CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XIX. ISSN 1311-9427 юни 2016. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XIX, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine June 2016.
НИСКОДОЗОВА КОМПЮТЪР- ТОМОГРАФСКА ПЕРИФЕРНА
АНГИОГРАФИЯ Александър Георгиев, Магдалена Стоева, Николай Сираков, Атанас Тодоров
Катедра по Образна диагностика, Медицински Университет - Пловдив
LOW DOSE COMPUTER- TOMOGRAPHIC PERIPHERIAL
ANGIOGRAPHY
Aleksandar Georgiev, Magdalena Stoeva, Nikolay Sirakov, Atanas Todorov Department of imaging diagnostics, Medical University - Plovdiv
Abstract
Computer- tomographic angiography (CTA) is a preferred method for screening diagnostic method of peripheral vessels. CTA is the fastest angiographic method , noninvasive, does not require special training or tools.
Radiation exposure to the patient from CT scans and the dangers that it brings, are becoming increasingly topical issue both in society and in science circles. The present study includes 130 patients (95 men and 32 women aged between 60 and 75 years).
Key words: CT, Low dose, Angiography
Въведение:
Компютър- томографската ангиография (КТА) е предпочитан метод за скрининг диагностика на периферните съдове. КТА е най - бързият метод за ангиографска диагностика, неинвазивен, не налага специална подготовка или инструментариум. Все по широкото навлизане на апарати с 16 и повече детектора в България, налага оптимизация на протоколите за изследване с оглед намаляване на погълната от пациента и персонала доза.
Радиационного облъчване на пациента от КТ и опасностите, които то носи, стават все по- актуална тема, както в обществото, така и в научните среди. Не трябва да се забравя обаче и облъчването на персонала, работещ в КТ кабинети. Въпреки оловните защити и намаленото до минимум разсеяно лъчение, все пак такова има.
Материал и Методи:
В настоящето проучване са включени 130 пациента (95 мъже и 32 жени на възраст между 60 и 75 години). Всички КТА изследвания включени в проучването са осъществени на 16 срезов компютър- томограф. Апаратът е снабден с 16 детектора с индивидуална
колимация на снопа от 2,5 в периферията на детекторния блок до 0,65 в центъра. Обща колимация на детекторите от 1,5 мм и обща колимация на рентгеновия сноп от 20мм , гейнтри ротация от 0,5сек за оборот и питч от 0,98. mA/s 50-90; 120 KV
Използваните софтуерени продукти за оценка на съдовата патология в представеното проучване са: Advantige Workstation; Circle; Siemens SyngoVia; OsiriX.
За провеждане на изследването са използвани методите на описателната статистика и методите на статистическите изводи и заключения. Обработката на данните е извършена чрез специализиран софтуерен продукт за социални изследвания IBM SPSS, версия 21.0 и MS Excel 2013.
Резултати:
Снишаването на mA/s на 50 -90 (в зависимост от хабитуса на пациента) от стандартно предвидените 350 - 400 в протоколите заложени от фирмата производител ни позволиха намаляване на дозовото натоварване от 1000-1200 mGy/sm за 100 см обект на 80-100 mGy/ sm за същия пролъчен обем, без това да доведе до диагностично значима деградация на образа. Протоколът работи на 120KV.
Обсъждане:
С въвеждането на 16 срезовите КТ периферната компютър томографска ангиография може да бъде осъществена с дебелина на среза под 1мм, което отвори нови възможности за ангиографската диагностика.Това позволи, на един неинвазивен метод с достатъчна бързина, да визуализира съдовете в човешкото тяло с необходимото диагностично качество.
Все повечето 16 детекторни КТ, навлизащи в много лечебни заведения в страната, предоставят добра възможност за осъществяване ан периферна ангиография. Въпреки многообразието от мултидетекторни КТ системи за адекватна оценка на дистално разположените съдове на долните крайници, които са с размери от порядъка на 1 до 3 мм в диаметър е необходим апарат с минимална колимация на детекторите 1-2 мм (Dion, 2004 ).
Широкото разпространение на 16 срезови КТ системи в страната също така налага и употребата на оптимизирани и адаптирани протоколи за изследване.
От съществено значение за получените образи и респективно качеството на диагностиката е изборът на параметри за скениране. Но също толкова важно е и здравто на пациента и персонала, работещ с източници на йонизиращо лъчение.
Не само промяната на mA/s или KV води до снишаване на дозата и/или влошаване на качеството на получените изображения. От значение са и дебелината на среза, скоростта с която пациентската маса се придвижва през гейнтрито на апарата и др. (ICRP, 2007, Kemerink, 2003, Kuiper, 2003)
Изготвеният от нас протокол за скениране на абдоминалната аорта и съдовете на долните крайници, предоставя възможност за провеждане на КТ ангиографско изледване с добра скорост, намалено ниво на шума в образа и обхваща абдоминалната аорта, нейните разклонения и магистралните съдове на долните крайници до глезенната става, като с това предоставя възможност за оглед и на абдоминалните паренхимни органи.
Типични стойности за ефективната доза на пациента при работа със стандартизирани протоколи са 1-5 mSv за изследване на глава, 5-7mSv за гръден кош и 8-11 mSv за скениране на корем и таз. Радиационната доза трябва да бъде съобразена с медицинските показания за провеждане на изследването, състоянието на пациента, придружаващите му заболявания и броя рентгенови изследвания за изминалата година. Трябва да се вземе в предвид и средния годишен радиационен фон, който е различен за различните географски региони. За България се движи в средни стойности от 1 до 4 mSv. Самата КТ уредба дава относителна представа за погълнатата от пациента доза която се представя в дозов протокол генериран в края на изследването, показващ отдадената радиация в mGy^m (ICRP, 2007, Kemerink, 2003, Борисова, 2008).
С въведеният от нас протокол успяхме да постигнем почти 10 кратно снишение на погълната от пациента и персонала доза в сравнение с предвидените от производителя протоколи (80-100 mGy/sm2 ). За сравнение получената от пациент доза при стандартна ангиография в световната литература варира м/у 150 и 180 mGy/sm2 .
Намаляването на дозата има и други благоприятни ефекти, освен здравословни -финансови. По ниските mA/s и/или KV, водят до по- малко „изхабяване" на КТ уредбата и по редки смени на рентгенова тръба и/или други компоненти на системата. Това значително намалява разходите по поддръжката на КТ уредбата и спестява загубите за лечебното заведение заради неработещ апарат и липса на поток от изследвания. Подобно е и мнението на други автори в световната литература (Dion, 2004, Kemerink, 2003).
Използвана литература:
1. Dion AM, Berger F, Helie O et al. Dose reduction at abdominal CT imaging: reduced tension (kV) or reduced intensity (mAs)? J Radiol 2004; 85: 375-80.
2. International Commission on Radiological Protection. The Recommendations of the International Commission on Radiological Protection. Publication 103. Vol. 37 Nos. 2-4 Pergamon, 2007.
3. Kemerink GJ, Dettaan MW, Vasbinder GBC et al. The effect of equipment set up on patient radiation dose in conventional and CT angiography of the renal arteries. Br J Radiol 2003; 76: 30-625
4. Kuiper JW, Geleijns J, Matheijssen NAA, Teeuwisse W, Pattynama PMT. Radiation exposure of multi-row detector spiral computed tomography of the pulmonary arteries: comparison with digital subtraction pulmonary angiography. Eur Radiol 2003; 13: 1496-500.
5. Борисова Р., Василева Ж. Национално проучване на лъчевото натоварване в интервенционалната рентгенология - първи резултати. Рентг. и радиол. 2008; 4: 274-286
