Научная статья на тему 'Who has the right to rule the disputed islands in the South China Sea?'

Who has the right to rule the disputed islands in the South China Sea? Текст научной статьи по специальности «Политологические науки»

CC BY
71
10
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
ISLANDS / SPRATLY / PARASEL / DISPUTE / STRATEGY / WAR / OIL / GAS AND NATURAL RESOURCES

Аннотация научной статьи по политологическим наукам, автор научной работы — Ahmedov Erhan

The report examines the dispute over possession of the islands in the Spratly archipelagos Spratly and Parasel in the South China. In historically disputed islands are China’s possession at the time of the strongest periods of the Empire until 1840y. It does however former possession of the islands by China and Rights over them in 2016? The main thesis that defends the report is that the dispute between China and its neighbors to the islands is actually the arena of confrontation between China and the US for influence in the region of East and South Asia. China since the changes in 1978y. and especially since the beginning of the new century act as a world power, leading independent foreign and domestic policy. The basic research problem is whether the dispute over the islands may affect the processes of modernization of China? Does not revived in today’s Chinese leaders Mao fears that China may be surrounded by enemies? The analysis used articles from officious CCP,People’s Daily” (electronic version of the Russian language newspaper), publications from the site of the BBC, and other sources of information, which addresses the issue of disputed islands. The analysis focuses on the actions of the Chinese authorities in dispute over islands in the South China Sea after 2011y., until today, briefly presented and their dispute of 1949year to here. Officially, the US is not a party in the dispute over the islands, but have a strong impact on Taiwan for example. The report except that presents the strategies and actions of the US and China in the dispute, seeks to assume the direction of the conflict

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Who has the right to rule the disputed islands in the South China Sea?»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.

КОЙ ИМА ПРАВО ДА ВЛАДЕЕ СПОРНИТЕ ОСТРОВИ В ЮЖНОКИТАЙСКО МОРЕ? Ерхан Ахмедов

WHO HAS THE RIGHT TO RULE THE DISPUTED ISLANDS IN THE

SOUTH CHINA SEA?

Erhan Ahmedov

Short summary

The report examines the dispute over possession of the islands in the Spratly archipelagos Spratly and Parasel in the South China. In historically disputed islands are China's possession at the time of the strongest periods of the Empire until 1840y. It does however former possession of the islands by China and Rights over them in 2016? The main thesis that defends the report is that the dispute between China and its neighbors to the islands is actually the arena of confrontation between China and the US for influence in the region of East and South Asia. China since the changes in 1978y. and especially since the beginning of the new century act as a world power, leading independent foreign and domestic policy. The basic research problem is whether the dispute over the islands may affect the processes of modernization of China? Does not revived in today's Chinese leaders Mao fears that China may be surrounded by enemies? The analysis used articles from officious CCP „People's Daily" (electronic version of the Russian language newspaper), publications from the site of the BBC, and other sources of information, which addresses the issue of disputed islands. The analysis focuses on the actions of the Chinese authorities in dispute over islands in the South China Sea after 2011y., until today, briefly presented and their dispute of 1949year to here. Officially, the US is not a party in the dispute over the islands, but have a strong impact on Taiwan for example. The report except that presents the strategies and actions of the US and China in the dispute, seeks to assume the direction of the conflict

Keywords: islands, Spratly, Parasel, dispute, strategy, war, oil, gas and natural resources.

Кратко резюме

В доклада се разглежда спорът за владението върху островите от архипелазите Спратли и Парасел в Южнокитайско море. В исторически план спорните острови са владение на Китай по време на най-силните периоди на Империята до 1840г. Дава ли обаче това някогашно владение на островите от страна на Китай и права над тях през 2016г.? Основната теза, която защитава доклада е, че спорът между Китай и нейните съседи за островите е всъщност арена на сблъсък между Китай и САЩ за влияние в региона на Източна и Южна Азия. Китай от началото на промените през 1978г. и най-вече от началото на новия век действа като световна сила, която води независима външна и вътрешна политика. Основният изследователски проблем е доколко спорът за островите може да повлияе върху процесите на модернизация на Китай? Не се ли възраждат у днешните китайски лидери страховете на Мао, че Китай може да бъде обграден от врагове? При анализа са използвани статии

от официоза на ККП „Женмин Жибао" (електронния вариант на руски език на вестника), публикации от сайта на Би Би Си, както и други източници на информация, в които се засяга въпроса за спорните острови. Анализът поставя акцент върху действията на китайските власти в спора за островите в Южнокитайско море след 2011г. насам, като накратко е представено и развитието на спора от 1949г. насам. Официално САЩ не са страна в спора за островите, но имат силно влияние върху Тайван например. Докладът освен, че представя стратегиите и действията на САЩ и Китай в спора, се стреми и да предположи посоката на развитие на конфликта.

Ключови думи: острови, Спратли, Парасел, спор, стратегия, война, нефт, газ, природни богатства.

Увод

Въпросът за владеенето на спорните острови от архипелазите Спратли и Нанша в Южнокитайско море не е от вчера или днес. Борбата за контрол над островите или за част от тях е между Китай, Виетнам, Филипините, Индонезия, Малайзия, Индонезия и Бруней. Този спор започва да ескалира след идването на власт в Китай на Си Дизнпин през 2012г.

Стратегии и цели на участниците в борбата за спорните острови в Южнокитайско море.

Спорът за Южнокитайско море се разглежда в цитираната литература от две коренно различни гледни точки. Според китайската гледна точка, страната има законно право над островите, защото те са нейни. Тази гледна точка в последващия анализ се подкрепя и от проф. дфсн Н.Стефанов. Западната гледна точка, в случая предствена от статии от сайта на Би Би Си е, че Китай е агресор, който заема острови, които не са нейно притежание.

И в двете гледни точки има определена доза истина. Китай е една световна сила, която дори е на първо място в света по размер на БВП изчислен по ППС1 от 2014г. Страната има право да защити своята икономическа и военна сигурност. Интересно би било какви ще са действията на САЩ, ако подобна ситуация възникне около нейната територия. Според Западните анализатори, Китай са агресори, защото окупират острови, които не са нейно владение и даже в същото време изграждат и изкуствени такива. Донякъде и те са прави. Следвайки международните закони свързани с морското право действията на Китай са в нарушение.

Китайските и Западните анализатори се стремят да експлоатират страховете на така наречената „световна общност". Прокитайски настроените анализатори преувеличават опасността, която представлява САЩ за Китай. Безспорно САЩ оказва влияние върху процесите в Източна и Южна Азия, но към този момент не изглежда реалистично САЩ да разположат сили в Южнокитайско море или още по-малко да атакуват Китай по суша или море. САЩ водят по-скоро психологическа и тактическа битка с Китай изразяваща се в това да плават кораби до островите контролирани от Китай или пък над спорните територии да прелитат самолети. Западните анализатори пък преувеличава опасността, която представлява китайското развитие за САЩ или страните от региона на Източна и Южна Азия. Един от основните лозунги на Д.Сяопин от началото на реформите е, че Китай се нуждае от един мирен свят, за да се осъществи модернизацията на страната.

Спорът за островите, които са показани на картата по-долу се изостря в периода след

1978 и най-вече след 2012г. През 1995г. Китай използва военна сила срещу Филипините за Параселските острови. Срещу Виетнам Китай използват военна сила през 1956, 1974,

1979 и 1988г. През 1988г. Китай отнема шест от островите Спратли от Виетнам. При сблъсъците са убити 72-ма виетнамски войници и са потопени три виетнамски кораба[1]. Прави впечатление, че извършените нападения за завземането на островите се извършват в знакови години от историята на страната и/или когато страната се чувства независима от СССР или САЩ. През 1956г. след речта на ръководителя на СССР, Никита Хрушчов на

1 Паритет на Покупателната Способност

186

XX Конгрес на КПСС2, КНР прекъсва отношенията си със СССР. Именно тогава е първото нападение за завземането на част от островите Спратли от Виетнам. Най-вероятно Мао е изпробвал доколко СССР ще се намеси в полза на Виетнам. През 1974г. Д.Сяопин е върнат от Мао във върховите позиции в ККП. Д.Сяопин по това време отговаря и за НОАК. Тогава е второто нападение над островите контролирани от Виетнам, която пък е раздирана от война. Нападението е и около две години след историческата визита на Президента на САЩ, Р.Никсън в Китай. През този период Китай купува и оръжие за милиарди от САЩ. Нападенията пред 1988 и 1995г. са когато Китай се развива успешно и има нужда от ресурсите, които евентуално се намират във водата: риби, нефт, газ и др. В периодите на всяко от тези нападения Д.Сяопин заема водещи позиции в ККП. През 1956г. е Генерален Секретар на ЦК3 на ККП4, а през 1974г. командва НОАК5. В периода от 1978г. до смъртта си през 1997г. е фактическият лидер на ККП и КНР6.

В периода от средата на деведесетте години на миналия век до днес китайските мотиви за действие по отношение на спорните острови са по-различни. Техните действия вече не са ръководени само с цел отклоняване на винманието от вътрешните проблеми на Китай, както е в периода 1949-1978г. Мотивите за действие след 1993г. са два. Първо, след тази година Китай от износител на петрол става вносител и в този смисъл се увеличава значението от евентуалните залежи на петрол и газ в Южнокитайско море. Второ, страната превръщайки се в световна сила има нужда да гарантира своята сигурност и най-вече да не позволи да бъде блокиран износът на нейните стоки по море.

Действията, които се предприемат по реализацията на тази стратегия са силови, в това число изтласкване на чуждите кораби от спорния район и най-вече виетнамски такива. В част от островите са изпращани да живеят и рибари.

През ноември 2002г. между Китай, Виетнам, Филипините, Бруней, Малайзия и Тайван е подписано споразумение, с което решението за статута на спорните острови в Южнокитайско море е отложено за 2052г. Въпреки това, през пролетта на 2014г. на официалния сайт на Китайската администрация за морска безопасност се обявява, че в региона ще бъде изпратена нефтена платформа. През май 2014г. Китай изпраща в зоната на спорните острови редица кораби, включително военни. Кораби изпраща и Виетнам. Стига се до сблъсъци, в рамките на които виетнамски кораб е потопен. По данни на китайската страна в района има 1416 случаи на сблъсъци между КНР и СР Виетнам7 [2].

В периода след 2002г. отчетливо нараства бюджетът за отбрана на Китай. В периода 2011-2015г. според официални китайски данни[3]8 военният бюджет на страната бележи ръст от около 10% годишно, като за 2015г. е предвидено да достигне над 886 млрд.юана или малко над 140 млрд.щ.д. В статията се уточнява, че голяма част от тези разходи са за нови оръжия и военно обрудване. Според други данни, китайският военен бюджет още през 2012г. е в размер на 166 млрд.щ.д. или 2% от БВП9 на страната. Китайските разходи за отбрана нарастват със 175% за периода 2003-2012г. По този показател страната е на първо място в света, следвана от Русия и Саудитска Арабия, съответно със 113 и 111% ръст [2]. Със сигурност увеличението на бюджета за отбрана не се дължи само на спора за островите в Южнокитайско море. От друга страна, след споразумението от 2002г. между страните китайските власти значително увеличават разходите за отбрана т.е. страната се подготвя за завземането на островите на по-късен етап. Увеличените разходи за отбрана са възможни и защото в периода 1999-2011г. БВП на страната нараства средногодишно с поне 10%.

2 Комунистическа Партия на Съветския Съюз

3 Централен Комитет

4 Китайска Комунистическа Партия

5 Национална Освободителна Армия на Китай

6 Китайска Народна Република

7 Социалистическа Република Виетнам

8 Voennuye razhodi Kitaya - kuda uhodqt denygi? http://russian.people.com.en/n/2015/0306/c95181-8858890. html Statiqtae publikuvana na 06.03.3015г. Polsedno posetena na 20.09.2016г.

9 Авторите се позовават на: Trends in World Military Expenditure, 2012. SIPRI, Fact Sheets. April 2013.

В посочените данни не се включени разходите за Държавна сигурност и полицията т.е. разходите за отбрана и сигурност са над посочените източниците данни.

Спорните територии включват над 750 острови, архипелази и атоли. Заедно с морето около тях площта име над 3,5 млн.кв.кв[4]10. т.е. колкото територията на Индия. На показаната карта са спорните острови и претенциите на Китай за тях. Важно е да се отбележи, че няма сериозни проучвания, които да доказват, че действително в тези райони има големи залежи от газ и нефт, а само се предполага, че има такива[5].п

□ CHINA

China-» claimed / - " / #

territorial waters HAINAN South / /

___UNCLOS 200 nautical mile Chin*Sea ' < ' ч »

Exclusive Economic Zone 4 _ ' - -- j . ' r j

* Disputed islands % % "" % JM "Pttac&s 1 ■

% t 1 t i t Scarborough \ Shoal Г Wri

VIETNAM ' i i , i ' 1 j t m Г * —

t 1 * с I £* ' Spfai/^ / pH,Lipp,NES

1

i /Л*Л Ai

1 i 1 » t * 1 '( ч t f w mi

MALAYSIA / t % 1 ъ * 1 -I- BRUNEI Ф Ф

1 1 I 'MALAYSIA I

' INDONESIA SOURCE UNCLOS and CIA

Червената прекъсната линия на картата показва претенциите на Китай върху спорните острови. Както се вижда от картата Китай има претенции върху голяма част от спорните територии. Според американски източници, само за последните 18 месеца т.е. в периода от края на 2013г. до май 2015г. властите в Пекин са изградили над 2000 изкуствени острови и в тях започва и разполагането на военна техника. На снимката на се виждат продължаващите строежи на изкуствени острови. Другите спорещи страни за островите също изграждат изкуствени острови, но мащабите на китайските сторежи надминават тези на останалите спорещи страни взети заедно.

Според официалната гледна точка на китайските власти тези острови са техни, понеже са били притежание на Китай до 1949г. Китай милитаризира района и следи трафика. От вече цитираната статия на Би Би Си[5] става ясно, че САЩ не се събразяват с правилата, които Китай се стреми да наложи и в района прелитат самолети на САЩ, както и плават и кораби. Всички спорещи страни за островите се надяват, че в дъното на морето има залежи

10 UN tribunal to begin South China Sea deliberation http://www.bbc.com/news/world-asia-33421599 Statiqta e publikuvana na 07.07.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

11 Kartata e kopirana ot: US calls for land reclamation 'halt' in South China Sea http://www.bbc.com/news/world-asia-32941829 Statiyata e publikuvana na 30.05.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

от нефт и газ и за това се вкопчват в островите. Районът може би е един от последните неизследвани райони в света да наличието на черно злато и синьо гориво и в този смисъл развихря фантазиите на спорещите страни за наличието на богати залежи.

На снимката се вижда трескавото изграждане на острови в Южнокитайско море от страна на Китай. Снимките са от вече цитираната статия на Би Би Си[5], от която е и предходната карта със спорните острови.

За част от островите Филипините завеждат дело още през 2010г. Заграждайки района чрез един вид „Голяма пясъчна стена" Китай се стреми да накара съседите си да преговарят за подялбата на островите при неясно какви пропорции. През този район на година се пренасят стоки за 3,2 трлн.щ.д. Който контролира островите съответно контролира и преминаващите кораби[6]12. Наскоро Филипините спечелиха това дело, но китайските власти не признават Международния Съд в Хага и техните решения. Според властта в Пекин, разпоредбите на ООН за Морското право се неприложими в този случай. Не се дават разяснения защо са неприложими.

Проблемът за островите е следният. Ако спорът за владеенето на остовите се разглежда през призмата на Международното Морско право, островите не са китайски понеже според правилата, на дадена държава и принадлежат 12 морски мили или около 18км. от нейната брегова ивица навътре. От картата е видно, че островите са далеч от териотриалните води на Китай. От друга страна Китай се стремят да наложат надмощие над съседите си, като предварително обгради островите и в последващите преговори с другите спорещи страни да наложи своята позиция. Според официалната китайска пропаганда островите са техни, но те са готови да ги поделят със съседите си. Целта на този ход е да се покаже страната в положителна светлина и второ да се намали влиянието на САЩ в региона. Ясно е, че ако Китай и другите спорещи страни се споразумеят за островите ролята на САЩ в региона ще спадне. Този план е труден за реализиране, защото всяка страна е естествено да пожелае да има по-голям дял от евентуалните запаси на петрол и газ по дъното на морето. При прилагането на същите международни правила обаче островите не принадлежат и на другите претендиращи за тях страни. Те са един вид ничия земя. Единственият безспорен ресурк към момента в морето са рибите.

12 South China Sea: David and Goliath as dispute goes to court. http://www.bbc.com/news/world-asia-

china-33406609. Statiyata e publikuvana na 06.07.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

Към този момент е практически невъзможно за Китай да ограничи влиянието на САЩ в региона. Нещо повече, наскоро САЩ подписаха споразумение с Ю.Корея за разполагане на ракети в страната с цел защитата на Сеул от атаки от режима в Северна Корея. Ракетите са с обсег на действие 1500 км. и дори теоретично може да достигнат източните части на Русия. В този смисъл донякъде са обосновали опасенията на китайските лидери за сигурността на страната. САЩ имат силно влияние и десетки хиляди войници в: Япония, Ю.Корея и о-в. Тайван.

Спорът за островите се води на фона на обявената от президента на САЩ, Барак Обама през 2011г. политика ,,За връщане в Източна Азия". Тази политика е обявена от бившия Държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие ,,Тихоокеанският век на Америка" в списание ,,Външна политика" (вж. Clinton, Hillary „America's Pacific Century". Foreign Policy, November 2011). Ключовите области на действия на тази стратегия са:

- Усилване на двустранните съюзи за сигурност;

- Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;

- Ангажиране с регионални многостранни институции;

- Разишряване на търговията и инвестициите;

- Формиране на широкобазирано военно присъствие;

- Установяване на демокрация и човешки права [2].

Написаната стратегия има още по-голямо значение днес, защото е голяма вероятността на предстоящите президентски избори в САЩ през ноември 2016г. Хилари Клинтън да стане Президент на САЩ и да има възможност сама да изпълни програмата. Стратегията прави впечатление с това, че тя директно прокламира увеличаването на военното присъствие на САЩ в региона. Призивите за демокрация и човешки права са насочени към Китай, където продължава да има сериозни проблеми в тази област. Незаявената цел на стратегията е затрудняване на търговията по море на Китай и намеса в битката за завладяване на островите в Южнокитайско море, защото тяхното отнемане от Китай би лишило страната от лесния достъп до евентуалните залежи на петрол в дъното на Южнокитайско море. Малко вероятно е да се стигне до война за островите, защото Китай има превъзходство при една битка по море, а и е малко вероятно САЩ да започнат война заради тези острови. Целта на САЩ са да неутрализират в голяма степен влиянието на Китай в региона на Южна и Източна Азия, а и в световен мащаб като цяло.

Според наскоро изказаната теза на Н.Стефанов[7]13 строителството на острови в Южнокитайско море и разширяване на размера на съществуващите острови и тяхната милитаризация е превантивна мярка от страна на китайските власти срещу евентуално американско такова действие. Целта на САЩ според Стефанов е да задушат икономически Китай, като попречат на нормалното корабоплаване по Южнокитайско море. Като доказателство към твърденията си професорът излага два факта. Първо, във Филипините президент става лице, което е прокитайски настроено и съответно тази държава от съюзник на САЩ се превръща в такъв на Китай. Второ, след посещение на Министър-председателя на Виетнам в Китай преди две седмици виетнаската страна е смегчила тона си към Китай т.е. позициите на САЩ в района отслабват за сметка на тези на Китай.

Действията на САЩ възраждат страховете на лидерите на КНР да не би страната да се окаже обградена от врагове или да се спре свободното корабоплаване на китайски кораби в Южнокитайско море. Мао Цзедун, който управлява Китай в периода 1949-1976г. постоянно се страхува, че ще бъда обграден от СССР или САЩ, които ще се сближат със съседи на Китай и ще я нападнат. В някакъв смисъл у сегашния лидер на Китай Си Дзинпън се възраждат тези страхове, с тази разлика, че може да се спре транспорта на китайски стоки по Южнокитайско море. Китай притежава един самолетоносач, но строи още два такива на обща стойност 8 млрд.щ.д., които ще влязат в употреба през 2017 и 2018г. Това действие

13 Prof. N.Stefanov: Konfliktat v Yujnokitaysko more - geopoliticheski sblasak mejdu Amerika i Kitay https://

www.youtube.com/watch?v=Syvs4kUQQ1k&feature=player_embedded Intervyuto e ot 29.09.2016г. Posledno vidyano na 03.10.2016г.

на китайските власти е най-вероятно като противодействие на американските действие в региона на Източна и Южна Азия.

Заключение

Островите в Южнокитайско море са спорни, защото те са една от последните неразпределени територии в света. Предположението, че в тях има залежи на нефт и газ увеличава желанието на спорещите страни, а и на САЩ да имат контрол над тях. От важно значие е спорът да бъде решен с мирни средства. Вариантите за решение на спора са два. Единият вариант е мирно решаване на въпроса и подялба на островите от страна на спорещите за тях страни. Това е решението, което предлагат китайските власти, но те не уточняват в какви пропорции искат да делят островите. Преди обаче да се стигне од подялба е задължително да се направи проучване дали всъщност в морето има залежи от газ и петрол. След евентуалната подялба на островите трябва да продължи свободнота корабо и въздухоплаване в района.

Вторият вариант е военно решение на въпроса. Този вариант не е за предпочитане, защото ще доведе до множество жертви от страна на воюващите страни и до дестабилизация не само на региона, но и на световната икономика. Азия днес дава 60% от световния БВП и е важно да има мир в района.

Библиография

Jacques M. „When China rules the world. The rise of the Middle Kingdom and of the WesteRN World", Penguin Books, London, (2009)

Stefanov N., Koleva A.,,Kitay. Socialno-ikonomichesko razvitie ot drevnostta do nashi dm", Izd.b,,Iztok-Юьзьа", Sofiq, (2015)

Voennuye razhodi Kitaya - kuda uhodqt denygi? http://russian.people.com.cn/n72015/0306/c95181-8858890.html Statiqtae publikuvana na 06.03.3015г. Polsedno posetena na 20.09.2016г

UN tribunal to begin South China Sea deliberation http://www.bbc.com/news/world-asia-33421599 Statiqta e publikuvana na 07.07.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

US calls for land reclamation ,halt' in South China Sea

http://www.bbc.com/news/world-asia-32941829 Statiyata e publikuvana na 30.05.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

South China Sea: David and Goliath as dispute goes to court. http://www.bbc.com/news/world-asia-china-33406609. Statiyata e publikuvana na 06.07.2015г. Posledno posetena na 01.10.2016г.

Prof. N.Stefanov: Konfliktat v Yujnokitaysko more - geopoliticheski sblasak mejdu Amerika i Kitay https://www.youtube.com/watch?v=Syvs4kUQQ1k&feature=player_embedded Intervyuto e ot 29.09.2016г. Posledno vidyano na 03.10.2016г.

За контакти - Ерхан Ахмедов,Пловдивски Университет " Паисий Хилендарски'', ул. ,,Костаки Пеев", 21, ПК- 4000, Пловдив e-mail: mambafen@gmail.com

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.