CC BY
53
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XIX. ISSN 1311-9427 юни 2016. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XIX, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine June 2016.
CR СРЕЩУ DR СРЕЩУ ФИЛМ - ФОЛИЙНА КОМБИНАЦИЯ - РЕДУКЦИЯ НА ДОЗОВОТО НАТОВАРВАНЕ/КАЧЕСТВО НА
ОБРАЗА
Александър Георгиев, Магдалена Стоева, Николай Сираков, Атанас Тодоров
Катедра по Образна диагностика, Медицински Университет - Пловдив
CR VS DR VS FILM - FOLIA COMBINATION - DOSE REDUCTION/
IMAGE QUALITY Aleksandar Georgiev, Magdalena Stoeva, Nikolay Sirakov, Atanas Todorov Department of imaging diagnostics, Medical University - Plovdiv
Abstract
Most hospitals and diagnostic centers in the country have already installed or are in the stage of transition to CR or DR systems, few have both. There are those who have not yet chosen what type of digital system they want or even if they need one. The present study includes 2000 patients that undergo frontal chest X-ray. We defined the surface and absorbed dose, and performed a randomized double-blind evaluation of the quality of the images with 10 physicians with acquired specialty in imaging diagnostics. In conclusion we can say that moving to one of the digital methods is something that will contribute to a good dose prevention for the patient and staff working with sources of ionizing radiation.
Key words: CR, DR, SFR
Въведение:
Образната диагностика в България има утвърдени традиции и дългогодишен опит, като това твърдение важи с особена сила за конвенционалните рентгенови изследвания. До преди няколко години на всички места в страната, рентгенографии се осъществяваха с помощтта на филм - фолийна комбинация(ФФК). Но както на всякъде по света така и у нас навлязоха дигиталните методи на изследване.
Повечето лечебни заведения и диагностични центрове в страната преминаха или са в етап на преминаване към CR или DR системи, малко разполагат и с дата типа системи. Има и такива които още не са избрали на какъв вариант за дигитализация да се преминат и дали изобщо да го правят.
Към настоящия момент почти вскички, работещи в областта на образната диагностика са запознати с факта, че старата методика на аналогово пполучаване на диагностични изображения чрез филм - фолийна комбинация с последващото ръчно или машинно проявяване се считат за морално остарели и икономически неефективни. Повечето хора са наясно, че съществува повече от един начин да навлезем в ерата на дигиталната образна диагностика.
Обичайно когато човек е представен пред няколко опции между които да избира, винаги му се налага да прецени какви са плюсовете и минусите за всеки вариант. С това проучване ще се опитаме да хвърлим малко светлина върху тези актуални проблеми, както и да споделим своя практически опит.
Материал и Методи:
В настоящето проучване са включени 2000 пациента (1000 мъже и 1000 жени на възраст между 40 и 50 години). Пациентите включени в проучването имат сходен хабитус мъже: ръст 170-180 см./килограми 70-80кг.; жени: ръст 160-170/килограми 50-60кг. Всички те са насочени към образна диагностика със съмнение за бронхопневмония. На всички е осъществена белодробна графия в лицева проекция. Положение P- A; фокусно разстояние 1,5м. Твърда техника.
Изследвани чрез ФФК - 800 пациента (400 мъже и 400 жени)
Изследвани чрез CR - 800 пациента (400 мъже и 400 жени)
Изследвани чрез DR - 400 пациента (200 мъже и 200 жени)
Определяне на повърхностната и погълната доза.
Рандомизирана двойна сляпа оценка на качеството на получените образи от 10 лекаря с придобита специалност по образна диагностика. (Оценяват се: качество на центража; качество на изобразяване на анатомични структури и детайли - бел. паренхим, съдове, сърдечно съдова сянка, костен торакс и тн.; рязкост; контраст; шум, артефакти и възможност за постобработка).
Съпоставка на качествпо на образа/погълната доза.
За провеждане на изследването са използвани методите на описателната статистика и методите на статистическите изводи и заключения. Обработката на данните е извършена чрез специализиран софтуерен продукт за социални изследвания IBM SPSS, версия 21.0 и MS Excel 2013.
Резултати:
Според данните от нашето проучване най- висока сумарна доза се получава при рентгенографии осъществени, чрез филм - фолийна комбинация.
Намаляването на дозовото натоварване в региона на гръдния кош при CR изследвания е от порядъка на 35% по- малко от това при ФФК . P<0.001.
Намаляването на дозовото натоварване в региона на гръдния кош при DR е соколо 60 % в сравнение с ФФК. P<0.001.
DR сравнен със CR дава възможност за осъществяване на рентгенографии на торакса с почти 50% по ниско дозово натоварване. P<0.001.
Според данните в проучването се оказа, че за постигане на изображение с еднакво качеството, при CR изследвания са необходими приблизително 2/5 от дозата за постигане на образа в сравнение с ФФК. P<0.001
При DR е необходима 1/5 от дозата за ФФК за получаване на образ със сходни или идентични качества.Р<0.001
Установихме, че най- високо лъчево натоварване получават пациентите на които се налага повторение на рентгенографията, поради неправилно подбрани данни, центраж и т.н. Повторение на рентгенографията директно води до удвояване на погълната от пациента и персонала доза.
Постобработката при дигиталните рентгенографски методи е нещо незаменимо при прегледа и диагностичния процес - силно ограничено при ФФК.
По отношение на цената системите се подреждат както следва: CR; DR; ФФК.
По отношение на експолатацията системите се нареждата какато следва: DR; CR; ФФК.
Обсъждане:
Безспорно качеството на центража е пряко зависимо от умението на този който извършва
графията. Не зависимо от перфектните данни или въведени протоколи за изследване при липса на качествен центраж се налага повторение на рентгенографията. Или с други думи т.нар. човешки фактор който винаги присъства.
Единственият начин да се намали е чрез адекватно обучение на персонала.
Според нсашият опит истинското намаляване на дозата, при употреба на дигитални рентгенови методи, не се получава толкова от способността на дигиталните панели да детектират образ с намалени данни в сравнение с ФФК. Голямото приимущество е заради намаления брой на повторени снимки.
Част от загадката се крие в по- широкия диапазон на чувствителност на дигиталните детектори в сравнение с този при ФФК (Palin, 2011). Или с други думи независимо от това какви данни ще бъдат избрани снимка ще има - това не означава, че снимката е с добро диагностично качество но позволява бърза оценка на налична патология и решение дали изобщо снимката да бъде повтаряна или диагностичното търсене е решено. Това е и в пряк унисон с принципа АЛАРА.
В случай, че все пак повторение на графията се налага, то дигиталните методи отново са по- добрият избор от гледна точка на дозова превенция. Защото макар, че пациента ще получи двойна на предвидената доза, то тя пак ще е поне с 30% по- малка в сравнение с тази при ФФК.
Данните за редукцията на погълната доза получени в това проучване, както и в световната литература сочат, че DR е предпочитаният метод за дигитални рентгенографии. Значителни подобрения в дозовата редукция се получават в областта на таза и тазовите кости, в областта на гръбначният стълб и крайниците. (Prokop, 2008, Uffmann, 2005) Намаляването на дозата в тези области според световни автори варира между 90-98% сравнена с тази при ФФК (Palin, 2011, Uffmann, 2005). Освен това DR системите са особено добри за скопични и интервенционални изследвания.
CR системите от своя страна са много добра алтернатива за белодробни графии, както и за изследвания до леглото на болния - поради това, че са по - леки. CR имат свойството с времето да губят част от сигнала и за това е препоръчително да бъдат експонирани възможно най- бързо след заснемане на образа. Те са базирани на фосфорни или силициеви плаки (структурирани или аморфни), които с времето отдават акумулираната в тях енергия и се получава деградация в образа (Koerner, 2006, Metz, 2005). Поради по- ниската си цена в сравнение с DR те често са предпочитаният вариант за преминаване от ФФК към дигитални рентгенографии. CR предлагат и по- малки възможности за дозова превенция.
И CR, и DR са икономически по- изгодни в сравнение с ФФК.
Най - лесен за употреба е DR - съществуват безжични панели трансфериращи образ до работна станция, монитор или мобилно устройство, изключително лесни за употреба до леглото на болния или при работа с носилки и колички, не се изисква специално проявяване или поставяне в четец. CR - рентгенови плаки и придружаващ лазерен четец, в който се поставят касетите след експонация. Устройството заема място и понякога дизайна и начинът му на зареждане създават неудобства на персонала. Освен това през определени интервали от време (брой експонации) се налага подмяна на четящите елементи.
ФФК е най- скъпо струващият рентгенографски метод - освен филми които са за еднократна употреба изисква специализирано затъмнено помещение, ненужно при дигиталните методи. Изискват се проявители, фиксажи, вода, ванички за ръчно проявяване или проявителни машини. Поддръжката на проявителните машини изисква ежедневни, ежеседмичми и т.н грижи. Развалят се сравнително често в сравнение с дигитайзерите. Консумират повече електроенергия. Проявяването на ФФК изисква значително повече време в сравнение с DR или CR.
В заключение можем да кажем, че преминаването към някой от дигиталните методи на изследване е нещо което ще допринесе за по - добра дозова превенция за пациента и
159
персонала, работещ с ИИЛ.
Използвана литература:
1. P. Palin, B. Heaton. Physics for Diagnostic Radiology, Third Edition, 2011, ISBN: 13: 978-14398-9692-1p 105-133
2. C. Prokop, U. Neitzel, H Venema "Digital chest radiography: an update on modern technology, dose containment and control of image quality" Eur Radiol. 2008 Sep; 18(9): 18181830
3. Uffmann M, Prokop M, Eisenhuber E et al (2005) Computed radiography and direct radiography: Influence of acquisition dose on the detection of simulated lesions. Invest Radiol 40(5):249-56
4. Koerner M, Treilt M, Schaetzing R et al (2006) Depiction of low contrast detail in digial radiography: comparison of powder and needle-structured stiorage phosphor systems. Invest Radiol 41(7):593-599
5. Metz S, Damoser P, Hollweck R et al (2005) Chest radiography with a digital flat-panel detector: experimental receiver operating characteristic analysis. Radiology 234(3):776-784
