CC BY
29
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
МНОГОСТРАННИ ИЛИ РЕГИОНАЛНИ ТЪРГОВСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ И РОЛЯТА НА СТО
Ванина Колева Докторант, СУ „Св. Климент Охридски"
MULTILATERAL OR REGIONAL TRADE AGREEMENTS AND THE ROLE OF THE WTO Vanina Koleva PhD Student, Sofia University "St. Kliment Ohridski'
Abstract - The article analyzes proliferation of the regional and preferential trade agreements, especially after the delay of concluding the Doha Round of multilateral trade negotiations. The pros and cons of the spread of these agreements are analyzed. The outdated trade rules do not respond to the modern international trade relations. The regional and preferential trade agreements are more easily negotiated and respond to the need of new contemporary trade rules. They can also be interpreted as a step forward negotiating multilateral trade agreements. On the other hand, there is a thread of fragmentation of the world trade and replacing the multilateral model with the discriminatory regional and preferential trade agreements.
Освен кръгът от многостранни търговски преговори, какъвто е настоящият кръг на развитието от Доха, страните членки на Световната търговска организация (СТО) могат да уреждат външнотърговските си отношения помежду си и с други страни, които не са членки на организацията, чрез сключването на регионални търговски споразумения. В СТО регионалните търговски споразумения се определят, като реципрочни търговски споразумения между две или повече страни. Те включват споразумения за свободна търговия и митнически съюзи. Към 15 януари 2012 г. в СТО има 511 нотификации за регионални търговски споразумения, като 319 от тях са влезли в сила1.
СТО получава и нотификации от страните членки, относно преференциалните търговски споразумения. Те представляват едностранни търговски отстъпки. Те включват схеми за обща система от преференции, по които развитите страни предоставят преференциални вносни мита на развиващите се страни, и други нереципрочни схеми за отстъпки.
Регионализмът се определи като действия от страна на правителствата за либерализиране или улесняване на търговията на регионална основа, понякога чрез зони за свободна търговия или митнически съюзи. В контекста на СТО тези споразумения не е необходимо да са сключени между страни от един географски регион. Съвременните регионални търговски споразумения, и не само тези между най-развитите икономики, не се занимават само с намаляване на мита. Те осигуряват изключително сложни правила за търговия (стандарта, предпазни клаузи, митническо администриране и др.) и често осигуряват преференциална регулаторна рамка за взаимни търговски услуги. Най-сложните от тях включват регионални правила за инвестициите, конкуренцията, околната среда и труда.
1 www.wto.org
Съгласно чл. XX, ал.7 от ГАТТ, страните членки, решили да влязат в митнически съюз или зона за свободна търговия или да сключат временно споразумение, водещо до образуването на такъв съюз или зона,са длъжни да нотифицират незабавно останалите страни членки и им предоставя такава информация относно предлагания съюз или зона, която да им даде възможност да направят такива доклади и препоръки до договарящи страни, каквито сметнат за уместни.
Регионализмът и многостранните търговски преговори не са два алтернативни подхода към международната търговия. Регионалните споразумения често с по-широк обхват,за разлика от по-фокусираните споразумения на СТО. Това е естествено, тъй като обикновено съседите от един регион споделят еднакви проблеми и интереси. От тази гледана точка е желателно да има повече от един начин за международно сътрудничество.
Мотивацията на страните да сключват такива споразумение може да е различна. Те могат да преследват политически или стратегически цели. Страните може да искат да се придвижват по-бързо и по-напред в икономическата интеграция, отколкото това се случва в СТО; може да ги е страх, да не бъдат изпреварени от конкуренти, които си осигуряват по-добър достъп до пазарите, от които имат интерес; може да е застраховка срещу бъдещ протекционализъм; може да искат да привличат чуждестранни инвестиции.
Според някои двигателят на регионализма е глобализацията. В условия на глобализацията регионалните споразумения са по-маневрени от глобалните институции, защото имат по-малко и по-хомогенна членска маса, това води по-ефективно вземане на решения, а освен това осигурява и възможност за появата на регионални лидери2.
Според други, регионализмът е следващата фаза на развитие на международните икономически отношения, която идва след многостранните институции. Бързото му и силно развитие говори,че краят на многостранната търговска система е дошъл3 и сега на преден план излиза въпросът дали многостранните институции, и най-вече СТО, могат да постигнат такова високо ниво на координация.
Съществува и виждане, че успешната многостранна система в действителност е резултат на регионализма, защото териториите оперират в една по-сигурна многостранна структура, имат по-голяма свобода да сключват регионални споразумения без риск за правната сигурност на основната им конвенционална търговия4.
Широко се застъпва мнението, че регионализмът е допълнение към многостранната търговка система. Предимствата на регионалните търговски споразумения са, че те са постигат бързо и представляват една преходна и лесно управляема структура в международната търговска система, и могат да доведат до резултати в преговорите, които да помогнат за напредването на многостранния процес. Регионализмът би могъл да бъде подходяща основа за по-нататъшна либерализация на търговията и по-динамична конкуренция, която да се справи по-ефективно със страничните ефекти от приспособяването.
Когато една страна членка на ГАТТ сключи регионално споразумение, чрез което предоставя по-благоприятни търговски условия за останалите страни по регионалното споразумение, тя се отклонява от водещия принцип на недискриминация, закрепен в чл.1 на ГАТТ, чл.П на ГАТС и пр/ Член XXIV на ГАТТ позволява сключването на регионални търговски споразумения като изключение, при определени строги критерии. Ако са създадени зона за свободна търговия или митнически съюз, митата и останалите пречки пред търговията трябва да бъдат намалени или премахнати по същество във всички търговски сектори в групата.
Споразуменията на СТО позволяват на развиващите се страни да участват в регионални
2 Sampson, Gary P., Woolcock, Stephen, Regionalism, Multilateralism and Economic Integration, United Nations University Press, New York, 2003
3 Deutsch, Klaus Gunter; Speyer, Bernhard, The World Trade Organization Millennium Round: Freer Trade in the Twenty-First Century, Routledge, London, 2001
4 The WTO Doha Round and Regionalism, Legal Issues of Economic Integration 35(4), Kluwer Law International, the Netherlands, 2008
222
или глобални споразумения, които предвиждат намаляване или премахване на митата и нетарифните пречки пред търговията между тях. Така наречената „позволяваща клауза"5 се отнася до преференциалните търговски споразумения за търговия със стоки между развиващи се страни членки.
Подобно на изискването в ГАТТ, е и изискването на чл. V от ГАТС за икономическите споразумения в областта на услугите, както за развиващите се, така и за развитите държави.
Поддръжниците на регионалните търговски споразумения изтъкват като тяхно предимство три елемента от процедурните им правила: прозрачността, отвореността им при вземане на решения и т. нар"институционална инфраструктура"6 . Прозрачността отдавна е призната за важна първа стъпка в отварянето на търговията. Всички главни споразумения на СТО съдържат клауза за прозрачност. По същия начин регионалните споразумения предвиждат мерки за прозрачност.
Отвореността при взимането на решения е следващият важен аспект на прозрачността, защото осигурява възможност на всички засегнати от регионалната политика да коментират решенията на регулаторния орган.това изисква по-ранна нотификация. Прозрачността в процедурите може да установи най-добрата практика, ако се осигури включването в решението на пита на вси1ки участници на пазара.
Всички държави трябва да разполагат с адекватна институционална инфраструктура (компетентни и независими регулаторни органи), за да се обсъждат ефективно регулаторни реформи и бариери. Без адекватна институционална рамка не могат да бъдат постигнати ефективна прозрачност и прилагане.
Регионалните споразумения могат да подобрят достъпа до пазара, като постигнат сближаване или съвместимост на националните правила и стандарта. Те могат да осигурят и взаимно признаване или еквивалентност. Те могат да предложат по-бързо решение и по този начин да улеснят ефективното прилагане на правилата. Могат да улеснят достъпа до пазарите, като гарантират, че търговията не се ограничава от анти-конкурентни практики.
Регионализмът може да се разглежда като допълнение към разпространението на глобализацията, крачка към процеса на разширяване. Поддръжниците на това виждане твърдят, че на правителствен ниво регионализмът се проявява в държавната политика за засилване на конкуренцията, иновациите и инвестициите. Затова той е отговор на глобализацията. Съществуват и тенденция към регионализация, като междинна и смекчаваща фаза в динамичните отношения между държавите и глобализиращата се икономика.
Плурилатераилните и двустранните търговски споразумения са стъпка към изграждане на многостранната търговска система, защото: те са алтернатива на многостранните преговори в СТО, които са подкопани от бавното развитие на преговорите от кръга Доха; регионалните споразумения са изключително уместни за малките развиващи се страни, които предпочитат либерализиране на търговията стъпка по стъпка; коалициите на добра воля, като например Споразумението за информационните технологии, са доказали, чеса успешни; преференциалните търговски споразумения не представляват заплаха за СТО, тъй като само 16% от световната търговия е подчинена на техните правила. Останалата се разпространява под действието на принципа на най-облагодетелстваната нация.
Опасностите, които крие този процес, също не са малко. Противниците на регионализма изтъкват, че преференциалните търговски споразумения са отклонение от по-голямата цел за постигане на многостранна търговска сделка7. По същността си регионалните търговски споразумения са дискриминационни и представляват отстъпление от принципа на най-облаго детелстваната нация, който е основополагащ за многостранната търговска система.
5 GATT Decision of 28.11.1979 - l/4903
6 Sampson, Gary P., Woolcock, Stephen, Regionalism, Multilateralism and Economic Integration, United Nations University Press, New York, 2003
7 High Level Trade Experts Group, Final report - May 2011, Department for Business Innovation and Skills, British Government, www.bis.gov.uk
Въпреки, че са създадени, за да се възползват страните по тях, очакваните придобивки могат да изчезнат. Срещат се коментари, че този процес вече излиза извън контрол. Докато при създаването на ГАТТ 1948, те са изключение, днес всеки член на СТО принадлежи средно към 13 регионални търговски споразумения. Съществува опасност тези споразумения ще поставят страните в ситуация на конфликт на търговските правила, в резултат на покриващи се в предмета си споразумения, а още по-опасно е да не се предизвика конфликт между отделни търговски блокове, ако отстъпки предоставени на нива по-ниски от най-облагодетелстваната нация, въз основа на регионално търговско споразумение, предизвикат конкурентен отговор от друго такова споразумение8. Всяко регионално търговско споразумение има склонност да развива свой собствен мини търговски режим и често в една държава съществуват едновременно различни търговски правила, приложими за различни партньори. Това може да затрудни търговските потоци, най-малко поради разходите на търговците, свързани с различни групи търговски правила. Разпространението на тези споразумения, особено, ако предметът им се разраства и включва и политически въпроси, които не са регулирани многостранно, увеличава риска от непостоянство в правилата и процедурите между самите регионални споразумения, и между тях и многостранната рамка. Това вероятно би довело до объркване, деформация на регионалните пазари, и до проблеми с прилагането, особено там, където регионалните търговски споразумения се препокриват. Многостранното и регионално сътрудничество в повечето случаи не са синхронизирани. Повечето от така наречените споразумения за регионално сътрудничество въобще не са регионални, а се разпростират отвъд регионите, някой от тях до степен да замести многостранния подход. Поради това е необходимо да се включи механизъм, гарантиращ, че не е изключена възможността за многостранно договаряне
Последните данни сочат, че преференциалните търговски споразумения не могат да имат преимущество в осигуряването на митнически преференции. Отчасти това се дължи на факта, че повече от половината от световната търговия вече е почти освободена от мита, поради приложението на принципа на най-облагодетелстваната нация. Докладът на СТО за световната търговия за 2011 г.9 заключава, че само 15 процента от световните търговски потоци през 2008 г., са се ползвали от преференциални мита. Това се дължи и на факта, че преференциалните споразумения, често не се отклоняват от тарифните нива, предоставени от най-облагодетелстваната нация. Освен това непреференциалните тарифни нива, приложими въз основа на този принцип са значително ниски, около 4 процента за 2009 г. това показва, че с течение на времето митата отстъпват като инструмент на търговската политика. Въпреки това високите мита в някои сектори още заслужават политическо внимание.
Анализ на съдържанието на повечето обширни преференциални търговски споразумения от последните години, разкрива тенденция тези споразумения да навлизат все по-навътре в области, които са били засегнати по-повърхностно или не са били включени е СТО. Това се отнася както за нетарифните мерки, като стандарти, и за други области, като инвестиции и конкуренция. Една от причините за задълбочаване на интеграцията е появата на световни ценови вериги, това означава, че повечето продукти се състоят от части направени в много различни държави. Търговията с междинните стоки представлява 60 процента от цялата търговия със стоки и продължава да бъде динамичен сектор в световната търговия. Важно последствие от това е, че вносът е от такова значение, като износа за създаването на работни места и постигането на икономически растеж. Регионалните споразумения се сключват, за да се улеснят тези процеси.
Важно е връзката между регионалните търговски споразумения и многостранната търговска система да се регулира по начин, който да подпомага световната търговия. Една от
8 Ostry, Sylvia, The Post - Cold War trading System: Who's on First?, University of Chicago Press, Chicago, USA, 1997
9 Global Trade Report 2011 - www.wto.org 224
възможностите за това е да се продължи с преговорите и да се изгради многостранна рамка, която да отговаря на тези нужди, заявени в преференциалните търговски споразумения, които могат да бъдат задоволени чрез многостранния подход. Това може да включва преразглеждане на съществуващите правила в търговските споразумения, като чл. XXIV от ГАТТ.
Има предложения за изграждане на по-добро разбирателство между членовете на СТО и преференциалните търговски споразумения, за това какво ги мотивира и как те са едновременно и подобни и различни. Главната цел би била да се надградят тези общи елементи в регионалните споразумения, които могат да бъдат включени в многостранните търговски отношения. става въпрос по-скоро за съгласуване, а не за едновременно съществуване10.
Всички регионални, плурилатерални и двустранни споразумения или договорки, трябва да бъдат представяни пред СТО, като част от цялостния процес по мониторинг. Това осигурява възможност за членовете на Организацията, не само да са наясно с политического развитие, но и да обсъждат как тези политически инициативи да бъдат превърнати в многостранни или обвързани помежду си.
С тази цел е създаден Комитетът по регионални търговски споразумения. Мандатът и е определен в решението на ОС за създаването йп.Тя изследва регионалните групи и преценява дали не са в противоречие с правилата на СТО. Регионалните споразумения, попадащи в хипотезата на чл. XXIV от ГАТТ, се нотифицират пред Съвета за търговия със стоки, който предава споразумението за преглед на комитета. Нотификации по „позволяващата клауза" се правят пред Комитета по търговия и развитие, а регионалните споразумения за търговия с услуги - пред Съвета по търговията с услуги, които могат да решат да предадат споразуменията на Комитета по регионални търговски споразумения. Целите на изследването на споразуменията от този орган са: да се осигури прозрачност на споразуменията и да се позволи на страните членки да оценят дали те не противоречат на правилата на СТО. То се извършва въз основа на информацията, предоставена от страните по регионалното споразумение, чрез писмени отговори на писмено зададени въпроси от страните членки или чрез устни отговори на въпроси, поставени на заседание на Комитета. След приключване на фактическото изследване, Секретариаты изготвя доклад. След това се провеждат консултации и след като Комитетът приеме доклада, той е предоставя на съответния орган за изпълнение.
Комитетът по регионалните търговски споразумения се занимава и с докладване на всеки две години, по изготвена програма, за регионалните търговски споразумения, чиито доклади за оценка са вече приети. На практика това са регионалните споразумения, преди 1995г.
Комитетът изследва и как регионалните споразумения могат да повлияят на многостранната търговска система и каква би могла да бъде връзката между регионалните и многостранните споразумения. Комитетът се занимава с така наречените „свързани въпроси", които обхващат: правен анализ на съответните разпоредби на споразуменията на СТО; съпоставяне по хоризонтала на регионалните търговски споразумения; обсъждане на икономическите аспекти на регионалните търговски споразумения.
Значително ревизиране на работата на комитета се извършва с решението на ОС от 14.12.2006г. за механизма за прозрачност на регионалните търговски споразумения12. С него се предвижда по-ранно съобщаване и нотификация на регионалните търговски споразумения, а членовете на СТО могат да оценяват нотификациите въз основата на представяне на фактите от Секретариата.
В Декларацията от Доха се стига до заключението, че след 1995 г. комитетът не е успял да приключи нито един доклад за оценка на регионалните търговски споразумения. Затова, с декларацията от Доха страните членки се съгласяват да договорят решение по въпроса за регионалните споразумения, като вземат предвид приноса им за развитието. Целта на
10 World Trade Report 2011, WTO, www.wto.org
11 GATT Decision of 28.11.1979 - L/4903
12 General Council Decision of 14.12.2006 - WT/L/127
преговорите е да се изяснят и подобрят правилата и процедурите в съществуващите текстове на СТО, отнасящи се до регионалните търговски споразумения.
Конкуренцията между глобалните и регионалните международни институции в определянето на международните правила в новите области е усложнена от липсата на ред сред многостранните институции, чийто мандат става все по-неясен с времето. Новите области на търговски преговори често попадат в сивата зона на препокриващия се предмет на различни организации13. Докато тези институции се стремят да увеличават правомощията си, бюджетните им ограничения намаляват възможностите им за експанзияВ областите, в които съществува приемлива организация, е по-желателно да си сътрудничи с нея.
С регионалните и преференциалните търговски споразумения, международната общност се бори с протекционализма, но СТО се изправя пред ново предизвикателство и й се налага да се бори и срещу фрагментирането на международната икономическа политика.
Библиография:
1. Общо споразумение за митата и търговията 1948
2. Общо споразумение за митата и търговията 1994
3. Общо споразумение за търговията с услуги
4. Deutsch, Klaus Gunter; Speyer, Bernhard, The World Trade Organization Millennium Round: Freer Trade in the Twenty-First Century, Routledge, London, 2001
5. General Council Decision of 14.12.2006 - WT/L/127
6. GATT Decision of 28.11.1979 - L/4903
7. High Level Trade Experts Group, Final report - May 2011, Department for Business Innovation and Skills, British Government, www.bis.gov.uk
8. Ostry, Sylvia, The Post - Cold War trading System: Who's on First?, University of Chicago Press, Chicago, USA, 1997
9. Sampson, Gary P., Woolcock, Stephen, Regionalism, Multilateralism and Economic Integration, United Nations University Press, New York, 2003
10. The WTO Doha Round and Regionalism, Legal Issues of Economic Integration 35(4), Kluwer Law International, the Netherlands, 2008
11. World Trade Report 2011, WTO, www.wto.org
12. www.wto.org
Рецензент: проф. Йорданка Владимирова
13 The Economics of Regional Trading Agreements, Oxford University Press, 2006
226
