CC BY
35
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА В АГРАРНИЯ СЕКТОР Марияна Шишкова, Крум Христов Аграрен Университет - Пловдив
РЕЗЮМЕ
Аграрного производство се характеризира с множество външни и вътрешни за системата фактори, които не могат да бъдат контролирани от земеделските производители, но оказват пряко въздействие върху крайните резултати. В настоящия доклад са дефинирани категориите риск в селското стопанство и са посочени основните инструмента за неговото управление. Дискутирани са схемите заложени в ОСП на ЕС, подпомагащи производителите при управлението на риска в земеделието. Представен е примерен казус за оценка и анализ на риска при инвестиционен проект за изграждане на овощно насаждение. Разгледана е ролята на социалния капитал при прилагането на избраните методи за въздействие върху риска.
Ключови думи: управление на риска в аграрния сектор, инвестиционни проекти, социален капитал
Въведение
Селскостопанската дейност е свързана с множество рискове. Сложността на физическите и икономическите системи затрудняват взимането на правилно управленско решение, тъй като много непредвидени фактори могат да окажат влияние върху бизнеса. Метеорологичните условия, развитието на пазара, държавната намеса и редица други, не могат да бъдат контролирани от земеделските производители, но имат пряко въздействие върху резултатите от стопанската дейност. В този контекст, земеделските производители трябва да управляват рисковете свързани със селскостопанското производство като част от общото управление на своя бизнес.
Целта на настоящия доклад е чрез оценка и анализ на риска на инвестиционен проект за изграждане на трайно насаждение да се разкрият проблемите на риска и неговото управление при инвестиране в аграрния сектор. За да бъде постигната целта изследването преминава през следните етапи: (1) дефинирани са категориите риск в селското стопанство; (2) разгледани са съответните стратегии за управление на риска, както и основните инструмента за неговото управление; (3) дискутирани са схемите в ОСП на ЕС, подпомагащи производителите при управлението на риска (4) определена е методиката на изследването; (5) направена е оценка и анализ на риска на инвестиционен проект за изграждане на трайно насаждение, избран е метод за въздействие върху риска и е анализирано влиянието му върху крайните резултати; (6) на база на анализа са направени съответни изводи и препоръки.
1. Риск и класификации на риска в аграрния сектор
В икономическата и специализираната литература се предлагат множество дефиниции на риска, които се различават по между си принципно или в детайли. Драганов [1; с.23] определя риска, като „възможност за настъпване на определено събитие, което причинява вреда". Той посочва, че рискът е неизвестно събитие, за което има вероятност да настъпи и
може да бъде оценено, а за неопределеност говорим в случайте, при които вероятността за настъпване на дадено събитие е неизвестна и не може да бъде извършена оценка.
В литературата съществува многообразие от класификации на рисковете, пред които са изправени земеделските производители. Една част от тези рискове са типични за селското стопанство, а други са характерни и за останалите сфери на икономиката. За целите на настоящата разработка е възприета посочената в доклад на Европейската комисия класификацията на рисковете в селското стопанство. Авторите разглеждат следните основни категории риск: (1) Човешки или лични рискове, отнасящи се до смърт, болест или нараняване на ангажираните в производствения процес лица. Тези рискове са общи за всички стопански субекти. (2) Имотни рискове свързани с кражба, пожар и всякакъв друг вид загуба или повреда на селскостопански активи (сгради, оборудване и др.). (3) Производствен риск, който най-често са свързан с метеорологични условия (прекалено/недостатъчно валежи, градушки, екстремални температури), но включват също така и рискове от заболявания на растенията и животните. Производственият риск се измерва чрез колебанията в добивите. Варирането на добивите за дадена култура се различава значително по региони в зависимост от климата, почвата и избрания производствен метод. Тези колебания могат да бъдат измерени в рамките на конкретната организационна единица, на регионално и национално ниво. (4) Ценови риск е рискът от понижаване на цените на продукцията и повишаване на цените на ресурсите след като вече е взето производствено решение. (5) Институционален риск е риск свързан с промени в политическата рамка (аграрна и други политики), които могат да имат негативно влияние върху селскостопанските приходи. (6) Финансовия риск обхваща валутен риск, ликвиден риск, нарастване цената на капитала и загуба на собствен капитал. Според авторите, в аграрния сектор основно рисковете могат да се групират на ценови рискове и производствени рискове [11].
2. Стратегии и инструменти за управление на риска в селското стопанство
След като бъдат идентифицирани и оценени различните видове рискове, се пристъпва към избор на стратегия (техника) за тяхното управление. Стратегиите могат да бъдат обобщени в следните четири групи: (1) стратегия за избягване на риска, изразяваща се в съзнателно решение за избягване на определен вид риск; (2) стратегия за предотвратяване на щетата насочена към намаляване на вероятността за щета и за минимизиране на последиците от нея; (3) стратегия за приемане на риска, състояща се в покриване на щетите за сметка на собствени ресурси; (4) стратегия за трансфер на риска, изразяваща се в пренасяне на риска върху други субекти [12]. Изборът на инструмент за прилагането на избраната стратегия е от ключово значение при успешното управление на риска.
Европейската комисия класифицира инструментите за управление на риска в селското стопанство в две групи: (1) инструменти отнасящи се до мерките в дадено стопанство и (2) инструменти насочени към споделяне на риска. Към първата група се спадат: подбор на продукти с кратък производствен цикъл; диверсификация на земеделските култури и/или на животинската продукция; вертикална интеграция и създаване на специални резервни фондове от земеделските производители като форма на самостоятелно застраховане. Инструментите за споделяне на риска обхващат: договори за производство и договори за цена; хеджиране на фючърсните пазари; участие във взаимни (взаимоспомагателни) фондове; застраховане; публични (бедствени) фондове и др. [10].
В настоящото изследване по-подробно са разгледани взаимните (взаимоспомагателните) фондове. Те представляват начин за споделяне на риска между групи производители, които желаят да поемат собствена отговорност за управление на риска. Взаимните фондове основани на частни инициативи обхващат главно специфични сектори или региони, характеризиращи се със сходни рискове. Те могат да се разглеждат като специфична схема за обезщетение, макар и с по-ограничен финансов капацитет. В случаите на възникване на загуба или щета за някой от участниците, тя бива намалена или напълно покрита от натрупаните във фонда средства, в съответствие с предварително определени правила. 26
Взаимоспомагателните фондове често са изправени пред проблема с ограничените ресурси, особено в ранните години от създаването им. Предимство на този такъв тип фондове, създадени на регионално ниво е, че участниците се познават по между си. Като недостатък на тези фондове може да се посочи опасността голяма част или дори всички земеделски производители да претъпят загуби по едно и също време. Този недостатък може да бъде преодолян чрез самозастраховане и сътрудничество с взаимни схеми от други райони [10].
Като добра практика за прилагането на взаимни фондове Janowaicz-Lomott and Lyskava посочват сдружение на 66 италиански земеделски производители, използващи този инструмент за споделяне на риска под формата на частен фонд. Сдружението (CODIPRA fund) осигурява следните инструменти за управление на производствения риск: (1) покриване на застрахователната премия и (2) взаимоспомагателни фондове. По отношение на взаимните фондове компенсации се изплащат при: (1) унищожаване на реколтата в следствие на неблагоприятни климатични условия, болести по растенията и животните под прага, който застрахователната компания покрива или (2) щети на реколтата свързани с неблагоприятни климатични събития, които не подлежат на застраховане или надхвърлят приемливия за застрахователния пазар размер. В първия случай приходите на фонда се формират основно от вноските на участващите земеделски производители. Вноските са в размер на 8% от премията по застраховката, но не по-малко от 0,6% от застрахователната стойност. Допълнителен източник на приходи са обезщетенията получени от застрахователно дружество (делът, който фондът е решил да застрахова). [14]
3. Политическа рамка
Пазарната подкрепа, директните плащания и развитието на селските райони в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) имат значително влияние върху различните видове рискове, пред които са изправени земеделските производители. Въпреки че основната цел на тези мерки да е по-скоро стабилизиране на доходите, отколкото намаляване на риска през последните години в Общността се работи усилено по отношение на интеграцията на риск мениджмънта в ОСП.
Основните нормативни документи уреждащи управлението на риска в земеделието са Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Насоките за подкрепа заложени в тези документа са разделени в няколко основи групи:
1. Финансови вноски, изплащани директно на селскостопанските производители, за премиите за застраховка на реколтата, животните и растенията срещу икономически загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, в случай на болести по животните или по растенията или нашествие от вредители. Тези вноски се предоставят единствено за застрахователни договори, покриващи загуби, причинени от неблагоприятни климатични явления, от болест по животните или по растенията, от нашествие на вредители или екологичен инцидент или от приемане на мярка в съответствие с Директива 2000/29/ЕО с цел ликвидиране или ограничаване на болест по растенията или нашествие на вредители, които са унищожили над 30% от средногодишната продукция на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високия и най-ниския показател.
2. Финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за изплащане на обезщетения на селскостопанските производители за икономически загуби, причинени от поява на болест по животните или по растенията или от екологична катастрофа. Финансовите вноски, могат да се отнасят до покриване на следните разходи: административните разходи за създаване на взаимоспомагателния фонд, разпределени така, че да намаляват прогресивно
за период от максимум три години; сумите, изплатени от взаимоспомагателния фонд като финансова компенсация на земеделските стопани; лихвата по търговските заеми, взети от взаимоспомагателния фонд с цел изплащане на финансова компенсация на земеделските стопани в случай на криза.
3. Инструмент за стабилизиране на доходите под формата на финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за предоставяне на обезщетения на селскостопански производители, които търпят сериозен спад в доходите. Подпомагането се отпуска само при условие че този спад надхвърля 30% от средногодишния доход на отделния земеделски стопанин. За целите на подпомагането под доход се разбира сумата на приходите, които земеделският стопанин получава от пазара, включително всички форми на публично подпомагане, намалена с разходите за производствени ресурси. Плащанията за земеделски стопани от взаимоспомагателни фондове следва да компенсират по-малко от 70% от загубата на доходи през годината, в която производителят има право да получава помощта.
„Взаимоспомагателен фонд", съгласно дефиницията използвана в разгледаните регламенти означава схема, акредитирана от държава-членка съгласно националното законодателство, чиято цел е членуващите селскостопански производители да се застраховат, при която се извършват компенсаторни плащания на членуващите селскостопански производители, претърпели икономически загуби, причинени от поява на болест по животните или по растенията или от екологична катастрофа, или на селскостопански производители, които търпят сериозен спад в техните доходи. [8][9]
4. Ролята на социалния капитал при управление на риска
Прилагането на предвидената подкрепата за управление на риска в ОСП, разгледана в предходната точка и по-специално тази, отнасяща се до взаимоспомагателните фондове, е тясно свързана с равнището на социалния капитал в съответната държава-членка. За целите на настоящия доклад е възприето определението за социалния капитал на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съгласно което това са „мрежите, заедно със споделените норми, ценности и схващания, които подпомагат кооперирането в и между групите" [16; с.41]. Неразвитото в достатъчна степен коопериране между производителите [4][5] е показателно за ниското равнище на социалния капитал на национално ниво. Участието на земеделските производители в тези фондове от своя страна изисква наличието на доверие както между хората, така и в институциите. Ето защо, за да се изгради една правилно функционираща структура, трябва да бъдат съблюдавани социалните норми (например, да се избегне облагодетелстване на едни участници за сметка на други) и да се прилагат ефективни санкции при тяхното нарушаване [13][15].
5. Методика на изследването
Оценката на риска на инвестиционните проекти се състои в изучаване на вероятността даден проект да постигне задоволително изпълнение по отношение на избрания оценъчен показател. Най-често използваните оценъчни показатели са нетна настояща стойност и вътрешна норма на възвръщаемост.
За целите на настоящето изследване е използван методът анализ на сценарии, който е специфична разновидност на анализа на чувствителността. Практического приложение на този метод се основава на използването на три оценки на входящите променливи: най-вероятна (реалистична), оптимистична и песимистична. Анализът протича на няколко етапа. Първоначално се прави се избор на обобщаващ показател за оценка на проекта, като се уточнява модела или формата на изчисляване на показателя. След това се пристъпва към избор на стойностите на трите оценки за всяка базисна променлива и последователно се замества най-вероятната оценка на всяка променлива с песимистичната и оптимистичната стойност, като останалите променливи запазват най-вероятните си значения. На тази база се определя интервала на вариране на избрания основен критерий за оценка на проекта [2].
6. Оценка на риска на инвестиционен проект за изграждане на прасковено насаждение
В настоящия доклад е разгледан земеделски производител от с. Чалъкови, който предвижда изграждането на овощна градина от праскови със собствени средства на площ от 10 дка. Жизнения цикъл на проекта е 15 години. В случая оценката и анализа на риска е извършена по посока на производствения и пазарния риск.
За целите на настоящото изследване като метод за оценка на риска на инвестиционния проект се използва методът „анализ на сценарии". Избраният обобщаващ показател за оценка на проекта е вътрешната норма на възвръщаемост (IRR). Направени са прогнози за паричните потоци на базата на технологични карти, разработени от Манолова [3]. Данните са коригирани, като са ползвани индексите на цените на стоки и услуги за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2014 г., спрямо базисната 2005 г. [7].
В таблица №1 са изчислени нетните парични потоци от проекта. Вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) на проекта е изчислена по формулата:
IRR= r1 + (r2-r1) * (NPVr1 / (NPVr1 - NPVr2))
където:
r1 и r2 са нормите на дисконтиране, при който нетната настояща стойност на проекта (NPV) е съответно положителна и отрицателна величина. Търсената стойност IRR е между тези две стойности.
Необходимо е да бъдат направени още няколко уточнения, относно включените в таблица № 1 данни: (1) Цената на прасковите е една и съща за целия период, тъй като при липса на пазарни шокове, инфлацията ще окаже влияние, както върху цените на продукцията, така и върху цените на ресурсите и по този начин няма да настъпят изменения в очакваната възвръщаемост. (2) Прасковите проявяват склонност към алтернативно (нередовно) плододаване. Тази алтернативност, обаче може да бъде избегната чрез правилни резитби и спазване на необходимите агротехнически мероприятия. В настоящата разработка не се предвижда нередовност в плододаването, тъй като се приема, че производителят ще прилага съответните земеделски практики. (3) Прасковата е едно от най-топлолюбивите овощни растения, отглеждани в умерената климатична зона и проявява доста голяма чувствителност по отношение на екстремни ниски температури. Дори в типични прасковени райони като Петричко-Санданския са наблюдавани периоди със силни измръзвания на прасковените насаждения [6]. В районите разположени в близост до река Марица, където се намира и с.Чалъкови, проблемът с измръзването на прасковите е по-сериозен. Поради специфичните особености на всеки микрорайон обаче, трудно може да бъде определена вероятността за измръзване на растенията въз основа само на статистически данни за района. Не може с точност да се определи и степента, в която прасковените дървета ще бъдат засегнати от ниските температури. Необходимо е да бъдат направени дългогодишни проучвания в конкретния микрорайон, което струва скъпо и не е целесъобразно от гледна точка на мащаба на проекта. Ето защо, в настоящото изследване условно е прието, че това явление се наблюдава през период от 3 години и води до 50% намаление на произведената продукция.
Фигура № 1 представя графично изменението на очакваните приходи и на необходимите за осъществяването на проекта разходи по години. Приходите от реализацията на проекта през годините на измръзване на насаждението падат под нивото на общите разходи. Въпреки това нетните парични потоци остават положителни, което гарантира ликвидността на проекта.
Таблица № 1: Парични потоци и вътрешна норма на възвръщаемост на проекта
пж
16.39%
Години 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
ПРИХОДИ 0.00 0.00 0.00 0.00 8400.00 9100.00 5250.00 10500.00 10500.00 10500.00 5250.00 10500.00 10500.00 10500.00 5250.00 10500.00
Среден добив кг/дка 0.00 0.00 0.00 0.00 1200.00 1300.00 750.00 1500.00 1500.00 1500.00 750.00 1500.00 1500.00 1500.00 750.00 1500.00
Производство кг 0.00 0.00 0.00 0.00 12000.00 13000.00 7500.00 15000.00 15000.00 15000.00 7500.00 15000.00 15000.00 15000.00 7500.00 15000.00
Цена лв/кг 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70 0.70
0.00 0.00 0.00
ОБЩО РАЗХОДИ 8003.42 2772.49 2772.49 2772.49 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74 5526.74
1. Променливи р-ди 7774.75 2772.49 2772.49 2772.49 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03 4043.03
посадъчен материал 4753.65 94.60 94.60 94.60 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
препарата за РЗ 0.00 300.32 300.32 300.32 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31 431.31
торове 815.14 90.57 90.57 90.57 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05 326.05
хорошими 151.40 189.26 189.26 189.26 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99 510.99
вода,ел.енергия,колчета,връзки 209.10 1070.38 1070.38 1070.38 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36 1075.36
межнизирани услуги 1065.43 603.26 603.26 603.26 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00 1153.00
труд (сезонни работници) 627.58 369.74 369.74 369.74 467.04 778.40 467.04 934.08 934.08 934.08 467.04 934.08 934.08 934.08 467.04 934.08
допълнптелни 2° о от преките р-ди 152.45 54.36 54.36 54.36 79.28 85.50 79.28 88.62 88.62 88.62 79.28 88.62 88.62 88.62 79.28 88.62
2.ПОСТОЯННИ р-ди 228.67 0.00 0.00 0.00 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72
проучване и проекгиране 3° о отППР 228.67 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
застражвки 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Амортизация 0.00 0.00 0.00 0.00 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72 1483.72
ПЕЧАЛБА -8003.42 -2772.49 -2772.49 -2772.49 2873.26 3573.26 -276.74 4973.26 4973.26 4973.26 -276.74 4973.26 4973.26 4973.26 -276.74 4973.26
Данък10% 0.00 0.00 0.00 0.00 287.33 357.33 0.00 497.33 497.33 497.33 0.00 497.33 497.33 497.33 0.00 497.33
Печалба след облагане -8003.42 -2772.49 -2772.49 -2772.49 2585.93 3215.93 -276.74 4475.93 4475.93 4475.93 -276.74 4475.93 4475.93 4475.93 -276.74 4475.93
НЛП -8003.42 -2772.49 -2772.49 -2772.49 4069.65 4699.65 1206.97 5959.65 5959.65 5959.65 1206.97 5959.65 5959.65 5959.65 1206.97 5959.65
11.10М1 (дка) 10
Цена лв/кг 0.7
Природен фактор 0.5
Източник: Собствена разработка
Въз основа на известните променливи може да се разработят сценарии по отношение на цената на прасковите, разходите и влиянието на метеорологичните условия.
Фигура № 1: Разходи и приходи от проекта по години: най-вероятни очаквани стойности
1ÏQQQ.OO
Източник: Собствена разработка
В таблица № 2 са посочени оценките на отделните променливи и вътрешната норма на възвръщаемост на проекта при различни сценарии. Колоната "IRR на проекта" показва как се изменя вътрешната норма на възвръщаемост, когато променливата от съответния ред приема оптимистична или песимистична оценка, а останалите запазват най-вероятните си значения.
Таблица № 2: Оценки на отделните променливи и IRR при различни сценарии
Променлива Обхват на изменение на стойността на променливата IRR на проекта
Песими-стична Реалистична Оптимистична Песими-стична Реалистична Оптимистична
Цена, лв/ кг (средна стойност) 0.56 0.70 0.84 9.55% 16.39% 21.66%
Общи разходи 71069.40 64608.55 58147.69 13.53% 16.39% 19.46%
Влияние на метеорологич-ните условия Унищо-жаване на реколтата 50% спад в добивите няма измръз-вания 11.33% 16.39% 20.06%
Източник: Собствена разработка
Поради спецификата на селското стопанство и множеството фактори, който влияят върху цените на продукцията в този сектор, тяхното точно прогнозиране е изключително трудно. Ако например, земеделския производител продава цялата произведена продукция на преработващо предприятие, без предварително сключен договор, то тогава цената на прасковите за дадена година ще зависи по-скоро от предварителната договореност между преработващите предприятия, от колкото от темпа на инфлацията. Тук може да
бъде поставен, също така, въпросът за конкурентоспособността на произведената у нас продукция, спрямо внесената от чужбина и силното влияние на вноса върху цените. Ето защо, по отношение цената на прасковите се допуска, че възможните граници за нейното изменение са ±20%.
Чувствителността на IRR по отношение изменението на променливите и постоянните разходи е разкрита, чрез тяхното увеличение и намаление с 10%. Както вече бе посочено, трудно може да се определи вероятността от измръзване на прасковеното насаждение и степента, в която растенията ще бъдат засегнати от студовете. Причина за това са специфичните особености на всеки микрорайон. При отчитане чувствителността на IRR по отношение спада в добивите, породен от екстремни ниски температури, като песимистична оценка може да се посочи силното измръзване на дърветата, което засяга чувствително дървесината и води до унищожаване на предстоящата реколта. Тъй като прасковата има силна възстановителна способност и често растенията, смятани за загинали, продължават да живеят и плододават, се предполага че след извършване на необходимите резитбени операции, през следващата година няма да настъпят значителни изменения в добивите. Като оптимистична оценка се приема, че в района няма опасност от измръзвания.
Фигура № 2: Разходи и приходи от проекта по години - песимистичен сценарий
1<КК*>.(Н)
-ПРИХОДИ -ОЕЩО РЛЗКСЩИ
Източник: Собствена разработка
От данните в таблица № 2 се вижда, че проектът е „надежден". Вътрешната норма на възвръщаемост остава приемлива дори при песимистичните оценки на всяка една от входящите променливи. При едновременното сбъдване на всички песимистични сценарии - изпреварващ темп на нарастване на разходите, съчетан със спад в цените на продукцията с 20%, както и пълна загуба на добива през годините на измръзване IRR=0.
От графичното представяне на данните (фигура №2 2) се вижда, че при сбъдване на този сценарий през годините на измръзне на насаждението се очаква земеделският производител да понесе значителни загуби.
7. Вземане на решение по стратегията за управление на риск и избор на метод за въздействие върху риска
От данните в таблица №2 3 е видно, че при сбъдване на песимистичните оценки за всяка от променливите най-добрата стратегия за земеделския производител е да сподели риска. Хеджирането като инструмент за прехвърляне на риска не е развито у нас, тъй като е налице недоверие между актьорите, а договорите не са защитами.
Таблица № 3: Влияние на пазарните шокове и неблагоприятните метеорологични условия върху IRR на проекта
IRR
0%
Години 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
ПРИХОДИ 0.00 0.00 0.00 0.00 6720.00 7280.00 0.00 8400.00 8400.00 8400.00 0.00 8400.00 8400.00 8400.00 0.00 8400.00
Среден добив кг/дка 0.00 0.00 0.00 0.00 1200.00 1300.00 0.00 1500.00 1500.00 1500.00 0.00 1500.00 1500.00 1500.00 0.00 1500.00
Производство кг 0.00 0.00 0.00 0.00 12000.00 13000.00 0.00 15000.00 15000.00 15000.00 0.00 15000.00 15000.00 15000.00 0.00 15000.00
Цена лв/кг 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56
0.00 0.00 0.00
ОБЩО РАЗХОДИ 8803.76 3049.73 3049.73 3049.73 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42 6079.42
1. Променливи |> |и 8552.23 3049.73 3049.73 3049.73 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33
посадъчен материал 5229.02 104.06 104.06 104.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
препаратн за РЗ 0.00 330.35 330.35 330.35 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44
торове 896.65 99.63 99.63 99.63 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66
хербициди 166.54 208.18 208.18 208.18 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09
вода,ел.енергия,колчета,връзки 230.01 1177.42 1177.42 1177.42 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89
мехеннзиранн услуги 1171.98 663.59 663.59 663.59 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30
груд (сезонни рабогници) 690.34 406.71 406.71 406.71 513.74 856.24 0.00 1027.49 1027.49 1027.49 0.00 1027.49 1027.49 1027.49 0.00 1027.49
допълнигелни 2% отпреките р-ди 167.69 59.80 59.80 59.80 87.20 94.05 76.93 97.48 97.48 97.48 76.93 97.48 97.48 97.48 76.93 97.48
2.Постоянни р-ди 251.54 0.00 0.00 0.00 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09
проучване и проекшране 3% от ill IP 251.54 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
застраховки 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Амортизация 0.00 0.00 0.00 0.00 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09
ПЕЧАЛБА -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 640.58 1200.58 -6079.42 2320.58 2320.58 2320.58 -6079.42 2320.58 2320.58 2320.58 -6079.42 2320.58
Данък 10% 0.00 0.00 0.00 0.00 64.06 120.06 0.00 232.06 232.06 232.06 0.00 232.06 232.06 232.06 0.00 232.06
Печалба след облагане -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 576.52 1080.52 -6079.42 2088.52 2088.52 2088.52 -6079.42 2088.52 2088.52 2088.52 -6079.42 2088.52
НЛП -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 2208.61 2712.61 -4447.33 3720.61 3720.61 3720.61 -4447.33 3720.61 3720.61 3720.61 -4447.33 3720.61
Източник: Собствена разработка
oj oj
11 кии (дка) 10
Цена лв/кг 0.56
Прнроден фактор 0
Коефицент разходи 1.1
Както бе посочено по-рано основните инструменти за управление на риска в селското стопанство предвидени в ОСП са застраховането и участието във взаимоспомагателни фондове. С оглед на това за целите на настоящата разработка са използвани тези два инструмента.
При определянето на необходимите ресурси за реализиране на избраните методи за въздействие върху риска сме се използвали: (1) данни предоставени от застрахователните компании и (2) модела прилаган от фонда CODIPRA в Италия, тъй като у нас все още няма ясно регламентирани правила за прилагането на взаимоспомагателните фонове.
Фигура № 3: Разходи и приходи от проекта по години - при реализиране на избрания метод за въздействие
1<ККХ>.(Н)
Източник: Собствена разработка
На тази база в нашия модел вноските, с които земеделския производител участва във фонда са изчислени при 0.6% от застрахователната стойност. Субсидията за застрахователната премия в нашия случай е 65% от нейния размер, съгласно информацията посочена в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Данните в таблица № 4 показват, че дори при сбъдването на най-песимистичния сценарий проектът е осъществим. При реалистичния сценарий IRR на проекта е 19%, която стойност е по-висока от изчислената реалистична без прилагането на съответните инструменти на управление на риска.
Съпоставяйки стойностите на обобщаващия показател с тези преди прилагането на избраните методи за въздействие върху риска, можем да обобщим, че тези два инструмента са добри за управление на риска в конкретното стопанство.
Изводи
На база на извършената оценка и анализ на производствения и пазарния риск на инвестиционен проект за изграждане на трайно насаждение са направени следните изводи:
(1)Управлението на риска в една аграрна производствена система е ключов елемент от нейното цялостно управление.
(2)Производственият и ценовият риск оказват силно влияние върху крайните икономически резултати.
(3)На лице е сериозна вариация в обобщаващия показател при различните сценарии. Въпреки това, при последователно заместване на най-вероятната оценка на всяка променлива с нейната песимистична и оптимистична стойности е видно, че проектът е „надежден".
34
Таблица № 4: Реализиране на избраните методи за въздействие върху риска при песимистичен сценарий
Площ (дка) 10
Цена лв/кг 0.56
Природен фактор 0
Коефиценг разходи 1.1
Взаимен фонд 1
Години 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
ПРИХОДИ 0.00 0.00 0.00 0.00 6720.00 7280.00 4900.00 8400.00 8400.00 8400.00 5880.00 8400.00 8400.00 8400.00 5880.00 8400.00
Среден добив кг/дка 0.00 0.00 0.00 0.00 1200.00 1300.00 0.00 1500.00 1500.00 1500.00 0.00 1500.00 1500.00 1500.00 0.00 1500.00
Производство кг 0.00 0.00 0.00 0.00 12000.00 13000.00 0.00 15000.00 15000.00 15000.00 0.00 15000.00 15000.00 15000.00 0.00 15000.00
Цена лв/кг 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56 0.56
4900.00 5880.00 5880.00
ОБЩО РАЗХОДИ 8803.76 3049.73 3049.73 3049.73 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42 6484.42
1. Променливи р-ди 8552.23 3049.73 3049.73 3049.73 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33 4447.33
посадьчен материал 5229.02 104.06 104.06 104.06 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
препарата за РЗ 0.00 330.35 330.35 330.35 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44 474.44
торове 896.65 99.63 99.63 99.63 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66 358.66
жрбициди 166.54 208.18 208.18 208.18 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09 562.09
вода,ел.енергия,колчета,връзки 230.01 1177.42 1177.42 1177.42 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89 1182.89
межнизирани услуги 1171.98 663.59 663.59 663.59 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30 1268.30
труд(сезонни рабошици) 690.34 406.71 406.71 406.71 513.74 856.24 0.00 1027.49 1027.49 1027.49 0.00 1027.49 1027.49 1027.49 0.00 1027.49
допълнителни 2°о отпреките р-ди 167.69 59.80 59.80 59.80 87.20 94.05 76.93 97.48 97.48 97.48 76.93 97.48 97.48 97.48 76.93 97.48
2.ПОСТОЯННИ р-ди 251.54 0.00 0.00 0.00 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09 2037.09
проучване и проекшране 3°о от ППР 251.54 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
вноска във фонда 0.00 0.00 0.00 0.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00 405.00
Амортизация 0.00 0.00 0.00 0.00 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09 1632.09
ПЕЧАЛБА -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 235.58 795.58 -1584.42 1915.58 1915.58 1915.58 -604.42 1915.58 1915.58 1915.58 -604.42 1915.58
Данък10% 0.00 0.00 0.00 0.00 23.56 79.56 0.00 191.56 191.56 191.56 0.00 191.56 191.56 191.56 0.00 191.56
Печалба след облагане -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 212.02 716.02 -1584.42 1724.02 1724.02 1724.02 -604.42 1724.02 1724.02 1724.02 -604.42 1724.02
НИИ -8803.76 -3049.73 -3049.73 -3049.73 1844.11 2348.11 47.67 3356.11 3356.11 3356.11 1027.67 3356.11 3356.11 3356.11 1027.67 3356.11
Източник: Собствена разработка
и>
Стойностите на обобщаващия показател са приемливи дори при самостоятелната проява на пазарните шокове или негативните влияния на климатичните условия.
(4)Разработеният сценарий, включващ наличието на спад в цените на продукцията, съчетан с изпреварващ темп на производствените разходи и унищожаване на реколтата в следствие измръзване, ни показва че е възможно земеделският производител да понесе значителни загуби през годините на силни измръзвания на насаждението, които загуби са непосилни за него. При тази ситуация той би могъл да се насочи към стратегията за споделяне на риска. Анализът сочи, че след включването на необходимите ресурси за реализиране на избраните методи за управление на риска вътрешната норма на възвращаемост на проекта приема по-високи стойности, както в песимистичния, така и при реалистичния сценарий.
(5)Взаимоспомагателните фондове в комбинация със застраховане на продукцията могат да бъдат успешен метод за трансфер на риска.
(6)Поради слабо развития социален капитал на национално равнище очакваме прилагането на взаимоспомагателните фондове в България да срещне редица трудности. Поради това е необходимо да се регламентират ясни правила за тяхното функциониране, които не позволяват облагодетелстването на едни участници за сметка на други, както и да се прилагат ефективни санкции при тяхното неспазване.
Литература
1.Драганов, X. Управление на риска. София, Тракия-М, 2003.
2.Европейска комисия. Ръководство за анализ разходи - ползи на инвестиционни проекти. //Генерална дирекция Регионална политика, 2008
3.Манолова, В. Инвестиции и ефективност в овощарството. LAX advertising, 2005
4.Министерство на земеделието и храните. Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България в периода 2014 - 2020 г.. София, 2013.
5.Министерство на земеделието и храните. Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България - 2014-2020, Проект 11/11/2013
6.Михайлов, Ц.. Прасковата. Матком, 2008
7.Национален статистически институт. 2014. http://www.nsi.bg/ (последно посетено на 30.10.2014 г.).
8.Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика. http://eur-lex.europa.eu/
9.Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламента и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). http://eur-lex.europa.eu/
10.Bielza, M., et al. Risk Management and Agricultural Insurance Schemes in Europe. // JRC Reference Reports, European Commission, 2009
11.Bielza, М., et al. Agricultural Insurance Schemes, //FinalReport. European Commission,
2008
12.Dorfman, Mark S.. Introduction to Risk Management and Insurance (9th Edition). // Englewood Cliffs, N.J: Prentice Hall. 2007
13.Ostrom, E. Social Capital: A Fad or a Fundamental Concept?. //Social Capital A Multifaceted Perspective, 1999, pp.172-214.
14.Janowaicz-Lomott M., and Lyskawa, K.. The new instruments of risk management in agriculture in the European Union. //Procedia Economics and Finance 9, 2014, pp. 321- 330
15.Jones N., Clark J. and Tripidaki G.. (2011) Social risk assessment and social capital: A significant parameter for the formation of climate change policies./7 The Social Science Journal. 2011
16.OECD. The Well-being of Nations - the role of human and social capital.// Centre for Educational Research and Innovation, 2001
