CC BY
29
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ОСНОВНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЦЕНИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА гл. ас. д-р Маргарита Любенова Русева ПУ „Паисий Хилендарски"
Факултет по икономически и социални науки Катедра „Финанси"
Резюме: Проблемът за цените заема централно място в процесите на производството, размяната и потреблението на стоки и услуги в пазарното стопанство. Изучаването на движението на цените има за цел да разкрие причинните им зависимости с много икономически противоречия, които са в основата на стопанската дисхармония и, които могат да генерират стопански кризи с различна продължителност. В отговор на това в доклада са изяснени основните статистически показатели за изучаване на цените в националната икономика. Разгледани са теоретични основи и общометодологическите принципи в посочената област.
Ключови думи: цени, принципи, индикатори
Статистическото изучаване на цените е основна част от социално-икономическата статистика, тъй като се разглежда цялата система на цените, действаща в областта на икономическите отношения. Цената е важен стойностен измерител. Като обект на изследване от статистиката цената трябва да се разглежда от гледна точка на макро- и микроикономика. От гледна точка на макроикономиката влияние върху цената имат отрасловите пропорции, националното разпределение на доходите, данъчно облагане, кредитната дейност и т. н. Микроикономиката разглежда цената като механизъм, който действа на равнище конкретнно предпритие, което с помощта на цената може да си гарантира печалба.
Цените се формират, както в процеса на производство, така и при обмена на стоки. Фундаменталните промени в българската икономика и политическата система, свързани с прехода към пазарни икономически принципи, доведоха до радикално скъсване с предишния механизъм на управление, включително на ниво ценообразуване. В плановата икономика цените са се определяли на централно ниво. Ревизии на системата на цените се е провеждала веднъж на всеки пет до десет години, като между тях се е спазвал принципът на ценова стабилност. В условията на пазарна икономика, цената обикновено има балансираща функция. Тя се състои в това, че чрез нея е възможно да се постигне баланс между производство и потребление, търсене и предлагане.
Широко приложение намира и разпрeделителната функция на цената, която предоставя възможност за преразпределение на производствените стойности между отделните отрасли и сектори на икономиката, между различните региони и отделните социални групи. Именно чрез тази функция на цената държавата в значителна степен може да реши социалните проблеми на обществото.
Общите икономически условия и ролята на цените от гледна точка на икономическия механизъм на пазара предопределят ролята на статистиката в общата информационна система. За да се получи обективна информация за ценовите процеси, е необходимо да се
решат два проблема:
• разработване на изцяло нова система за събиране на информация за цените;
• подобряване на системата от показатели и методиката на измерването им с адаптацията към международните стандарта.
Системата от индикатори на статистиката на цените представлява набор от взаимосвързани и допълващи се показатели, които описват различните аспекти на образуването и движението на цените. Тя трябва да е достатъчно стабилна, както във формирането на пазарните отношения, и в същото време да бъде динамична и непрекъснато усъвършенствана. В тази връзка, в системата от показатели специално място заемат индексите на цените на стоките и услугите. Чрез анализа на движението на цените, заедно с използваните индекс,и приложение намира и времевия ред на средните цени, който позволява да да се проучат относителните цени на различни видове стоки. Важна роля в анализа на ценовата информация играят и „пространствените" статистически редове от стойности на цените, на основата на които се провеждат междурегионални сравнения на ценовите равнища за една и съща група продукти; сравнение на ценовите равнища на различните канали за продажби на стоки и т.н.
Проблемите на разработване на система от показатели, методология, събиране на данни, обработка и анализ на информация за цените са доста сложни. Едно от най-обещаващите направления на техните решения е да се подготви методологична концепция на статистиката на цените на основата на диференциацията на икономическите показатели в Системата на националните сметки (СНС).
Статистиката събира информация за цените и количествата на продажбите на стоките и услугите, независимо от формите на собственост на производителите и търговските организации. Наблюдават се цените на стоките в търговията (на дребно и на едро), цените на производителите, изкупните цени на селскостопанските продукти и цените на стоките, продавани на кооперативните пазари. Освен това се проучват цените на потребителските стоки и услуги, цените на производствените стоки и междинното потребление. В крайна сметка се изследват цените и количествата на стоките, обект на външната търговия, независимо от тяхното предназначение.
По практически съображения наблюденията на цените и количествата на стоките се извършва като се регистрира информация за съвкупност от стоки представители за основния масив от стоки, дефиниран по подходящ начин.Най-често наблюденията на цените са организирани така, че да се .установи средното им равнище за определен период - най-често един месец. За ограничен брой важни потребителски стоки се разработва информация и за по-кратки интервали от време - например 10 дни или две седмици.
Изграждането на статистическите програми за наблюдение на цените се извършва върху следните основни принципи:
Първо, статистическото наблюдение се осъществява върху малка група стоки и услуги, наречени „представители". Не е възможно, а и не е необходимо да се наблюдават цените на всички стоки и услуги. Внимателният избор на представители гарантира, че няма да се загуби съществена информация за равнището и динамиката на цените. Този подход почива на разбиранията за поведението на цените на незаменимите стоки, цените на взаимозаменимите стоки и цените на допълващите стоки.
Второ, статистическото изучаване се осъществява чрез частични наблюдения. Най-често това са репрезентативни наблюдения и наблюдения на основния масив от стоки.
Трето, периодичността на наблюдението на цените се определя в зависимост от характера на динамиката им. От една страна, наблюдението не трябва да се провежда много често, тъй като се оскъпява. От друга страна, рядкото провеждане на наблюдението, може да доведе до остаряване и обезсмисляне на получената информация. Цени, които се променят с висока честота, се наблюдават ежедневно, дори ежечасно. Например такова наблюдение се осъществява върху цените на ценните книжа. Цени, които се променят с ниска честота, се наблюдават месечно, дори годишно (държавно регулирани цени).
Четвърто, при избора на конкретни статистически методи за изчисляване на средни величини и индекси се вземат под внимание, както чисто теоретичните постановки, така и практическите възможности за осигуряване на необходимите данни.
Основните задачи на статистиката на цените в България са следните:
1) Да усъвършенства общата статистическа методология за изучаване на цените като единна система за остойностяване стоковите позиции в СНС.
2) Да разработи методи за статистическо изучаване на цените по отрасли.
3) Да разработи методика за проучване на потребителските цени на стоките и услугите;
4) Да разработят методи за изучаване на инфлацията и покупателната способност на паричната единица (лева).
5) Да разработи статистически дефлатори на цените за преоценка на стойностни показатели.
Статистическото проучване на цените в националното стопанство на страната обхваща пет етапа, а именно: 1) социална поръчка за извършване на проучването на цените; 2) масово наблюдение на равнищата на цените на избрани стоки и услуги; 3) групировки и обобщения на масивите от първични данни за равнищата на цените; 4) статистически анализ на информационните продукта за цените и 5) крайни информационни продукта за цените, които обслужват много потребители. Националният статистически институт (НСИ) е разработил и изпълнява редица програми за статистическо наблюдение на цените:
1. Водещо място при изучаването на цените заема програмата за наблюдение на потребителските цени Цел на статистическото наблюдение на потребителските цени е да се получат представителни за страната данни за изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата. Наблюдението осигурява необходимата информация за изчисляването на следните показатели: индекс на потребителските цени (ИПЦ), хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) и индекс на цените на малка по състав кошница (ИЦМК). ИПЦ, както и ХИПЦ са измерители на инфлацията, т.е. измерват промяната в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса, в по-голямата си част се основават на едни и същи източници на данни, изчисляват се от една и съща кошница от стоки и услуги, с използването на едни и същи статистически техники и методи, но измерват инфлацията с различна цел и затова използват различни концепции.
Националният ИПЦ е официален измерител на инфлацията в Република България. Той предоставя информация за ценовите изменения в националната икономика на правителството, бизнеса, гражданите и обществеността като цяло. ИПЦ се използва за икономически анализи, като финансов инструмент, а също и като средство за индексация на различни доходи, вземания, задължения, плащания по договори и др.
ХИПЦ се използва основно за целите на паричната политика в ЕС. ХИПЦ е един от критериите, за да се прецени дали дадена страна-членка е готова да се присъедини към еврозоната. ХИПЦ се използва като сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС и за оценка на ценовата стабилност в страните членки. Това приложение на индекса изисква хармонизирана концептуалната рамка и сравними резултати. В допълнение, ХИПЦ все повече се използва за икономически анализи и индексации.
Изчисляваният ХИПЦ се различава от националния ИПЦ. Основната причина е третирането на потреблението на нерезидентите (чуждестранните граждани) на територията на страната в двата индекса. Това потребление е обхванато при изчисляването на ХИПЦ, докато при националния ИПЦ е извън обхвата. При изчисляването на ИЦМК се използват същите статистически техники и методи, както при ИПЦ и ХИПЦ, но неговото предназначение не е да измерва инфлацията, а да даде допълнителна информация за инфлационните процеси в страната.
ИЦМК измерва промяната в цените на определени социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, които се използват от нискодоходните домакинства. Статистическото наблюдение на цените на социално-полезните и жизнено необходими стоки и услуги обхваща онези стоки и услуги, имащи съществено значение за биологичното 50
и социалното съществуване на отделния човек и домакинство със сравнително ниски доходи. Изследването се основава на постоянна по обем и състав малка потребителска кошница от 100 стоки и услуги.
Основният източник на данни за ИПЦ, ХИПЦ и ИЦМК е статистическото наблюдение на потребителските цени. Наблюдението е извадково и е с месечна периодичност. Индексите на потребителските цени се основават на четири основни извадки:
1) потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, потребявани от домакинствата, чиито цени се регистрират;
2) извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница;
3) точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват;
4) регистрирани цени - извадка от цени, съдържаща цените в точките на наблюдение на стоките и услугите от потребителската кошница.
Цените на повечето стоки и услуги се регистрират всеки месец, като периодът на регистрация е от 5-о до 25-о число на месеца. Изключение са цените на някои специфични услуги, които се регистрират всяка седмица (например, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания), или в началото или в края на месеца (например, детски градини), или два пъти годишно (например, университетски такси).
2. НСИ изчислява три ценови индекса в промишлеността: 1) Общ индекс на цени на производител; 2) Индекс на цени на производител на вътрешния пазар; 3) Индекс на цени на производител на международния пазар.
Индексите на цени на производител са един от основните краткосрочни икономически показатели, характеризиращи икономическата конюнктура в страната. Индексите измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия на основата на постоянна извадка от групи продукти, произведени от дейността и продадени на вътрешния пазар или директно изнесени на международния пазар, която е представителна за цялото производство. Характерна особеност на ИЦП е, че те не измерват действителното равнище на цените, те се ограничават до измерване на средното изменение на цените между два времеви периода.
За целите на наблюдението на цени на производител наблюдаваната цена се определя като нетен приход, който се получава от определено предприятие за определен продукт, продаден в определен ден от месеца.При цените на производител на международния пазар наблюдаваната цена има следните допълнителни характеристики:
A) Различните валути. Цените на избраните продукти се наблюдават в съответната валута, в която се извършва транзакцията. Тъй като индексите на цени за износ трябва да отразяват изменението на курса на съответната валута, преизчисляването на цените в „лева" се прави в осъществява, като се използва средно месечния курс на съответната валута по данни от БНБ.
Б) Държавата, за която се изнася. Направлението на доставка е друга определяща цената за износ характеристика и ако има повече от един договор с различни клиенти от една страна, се специфицира и конкретния договор или конкретният купувач.
B)Условия за доставка. При износа продажбите може да се осъществяват при различни условия на доставка, при което в цената се включват някои транспортни разходи, разходи по товарене, разтоварване и други. Ако предприятието не може да посочи цена до „вратата на предприятието" се посочва цена при съответните условия на доставка.
Обект на наблюдение са около 10 000 промишлени фирми, които произвеждат и продават на вътрешния пазар или директно изнасят промишлени продукти на международния пазар От тях месечно с цени на производител на вътрешния пазар се наблюдава извадка от 1700 промишлени предприятия, а в изследването на цени на производител на международния пазар са включени 530 фирми.
3. Статистическото наблюдение на цените в селското стопанство обхваща изкупните
цени на селскостопанските продукти. Наблюдават се с постоянна извадка 179 растителни и животински продукти, които имат структуроопределящо значение за хранително-вкусовата промишленост, за износа и за вноса на материалните баланси на селскостопанското производство. Наблюдаваните цени не включват ДДС и търговска. Периодичността на наблюдението е тримесечна и годишна. Основните предназначения на индексите на цените на производител в селското стопанство могат да се обобщит по следния начин:
• информация относно изменението в тренда на цените на производител в селското стопанство;
• сравнения за изменението на цените на селскостопанските продукти в рамките на страната или между страните членки на Европейския съюз;
• сравнения за изменението в трендовете на цените на производител и на стоките и продуктите за текущо потребление в селското стопанство;
• дефлиране на стойностите на селскостопанската продукция.
4. Важен измерител за икономическото развитие на една страна са нейните външнотърговски контакти, обемът на изнесените и внесени стоки, външнотърговското салдо, условията, при които се осъществява търговията, както и факторите, които оказват влияние за нейното развитие. Наличието на индекси за цените на износа и вноса е едно от условията, предоставящи възможност да се направи сравнение и анализ на външнотърговската дейност за по-дълъг период от време. Индексът на цени на износа и вноса има за цел да измери измененията в търговските условия за различен период от време по отношение на избрана базисна година. Статистическото наблюдение на цените на износа и вноса на стоки обхваща около 2038 стоки от вносно-износната листа на страната, които заемат преобладаваща част от външнотърговския стокообмен на страната. Наблюдението е изчерпателно, с месечна периодичност и се основава на митническата статистика.
Системата от показатели на статистиката на цените намира приложение не толкова за изучаване на ценовите процеси, а за изчисляване на други стойностни показатели на отраслово и макроикономическо равнище. При създаване на системата от ценови показатели статистиката на цените осигурява съответствие с други области на статистиката (например на промишлеността, селското стопанство, капиталовото строителство, транспорта, търговията), както и статистиката, изучаваща функционалните аспекти на икономиката, например потребление, жизнено равнище и финанси.
Благодарност
Разработката е част от работата по проект НИ13 ФИСН 001/20.03.2013, финансиран от Фонд „Научни изследвания" при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
Литература
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/CPI_methodology_2013-BG.pdf http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/hicp/methodology/compliance_monitor-
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/hicp/methodology/compliance_monitor-
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/Agr_Handbook.pdf http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/FTrade_2_Methodology.pdf
