CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ МИНИМАЛНА ДЪРЖАВНА НАМЕСА КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ФЮЧЪРСНАТА БОРСОВА ТЪРГОВИЯ В БЪЛГАРИЯ Доц. Д-р Красимир Давчев „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите" - Пловдив,
България
Р е з ю м е
Минизиране на рисковете от неблагоприятни бъдещи ценови промени и възникващите на тази основа рискове за производителите и потребителите на стоки е основна функция от дейността на световно признатите борси. Тази функция те осъществяват чрез търговията с фючърсни контракта. Този вид търговия в България обаче липсва. Обективната причина за това е, че както в индустрията, така и в селското стопанство преобладават микро фирмите, които не са в състояние да произведат големи търговски партиди от стоки, които да са в основата на висока ликвидност на борсовата търговия. В резултат борсовите играчи нямат интерес да инициират стартирането на този вид търговия. Това е и причината да се потърси минимална държавна намеса по отношение промени в определи закони с цел повишаване на ликвидността и формиране на тази основа финансов интерес у борсовите играчи да положат началото на фючърсната търговия в страната.
Рисковете, свързани с осъществяване на стопанските дейности са многообразии. Те са свързани с опасенията на производителите по отношение на тяхната продукция - ще намери ли тя пазарна реализация в същия обем и при същите икономически условия, при които е започнало производството или промяната в търсенето във връзка с измененията на покупателната способност на потребителите ще намали приходите им, а съответно и печалбата, което ще направи неефективна тяхната стопанска дейност. Сериозни са и опасенията на производителите, свързани и с доставката на суровини, особено на тези от внос - дали политическата нестабилност, климатични проблеми, икономически кризи или забавата при транспортирането на стоките няма да доведе до нарушаване на ритмичността на доставките и до срив в търговията. Опасенията на на потребителите се свързат също с неизвестността от промени в икономическите условия - дали при същите доходи търсенето няма да надвиши предлагането и цените да се повишат, което неминуемо ще намали покупателната им способност. Подобен неблагоприятен ефект върху бизнеса могат да имат инфлацията и промяната във валутния курс. На този фон логично възниква въпросът - съществува ли средство, което да ограничава негативното въздействие на горепосочените икономически фактори върху стопанската дейност?
Световният опит е доказал, че борсите като високоорганизирани, специализирани и концентрирани пазари за търговия на едро с присъщите за борсовата търговия улеснения и гаранции при сключване на сделките са
подходящото средство за прехвърлянето на пазарния риск от тези, които се стремят да се предпазят от него, върху онези, които преднамерено го търсят, водени от
желанието да придобият по-бързи и по-високи печалби, а те обикновено се свързат с умението да поемаш и да управляваш действията си в условията на повишен риск. Тази мисия борсите изпълняват чрез търговията с т.нар. фючърсни контракти. По своята същност те представляват споразумение за покупка или продажба на пода на организиран борсов пазар на стандартизирано количество от определена стока при фиксирана цена и фиксиран бъдещ период на доставка. Чрез борсовата търговия с фючърси се осъществяват две важни икономически функции в полза на пазарите - ограничаване на рисковете и формиране на цените. По този начин търговията на борсовия под позволява проявлението на "невидимата ръка" на пазара, даваща обективен отгововор на три взаимносвързани въпроса - какво да се произвежда, как (при какви икономически и ценови условия) да се произвежда и за кого.
Основният проблем пред фунционирането на този вид сделки в България е липсата на интерес от страна на борсовите играчи към ползване на възможностите, които те предлагат. Резултат от това е и ниската ликвидност както на стоковата, така и на фондовата борсова търговия. Конкретно при стоковата борсова търговия преодбладават държавните покупки и продажби, а не сделките на фирмите. Освен закъснялото институционализиране на борсовата търговия и нейното стартиране в условия на криза, както и липсата на борсова култура важна причина е и съществуващата структурна макроикономическа и бизнес среда. По данни на Изпълнителната агенция за насърчаване на малкия и среден бизнес,[1] базирани на информация от НСИ за 2011 год. предприятията от нефинансовата сфера са 351 420, като тенденцията от предходните години е низходяща. Основният дял обаче е на микро предприятията - 92,2% (със средна заетост 1,9 души вместо до 9), малките заемат дял от около 6,5% (със средна заетост 19,7 души вместо до 49), средните - 1,1% (със средна заетост 96,9 души вместо до 249), а големите предприятия заемат дял само 0,2%. Тази структура на фирмения бизнес не предполага сериозна база за размах на борсовата търговия, още повече, че в областта на селското стопанство арендно-монополните структури владеят пазара с непазарни методи, създавайки по този начин своеобразен квази-пазар. Според доклада на Министерството на земеделието и храните от юни 2014 г. [2] относно структурата на земеделските стопанства за 2013 г. общият им брой е 243 400. От тях обаче само 8 600 стопанства (3,53%) притежават използваема земя над 500 дка. Това предполага, че и в този отрасъл основните активни стопански субекти са също микро стопанствата с използваема земеделска площ до 10 дка - 143 500 стопанства. Основна причина за съществуващия дисонанс в размера на стопанствата е повлиян от отпадането на чл. 5 от първоначалната редакция на Закона за арендата в земеделието, [3] който указваше горна граница за арендоване от 6 000 дка, вкл. и чрез свързани лица. Неговото отпадане отприщи арендоването в големи размери от малко фирми, които имаха ресурс да осъществят тази дейност и които не се влияят от пазарни фактори. Тази организационна, структурна и икономическа действителност на индустрията и селското стопанство е в основата на голямата технологична и пазарна изостаналост, поради обективна невъзможност за извършване на икономически ефективни дейности на малки площи и обекти. Малкият обем на производство при по-големия брой стопански субекти, които не са в състояние да оформят големи търговски партиди от стока е в основата на липсата не само на интерес, но и на невъзможност да предоставят за борсова търговия огромните по количество и стойност сделки, характерни за борсовия пазар. Ниската ликвидност на борсовата търговия със селскостопанска продукция се корени и в липсата на „критична маса" заинтересовани борсови играчи, които да стартират търговията с фючърси. По своята същност тази вид търговия е игра с нулева сума и липсата на достатъчен брой играчи е пречка за преразпределение на печалбите и загубите върху 68
множество борсови търговци.Тази обективна даденост е и в основата на неуспешните опити на лицензираните стокови и фондовата борса за създаване и функциониране на срочен борсов пазар в България.
Стартирането на фючърсната търговия в страната може да се случи постепенно при наличие на няколко основни предпоставки.Най-важната от тях се свързва с повишаване ликвидността на борсовата търговия с налични стоки с оглед създаване на надеждна ценова база (т.нар. "ценова котва"), около която да се изграждат стратегиите за предпазване от ценовия риск и изграждане на институцията на клиринговата къща. Отправната точка за стартиране на този вид търговия е активизиране на търговията със складови записи за зърно на стоковите борси, със стратегическия резерв от зърно и борсовата стокова търговия с обществени поръчки.
Тези няколко бележки подсказват необходимостта от минимална държавна намеса за насърчаване търговията именно на организираните пазари, в т. ч. и борсови. За целта е необходимо да се направят изменения и допълнения към някои от сега действуващите закони.
Така например, в Закона за съхранение и търговия със зърно [4] би могло да се предвиди възстановяване на стратегическия резерв от зърно, който да се съхранява само в публични складове за зърно. Освен като елемент на националната сигурност при лоши реколти, този акт може да даде допълнителен тласък от използването на публичните складове и съответно до активизиране на търговията със складови записи. Лицензирането на този вид складове започна през 1999 г. с 5 бр., като до 2008 год. техният брой достигна 53 с общ капацитет от 602 160 т. Поради нежеланието на големите зърнопроизводители да ползват тази система за съхранение и гарантиране на зърното тяхното значение постепенно намаля, за да достигне през 2012 год. (по данни на Националната служба по зърното) до 33 бр. с общ капацитет 368 410 т. [5]
Елемент от насърчаването на борсова търговия със зърно могат да бъдат и промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, [6] които предвидят изискването залозите от зърно да се продават на стоковите борси. Този регламент може да облекчи дейността на банковите институции, които отпускат кредити срещу зърно извън публичните складове и съответно да се осигури гарантираната му реализация чрез стоковите борси.
В Закона за ДДС [7] би било целесъобразно в списъка на освободените доставки да бъдат включени и сделките със складови записи, сключвани на фондови и стокови борси. На тази основа те биха получили макар и „квази статут" на финансови инструмента, което пък да е в основата на ползването им като борсови контракта, които да бъдат базата за борсовата търговия с фючърси.
Борсовата практика показва, че основно оборотите на стоковите борси се формират от търговията с обществени поръчки. Тя е силен стимул за повишаване ликвидността на борсовата търговия. Но и в тази област съществуват резерви и те се състоят в хармонизирането на сега действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП) [8] с част от европейските Директиви. Това изисква да се възобнови в пълен обхват отменената през 2004 г. пряка възможност за сключване на сделки с обществени поръчки за стоки, търгувани на стоковите борси чрез наложения тогава ограничителен списък на стоки, който е в противоречие в Директивите на ЕС, регламентиращи тази дейност. Подобни ограничителни списъци не съществуват нито в Общностното право, нито в националните законодателства на страните-членкина ЕС. Подобни ограничения създават затруднения за онези възложители, които биха желали да ползват процедурата на борсовата търговия за по-широк кръг стоки и са активни в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, строителството, отбраната и сигурността..
Преодоляване на това противоречие с европейското законодателстмо е възможно
69
да стане с изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. По конкретно тези промени трябва да бъдат отразени в чл. 90, ал.1, т.11 и в чл. 103, ал.2 т. 9, като сега съществуващия текст се замени със следния: „Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато предмет на поръчката е доставката на стоки, които се котират и търгуват на стокова борса."
Подобни текстове, макар и с малко по-различна формулировка се съдържат и в отделни разпоредби на действащи актове на Общностното право, а именно:
- В чл. 40, т. 3, буква з) на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. [9]относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.
- В чл. 31, т. 1, буква в) на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година [10] относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.
- В чл. 28, т. 3, буква б) на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година [11] относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/Е0 и 2004/18/Е.
В посочените три Директиви текстовете са: „Възложителите могат да използват процедура на договаряне без предварителна покана за участие в състезателна процедура в следните случаи:
х) за доставки, които са котирани и купени на стокова борса."
И в трите Директиви няма ограничителни списъци и съдържащият се в тях смисъл е търговията с обществени поръчки да се осъществява на основа на стоките, търгувани на стоковите борси. Премахването на сега съществуващия органичителния списък и хармонизирането на българския закон с европейските директиви ще окаже изключително благотворно въздействие върху чувствително повишаване ликвидността на стоковите борси. Това би било добра основа за стартиране на фючърсната търговия с борсовите играчи, които ще са натрупали достатъчно обороти и финансови възможности да поставят началото на функционирането на сърцевината на този вид търговия - клиринговата къща. Тя е последният, но най-важен елемент от очертаване на рамката за пълноценното фунциониране на системата за търговия с фючърсни контракти. За съжаление, към настоящия момент нито една от лицензираните стокови борси в страната не е създала подобна институция. Основна обективна причина е, че правителството все още не е изпълнило разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за стоковите борси и тържищата, а именно: "Устройството и правилата за дейността на клиринговата къща се определят с наредба на Министерския съвет." Такава наредба до момента не е приета, което не дава фактическа възможност за институционилизирането на тази уравнителна камара. Един от възможните варианти за преодоляване на този проблем е възлагане функциите на клирингова къща на сега функциониращия Централен депозитар. Съгласно чл. 131, ал.1, т. 4 на Закона за публично предлагане на ценни книжа[12] членове на Централния депозитар могат да бъдат регулирани пазари. Този регламент отваря възможността стоковите борси да станат акционери (а съответно и членове) на Централния депозитар, а действащите членове на последния (банки, инвестиционните посредници и други съгласно чл. 131) да придобият съобразно икономическия си интерес статут на клирингови членове. Това би представлявало завършващият етап от организационното формиране на рамките за развитие на фючърсната търговия в страната. Ефектът от това би бил двупосочен. От една страна финансовите институции ще получат допълнителен инструмент за управление на своите активи (стоков фючърсен контракт), а от друга страна ще се стимулира сближаването на стоковия, капиталовия и финансовия пазар в страната, което ще доведе до минимизиране на ефектите от бъдещо неблагоприятно развитие на 70
цените и лихвените равнища, както и до тяхната прогнозируемост. Ползвана литература:
1. Министерство на земеделието и храните, Агростатистика - Бюлетин № 273-юни 2013 г. „Структура на земеделските стопанства в РБ през 2013 г."
2. Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП, „Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП", 2012 г.
3. Закон за арендата в земеделието, ДВ. бр.82/1996 г. - изм. ДВ. бр. 43/2008 г.
4. Закон за търговия и съхранение на зърно, ДВ. бр. 93/1998 г. - изм. ДВ. бр.109/2013 г.
5. Национална служба по зърното, „Годишен доклад за дейността през 2012 г."
6. Закон за подпомагане на земеделските производители, ДВ. бр. 58/1998 г. - изм. ДВ. бр. 40/2014 г
7. Закон за данък добавена стойност, ДВ. бр.28/2006 г. - изм. ДВ. бр.1/2014 г.
8. Закон за обществените поръчки, ДВ. бр. 28/2004 г. - изм. ДВ. бр. 40/2014 г.
9. Директива 2004/17/ЕО - относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги.
10. Директива 2004/18/Е0 - относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.
11. Директива 2009/81/Е0 - относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/Е0 и 2004/18/Е0
12. Закон за публично предлагане на ценни книжа, ДВ. бр. 114/1999 г. - изм. ДВ. бр. 109/2013 г.
