CC BY
71
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПСИХИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ ПРИ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ
Димитър Богданов ПУ „Паисий Хилендарски", гр. Пловдив, България; e-mail: [email protected]
PSYCHOLOGICAL WEEL-BEING IN CHILDREN AND YOUTHS
Dimitar Emilov Bogdanov PLOVDIV UNIVERSITY „PAISII HILENDARSKI", Plovdiv; e-mail: [email protected]
Summary: This article is dedicated to the mental well-being, understood as achieved degree of life satisfaction (happiness) in children and youths. Here is separated special space of the thankfulness as a positive emotion or an attitude in positive psychology; of forgiveness (remission) as a mental spiritual and emotional act of exemption of negative emotions and feelings; of self-concept (self-consciousness) as a complex entity, which includes cognitive, emotional and behavioural components.
Keywords: mental well-being, thankfulness, forgiveness, self-concept
1. Теоретична постановка на проблема за психичното благополучие
Психичното благополучие (Baytchinska, K., Bakracheva, M., Savova, S., 2009) се разбира като достигната степен на удовлетвореност от живота (Cambell et al., 1976). В своите изследвания Динър и Лукас (Lucas, Diener & Suh, 1996) представят 3-компонентна структура на психичното благополучие: удовлетворение от живота и наличие на позитивни и негативни емоции в живота на човека. Целта на индекса за удовлетворение от живота (Life Satisfaction Index, LSI, Neugarten, Havighurst & Tobin, 1961) е не да определи основните компоненти в структурата на психичното благополучие, а да различи хората, които остаряват „успешно", спокойно, уверено и мъдро от тези, които не го правят по този начин. В лоното на психологическата наука различни автори разглеждат и правят опити да дефинират психичното благополучие. За много изследователи то е разбирано като чисто когнитивен процес (Tversky & Griffin, 1991), като изразяващо се в емоционалния опит (Lazarus, 1991), като поведение, което е обусловено от поставените цели (Sheldon & Elliot, 1999), като времева перспектива (Shmotkin, 1991), като влиянието, което оказват житейските събития в краткосрочен и дългосрочен план (Shmotkin & Lomranz, 1998) или в съпоставката между различни култури (Suh, Diener, Oishi & Triandis, 1998). За Маслоу (Maslow, 1968; 1970) то е понятието за себеактуализация, за Роджърс (Rogers, 1961; 1980) то се свързва с идеята за напълно и цялостно функциониращия човек, за Ериксън (Erikson, 1959; 1996) то се изразява в стадиите на развитие на его-идентичността, които обхващат целия жизнен път на човека, Олпорт (Allport, 1961) го определя като достигнатата степен на зрялост, а за Юнг (Jung, 1933) то характеризира процеса на индивидуализация.
Психичното благополучие е определяно и като „основна тенденция и цел в живота" (Стаматов, 2014), изразяващо се в настъпващите личностни промени през периода на пубертета, зрелостта и с напредване на възрастта (Neugarten, 1973), чрез позитивните
критерии за психично здраве, които изместват първоначалните определения за психично благополучие като липса на болест (Jahoda, 1958).
Благодарността е положителна емоция или нагласа. Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта (Wood, A. M., Maltby, J., Stewart, N., Linley, P. A., & Joseph, S. (2008), (Izard, C., 1980).
Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам - намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя (Stamatov, R., 2014).
Самосъзнанието (Аз концепция) се състои се от представите на индивида за собствените му качества и способности, от представите за собствените му възможности да взаимодейства с другите хора и заобикалящия го свят, от ценностните му представи и от представите му за собствените цели и идеи, за собственото му минало и бъдеще. Уилям Джеймс представя най-пълна и цялостна концепция на Аз-концепцията. Той представя вътрешния свят на човека, който е достъпен само за него; представата която човек има за себе си; това, което мислим че сме; това което мислим, че другите мислят за нас; това, което бихме искали да бъдем(Stamatov, R., 2014).
2. Модел на емпирично изследване на психичното благополучие
Обект, предмет, цел, задачи и хипотеза на изследването. Обект на настоящото изследване са деца и юноши от 15 учебни заведения в страната на възраст между 13-18 г. Предмет на настоящото изследване е психичното благополучие (щастието) при децата и юношите. Целта на емпиричното изследване е да се разкрие в каква степен е изразено психичното благополучие в различните му компоненти сред подрастващото поколение. Така обоснованата цел очертава следните изследователски задачи, а именно: да се изследват и разкрият особеностите на основните компоненти на психичното благополучие; да се изследват кои от компонентите на психичното благополучие са с доминиращо влияние сред децата в юношеска възраст.
Анализът на литературата по проблема и изучаването на профила на съвременната младеж позволиха да се очертае хипотезата на изследването: допускам, че психичното благополучие е по-силно изразено при момичетата-девойки, отколкото при момчетата-юноши; допускам, че момичетата се чувстват по-щастливи, самоуверени, отколкото момчетата; допускам, че днес младото поколение е със по-слаба морална и ценностна система и с много ниски показатели на благодарност, самосъзнание и прошка; предполагам, че подрастващите са щастливи, когато са материално обезпечени, финансово осигурени, задоволени и че младото поколение е далеч от духовното измерение на психичното благополучие.
Методика на изследване. В процеса на изследването са използвани следните методи: теоретичен анализ на научната литература по изследваните проблеми; анкетно проучване на децата и младежите; наблюдение на изследваните лица по време на попълването на анкетния въпросник и през цялото време; неструктурирано интервю с анкетираните лица; групови дискусии; анализ на резултатите от изследователската работа; математико-статистически методи за обработка на данните. За практического изчисляване на резултатите е използван статистически софтуерен пакет SPSS 18. Получените резултати са представени във вид на таблици и диаграми.
Процедура. Изследвани са 900 деца и младежи (450 момчета и 450 девойки) в 15 учебни заведения в 5 големи градове в страната (София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора) през периода септември 2015 г. - март 2016 г. Така формирана извадката не е случайна - тя
има за цел да се дадат най-точни резултати от емпиричното изследване при еднакъв брой момчета и момичета на възраст между 13-18 години.
Инструменти. Емпиричното изследване се изразява в попълването на анкетни въпросници, адаптирани за условията в България. То включва също и наблюдения, неструктурирано интервю и групови дискусии с деца и младежи. Анкетният въпросник е разделен на четири панела или раздела и включва 4 въпросника.
Въпросник № 1 принадлежи на Ед Динър (Diener, E., Emmons, R. A., Larsen, R. J., & Griffin, S. (1985)) и Робърт Емънс (Emmons, R. A., 1996), известен още като скала за удовлетвореност от живота (Satisfaction With Life Scale - SWLS), българска адаптация на Кр. Байчинска (2009). Той съдържа 5 твърдения, оценявани по 7-степенна скала (от 1 = „Напълно съгласен" до 7 = „Напълно несъгласен"). Пример за едно от твърденията в скалата е „Като цяло животът ми се доближава до моя идеал". Резултатите се изчисляват, като всичките 5 айтема се реверсират. Степента на удовлетвореност от живота се определя от общия брой точки, които всяко едно анкетирано лице може да получи: от 5-9 т. подрастващите са изключително недоволни от живота; при 10-14 точки - са недоволни; при 15-19 т. - те са леко недоволни; при получени 20 точки - са недоволни; от 20-25 т. - горе-долу доволни; при 26-30 т. - доволни; а при получени 31-35 анкетираните лица са изключително доволни от живота.
Въпросник № 2 е разработен от американския социален психолог Робърт Емънс (Emmons, R. A., 1996; 2011), българска адаптация на Кр. Байчинска (2009) и изследва степента на благодарност. Той включва 10 твърдения с 7 възможни отговори. Степента на благодарност от живота се определя от общия брой точки, които всяко едно анкетирано лице може да получи: при 40-45 т. - под средна степен на благодарност; при 46-52 т. - средна степен на благодарност; при 53-58 т. - висока степен на благодарност; при 59-64 т. - много висока степен на благодарност; при 65-70 т. - екстремно висока степен на благодарност.
Въпросник № 3 е изработен от Робърт Емънс и изследва Аз-концепцията. Той включва демографска справка (пол, възраст, образование и семеен статус). Тук са разположени три концентрични кръга: А, Б и В. Кръгът А изразява това, което е най-значимо за Вашия Аз и разкрива Вашата дълбока същност. Кръгът Б изразява това, което е най-малко значимо за Вас, а кръгът В - това, което е още по-малко значимо за Вас и Вашата същност. В този въпросник са разположени списък от 16 качества: упоритост, простителност, състрадателност, търпеливост, себевладеене/въздържане, милостивост, любознателност, щедрост, хумор (остроумие), признателност, вярност, благоразумие, успех и известност, любов, справедливост, смирение.
Въпросник № 4 изследва простителността (прошката). Той е разработен от Томпсън и колеги (Thompson, S. C., 2002). Включва 18 твърдения или айтема със седем възможни отговора. Анкетният въпросник се разделя на подскали. Първата подскала засяга личността и до колко тя може да прости на себе си. Тя е свързана с айтеми от 1 до 6. Втората подскала засяга другите и до колко могат да простят на другите. На нея са посветени айтемите от 7 до 12. Третата подскала е свързана със ситуациите, в които всеки е поставен пред изпитанието как и до колко може да прости на себе си и на другите в определени ситуации в ежедневието. На нея са посветени айтемите от 13 до 18. Общият сбор се получава като се съберат всички попълнени числа, като се отчитат (вземат под внимание) и реверсивните твърдения. Реверсивните айтеми са (такива, при които се отчитат техните противоположности, напр. за отговор 7 точки, се отчита 1 точка, за отговор 6 - 2, за 5 - 3 и т.н.): 2, 4, 6, 7, 9, 11, 13, 15 и 17.
Анализ на резултатите от скалата за измерване на степента на удовлетвореност от живота
Ако трябва да направим обобщение от анализа на резултатите, дадени от анкетираните младежи и девойки, то заключенията биха били с леко изразени минорни и мажорни оттенъци. Минорно звучат резултатите на момчетата (44 %). Те не се чувстват много щастливи личности, постигнали някакво добро психично благополучие. Биха се върнали назад, за да поправят своите грешки, стремейки се към психично благополучие и 216
щастие. Мажорнисасаморезултатитенадевойките (56 %) . Тесе чувстват иоощастливи, удовнетчоренилинноети, иосвиончли значителни успехи и резултати в много сфери и области на техния живот (виж Диаграма № 1).
Удовлетворени и щастливи личности
Диаграма №1. Удовлетворени и щастливи личности сред младото поколение Анализ на резултатите от скалата за измерване на степента на благодарност от живота
На Таблица № 1 (вж. Диаграма № 2) се вижда ясно, че момчетата са с по-ниска степен на благодарност (удовлетвореност от живота). Техните резултати варират между 41-42 точки (пункта). Резултатите сами по себе си показват, че младежите с резултати между 41-42 пункта влизат в графата степен на удовлетвореност от живота под средна степен на благодарност. Това показва, че тези лица спадат към групата, за която е предизвикателство да открият причина за благодарност в живота си. Те приемат живота си повече като тежест, отколкото като дар. Може би в момента те преживяват определени трудности или пък имат нужда от промяна в начина, по който виждат света и живота, в който живеят. Девойките са благодарни и признателни личности. Те отчитат високи стойности, които варират от 50 точки до 65 точки. Те са с много висока степен на благодарност и попадат в групата от хора, които имат чести прояви на благодарност и са способни с готовност да признават помощта на другите, които притежават способността да виждат живота като дар и за тях благодарността еначиннаживот.
Таблица № 1
Степен на благодарност от живота сред младото поколение
Анкетирани лица Проценти Пол Общо точки Степен на удовлетвореност отживота
600 лица 67 % момичета 50 т. - 65 т. от среднастепен на благодарност до екстремно високастепенна благодарност
300 лица 33 % момчета 41 т. - 49 т. от подсреднастепен на благодарност до средна степен на благодарност
До каква степен съм благодарен от живота
Диаграма №°2.Степеннаблагодарностотживота сред младото поколение Анализ на резултатите от скалата за измерване на аз-концепцията
Най-значими качества за анкетираните деца и младежи, разположени в кръг А, са: упоритост, състрадателност, себевладеене/въздържане, хумор (остроумие), справедливост, вярност, любов и признателност. Това показва, че запитаните младежи и девойки по природа, дълбоко в своята същност са упорити, милостиви и състрадателни личности, стремящи се към справедливост и вярност. Те се стремят и към себевладеене на собствените чувства и емоции. Обичат своите приятели и близки, могат да разчитат на тях, признателни са към тях и умеят да благодарят за всичко. По-малко значими качества на анкетираните лица, разположени в кръг Б са: смирение, успех и известност, хумор (остроумие), простителност, състрадателност. Най-незначимите качества на анкетираните лица, разположени в кръг В са: себевладеене/въздържане, милостивост, любознателност, благоразумие, успех и известност,смирение.
Анализ на резултатите от скалата за измерване на простителността (прошката)
От проведеното емпирично изследване за простителността (прошката) можем да направим следните изводи: много малка част от анкетираните младежи и девойки (35 %) все още изпитват затруднения да простят на себе си и на околните, таят в себе си негативни мисли, гняв и отчаяние, трудно прощават на хората, които са ги наранили. По-голямата част от запитаните младежи и девойки (65 %) могат да простят на себе си и на другите, не таят в себе си негативни емоции, мисли, гняв и разочарования, лесно прощават на себе си и на околните, независимокойепричинителятна вредите илиемоционалнитещети.
ЛИТЕРАТУРА
Baytchinska, K., Bakracheva, M., Savova, S. (2009). Status of Psychosocial and national identity, values and mentalwell-beingin adolescence. Sofia
Erikson,E. (1996). Identity, youthandcrisis. Sofia: Science and Art Izard, C. (1980). Human еmotions. Moscow, MGU Stamatov, R. (2014). Child psychology. IK "Hermes" - Plovdiv
Allport, G. W. (1961). Pattern and growth in personality. New York: Holt, Rinehart, & Winston.
Campbell, A., Converse, P. E., Rodgers, W. L. (1976). The quality of American life: perceptions
Diener, E., Emmons, R. A., Larsen, R. J., & Griffin, S. (1985) The Satisfaction With Life Scale: A measure of life satisfaction. - Journal of Personality Assessment, № 49, 71-75.
Diener, E., Suh, E. M., Lucas, R. E., Smith, H. L. (1999). Subjective well-being: three decades of progress. - Psychological Bulletin, 125, 276-302
Emmons, R. A. (1996). Striving and feeling: Personal goals and subjective well-being. In P. M. Golwitzer & J. A. Bargh (Eds.), The psychology of action: Linking cognition and motivation to behavior (pp. 313-337). New York: Guilford Press.
Erikson, E. (1959). Identity and the life cycle. - Psychological Issues, 1, 18-164. Erikson,
E. (1968) Identity: Youth and Crisis. New York: Norton.
Froh, JJ,Fan, J., Emmons, RA, Bono, G., Huebner, ES, & Watkins, P. (2011). Measuring gratitude in youth: Assessing the psychometric properties of adult gratitude scales in children and adolescents. Psychological Assessment.
Jahoda, M. (1958). Current concepts of positive mental health. New York: Basic Books Jung, C. G. (1933). Modern man in search of a soul. New York: Harcourt, Brace, & World Lazarus, R. S. (1991). Emotion and adaptation. New York: Oxford University Press Lucas, R. E., Diener, E., Suh, E. (1996). Discriminant validity of well-being measures. -Journal of Personality and Social Psychology, 71, 616-628.
Maslow, A. (1968). Toward a psychology of being. New York: Van Nostrand Maslow, A. (1970). Motivation and Personality. New York: Harper Neugarten, B. L. (1973). Personality change in late life: A developmental perspective Rogers, C. R. (1980). A way of being. Boston, Houghton Mifflin Rogers, C. R. (1961). On becoming a person. Boston, MA: Houghton Mifflin Sheldon, K. M., Elliot, A. J. (1999). Goal striving, need satisfaction and longitudinal well-being: The self-concordance model. - Journal of Personality and Social Psychology, 76, 482-497 Shmotkin, D. (1991). Declarative and differential aspects of subjective well-being and implications for mental health in later life. - In: J. Lomranz (Ed.), Handbook of aging and mental health: An integrative approach (pp. 15-43). New York: Plenum
Shmotkin, D., Lomranz, J. (1998). Subjective well-being among Holocaust survivors: An examination of overlooked differentiations. - Journal of Personality and Social Psychology, 75, 141-155
Thompson, S. C. (2002). The role of personal control in adaptive functioning. - In: C. R. Snyder & S. J. Lopez (Eds.), Handbook of positive psychology (pp. 202-213). New York: Oxford University Press
Tomkins, S. S. (1963). Affect, imagery, consciousness. The negative affect, vol. 2. New York, Springer
Tversky, A., Griffin, D. (1991). Endowment and contrast in judgments of well-being. - In:
F. Strack, M. Argyle, & N. Schwarz (Eds.), Subjective well-being: An interdisciplinary perspective (pp. 101-118). Oxford, England: Pergamon
Wood, A. M., Maltby, J., Stewart, N., Linley, P. A., & Joseph, S. (2008). A social-cognitive model of trait and state levels of gratitude.Emotion, 8, 281-290
