CC BY
41
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XIX. ISSN 1311-9427 юни 2016. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XIX, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine June 2016.
„ МИКРОТИЯ: НАШИЯ ОПИТ И ТЕХНИКИ» Костадин Гигов, Регина Х Хатьр, Юрий К Анастасов
Отделение по Пластична и краниофациална хирургия, УМБАЛ св. Георги, Пловдив
«MICROTIA: OUR EXPERIENCE AND TECHNIQUES» Kostadin Gigov, Regina X Hatar, Yuri K Anastasov
Department of Plastic and Craniofacial Surgery, University Hospital St. George, Plovdiv
Abstract
Reconstruction of the ear with autologous costal cartilage is known as the "gold standard" in microtia. Today is the most commonly used methods of Brent and Nagata with various modifications. We present 3 cases with total reconstruction, one isolated anotia and two other cases with otomandibular syndrome. We describe in details technique that we use such as paying attention to the quality of the results. In the same time we discussed the risks of reduction stages, benefits and requirements to achieve better aesthetic results.
Key words: reconstruction of the ear, microtia
Резюме
Реконструкцията на ушната мида с автоложен ребрен хрущял е известна като „златен стандарт" при микротия. В наши дни се използват най-често методите на Брент и на Нагата с различни модификации. Ние представяме 3 случая с тотална реконструкция, един с изолирана анотия, и двама с отомандибуларен синдром. Описва се детайлно използваните от нас техники, като се обръща внимание на различията и качеството в резултатите. Дискутират се рисковете при съкращаване на етапите, предимствата и изискванията за постигане на по-добри естетични резултати.
Ключуви думи: реконструкция на ушната мида, микртия
Увод
Микротия е вродена малформация, където ушната мида не е напълно развита. В някои случаи на малформация ушната мида липсва напълно, т.е. анотия. Микротия може да бъде съчетана с други малформации и най-често срещаните са лицеви цепнатини и сърдечна дефекти. Може да има увреждане на слуха поради атрезия на слуховия канал което се среща в по-голямата част от пациентите с микротия. Етиологията е многофакторна; двата основни фактори са генетичните и факторите на околната среда. Реконструкция на външното ухо е възможно с помощта на автоложен ребрен хрущял. Тънкият слой на
кожата е от решаващо значение за оцеляването на хрущялната рамка на реконструираното ухо. Получаването на симетрия е основна цел при реконструкция на ухото. Използването на гръдния хрущял за реконструкция на ухо бе описан от Tanzer в края на 1950 г. обаче, протоколът за реконструкция на ухо, какъвто го познаваме днес, за първи път е разработен от Brent през 1974 г. в четири етапа. През 1993 г., Nagata публикувана нова техника, която показва възможността за възстановяване на ушната мида само две хирургични процедури. Техниката на Nagata е отлична в едни добре обучени ръце, но в противен случай може да се окаже сериозно предизвикателство, както е отбелязано от Firmin. Ние представяме 3 случая на тотална реконструкция при Микротия и различни модификации, един с изолирана анотия, и два с отомандибуларен синдром. Описва се детайлно използваните от нас техники, като се обръща внимание на различията и качеството в резултатите. Дискутират се рисковете при съкращаване на етапите, предимствата и изискванията за постигане на по-добри естетични резултати.
Материал и Методи
Тук ще представим три случая, които илюстрират обобщените принципи от скромния ни опит при микротия с автоложен ребрен хрущял. Един от случаите е изолирана анотия, а другите два в рамките на отомандибуларен снидром. Използваните методи са тези на Брент и Нагата с наши модификации.
Резултати
Случай 1
Касае се за 14-годишно момиче, родено с изолирана аномалия на дясната ушна мида, микротия (анотия) III степен, липса на външен слухов канал (Фиг.1). Използва се същия метод и техника за взимане на ребрен хрущял контралатерално с поставяне на активен аспирационен дрен за 5 дни. Моделира се хрущялният скелет на новата ушна мида от 6-7 ребро, но съставен от два елемента, които се фиксираха един към друг и към ложата с нерезорбируеми конци. Всички рудиментарни остатъци от хрущял се отстраниха, кожните инцизии за поставяне на макета се оформиха като Z пластика. Разместването на двете триъгълни ламба изисква голяма подкожна дисекция, но позволява ротация на лобулуса още на този първи етап на отопоезата. На втори етап се използва темпоро-париетална фасция, хрущялен блок и свободна кожна пластика с цел създаване на ретроаурикуларна гънка. Две седмици след операцията не се наблюдават усложнения.
фиг. 1 Изолирана анотия III степен
Случай 2
Пациент на 14 години, роден с отомандибуларен синдром - ляво (анотия, хипопластична дясна зигоматична кост, хипоплазия на мандибулата, лицева парализа на долния клон на н.фациалис, атрезия на външен слухов проход ) (фиг. 2). Направи се реконструкция на ушната мида с ребрен хрущял от контралатералната страна. Моделира се хрущялния скелет
на новата ушна мида от синхондрозата на 6-7 ребро с макет от две части. Имплантирането на макета стана с вертикален разрез, без триъгълни ламба, постави се на активна аспирация за два дни. Вторият етап се направи след една година. Използва се хрушялно блокче, оставено при първия етап в окципиталната област и се повдигна и покри ретроаурикуларната област с темпоро-париетална фасция. Едноетапно се направи свободна кожна трансплантация в ретроаурикуларната област. При третия етап от реконструкцията се премести лобулуса чрез Ъ пластика и допълнително се задълбочи ретроаурикуларната гънка посредством свободна кожна пластика.
фиг. 2
Случай 3
Пациентка на 13години, родена с отомандибуларен синдром (анотия, хипопластична дясна зигоматична кост, хипоплазия на мандибулата, лицева парализа на долния клон на н.фациалис, атрезия на външен слухов проход ) (фиг. 5). На 9 годишна възраст беше направен едни протокол на дистракция на долен клон на мандубулата и един протокол на липофилинг. Направи се реконструкция на ушната мида с ребрен хрушял от ипсилатералната страна. Моделира се хрушялният скелет на новата ушна мида от синхондрозата на 6-7 ребро с макет от две части. Имплантирането на макета стана с вертикален разрез без триъгълни ламба. Постави се на активна аспирация за два дни. Вторият етап се направи 6 месеца след първия. Използва се хрушялно блокче, оставено при първия етап в окципиталната област и се повдигна и покри ретроаурикуларната област с темпоро-париетална фасция. Едноетапно се направи свободна кожна трансплантация в ретроаурикуларната област. При третия етап от реконструкцията се премести лобулуса чрез Ъ пластика и допълнително се задълбочи ретроаурикуларната гънка посредством свободна кожна пластика.
Фиг. 3
Изводи
Изпозваните от нас хирургични техники и методи бяха с малко усложнения и скромни естетични резултати. Реконструкцията на ушната мида е едно от най-големите предизвикателства в областта на лицето. Тъканното инженерство е бързо развиваща се област и има публикувани статии за приложението му при реконструкция на ушната мида. Те показват голям потенциал за решение на предизвикателството, свързано с изграждането на жизнеспособен автогенен хрущял, като същевременно се избягва морбидитета на донорското място. Необходимо е също така, по-задълбочено изследване на удовлетвореността и очакванията на пациентите. Смятаме, от съществено значение е оптимизирането на хирургичните методи, но също така и трябва да обърнем съществено внимание на очакванията на пациента и неговото семейство, както и цялстноата психоемоционалната подготовка и оценка при тези пациенти. Необходим е дополнителен опит за да се постигнат още по-добри резултати, без да бьде изклучена необходимоста от повече етапи.
Библиография
1.von Szymanowski J. Ohrbildung, otoplastik. In: von Szymenowski J, editor.Handbuch der Operativen Chirurgie. Braunschweig, Germany: Vieweg & Sohn; 1870. pp. 303-306.
2.Converse JM. Construction of the auricle in unilateral congenital microtia.Transactions of the American Academy of Ophthalmology and 0tolaryngology.1968;72(6):995-1013
3. Tanzer RC. Total reconstruction of the auricle. The evolution of a plan of treatment.Plastic and Reconstructive Surgery.1971;47(6):523-533
4. Brent B. The correction of microtia with autogenous cartilage grafts: I. The classic deformity.Plastic and Reconstructive Surgery.1980;66(1):1-12.
5. Brent B. The correction of microtia with autogenous cartilage grafts: II. Atypical and complex deformities.Plastic and Reconstructive Surgery. 1980;66(1):13-21.
6. Nagata S. A new method of total reconstruction of the auricle for microtia.Plastic and Reconstructive Surgery. 1993;92(2):187-201
7. Weerda H. Reconstructive surgery of the auricle.Facial Plastic Surgery.1988;5(5):399-410.
8. Firmin F. Ear reconstruction in cases of typical microtia. Personal experience based on 352 microtic ear corrections.Scandinavian Journal of Plastic and Reconstructive Surgery and Hand Surgery.1998;32(1):35-47.
9. Джоров А, Борикин Ц, Мелничаров М - „Ектопротезиране на ушна мида», Инфодент, ноември 2009, 37-40
10. Zim SA: Microtia reconstruction: an update. Current Opinion in Otolaryngology & Hand and Neck Surgery 2003, 11(1): 275-281
