CC BY
44
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works o f the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ЛИТЕРАТУРНИЯТ ТЕКСТ ЗА ДЕЦА И ИЛЮСТРАЦИЯТА -СЪПЕРНИЦИ ИЛИ СЪЮЗНИЦИ Събина Ефтимова,Калина Минчева Университет по библиотекознание и информационни технологии
THE LITERARY TEXT FOR CHILDREN AND THE ILLUSTRATION -
RIVALS OR ALLIES?
Sabina Eftimova, Kalina Mincheva University of Library Studies and Information Technologies
Abstract
The report is an attempt to present the attitude, the relation and the relationship between children's literature and the illustration. Of course, the present study does not intend to present all the aspects of these two systems but rather to focus on contemporary ideas, aspects and trends.
Research if the field of children's literature and illustrations for children if Bulgaria is comparatively small and does not always reflect the dynamics of these relationships. The necessity of their study lies with the specialists from different fields because in their essence the works for children, their purpose, content and layout are the subject of research by pedagogues, psychologists, sociologists, literary scientists, art historians, book history researchers, Illustration and, last but not least, publishers, librarians and others. Children's books are a distinctive and unique phenomenon whose good research and understanding will create further conditions for its steady development. Key words: relation, children's literature, illustration
Литературата за деца има особена природа, тя съдържа елементи от фолклорната традиция, както и от литературата за възрастни; тя отразява културните и социални аспекти на обществото, в което се създава. Според един от изследователите на литературата за деца - Таня Стоянова, „детската литература е и социокултурен феномен. Тя е изразител на различни идеи на епохата, в която е създадена, и в същото време отговор на много въпроси от социолитературен характер като проблема за четенето или отношението между текста и читателя. На различни структурни нива детската литература демонстрира както традиционно консервативни, така и иновационни тенденции." (Stoyanova, 2009: 3). Днес литературата за деца се приема за многофункционална, за Петър Стефанов тя е "като място, където по особен начин си дават среща реалността и въображението, педагогиката и естетиката, за да образуват един духовен оазис, чужд на социалната злоба, на покварата и тъмните нагони - особености, така присъщи на „голямото" изкуство, особено в неговия масов вариант, - за да формират у нас онова, което ни дава основание да се считаме човеци." (Stefanov, 2013: 11). Можем да намерим още много определения за това какво е „литературата за деца", пречупени през призмата на различни творци и изследователи, които са се опитали да опишат нейната различност и богатство. Един друг елемент, отразяващ спецификата й, е нейното графично оформление, и по-скоро релацията текст -
илюстрация в книгите за деца. Книгите за деца са характерно и неповторимо явление, чието добро проучване и познаване ще създаде все повече условия за стабилното му развитие. Детската книга е особен род изкуство, което се появява на бял свят благодарение на съвместните усилия на своя автор, който чрез словото си привлича към нея художника, който ни пленява с рисунките си. В тази структура от различни елементи отделните части са неделими, сплотяването между писаното слово и рисувания образ е нужно, за да може да се получи едно наистина вълнуващо и запомнящо се произведение.
Според концепцията за организираните релации съчетанието на текст и илюстрация се разглежда като възможност за търсене на семантична опора в релацията между вербални и визуални елементи. По тези въпроси съществуват различни мнения, част от творците и изследователите приемат, че илюстрацията има украсителен характер, пряко подчинен на литературния текст, към който илюстраторът е строго задължен да се придържа, пък дори и да повтори изобразително това, което е вече казано от писателя. Има и становища, според които трябва да се защитава творческата свобода на художника.
В съвременните справочни източници са дефинирани сходни определения за илюстрацията, които разкриват вярна, но по-скоро външна, формална страна на понятието. Според едно от тях „илюстрацията е художествена (творческа) изобразителна интерпретация на сюжетен момент от литературно произведение или онагледяващи пояснения към текстовата информация, които се въвеждат допълнително по инициатива на автора, издателя или художника и се възприемат образно във взаимодействие с текста. ... Според творческия подход илюстрацията може да бъде художествена (рисунка, гравюра, графика и др.), фотоилюстрация, репродукция или онагледяваща (техническа рисунка, чертеж, схема, диаграма, карта и др.). Илюстрацията трябва да бъде съобразена с издателския замисъл и крайните цели на изданието, да отразява особеностите на литературното произведение (жанр, стил, епоха, авторски виждания и др.), да възпитава и предвижда очакванията на читателския кръг, неговата квалификация, да го интригува и т.н. В съвременното изкуство на книгата илюстрацията има водещо естетическо значение и до голяма степен формира оценката на изданието. Характерни особености на илюстрацията са нейната художествена интерпретация, субективната обработка и представяне според нейния тип и основни цели, които тя трябва да изпълнява в изданието. Тя не разполага с изразни средства за пълно образно възпроизвеждане на действия, събития и текстови изложения (дори и при комиксите). С нея се определят един или няколко момента от сюжета, които стават обект на субективно тълкуване и образно интерпретиране от художника. Читателят (според степента на подготовка, личен вкус и предпочитания) регулира сам процеса на възприемането, получава възможност задълбочено да разглежда и усвоява информацията без ограничение във времето, многократно да се връща към нея или да я пренебрегва, ако прецени, че тя не му е нужна като информация или като естетическо въздействие. Разположението на илюстрацията се определя от формата на изданието, от вида на оригинала (щрих, полутон, смесена или специална графична техника), от броя на използваните цветове, от месторазположението на образа спрямо текста в композицията на книжното тяло, а също и от характера и предназначението на корицата, обложката и подвързията. Обемът на ръкописа и художественият замисъл на дизайнера - илюстратор също са важни обстоятелства, които влияят върху оформлението" (Оег§оуа, 2004: 196 -197).
• Взаимодействие и допълване
Любен Зидаров споделя: „За мен илюстрацията не е самостойно изкуство. Художникът на книги не може да изскочи от тази основа, тъй като илюстрира дадено произведение, даден свят, даден възглед, даден сюжет. Разбира се, много е важно той да запази своята индивидуалност, дума да не става — той трябва да бъде автор, но без да влиза в противоречие с изходния материал, който илюстрира. Да остане колкото е възможно по-близо до автора на текста, до неговия свят и натюрел, до начина му на изразяване и писане, 36
дори до лексикона на думите, с които той изгражда своите образи" (Zidarov, 1966: 13). За Йоана Андреева илюcтpaциитe и гpaфичнитe изoбpaжeния cъпътcтвaт тeкcтa в книги и cпиcaния. Te ca визyaлния пocpeдник мeждy книгa и читaтeл. Toвa пocpeдничecтвo мoжe дa ce paзглeждa кaтo взaимoдeйcтвиe и дoпълвaнe мeждy изoбpaзитeлнo изкycтвo и литература. Това е общуване - диалог между художника и писателя по cтpaницитe на изданията (Andreeva, 2010). В една детска книга илюстрацията не трябва да е цамоцел, трябва да е съобразена с текста. Според Агнеш Балаж обаче това не означава, че илюстрацията трябва да има подчинена роля, тя трябва да допълва текста, да го обогатява и в същото време да го дообяснява и да работи за развивитието на детската фантазия.
Според сръбския автор Душан Джурджев илюстрацията не е само визуализация на езика, тя не е нещо отделно и самоцелно. Това е симбиоза между думите и илюстрацията, която произвежда ново качество. Съвременните детски издания, в които текст и изображение взаимно се допълват, за да изградят общата форма на това, което искат да разкажат, представляват необичаен текстови извор. В добре илюстрираната и оформена книга взаимодействието между словото и изображението помага на децата да преоткриват безкрайните светове, които повествованието самостоятелно по-трудно би могло да разкрие. В статията си „Илюстрацията в детската книга" художничката Дешка Денева говори за необикновеното пространство на илюстрацията, без която не може да си представим произведенията за деца - „От първите прочетени книжки до прочетените в по-късни години те изпълват съзнанието на човека, за да останат в него до края на живота му. Илюстрацията се включва в диалога между читателя и книгата. Художникът търси съответствие в литературния образ и го подчинява на своето въображение. Като запазва националните традиции той създава съвременни по изобразяване и композиционно решение произведения, в които се открояват чертите на народния характер." (Deneva, 2011: 25).
Светозар Игов в предговора си към „Избрано", Т. 1 на Станислав Стратиев поставя акцент върху следните особености на литературата за деца и свободата, която е давала на авторите и художниците: „В годините на тоталитаризма впрочем нерядко обособени жанрово-тематични области (детска и юношеска литература, фантастика, приключенското и криминално четиво, в един по-широк смисъл - преводното изкуство, анимацията, детската илюстрация) ставаха удобни творчески ниши за „неудобни" автори или за художествени експерименти, които другаде биха били осъдени като „формализъм", „ексцентричност" или какви ли не още заклеймяващи критически клишета. Не е тайна, че в илюстрацията на детски книги бяха допуснати най-напред експерименти, които не биха пропустими в живописта като „нефигуративни", също както и в детската литература художествени експерименти бяха легитимирани чрез „очудненото" детско виждане" (Igov, цит. по Stratiev, 2002: 14). Според Радостина Нейкова илюстрациите не са просто визуализация на езика, не са и отделни художествени произведения, които се основават на определен литературен текст. Чрез тях се изгражда нова форма на комуникация, на интерпретация на вече съществуващ текст, нов художествен образ на визуално възприемане.
Но не трябва да забравяме, че литературата за деца се отличава съществено от тази за възрастни, тук се получава „синтезът на вербалния и картинния език". Според Таня Стоянова „те дотолкова се сливат, взаимопроникват и взаимопредполагат, че е трудно да определим кой кого илюстрира - писателят художника или художникът писателя."
• Отвъд
Това, което отличава детските издания, е свързано с техния адресат, с отчитането на особеностите, които носи със себе си неподправеният детски поглед, мислене и светоусещане. През периода на детството се извършва интензивен преход от външни форми на активност към вътрешни форми на боравене с образи, спомени и мисли, който може да бъде подпомогнат от атрактивните рисунки в книгите. Един от проблемите, които откроява Петър Стефанов в статията си „Върху тънката везна на сътворчеството", е този за съвместната дейност на поета и художника, според него „като форма на творческо
сътрудничество илюстрацията предполага не само способност за хармонично допълване, но и известен конфликт между „моето" и „не моето" в общата работа. И до днес е спорен въпросът за това кое е по-важно в детската книга - текстът или илюстрацията. Съветският художник В. А. Фаворски твърди например, че илюстрацията представлява по-съществената част от детската книга, че може би даже не трябва да назоваваме изобразителния материал илюстрации, тъй като в книгите често срещаме изображения без текст или с много малък текст" (Stefanov, 2011: 60).
Битува и друга концепция за отношението между текста в литературата за деца и илюстрацията, приема се, че илюстрациите „отварят ново пространство", липсващо в текста, те са „надреден текст". Според друго мнение децата не помнят самите произведения след години, но помнят илюстрациите им. „Традиционното схващане за нейната задължителна вторичност (на илюстрацията) спрямо текста е оспоримо. Истинската илюстрация всякак е пред-виждане и пред-сказване; тя анализира, обобщава и сравнява, разширявайки познавателната активност на малки и големи читатели. Разбира се, ако има воля за нея. В края на краищата целта на четенето е добавянето на ново знание, за което е нужна преди всичко мотивация. Бешковите рисунки са сами по себе си умоподбудителна мотивация. И как иначе? - ако рисунката сама не разбира и не разбира смисъла си, тогава и четенето ще е затруднено" (Chemokozhev, 2011: 44).
В нашата литературна история има много разнообразни примери за сътрудничество между писателя и илюстратора, един от тях е свързан с книгата на Д. Габе и Ил. Бешков „От слон до мравка". В това произведение водещ е художникът, а поетът е илюстратор на неговите рисунки. По технически съображения (очевидно, за да не загубят рисунките изразителността си) двамата решават стиховете да бъдат от по шест реда. Постигнат е изключителен творчески синхрон със съответен нему резултат. Ако Бешков не одобри стиховете, Д. Габе ги пише наново. Когато трябва, той даже й помага да влезе в необходимото емоционално състояние. Лекотата на рисунката влиза в резонанс с лекотата на поетическата мисъл, която разлага изображението на душевни съставляващи. Стиховете представят една от множеството потенциални възможности на графичния сюжет, която обаче остава вярна на първоначалния творчески импулс, стоящ зад него (вж. Stefanov, 2013).
Част от научните теории доказват, че изображението, образът въздейства по-силно от текста, че това, което се види, се запомня и пресъздава по-лесно от онова, което се чува или се прочете. Твърди се, че по този начин при децата е водещо визуалното възприемане. Чрез изображението се постига бърз и недвусмислен обмен на информация. Според В. Чернокожев и Росица Чернокожева „илюстрацията заслужава името си, не когато просто прилежно запаметява текста, не когато може да преразкаже този текст със своите специфични изобразително-изразни средства. Илюстрацията заслужава името си тогава, когато е способна да излезе отвъд видимото, за да добави нови сетивни и емоционални усети към непосредственото възприятие на четящия.".
За една от съвременните български илюстраторки Регина Далкалъчева в свое изследване Капка Кънева споделя: „наместо да подчини текстовата част в наборното поле на илюстрациите си, избира да смеси и постави в една равнина изображенията и типографските елементи. Вгражда „парчета" от текст придружен от колажирани условни знаци, в самата композиция на картинната равнина, смесва до такава степен знак и образ, че постига структура, чиито градивни елементи просто не бива да бъдат възприемани отделно" (Kaneva, 200: 9).
От всички изложени мнения на различни изследователи за взаимовръзката на художествения текст с илюстрацията става ясно едно, че тя е неоспорима, съществува отдавна и продължава да я има. Съвременните тенденции налагат търсене на все по-иновативни подходи в художественото оформление на детските книги, което ясно показва, че тази връзка ще съществува и ще се развива и за в бъдеще. Примерите за художниците, илюстриращи текста, и за писателите, разказващи илюстрациите, разкриват
интелектуалното общуване между художника и писателя, което може да бъде наречено и интелектуална игра. Това е игра с думи, образи и идеи, които се търсят и гонят по страниците на книгата, които ту се разделят, когато словото и образите изграждат различни светове, а в следващата стъпка се доближават дотолкова, че предлагат на читателя хармония, създадена от двете изкуства. Относно същността и смисъла на интелектуалното общуване не трябва да се забравя, че то се създава да служи на читателя - дете, което именно чрез него се учи на много неща. Интересни са творческите импулсите на детето, които са провокирани от илюстрациите и текста в книгите - когато детето гледа илюстрациите, то може да създава както свои илюстрации, така и да съчини своя история по тях. От друга страна, когато се запознае с теста, то рисува илюстрации на базата на своето познание, умение и въображение. Би могло да се каже, че когато една детска книга, създадена от един, двама или повече автори с различни изразни средства - слово и изображение, успее да провокира детето към творчество изразяване и развитие, то тя си е свършили добре работата.
Библиография
Andreeva, Joana. Glimpses of the Bulgarian Illustration. // Bibliosphere, 2010, n. 12. (Bg) Chernokozhev, V., Rositsa Chernokozheva. Illustration for Children - Co-Author, Creator or Eraser of Literary Text?. // Development of Children's illustration and its impact on children's reading: Collection of reports of the round table. Sliven, 2011, pp. 39-44. (Bg) Deneva, Deshka. Illustrations in children's books. // Development of Children's illustration and its impact on children's reading: Collection of reports of the round table. Sliven, 2011, pp. 25-31. (Bg) Gergova, A. Encyclopedia of the Bulgarian Book. Sofia : Bulgarian Academy of Sciences, 2004. 506 p. (Bg)
Kaneva, Kapka. On the trends in the development of contemporary Bulgarian illustration for children. // Aeolus, 2007, pp. 4-15. (Bg)
Srtatiev, Stanislav. Selected: v.1 Liliya Racheva, Lyubomir Stratiev; Preface: Svetlozar Igov -Sofia: Trud Publishing House, 2002. p. 760. (Bg)
Stefanov, Petar. Children's literature from the Enlightenment until the end of World War II. Veliko Tarnovo: Abagar, 2013. p. 456. (Bg)
Stefanov, Petar. Over the thin scales of co-authorship (The illustrations on Dora Gabe's books for children). // Development of Children's illustration and its impact on children's reading: Collection of reports of the round table. Sliven, 2011, pp. 51-63. (Bg)
Stoyanova, Tanya. Ran Bosilek Literary contrasts and socio-cultural contexts. Blagoevgrad: UI Neofit Rilski, 2009. p. 276. (Bg)
Zidarov, Lyuben. National illustration exhibition. // Art, 1966, N 8-9, p.12-18. (Bg)
Гл. ас. д-р Събина Ефтимова е член на катедра „Библиотечен мениджмънт" към Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Sabina Eftimova is an Assistant Professor, PhD at Library Management Department at University of Library Studies and Information Technologies.
Гл. ас. д-р Калина Минчева е член на катедра „Книга и общество" към Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Kalina Mincheva is an Assistant Professor, PhD at Books and Society Department at University of Library Studies and Information Technologies.
