CC BY
13
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
РЕФОРМИРАНЕ НА КИТАЙСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ПЕРИОДА 1978-1992Г. Ерхан Ахмедов
Пловдивски Университет " Паисий Хилендарски'', ул. ,,Костаки Пеев", 21, ПК- 4000, Пловдив
e-mail: mambafen@gmail.com
Short summary
This report examines reforms in the Chinese government, private (minimum 8 people) and collective (7 employees) enterprises in the period from 1978 to 1992. The aim of the report is to show that in fact the growth of the Chinese economy due to two factors: inflation and the growing number of working people, not increased productivity of the workforce. The sources relied upon are: World Bank study; Studies of Bulgarian and Russian artists, as well as an article by officious CCP ,, People's Daily. " The report is divided into two periods. In the first period from 1978 to 1984. the state does not carry out serious reforms in their businesses. In the second period from 1985 to 1992. began privatization of loss-making state enterprises small and medium-sized enterprises.
Увод
Моят акцент е върху вътрешната политика на ККП, по отношение на реформирането на китайската икономика. Тезата, която защитавам в доклада е, че успехът на китайските реформи се дължи на два фактора. Първо, преди да се извърши дадена реформа, тя се изпробва в един или два малки района. Второ, реформите са добре планирани и се осъществяват на етапи.
3. Първият етап на китайските реформи ( 1978-1984г.).
Причините за започването на реформите в КНР могат да бъдат отделени на две: вътрешни и външни. Според проф. Стефанов сред вътрешните са бедността сред китайският народ към 1978г., особенно сред селската част от населението му. Народът вече е преживял ,, Големият скок" и „Културната революция" и двата експеримента са със катастрофален резултат [1]. Главният външен фактор посочен от Стефанов е ролята на САЩ при отварянето на Китай към световната икономика. Ролята на САЩ се изразява в това да помогне на Китай да се включи в световната система, без да се превърне в нейна периферия или полупериферия [1]. Интерес за мен представляват предимно вътрешните фактори.
Както е известно реформите в икономиката на КНР започват сред решение на Третият пленум на XI-ия Конгрес на ККП през декември 1978г. Инициаторът на реформата е Дън Сяопин. Какво е обаче положението при стартирането на реформите? Държавният сектор дава 56% от БВП на страната към края на 1978г., колективният 43%
и частният 1% [2].
В КНР след 1978г. реформите започват с извършване на проба сред малък брой предприятия. Например през 1978г. в Съчуан са избрани 6 държавни предприятия, включително металургичната фирма „Чунцин" , в която за първи път е осъществен опит за създаване на система за отговорност, т.е. разширават се правата за самоуправление. За тази цел са приети 14 мерки за разширяване правата за самоуправление. През юни 1980г. в експеримента са включени 6660 предприятия, които представляват 16% от всички държавни предприятия, но дават 60% от общата продукция и 70% от печалбата [1]. След успеха на системата в тези предприятия експериментът се въвежда в още повече предприятия и накрая за цялата страна.
Една от важните промени, които настъпват е премахването на комуните и даването на земята за ползване за селяните за дълъг период от време. Промяната е важна, защото хората започват да работят за себе си. Китайското общество е конфуцианско, а при него доверието е в рамките на семейството и рода за това и не е изненада, че производителността в селското стопанство нараства.
Водачът на реформите в КНР, Дън Сяопин осъзнава, че основният недостатък на досегашното икономическо развитие се явява прекалената централизация на икономиката. За това предлага два начина за активизация на стопанските субекти. Първо, да се превърлят все повече правомощия за взимане на решения на местните власти и отделните производствени единици. Второ, да се стимулира материалната заинтересованост на отделните стопански единици [1]. Казано с други думи се дава свобода на индивидите възможност сами да вземат решения. От друга страна, самото ръководство на ККП би имало възможност да се занимава с по-важни задачи.
За разлика от реформите, които се реализират в страните от Източна Европа и СССР, китайските реформи започват от икономическата област, а в политическата се правят много бавни реформи т.е. подходът е обратен на този, който се прави от Горбачов. В първите години от реформите китайските власти стимулират работещите в селското стопанство, като вдигат цените на стоките. Тази мярка довежда до ръст на доходите в периода 1979-1982г. с общо 41,6% [1]. Постепенно делът на изкупуваните от държавата зеленчуци намалява т.е. набюдава са плавен преход към пазарна икономика. Повишаването на цените е важен стимул за увеличаване на производителността на труда, но в никакъв случай не е единственият.
Друг начин за стимулиране на дадена икономика става чрез данъците. Те се разделят на три вида: за централният бюджет; за местните власти и такива които се разпределят между централната и местната власт.
За централният бюджет отиват приходите от: доходи на ж.п.; самолетните превози; услуги; рискови операции; налозите за използване на нефт и др. За местният бюджет отиват приходите от: налозите от предприятията на местно подчинение; подоходен налог в колективните предприятия; селскостапански налог и налог за жилищни постройки в градовете. Някои налози се разпределят между властите: за промешлени дейности; за добавени стойности; налог за ресурси; строителство; подоходен налог за колективни предприятия и налог за жилищни постройки [3]. Тази данъчна система дава възможности за корупция. Особенно при събирането на данъците за централната власт. Самите данъци се събират от местните власти и се изпращат на централната. Няма пречка събиращите данъците и даващият ги да се разберат да се плати по-малка сума срещу даване на подкуп за местните власти. Същото важи и при събирането на местните данъци. Понеже не навсякъде данъците са еднакви това дава възможност местните предприемачи да бъдат изнудвани и рекетирани от властите.
Според изследване на Световната банка, обаче данните за китайската икономика и нейният ръст не са така оптимистични, колкото изглеждат на пръв поглед. Продуктивността 252
на китайската икономика в периода 1980-1992г. е 2,4%, като за недържавният сектор тя е два пъти по-голяма от държавният сектор [4]. Следващите две таблици са дадени за илюстрация.
В периодът от 1979 до 1986г. Населението на Китай е нараснало с 94,6 млн. души, а това в градовете с 265 млн. души, като половината от тях е за сметка на дошлите от селата [5]. Част от ръста на китайската икономика се дължи на ръста на населението, както и на инфлацията. В този смисъл изводите, до които достига цитираното в този доклад изследване на Световната банка са по - близо до действителият ръст на китайската икономика, в сравнение с данните, които просто цитират ръста на БВП без да обръщат внивание на инфлацията.
Табл.1. Средногодишен растеж на производителността в държавните и колективните предприятия в периода 1980-1992г. Данните са в % [4].
Период Държавни предприятия Колективни предприятия
1980-1992г. 2 3,43
1980-1984г. 2,24 2,8
1984-1988г. 3,68 4,52
1988-1992г. 1,58 2,98
Тези данни на пръв поглед са изненадващи. Първо, държавните предприятия са подпомагани в първите години от реформата при износа на стоки, както и при реализацията на стоките, когато това се налага. Второ, в началният период купуват необходимите им суровини на ниски цени. От друга страна те са на мека бюджетна принуда т.е. преразходите им може да се покрият от държавата. Не е маловажен и фактът, че реформите в държавните предприятия започват след 1985г. Както вече казах, в периода 1978-1985г. държавата се занимава с реформи в селското стопанство. Четвърто, държавните предприятия имат и достъп до банкови кредити, нещо което е почти невъзможно за колективните предприятия. През този период дори чуждестранните инвеститори нямат възможност да ползват банков кредит от китайските държавни банки. Като косвена причина за по-ниските резултати на държавните предприятия в определени периоди може да се посочат влиянието на фактори извън тях. Най-общо факторите, които им оказват влияние са три: прегряването на икономиката, борбите за власт вътре в ККП и влиянието на събития от рода на протестите на площад ,,Тянънмън" от 3-4 юни 1989г.
От горните данни обаче не трябва да се правят прибързани изводи. В опит да повишат производителността на труда и да стимулират работниците си държавните предприятия въвеждат през периода 1981 - 1984г. т.нар. "плаващо" заплащане. При тази система работникът получава определен бонус, ако резултатите му са от дадено ниво нагоре. Пробно тази система е въведена във въгледобивната промишленост. През 1991 - 1992г. Над 77% от държавните предприятия са въвели системата [4].
В графата ,, Колективни предприятия" влизат малките градски и селски предприятия, в тях работят предимно хора от един и същи род. Ситуацията при колективните предприятия е точно противоположна на тази в държавните. Те са на твърда бюджетна принуда т.е. разходите им зависят от приходите. Купуват необходимите им суровини на свободният пазар на пазарни цени. Трето, нямат достъп до кредити. Едва преди няколко дена отвори първата частна банка в Китай, която е създадена да отпуска кредити на малки предприятия [6].
4. Вторият етап на китайските реформи(1985-1992г.).
Табл.2. Средна производителност на труда в избрани години от периода 1984 - 1992г. Данните са в юани [4].
Години 1984 1988 1990 1992
Държавни предприятия 14,396 24,477 29,993 39,425
Колективни предприятия 4,195 8,721 11,444 14,802
Съотношение държавни към колективни 3,43 2,81 2,62 2,66
Други предприятия 29,091 63,018 76,297 112,941
Съотношение държавни към други 0,49 0,39 0,39 03,35
Посочените суми са в юани ( 6,15юана=1щ.д. по днешният фиксиран курс) и те показват, че всички предприятия в посоченият период увеличават доходите си. Според изследователите от Световната банка, държавните предприятия са в неблагоприятна позиция. Причините за това са няколко. Първо, те внасят всички осигуровки на работниците си, вкл. за безработица, пенсии, социални програми и др. Второ, фалиралите държавни предприятия намаляват доходността им. Трето, принуждавани са да отпускат заеми на предприятия извън държавния сектор [4]. Освен споменатите от изследователите фактори има и още един. Държавата може да изтегли по всяко време, колкото си иска пари от тези предприятия, а това поставя под риск плановете им за инвестиции в техника, сграден фонд и др.
През 1992г. едно държавно предприятие изразходва за работник 490 юана на година, колективното предприятие 149 юана, а частното предприятие 272 юана [4]. Причината за тази аномалия се крие в различните данъци за различните сектори на китайската икономика.
Към 1992г. в държавните предприятия работят 45,2 млн. души, в колективните 58,3 млн.д. и в частните 2,2млн. души [4]. Тези данни на Световната банка в случая са съмнителни що се отнася до броя на работещите в частните предприятия. Цифрата от 2,2 млн работещи е прекалено малка.
Четиринадесет години след началото на реформите държавният сектор все още произвежда значителна част от инзустриалната продукция. През 1992г. големите и средни държавни предприятия са 105хил. и в тях работят средно по 269 души. Средният им годишен приход е 4 млн. юана. Те произвеждат 45% от общата индустриална продукция на КНР и 75% от цялата държавна продукция. В същото време в селските предприятия работят средно по 150 души и годишният приход на предприятие е 2 млн. юана [4]. Една от причините да се запазят големият брой държавни предприятия е, страхът сред властите да не би да се увеличи безработицата и това да доведе до масови протести. Втората причина е, че чрез тях държавата запазва влиянието си сред обществото.
През 1992г. започва процес на приватизация на малките предприятия. Този процес е част от стратегията на ККП ,, да се задържат големите, да се отпуснат малките" . Част от предприятията с ниска ефективност се прадават на ниска цена на работещите в предприятията [1]. Сходен процес се осъществи и в България в периода 1995 - 2001г., когато Работно - Менеджърски дружества взимаха предприятията, в които работят на символична цена или срещу бонове.
Държавните предприятия въпреки значителният си дял като общо произведена продукция всъщност почти не произвеждат нови продукти. Според критериите на Световната банка нов продукт е, такъв произведен в тежката индустрия за последните 5г. и в леката за последните 2г. Само 9% от новите продукта в периода 1987 - 1989г. се падат на държавните предприятия; 11% на градските колективни и по 20% на общинските и селските предприятия [4].
От 1978 до 2010г. годишните заплати на работещите в градските предприятия растат над 5 пъти от 1004 щ.д. до 5487 щ.д. [1]1. Към края на 1992г. един работник в градските предприятия получава към 2000 щ.д. на година т.е. средно месечното възнаграждение на. работник е към 165 щ.д. Сумата е далеч от стандартите дори на средноразвитите страни,
1 Посоченият размер на заплатите е на база цени от 2010г.
254
да не говорим за високо развитите, но на фона на 1978г. ръстът е голям. До средата на 80-те години на миналият век работниците в държавните предприятия в КНР получават всеки месец определена сума към заплатите си и от изнесените от авторите суми не става ясно дали тези суми са включени към съобщените данни за годишното възнаграждение на градските работници. Също така от изнесените данни не става ясно дали данните се отнасят само за работниците или са включени и възнагражденията на ръководителите на предприятията при определяне средният размер на годишнита заплати.
Според изследователите на Световната банка е мит твърдението, че китайската икономика се е развивала с бързи темпове. Според тях ръстът на китайската икономика се дължи на инфлацията. Продукция, която е струвала 4,4 млн. юана през 1980г., през 1988г. вече струва 7,5 млн. юана. В същото време ефикасността на държавният сектор се е увеличила с 0,36% на година [4]. Значи едновременно растат и инфлацията и заплатите, което означава, че ефектът от номиналото увеличение на размера на заплатите не е голям.
Според данните, изнесени от Н. Стефанов в таблицата по - долу , реалният ръст на китайската икономика в периодът от 1978 до 1999г. е около 9 - 10 % средногодишно [7]. Според мен тези данни показват само ръста на БВП без да отчитат влиянието на инфлацията при растежа. В данните прави впечатление, че ръстът на БВП на моменти спада на около 3 - 4% , това обикновенно се случва в периоди на социални вълнения и/или кризи в самата ККП. За спадът на БВП през отделни периоди е виновна и политиката на ККП, която се стреми икономиката да не ,,прегрява" и Партията нарочно забавя изпълнението на някои планирани дейности. По бързият растеж на дадена икономика обикновенно е съпровождано и с ръст на инфлацията. Целта на ККП е инфлацията да е ниска и за това ако инфлацията расте бързо нарочно се забавят оппределени дейности.
Табл. 3. Реален ръст на БВП на Китай в периода 1979 - 1999г. [7].
1979 - 7,6% 1986 - 8,5% 1993 - 13,4%
1980 - 7,8% 1987 - 11,1% 1994 - 11,8%
1981 - 4,5% 1988 - 11,2% 1995 - 10,2%
1982 - 8,5% 1989 - 4,3% 1996 - 9,7%
1983 - 10,2% 1990 - 3,9% 1997 - 8,8%
1984 - 14,6% 1991 - 8% 1998 - 7,8%
1985 - 12,9% 1992 - 13,6% 1999 - 7,1%
Докато държавата запазва прекият си контрол върху големите и средните предприятия, тя се отказва от прекият контрол над градските предприятия. До 1991г. в системата на самоуправление са включени 90% от градските държавни предприятия; 80% от градските колективни и 70% от селските колективни [4]. Това „самоуправление" съвсем не изключва пряката намеса на местните лидери на ККП в дейността на тези предприятия. Разбира се, тази намеса е незаконна, но особенно в малките населени места лидерите на ККП са законът.
Резултатите на колективните предприятия са задоволителни в предвид, че те работят на собствен риск. Положителното следствие от този факт е, че те стават по - предприемчиви и инициативни от държавните предприятия. Все пак не може да се отрече, че те отстъпват на държавните по отношение на качеството на техниката.
В графата ,,Други предприятия" влизат новосъздадените чуждестранни предприятия в СИЗ2. Както показват данните производителността на работник в едно такова предприятие е 8 пъти по-голямо в сравнение с колективните и 3 пъти повече в сравнение с държавните. Причините за това се дължат на по-модерното оборудване в тези предприятия. Над 70% от произведените стоки се изнасят в чужбина на по - висока печалба. Ако същите стоки се продават на китайския пазар би имало проблем с реализацията им , а и печалбата на предприята би била по-малка, защото местното население е все още бедно. Не е маловажен
2 Специални икономически зони
фактът е, дисциплината в тези предприятия е по-добра отколкото в другите.
Делът на държавните фирми в износа постоянно спада от 92% през 1985г. на 58% през 1992г. Само 1/3 от увеличението на износа в посоченият период се дължи на тях. В същият период делът на износа на селските предприятия се е увеличил от 5 на 25% от общият износ. На СИЗ Гуанджоу се падат 34% от целият износ на КНР през 1990г. През същото време износа на Шанхай спада на 10% от общият износ, а през 1978г. е бил 30 % [4]. Изводът е, че един малък район, като площ и население произвежда значителна част от общата продукция. Причините за това са главно три. Първо, модерната техника, с която работят предприятията. Второ, преференциите, които получават от властите при инвестиране на определена сума. При някои случаи дадено предприятие в СИЗ може да се освободи от данъци за период до 8г. Трето, по-качествените кадри живеещи в тези райони. Не трябва да се забравя, че заедно с нарастването на броя на предприятията в тези райони се развива и образователната и научно-изследователска дейност.
5. Заключение
Моите препоръки към китайските власти за развитието на икономиката са в няколко насоки. Първо, да се създадат механизми малките и средни предприятия да имат по-лесен достъп до кредити. Ефектът от модернизацията на малките и средни предприятия би бил по-голяма производителност на труда; увеличаване на заплатите; намаляване на безработицата и по - големи приходи от данъци и осигуровки за местните и централните власти. Второ, подпомагане на малките и средни предприятия при износа, особенно ако произвеждат иновативни стоки и/или такива с висока добавена стойност. Трето, да се проведе решителна борба с корупцията по всички етажи на партийно - държавният апарат. Четвърто, да се стимулира екологично чистото прозводство и да се преследват по - сурово замърсителите на природата.
Библиография
1. Н. Стефанов, А. Колева, „Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни", ,,Изток-Запад", София, (2014)
2. О. Ротермунд, Ф. Жипули, „История на Южна и Източна Азия през XIX и ХХв.: Индия, Китай, Корея , Япония и Югоизточна Азия". ,, Кама", София, (2003)
3. Л. Кондрошева, Н. Корнейчук, ,,КНР: реформа и регионалная экономическая политика" , Росийская академия наук, Институт международних экономических и политических изследваний, Москва, (1998)
4. G. Jefferson, I. Singh ,, Enterprise reform in China: Ownership, transition and performance", Oxford university press, (1999)
5. Н. Попов, ,,Страната, която учудва света", Второ преработено и допълнено издание, ,, Акад. Марин Дринов", София, (2004)
6. ,,Первый частный банк Китая начал обслуживать клиентов", изтеглено от http:// russian.people.com.cn/n/2015/0327/c31518-8869835.html на 27.03.2015г. Последен достъп на 29.03.2015г.
7. Н. Стефанов ,, Иновационното развитие на страните от Източна Азия ( Япония, Ю. Корея и Китай") , ,, Изток - Запад ", София, (2011)
