CC BY
283
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
ОБРАЗЦИТЕ - НАГЛЕДНО СРЕДСТВО В ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА
ДЕЙНОСТ НА ДЕЦАТА доц. д-р Даниела Маркова, гл. ас. д-р Васил Кузмов ПУ „Паисий Хилендарски"
MODELS - VISUAL AIDS IN THE CREATIVE ACTIVITY
OF CHILDREN
Markova Daniela, PhD, Associate Professor, Kuzmov Vasil, Assistant
Professor, PhD Plovdiv University "Paisii Hilendarski"
Abstract
The research work consider the opportunities visual models could afford for the artistic representation of children in the pre-school age. In the article the basic functions of the visual models are analysed. The educational research results give reason to make recommendations regarding their use.
Неоспоримо е въздействието на изобразителното изкуство върху сетивата, емоциите и чувствата на децата. То способства да се разшири кръга от образните им представи и да се обогатят художествените им възприятия. Всички видове художественотворчески дейности са свързани с важни психични процеси: възприятие, образно мислене, въображение, внимание и памет. Детската творба отразява усвоения от детето визуален, сетивен и практически опит, който от своя страна способства за развитието на интелекта. Благодарение на допира с изобразителното изкуство, детето показва възможностите си да възприема, да изразява и да изобразява света около себе си. Постепенно неговата чувствителност към естетическото се обогатява и се пренася във всеки друг вид дейност. Мисленето се откъсва от непосредствената си връзка с конкретните действия и възприятия и започва да се опира на разширения кръг от представи и словесни обобщения. Вследствие на задълбоченото сетивно възприемане на действителността се развива паметта и въображението.
Голямо значение за развитие на детското творчество има образното мислене у децата. Изследванията на някои автори показват, че в процеса на творческа дейност определящ фактор се оказва равнището на развитие на образните компоненти в структурата на интелекта. Нагледно-образното мислене има особено голямо значение в творческия процес, защото дава възможност да се види обектът от различни страни [1]. В предучилищна възраст познавателните процеси имат конкретно образно съдържание.
Необходимо е да се има предвид, че в тази възраст децата рисуват не толкова това, което виждат в натурата, а по-скоро своите представи за предмета или заобикалящия ги свят. Децата рисуват преди всичко това, което най-много привлича вниманието им. Детската рисунка е своеобразен отпечатък на онова, което децата са видяли, т.е. на зрителните им възприятия, както и на онова, което са научили при действието с различните предмети. В темите и сюжетите на детските рисунки преобладават не само образи, получени въз основа
на конкретните зрителни възприятия, а и такива, които са комбиниран образ въз основа на конкретното наблюдение, миналия опит и представата.
Въображението е сложен процес, при който миналите възприятия, представи и асоциации се проявяват в нови творчески образи. То е предимно асоциативно, повече образно, отколкото абстрактно. В изобразителната дейност то допълва това, което недостатъчно и неточно е схванато при наблюдението. Въображението обобщава и обогатява конкретните възприятия. В рисунката на даден предмет се изобразяват и характеристики, които притежават и други наблюдавани преди това предмети. По тази причина при рисуване от натура децата изобразяват не толкова това, което виждат в предмета, а повече онова, което знаят за него. Често явление е децата да внасят в рисунката си елементи и подробности, които не съществуват в модела. Тъй като вниманието им в тази възраст не е устойчиво, изграждането на конкретни представи не става изцяло по време на непосредственото наблюдение, а се допълва по памет и чрез въображение в детската рисунка. В рисунките има малко сходство с изобразяваното, тъй като често децата рисуват без да разглеждат предмета. Те отразяват представите си за обекта, без да ги съгласуват напълно с действителния му образ. С натрупване на изобразителен опит, детето създава изобразителни символи, които при отсъствие на правилно педагогическо въздействие започват многократно да се повтарят и се превръщат в схеми.
Колкото е по-богат е визуалния опит на децата, с толкова повече материал ще разполага тяхното въображение. Натрупаната и съхранена в паметта информация може да се използва в решаване на творчески задачи. Ето защо усъвършенстването на зрителните възприятия е от особено значение за творческото развитие.
С предоставянето на нужната педагогическа среда, в децата се формират обобщени представи за обекта на изобразяване: части, форма, големина, пропорции, белези, цвят. Колкото повече имат възможност да наблюдават предмети и ситуации от околната действителност, толкова повече се разширяват възприятията и се развива интелекта. Чрез добре организирана и целенасочена дейност децата развиват умения за наблюдаване, умение да се забелязват в предметите и явленията съществени характеристики. Като се стимулира развитието на изобразителните им способности, се обогатява тяхното познавателно, интелектуално и емоционално развитие.
В процеса на развитие на детските творчески способности е необходимо натрупване на опит и впечатления, които да бъдат основа за изява на въображението, без което е немислимо осъществяването не само на художествена, но и на която и да е интелектуална дейност.
Художественотворческата дейност се основава на сензорните процеси, които позволяват изучаване на различните страни на обектите и явленията от действителността. За да може детето да предаде образите на предметите или явленията в художествена дейност, то трябва да ги възприема, да си е изградило представа за техните свойства, да направи сравнение, да установи сходство и различие. Всички тези операции спомагат за развитието на когнитивните структури на мозъка, отговарящи за конгитивното развитие. Това е един вид визуална култура, култура на възприятието.
Един от начините за развитие на образното мислене е използването на нагледни модели. Моделът в качеството си на заместител на действителния обект, отразява съществените му особености. В някои отношения е по-удобен за използване. Може да отразява структурата на отделния обект или на цял клас обекти или да бъде съвсем условен, символичен. Изследователите на образното мислене смятат, че използването на заместители на реалните обекти се явява важен момент в умственото развитие на децата. Нагледните модели позволяват да се усвоят по-лесно знания за специфики и закономерности на обектите от действителността. Те се явяват специфични средства, чието използване в обучението активизира процеса на познание, прави го ефективен и задълбочен.
Използването на нагледни модели отговаря на необходимостта от обогатяване на художествените възприятия и представи, които ще определят и осигурят развитието на познавателните и творчески интереси на децата, като активизират тяхната активност.
Една от важните насоки на тези търсения е осветляването на проблема за използването на различните видове образци в изобразителните дейности. Чрез използването на образци в изобразителната дейност могат по-лесно да бъдат разбрани особеностите на обекта на изобразяване. Те са своеобразна опора, една начална „илюстрация", която допринася за съсредоточаване върху същността на разглеждания обект.
За тази възраст е характерно по-развитото нагледно-образно мислене, а нагледните опори са необходими за пълноценното възприемане. Образците създават условия за натрупване и разширяване на конкретния познавателен опит. Чрез тяхното използване се задълбочава пълнотата на възприемането, извършват се по-задълбочени наблюдения, по-пълноценно се проследяват характерните особености на обектите. Това обогатява впечатленията и представите, затвърдява уменията на децата да се вглеждат по-задълбочено в това, което наблюдават. По целенасочено се развива наблюдателността. С преработката на информацията, която се получава от заобикалящата действителност в творческата дейност, се усъвършенстват зрителните възприятия.
Като основни моменти във формирането и развитието на художествени представи на децата в учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство могат да се определят възприемането и пресъздаването. Това са два основни компонента, които биха могли да се разглеждат като равностойни, защото да гледаш „с очи на художник" е не по-маловажно от това да си способен да създадеш една „правилна" рисунка. Тук се включва и естетическото възприемане - основа за формирането на естетическо отношение към действителността.
Естетическото възприемане на действителността е процес, в който се осъзнават определени качества на обектите като форма, композиция, цветосъчетание, симетрия, асиметрия.
В изобразителната дейност се формират и развиват творческите способности, а способността да се възприема пълноценно действителността е важна за натрупването на визуална култура. Това е процес в който се осъществява единство между художествено възприемане и творческа дейност. Художествената дейност предшества абстрактно-логического мислене. Още преди да е усвоило писмената реч, детето реагира по своеобразен начин на света около него, усвоява го чрез рисуването. Реакциите му са спонтанни, необременени от правила и условности и такава е и неговата рисунка - специфична като форма и съдържание, впечатляваща с творческия си заряд и с проявеното въображение.
При анализирането на особеностите на детската изобразителна дейност, биха могли да се разграничат следните основни функции: познавателна, преобразуваща и оценъчна. При познавателната дейност детската активност е насочена към възприемане на действителността, като чрез това съприкосновение я овладява, придобива нови и по-задълбочени познания, натрупва опит, приобщава се към утвърдени ценности. Преобразуващата функция се осъществява в процеса на творческо претворяване и пресъздаване и това е процес на себеизразяване и на своеобразна комуникация. Оценъчната функция е свързана с естетическото отношение на детето, с неговите представи, а те се натрупват въз основа на опита при възприемането. Продуктите от художествената дейност са резултат от процесите на възприемане, претворяване и естетическо отношение. Те са израз на детските преживявания и впечатления.
Предучилищната възраст е период за развитие на образното мислене, възприятията, въображението. Това е особено сензитивен период и той ще има значение и за следващите периоди от развитието на детето.
В изобразителните дейности се използват разнообразни методи и похвати, чиято цел е да подпомогнат усвояването на знания и умения. Не маловажно място сред тях заемат
нагледните методи и похвати. Обучението е свързано с разширяване и обогатяване на представите за особеностите на обектите, с овладяване на изразните средства при работа с различни материали и техники.
Онагледяването е основен метод в обучението по изобразително изкуство [2]; [3]. Чрез него се дава яснота на възприятията, изгражда се единството между конкретното и абстрактното, съдейства за осъществяване на връзката между теорията и практиката. Нагледноста се изразява в осигуряването на конкретни образци или материали, с оглед на непосредственото им възприемане от децата.
Усвояването на знания и умения се улеснява от присъствието на различни образци, като чрез анализирането на наблюдаваните обекти децата участват по-съзнателно в беседата, Богатото онагледяване създава в децата желание да разказват; развива познавателните им интереси; организира мисленето; активизира вниманието; ангажира различни анализатори и по този начин поддържа интереса към дейността; засилва мотивацията на децата към поставената задача; стимулира изобразителната активност; спомага за усвояване на знания и умения с по-малко напрежение и усилия; улеснява по-непринуденото усвояване на знания от други направления; създава необходимата емоционална нагласа; прави изобразителната задача по-разбираема; повишава качеството на изобразителните резултати; насочва вниманието на децата към естетическите качества на обектите от заобикалящия ги свят; допринася за развиване на зрителната памет.
Изследването на обектите помага на децата по-добре да усвоят словесните обозначения и да обогатят речника си с понятия, свързани с изобразителния процес.
За онагледяване могат да се използват разнообразни нагледни средства като например:
• нагледни модели;
• предмети от бита;
• детски творби;
• оригинални произведения на изкуствата;
• дидактични материали (готови или изработени от учителя) и др.
Основните видове изображения, които се използват във визуалната комуникация като
нагледни средства - печатни или електронни могат да бъдат:
• рисунки,
• илюстрации, карикатури комкси;
• схематичны изображения;
• художествени репродукции, представящи различни авторски стилове, направления, жанрове;
• фотографии;
• аудиовизуални средства - мултимедийни презентации, видеофилми и др.
В съвременната юмуникация образът заемазначшелно мяло. С навлизанего на съвременните технологии в различни сфери на живота, включшелно в образователния процес, изображгнигго в много случаи има преимуществена роля пред речта. Изображенията могат да бъдат с различна степен на условност в зависимост от конкретните учебни цели и задачи.
Фотографските изображения най-ефективно внушават възприятието за документалност - в основната си част са конкретни изображения, което осигурява лесното възприемане на съобщението, което носят.
Илюстрациите благодарение на своята нагледност, облекчават възприемането и не случайно присъстват като неизменна част от литературните текстове за деца.
При онагледяване могат да се разглеждат художествени произведения. Наблюдението се развива не само чрез възприемането на обектите от действителността, но и чрез запознаване с тяхното художествено пресъздаване от различни художници. Получават се познания за композицията, формата, цвета, за своеобразния начин по който са пресъздадени от отделния творец, като така изобразителните умения се затвърдяват и се обогатяват.
Представянето на оригинални нагледни материали има своето предимство, като от особено значение е те да пштежават определени естетически качества.
Онагадаванегоможе да ^ ^ се използва като организационна структура на дейността, като придаде по-голяма свързаност наспдглниге етапи в ситуацията. Чрез използването на този метод може да се проведе основната част от хода на ситуацията. Той може да има спомагателна функция, като улеснява разбирането на поставените задачи, допълвайки, илюстрирайки обясненията или да изпълнява роля на своеобразен фон за дейността. Мотивационната функция на образеца се отнася до случаите, когато той не е водещ за дейността, а се използва предимно за да я направи по-привлекателна и интересна.
За да се установи ролята на образците в изобразителната дейност на децата бе проведено експериментално изследване. Целта на изследването бе да се проучи влиянието на образците в декоративното рисуване на пет-шестгодишните деца за овладяването на видовете декоративни композиции. Обект на изследването бе декоративната дейност на деца от трета възрастова група, като експериментът протече в няколко етапа: етап за установяване на входното ниво на изобразителните способности на децата при декоративното рисуване, при който се проведоха няколко ситуации, даващи обективна представа за изградените умения; основен, формиращ етап чиято цел е с въвеждането на различни видове образци да се съдейства за целенасочено изменение на изобразителните способности на децата и да се създадат благоприятни условия за придобиване на нови знания и умение, свързани с различните видове декоративни композиции. С използването на методите показ на образец и показ на действие, придружени с обяснение, бе осъществено запознаването на децата с видовете декоративни композиции.
В хода на изследването, като обучаващо средство се приложиха различни видове образци като чрез тяхното анализиране децата се запознаха с конструктивните особености на обектите - форма, големина, части, съотношения на частите, взаимно разположение, цвят, характерни особености, декоративна украса - линия, ивица, контур, симетрия и др., материал и техника на изпълнение, зависимост на украсата от формата на предмета, предназначението и материала от който е направен. Като образци бяха използвани произведения на изящното и приложно-декоративно изкуство (народно творчество и съвременно приложно изкуство), подбрани според конкретните изобразителни задачи и спомагащи да се обогати познанието на децата за видовете композиционни решения
Освен въздействието на реални образци (керамични съдове, тъкани) в експеримента бяха включени видеофилм; художествени репродукции; фотографии.
Резултатите от проведеното изследване показаха, че образците на декоративно-приложното изкуство, основано на фолклорните ни традиции, със своята непосредственост, колорит, линии и форми са близки до непосредствеността, която проявява детето в творческата дейност, което ги прави подходящо нагледно средство. Характерного за тези образци ритмично, симетрично или асиметрично построяване на композицията съответства на вроденото му чувството за ритъм. Формите са изчистени, богато украсени, като елементите за украса са разнообразни в различните предмети. Използват се опростени, но въздействащи изразни средства. В украсата лесно може да се открият познати геометрични форми.
Използването на образци съдейства за развиването на декоративен усет, чувство за ритъм, симетрия, асиметрия, цветосъчетание; поощрява комбинативното мислене; подпомага осъзнаването на зависимостта между форма, големина и предназначение на предмета. В процеса на анализа се усвояват познания за видовете декоративни композиции, декоративни елементи и мотиви - различни по цвят, форма, големина, светлосила, редуване.
Образците имат голямо значение за формирането на естетическо отношение на децата. Обектите и явленията сами по себе си не притежават естетическа характеристика. Те стават естетически значими, когато са обект на естетическо отношение от страна на човека. Такова
отношение се формира в обучението при контакта с реални обекти или изображения. В процеса на изобразяване се засилва естетическата възприемчивост на детето. Въз основа на това се формира естетическият вкус - способността да разбира, оценява, да проявява предпочитания в областта на естетическото. То започва да се приобщава към „езика" на изкуството, да „разчита" изразните му средства.
Реалните образци оказват силно въздействие, внасят емоционалност в дейността, провокират въображението, особено в случаите, когато умело се направлява възприятието, така че да се прояви максимално детската наблюдателност. Въз основа на резултатите от изследването биха могли да се направят следните препоръки относно използването на образци в изобразителната дейност:
- съчетаването на въздействие на реални образци, използване на мултимедия или аудиовизуални средства (прожектиране на видеофилм), би било удачно в случаите в които се спази мярката на продължителността при тяхното въздействие. В съвременната лавина от информация, претоварването с много образи от различни образни системи, не би се отразило благоприятно на изобразителната дейност;
- по-ефективно би било да се използват няколко образци, степенувани по сложност, показващи варианти на композиционно или цветово решение. Разнообразните образци дават нагледна представа за използваните изобразителни средства, материали и техники. Според характера на изобразителната задача при анализирането на образците би могло да се подходи с последователно анализиране на всеки един образец или да се направи сравнителен анализ на всички образци. Така необходимата концентрация за вникване в особеностите на формата, композицията, цвета би могла да се постигне чрез редуването в различните ситуации на различни видове образци. Със спазването на мярката на тяхното количество и вид се дава възможност да се осмислят определени специфики на декоративната композиция. Честото им използване носи риск от известно шаблонизиране на изображенията;
- необходимо е да се изхожда от интереса на децата, като се има предвид: непостоянството на детския интерес и свързаността му със собствения жизнен опит; склонността към подражателност; недостатъчната способност за концентриране;
- нагледните средства трябва много внимателно да се подбират, като учителят се съобразява с опита, изобразителната подготовка и възможностите на децата;
- образците трябва да притежават естетически качества; те трябва да са достатъчно големи за да не затруднят възприемането и да са поставени на място от което добре да се виждат.
Особено важно е да се уточни, че не трябва да се изисква точно възпроизвеждане и копиране на образците. Тяхното използване има положителен ефект, когато подпомага изобразителните възможности на децата, а не ги ограничава. Те служат като своеобразно ръководство, което насочва вниманието и мисълта на децата, като ги улеснява в тяхното собствено намиране на най-добрите изобразителни решения.
Използването на различни и разнообразни средства и похвати, съчетани с умел подход от страна на педагога ще допринесе за развитието на творческия потенциал на детската личност.
Библиография:
1. Делчева, Т. Децата мислят с образи. ИПКУ „Ан. Тошева", Ст. Загора, 1992.
2. Занков, О. Методи за преподаване на изобразително изкуство в предучилищна и начална училищна възраст. Просвета, С., 2005.
3. Шейтанова, Ц., О. Занков, Н. Стойкова. Изобразителни дейности в детската градина. Просвета, С., 1992.
Рецензент: проф. д.пс.н. Веселин Василев
