CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
ПРОБЛЕМИ ПРЕД ПРЕГОВОРИТЕ В РАМКИТЕ НА СТО И БЪДЕЩЕТО НА МНОГОСТРАННАТА ТЪРГОВСКА СИСТЕМА
Ванина Колева Докторант СУ „СВ. Климент Охридски"
PROBLEMS OF THE WTO NEGOTIATIONS AND THE FUTURE OF THE MULTILATERAL TRADING SYSTEM
Vanina Koleva Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Abstract - The article explores the function of the WTO of providing a forum for negotiations among its Members concerning their multilateral trade relations in the light of the current situation of the running Doha round. The research is analyzing with the reasons for the impasse of the Doha Round and the consequences of its eventual failure for the world trading system. Suggestions are made for several different ways for overcoming the difficulties of the negotiations and find a way out of the impasse.
Основна функция на Световната търговска организация (СТО), регламентирана в чл. III, ал. 2 на Маракешкото споразумението за създаване на Световната търговска организация (ССТО) е осигуряването на възможност за преговори между страните членки. Още от създаването на ГАТТ преговорите са основно средство за постигане на целите на споразумението за либерализиране на търговията и създаване на многостранна търговска система без дискриминация и пречки.
Преговорите са и процесът, който предшества вземането на решения в Организацията, в който се изясняват позициите на участниците и се стига до един краен резултат. Това и тяхната цел. Осигуряването на възможност за преговори, всъщност представлява участие на Организацията във формирането на правилата за световна търговия. Чрез тях се осъществява условно наречената „законодателна" или „законотворческая функция на СТО.
Тази функция е в основата на дейността на организацията. Тя е предпоставка за осъществяването на дейността по администриране на споразуменията, улесняване на прилагането им и постигане на целите на СССТО, което условно може да бъде определено като „изпълнителна" дейност на СТО. Към нея попадат и дейностите на СТО по изграждане на търговски капацитет, както и по прилагането на многостранните търговски споразумения.
Процесът на преговорите в рамките на СТО е свързан с процеса на вземане на решения в Организацията. Тъй като СТО е организация, движена от своите членове, само чрез процеса на преговори може да се стигне до изглаждане на позициите, постигане на единодушие и съответно до приемане на решение.
Преговорите са движещата сила на многостранната търговска система. Използват
се, за се постигне споразумение за правилата и процедурите, периодично да се намаляват търговските бариери, в случаите, когато трябва да се присъединят нови държави към Организацията и за да се разрешат търговски конфликти. Важно е, че СТО е постоянен търговски форум, на който могат да се обсъждат и договарят търговски въпроси на основата на вече сключените споразумения. Те се провеждат в постоянни органи или такива ad hoc, и често са неформални. Въпреки че, СТО е многостранна институция, тя много разчита на двустранни и плурилатерални взаимодействия между страните членки.
Под егидата на ГАТТ са проведени осем кръга от многостранни търговски преговори. След създаването на СТО не е завършен единственият започнат под егидата й кръг от Доха.
Началото на настоящият кръг от преговори, който е първият, който се провежда в рамките на СТО, се поставя на четвъртата МК в Доха, Катар през 2001г. Освен че страните членки се съгласяват да започнат нов кръг от преговори, на тази МК, те се споразумяват да работят и по други въпроси, по-конкретно за прилагането на настоящите споразумения1. Целият пакет от договорености се нарича „програма за развитие от Доха", а новите търговски преговори се наричат „кръг на развитието" и Декларацията от нея, многократно набляга на това. Декларацията фокусира върху въпросите за развитието, задълженията за специално и диференцирано третиране, изграждането на капацитет, и специалните усилия за интегриране на най-слабо развитите страни в глобалната търговска система. Най-същественото постижение на Доха е, че „връща в играта"2 многостранните търговски преговори, а това че основата, на която стъпват е доста крехка, не е нещо ново.
Преговорите от кръга Доха се водят вече повече от десет години и като че ли преобладава мнението, че са попаднали в задънена улица и скоро няма да приключат със споразумение, което да постигне основните му цели. След 50-годишна успешна либерализация в рамките на ГАТТ, СТО може да се изправи пред проблема с по-късно присъединилите се, тъй като опитите й да интегрира развиващите се страни членки в световната търговски система, докато развитите страни вече са „уморени"от преговори и разполагат с недостатъчни сили за договаряне в преговорите в сравнение с развиващите се страни членки. Може дори това да е причина за задънената улица, в която са попаднали преговорите. На следващо място, ако настоящият кръг от преговори запази заявените си цели, но се разграничи от принципа на нереципрочно специално и диференцирано третиране, като ключов елемент в подхода за задоволяване нуждите на развиващите се страни в СТО, и ако развиващите се страни се подготвят и седнат на масата за преговори да преговорят реципрочно една с друга и с развитите страни, тогава може да е възможно да се излезе от задънената улица, да се реши проблемът на по-късно присъединилите се и развиващите се страни да имат търговски ползи от това. По този начин кръгът от преговори Доха настина би могъл да стане кръг на развитието.
Като цяло мнението е, че преговорите са зле организирани и водени и доказателство за това са скромните им резултати, които няма да имат смисъл, ако кръгът пропадне. Бавната скорост, с която се водят разговорите се дължи на предложенията и тактиките на отделните държави или регионални коалиции, както и на зле формулираните разпоредби за предоставянето на мандата в декларациите от МК и в меркантилното отношение на СТО3.
Най-голямата заплаха за кръга Доха, СТО и многостранната търговска система е вероятността световните лидери да не разберат какво е значението на тази система за растежа, и управлението в икономиката на 21 век и защо трябва да се защитава и да се борят за тях. Част от слабостта на преговорите като тези Доха е прекомерното фокусиране върху отстъпките, което кара всички страни да предприемат отбранителна вместо конструктивна
1 Implementation-related Issues and Concerns, Decision of 14.11.2001, Ministerial Conference - WT/ MIN(07)/17
2 Jones, Kent, Who's Afraid of the WTO?, Oxford University Press, New York, 2004
3 Schott, Jeffrey J., Completing the Doha Round, Policy Briefs in International Economics, Institute for International Economics, October 2006
позиция. СТО трябва да бъде не просто двигател на либерализацията, но и неин обединител, форум за усилията тя да се развива в сектори, в които увереността и амбициите растат и пазител на динамична и уважавана система от правила за международна търговия, особено що се отнася до жизненоважни въпроси като климатичните промени, защитата на околната среда, ролята на страните в икономиката и защитата на общественото здраве. Като всяка институция с намерение за дълголетие, СТО и многостранната търговска система се нуждаят хората да инвестират в тях. В случая на СТО това инвестиране в най-добрия случай би дошло от гражданского общество и бизнеса, но основно тя се нуждае от политическата подкрепа на своите членове. Кръгът Доха „умира от политическо пренебрегване"4. Заради включените политически отстъпки, кръгът Доха не може да бъде завършен единствено от търговските преговарящи, а се нуждае от по-силно и пряко участие на политически лидери.
Според някои преговорите, които се водят в рамките на СТО не са успешни, заради разликата в позициите на развиващите се и развитите държави. Последните се стремят да осигурят многостранна търговска система, която да осигурява свободен достъп на стоките им до световните пазари. Развиващите се страни се стремят освен да си осигурят свободен достъп до пазарите на развитите държави, в същото време да защитят собствената си икономика5. В тази ситуация САЩ и ЕС предприемат различна политика на действие. САЩ предпочита да продължи политиката на сключване на двустранни търговски споразумения ида създава зони за свободна търговия, а ЕС се придържа към многостранния подход и се стреми да се намери решение в рамките на СТО. За разлика от предходните кръгове развиващите се страни са заложили много на преговорния процес. Единният подход им помага, защото те няма и не бива да приемат сделка, която не увеличава достъпа до чуждестранните пазари за стоките и услугите им и намаляват реалното плащане на субсидиите на фермерите от индустриалните страни. За да завърши този преговорен кръг както развиващите се, така и развитите страни трябва да „бръкнат по-навътре в джобовете си"6 и да се съгласят да въведат нови търговски реформи, които да осигурят икономически растеж.
Конкретният международен проблем при преговорите е, че американското и китайското виждане, за това каква трябва да е СТО и как трябва да се държат големите й членове са несъвместими7. Според САЩ правилата на СТО трябва да са по-стриктни и новопоявяващите се икономики не трябва да получават специално третиране. Докато според Китай, голяма част от населението й не е почувствало ползата от политиката й на отворена икономика, поради което заслужава специално третиране при сегашните правила на СТО. Поради това САЩ иска да заобиколи правилото за взимане на решения с консенсус. Стратегията й почива на „мега регионално" споразумение за търговията с услуги и „мега регионална"търговска договореност известна като „транс-тихоокеанско партньорство". И двете включват по-голямата част от търговията, но изключват Китай. Идеята те да бъдат използвани, за да принудят Китай и други новопоявяващи се икономики да приемат новите правила.
Съществува и вътрешна причина за състоянието на преговорите. Старите лидери на СТО, САЩ и ЕС, съставят правителствата си с крехко мнозинство, което означава, че дори малки законни интереси могат да бъдат достатъчно силни, за да провалят или значително да забавят сключването на търговско споразумение, поради защитните интереси8.
4 High Level Trade Experts Group, Final report - May 2011, Department for Business Innovation and Skills, British Government, www.bis.gov.uk
5 Стефанов, Николай, България в Световната търговска организация, Горекспрес, София, 2004
6 Schott, Jeffrey J., Completing the Doha Round, Policy Briefs in International Economics, Institute for International Economics, October 2006
7 Messerlin, Patrick A., Keeping the WTO Busy while the Doha Round is stuck, 12.07.2012, www.voxeu.org
8 Messerlin, Patrick A., Keeping the WTO Busy while the Doha Round is stuck, 12.07.2012, www.voxeu.org
216
Като основни проблеми в преговорите се изтъкват и голямата липса на баланс по текущата сметка и валутното неравенство, които водят търговската политика към протекционализъм, както в САЩ, така и в Европа; силните и нарастващи антиглобалистки настроения, които затрудняват почти всеки търговски дебат и липсата на сериозна причина за политическите лидери да основните държави, които протакат, да направят необходимите отстъпки за постигане на съгласие9.
Увеличаването на броя на регионалните търговски споразумения и сключването на тези по-малки преференциални сделки засягат икономическата политика на СТО отнемат енергията на по-широките търговски споразумения от кръга Доха. Там където вече съществуват преференциални споразумения, трябва да се съсредоточат усилия те да станат колкото е възможно по-многостранни., а СТО трябва да използва все по-големите си правомощия относно прозрачността, за да подчини новите споразумения на възможно най-щателна проверка.
Причина за трудностите в настоящия кръг от преговори е преди всичко по-голямото и активно участие в тях. Страните членки са 15710, а благодарение програмите за техническа помощ и засиленото обучение има много повече активни участници в преговорите, а страните, които още нямат капацитет за участие в преговорите, имат достъп до външно финансирани консултантски услуги. В настоящите преговори страните членки нямат възможност да се откажат от участие. Всички страни членки трябва да се присъединят към единния подход, независимо от различните срокове за въвеждането.
Причините за бавният прогрес на кръга са свързани с променящата се същност на организацията и държавите, които представлява, точно толкова, колкото и с всеки конкретен детайл от преговорите. Бързото развитие на новопоявяващите се икономики променя отношението между бедни и малки. Появяващите се пазари сега са достатъчно големи, за да определят правилата на свободната търговия. Китай например е един от най-големите износители и вносители в света, а Индия, Бразилия и други появяващи се икономики бързо се изкачват в този списък. За над десет годишния период на преговори тези икономики се развиват значително. Между 1998 и 2001 г. по-малко от половината от растежа БВП идва извън богатите страни, но МВФ изчислява, че за периода от 2011 до 2014 г. този процент ще достигне почти 75. Затова сега богатите държави са много по-загрижени за влизането на развиващите се пазари, отколкото са били, когато се определят целите на кръга Доха.
От друга страна и целите на развиващите се пазари се променят. Много развиващи се страни сега се притесняват повече за задържане на цените на храните, отколкото от премахването на субсидиите на развитите страни. Страни като Индия и Бразилия сега са по-притеснени от евтиния внос от Китай, отколкото от този от богатите страни, затова те са по-склонни да отворят пазарите си за богатите страни, ако това едновременно не доведе до допускане на повече китайски стоки.
Единният подход, който е възприет при преговорите също допринася за по-бавното и трудно постигане на споразумение. Преговорите се опитват да изградят нови правила по голям диапазон от теми. Така преговорите по една тема се натъкнат на пречка, целият пакет от договорености става заложник.
Извън предмета на този преговорен кръг остават два големи проблема на съвременната международната търговска система: притесненията за сигурността, след атаките от 11.09.2001 г. и липсата на ефективен контрол върху нарастващия брой на преференциалните споразумения, включващи много от най-големите търговски нации в света. Това не е пряко свързано с неуспехите на преговорите, но е определящо за доверието в него и неговата
9 Bregsten, Fred C., Rescuing the Doha Round, Forregn Affairs, WTO Special Edition, December 2005
10 KtM 24.08.2012 r.
актуалност, които определят мотивацията на страните да го финализират11.
Като причина за затлачването на преговорите се изтъква и ситуацията на дълбока финансова криза и високи цени на храните12. Докато селското стопанство продължава да бъде в центъра на преговорите, за много износители проблемът за достъпа до пазарите заема второ място в осигуряване на въпросите, свързани с капацитета в условията на нарастващо търсене. Друга причина е възходът на новите икономики, особено Китай, който кара САЩ и останалите да искат по-големи отстъпки за достъп на неселскостопански продукти до пазара на тези страни, отколкото са очаквали преди десет години. За да се завърши кръгът е необходимо еднакво виждане за многостранната търговска система, страните членки трябва да искат да постигнат резултати, особено в проблемните области, които могат да бъдат постигнати единствено чрез многстранни преговори.
Въпросът за безрезултатните преговори е свързан с този за необходимостта от реформи в механизма на вземане на решения в СТО, при настоящите условия на непрестанно растящ брой на държави членки и все по-широк обхват на предмета на преговорите. Международните институции не отразяват днешните реалности. Настоящата система показва, че не може лесно да се приспособи към всички промени в света и глобализацията, а настоящата икономическа криза усложнява допълнително ситуацията. За по-резултатна СТО предложения прави още първият ГД, Питър Съдърланд13. На първо място предлага на всеки пет години да се провежда среща на върха - на ниво правителствени ръководители, която да потвърждава ангажиментите към многостранната търговски система и ще предоставя платформа на правителствените ръководители, на която да споделят притесненията си.
В условията на дълбока политическа криза в преговорите все по-често се чуват предложения за институционални реформи в СТО. Предлага се промяна на правилото за консенсус при вземането на решения. Предлага се ревизиране на функцията на СТО като форум за преговори. Не са рядкост предложенията СТО да се превърне в организация на знанието, като световната банка и да осигури пряко участие на частния сектор във функционирането й.
Друго предложение за по-резултатни преговори е лицата, определящи и провеждащи политиката на държавите членки да се срещат по-често в Женева. Макар често да се срещат на двустранно и регионално ниво, те рядко се срещат на многостранно такова., което е в ущърб на системата.
По-умерените предложения за реформа дават приоритет на засилването на аналитичния капацитет на СТО14. Секретариаты има много малък екип от 11 изследователи, които извършват огромен обем изследвания. За да извършват повече и по-качествени изследвания те си сътрудничат с други академични институции, изследователски и международни организации. Подобно е и предложенията СТО да се използва като изследователска институция за преговорни техники15.
Преговорите от кръга Доха показват, че началото на второто десетилетие на 21 век СТО има сериозна нужда от реформи в няколко основни направления, които ще допринесат и за преодоляване на проблемите, пред които се изправя организацията в преговорния процес: на първо място е важно СТО да върне преференциалните търговски споразумения обратно
11 Bregsten, Fred C., Rescuing the Doha Round, Forregn Affairs, WTO Special Edition, December 2005
12 Jara, Alejandro, The Doha Round: Missed Opportunities and How Asian Institutions Can Help, Asia Pathways, Asian Development Bank Institute, August 2012, www.asiapathways-adbi.org
13 Sutherland, Peter, The Future of the World Trade Organization - addressing Institutional Challenges in the New Millennium, Geneva, WTO, 2004
14 Jara, Alejandro, The Doha Round: Missed Opportunities and How Asian Institutions Can Help, Asia Pathways, Asian Development Bank Institute, August 2012, www.asiapathways-adbi.org
15 Messerlin, Patrick A., Keeping the WTO Busy while the Doha Round is stuck, 12.07.2012, www. voxeu.org
218
е многостранната система. Втората линия на реформиране на СТО е свързана със защитата на легитимността на СТО и Органа за уреждане на спорове чрез засилване и ускоряване на съвещателната и законодателната функция.
На трето място трябва да се признае, че Индия, Китай и Бразилия могат да утвърдят или разтурят СТО, но всички страни членки трябва да демонстрират ново ниво на политическа принадлежност.
Провалът на преговорите ще представлява основна разграничителна линия за успеха и провала на СТО за петнайсетте години на съществуването й. За да не се допусне това има редица предложения, които могат да помогнат да бъде завършен кръгът от преговори. Едно от тях е определянето на твърд краен срок за завършване на споразуменията, който да обвързва страните членки на ниво държавни глави16.в последните години се вижда, че отлагането не води до резултат.
Предлагат се и редица варианти за окончателно споразумение, някои от тях предвиждат допълнителни отстъпки от основните страни членки на СТО, които да създадат необходимия баланс на амбициите в отделните части на преговорите.
Някои по крайни мнения смятат, че кръгът Доха вече е провален и вместо да бъде заменен от отделни регионални споразумения, трябва да бъде официално обявен за закрит от ГС и най-добрите части от него да бъдат съживени в един „кръг за глобално възстановяване" 17, който да изостави единият подход и принципа „всичко или нищо", а вместо него разговорите да се раздробят на части, които да могат да се развиват независимо една от друга.
Ако този кръг от преговори се провали, това ще са първите важни многостранни търговски преговори, които завършват така от 1930 г. Това би довело до редица негативи, макар че е трудно да се определи степента на загубите. Успехът на кръга, обратно, би намалило желанието за сключването на нови регионални споразумения., тъй като, ако има свободна търговия за всичко, няма да нищо, за което да се установява преференциално третиране18. Четвъртата загуба ще е засиления протекционализъм.
Кръгът Доха и неговият успех или провал е емблематичен. Той съдържа в себе си много от основните политически проблеми, пред които се изправя многостранната търговска система като цяло: променящата се икономическа политика на най-големите и влиятелни страни членки на СТО, предизвикана преди всичко от възхода на растящите икономики в Азия и Южна Америка; политического напрежение между многостранния дневен ред и регионалните и двустранни търговски споразумения; и най-вече, липсата на политическо лидерство в страните, които в действителност движат СТО и които трябва да бъдат двигателя й.
Библиография:
1. Маракешко споразумение за създаване на Световната търговска организация
2. Стефанов, Николай, България в Световната търговска организация, Горекспрес, София, 2004
3. Bagwell Kyle; Staiger, Robert W., Can the Doha Round be a Development Round?Setting a Place at the Table, NBER Working Paper Series, Working Paper 17650, National Bureau of economic Research, Cambridge, Massachusetts, December 2011
4. Bregsten, Fred C., Rescuing the Doha Round, Forregn Affairs, WTO Special Edition, December 2005
5. Sutherland, Peter, The Future of the World Trade Organization - addressing Institutional Challenges in the New Millennium, Geneva, WTO, 2004
6. Drabek, Zdanek, Would the WTO Survive a Doha Failure, Business Asia, Vol.16, Issue 1, April 2008
7. Goodbye Doha, Hello Bali, The Economist, 08.09.2012
8. High Level Trade Experts Group, Final report - May 2011, Department for Business Innovation and Skills, British Government, www.bis.gov.uk
16 High Level Trade Experts Group, Final report - May 2011, Department for Business Innovation and Skills, British Government, www.bis.gov.uk
17 Goodbye Doha, Hello Bali, The Economist, 08.09.2012
18 The WTO Doha Round and Regionalism, Legal Issues of Economic Integration 35(4), Kluwer Law International, the Netherlands, 2008
9. Implementation-related Issues and Concerns, Decision of 14.11.2001, Ministerial Conference - WT/ MIN(07)/17
10. Jara, Alejandro, The Doha Round: Missed Opportunities and How Asian Institutions Can Help, Asia Pathways, Asian Development Bank Institute, August 2012, www.asiapathways-adbi.org
11. Jones, Kent, Who's Afraid of the WTO?, Oxford University Press, New York, 2004
12. Messerlin, Patrick A., Keeping the WTO Busy while the Doha Round is stuck, 12.07.2012, www.voxeu.org
13. Ministerial Declaration, 14.11.2001 - WT/MIN(01)/DEC/1
14. Schott, Jeffrey J., Completing the Doha Round, Policy Briefs in International Economics, Institute for International Economics, October 2006
15. The WTO Doha Round and Regionalism, Legal Issues of Economic Integration 35(4), Kluwer Law International, the Netherlands, 2008
Рецензент: проф. Йорданка Владимирова
