите на клиентите, служителите и акционерите, усилията за ограничаване на вредното екологично въздействие и съпричастнотта към поляризацията и неравенствата в обществото. Измеренията на социалните отговорности на компаниите съответстват на целите на устойчивото развитие, а именно икономическа ефективност, екологичен баланс и социално благосъстояние.
Утвърждаването на корпоративната социална отговорност като път за постигането на устойчиво развитие се проявява с особена значимост в рамките на отделните икономически отрасли. Прогресът в перспективата на устойчивостта е функция от иновации, инвестиции в човешки капитал и екология, т.е от бизнес модел, основан на корпоративната социална отговорност.
Литература:
1. Дракър, П. 2003. Мениджмънт: задачи, отговорности, практики. Изд. „Класика и стил". С.
2. Котлър, Ф. и Лий, Н. 2011. Корпоративна социална отговорност. Изд. „Рой Комюникейшън". С.
3. Стратегия „Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж", On line:
http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:2020:FIN:BG:PDF
4. Benabou, R. And Tirole, J. 2009. Individual and Corporate Social Responsibility. In: Economica. 2010. 77, pp. 1-19
5. Friedman, M. 1970. The Social Responsibility of Business is to Increase its Profits. In: Applied Ethics. Critical Concepts in Philosophy. Vol. 5 Business and Economics. 2002. Routledge. Pp. 57 - 63
6. http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sustainable-business/policy-integration/index_ en.htm
7. http://www.europeancitiesmarketing.com/corporate-social-responsibility-and-tourism/
