CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ: КОНЦЕПЦИЯ, ВЪЗМОЖНОСТИ И ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА НЕЙНОТО ПРИЛАГАНЕ В БЪЛГАРИЯ
Боян Кулов, Национален институт по геофизика, геодезия и география Биляна Борисова, Софийски университет „Свети Климент Охридски"
ECOSYSTEM SERVICES: CONCEPT, OPPORTUNITIES AND LIMITATIONS IFOR ITS IMPLEMENTATION IN BULGARIA
Boian Koulov, National Institute for Geophysics, Geodesy, and Geography Bilyana Borisova, Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Abstract: The main goal of this paper is to offer a critical view of the current experience with ecosystem services' concept in Bulgaria. The accent is placed on the terminology, assessment indicators, geographic scales, as well as the opportunities and limitations it presents to the practice of sustainable governance.
Key words: ecosystem services, biophysical assessment and economic valuation, geographic scale, sustainable governance.
Концепцията за екосистемните услуги (ЕУ) се превърна в трайно предизвикателство пред научната мисъл в полето на опазването и управлението на природните ресурси през последните 20 години (Braat and de Groot, 2012, Potschin et al., 2016) и в нова и необходима перспектива пред взимащите решения в сферата на планиране и управление на териториите (Braat et al., 2014, Von Haaren et al., 2014, Schröter et al., 2016).
Взаимоотношенията между човека и Природата в смисъл на оползотворяването на природните функции като „ценност" (values) за обществото са във фокуса на вниманието още в класическите икономически школи (classical economics) от XIX век (Gomez-Baggethun et al., 2010). През 70-те години на XX век под натиска на обективно засилващото се обществено осъзнаване на социалната зависимост от Природата (Meadows et al., 1972) нараства значението на икономико-екологичните анализи на функциите на природната среда (Braat et al., 1979), а закономерно утвърждаващата се екологична икономика Ecological еconomics) формира разбирането за „природния капитал", като „допълващ" производствения капитал (De Groot, 1987). Утвърждаването на Концепцията за устойчиво развитие (Millennium Development goals, 2000) и мащабната й подкрепа от научната мисъл (Costanza and Daly, 1992; Daily, 1997) трайно насочват общественото и политическо внимание върху обстоятелството, че екологичните функции са поне толкова важни за човешкото благополучие, колкото и създадените от човека стоки и услуги (De Groot, 1987), а пренебрегването им компрометира устойчивостта на обществото (Costanza et al., 1997). Инициираната от ООН Оценка на хилядолетието (2001-2005) въвежда в политическия дневен ред на света нова перспектива за използването на екосистемите и техните ресурси в подкрепа на човешкото благополучие (Millennium Ecosystem Assessment, 2005). Тя утвърждава концепцията за екосистемните услуги (ЕУ), като визия, ориентирана към подобряването, съхраняването и рационалното използване на всички ползи, които хората
получават от природните екосистеми. Терминът „екосистемни услуги" придобива значението на актуална разширена форма на понятието „природни ресурси", обогатено с широк спектър от природни функции - носители на нематериални ползи, доказали жизненоважното си значение и възможности за значим принос към благополучието на обществото.
През 2008 Европейската комисия (ЕК) подкрепя инициативата „Икономика на екосистемите и биоразнообразието", насочена към "making nature's values visible" (TEEB, 2008) или към визуализация, подчертаване на видимостта на природните ценности", на биоразнообразието и ЕУ и особено към подпомагане на отчитането и интегрирането на тези ценности в процесите на вземане на решения на всички нива на управление на геопространството - от локално до глобално. В потвърждение на заявените политически приоритети, през 2011 ЕК приема Стратегията за биоразнообразие 2020, в която пряко интегрира ограничаването и предотвратяването на загубата на биологично разнообразие и влошаването на услугите от екосистемите в ЕС до 2020 г като своя водеща цел. Дейност 5 на Стратегията е директно ориентирана към «Разширяване на познанията за екосистемите и техните услуги в ЕС», където се очаква, с помощта на Комисията, държавите-членки да картографират и оценят състоянието на екосистемите и техните услуги на своите територии до 2014 г., да оценят икономическата стойност на тези услуги и насърчават интегрирането на тази стойност в системите за счетоводство и отчетност в ЕС и на национално ниво до 2020 година (The EU biodiversity strategy to 2020, Action 5 under Target 2 on the restoration of degraded ecosystems, European Commission, 2011).
Високият практически потенциал на концепцията за ЕУ се обяснява с трансдисциплинарния и характер, интегриращ научната база на природните науки със социално-икономически възгледи и подходи (Müller and Burkhard, 2007). Прилагането и ясно откроява съществуващите проблеми в планирането и управлението на ресурсите и мотивира тесния контакт със заинтересованите страни. На настоящия етап концепцията тясно е обвързана с разработването на иновативни политики за устойчивост в полето на т.нар., природно-базирани решения (nature-based solutions), зелена инфраструктура, екологична сигурност, мултифункционално земеползване, интегрирано управление на ресурсите, зелени инвестиции.
Научните изследвания в България са пряко повлияни от актуалността на проблематиката, подвластна на ЕУ. Налице е богато разнообразие от анализи и интерпретации на важни аспекти от идентифицирането и оценяването на ЕУ - от пилотните монетарни оценки (Рашев, 2003; Зевурдакис и кол., 2007), през тематични анализи на биофизичната оценка и картографирането (Nedkov and Burkhard, 2012), изследвания на различни географски нива (Koulov et al., 2017), пространствени единици (Assenov et al., 2016), анкетни проучвания сред местното население (Асенов и Борисова, 2016), до много богата съвременна колекция от научни идеи и резултати. В България институционално-координираният процес по изпълнение на ангажиментите за оценка и картографиране на ЕУ стартира през 2014 с дейности по предварително картографиране на екосистемите, като съставна част от Национална приоритетна рамка за дейности по НАТУРА 2000 (NPAF, 2014). С подкрепата на МОСВ през 2017 са финализирани методически ръководства за оценка и картографиране на услугите, осигурявани от деветте основни типа екосистеми, идентифицирани в българското географско пространство, и са предприети съответните проектни инициативи за тяхното прилагане за целите на националното оценяване. Методологиите са съобразени с аналитичната рамка, предложена от ЕК (MAES, 2013) и целенасочено разработената в този контекст Класификация на ЕУ (CICES, 2013). Днес пред ЕС и, в частност, България стои въпросът за следващите стъпки: конкретни, съгласувани, методически обосновани действия по социално-икономическот оценяване на ЕУ и включването на получените стойности в националните статистически системи и системите за планиране и управление на всички геопространствени нива.
Предизвикателствата пред практическото въвеждане на концепцията за ЕУ засягат всички възможни аспекти и страни на процеса - методологични, институционални, законодателни, административно-териториални. Най-сериозното предизвикателство остава интеграцията на концепцията във вземането на стратегически решения, конкретизацията на мерките, като неразделна част от секторните политики и прякото им приложение в планирането на устойчиво регионално развитие. Екосистемните услуги имат ясен антропоцентричен фокус, което предопределя ограниченията в интерпретацията на „полезността" на природните функции. Акцентът е приоритетно е насочен към биотичната част на ландшафта, докато абиотичната и е относително пренебрегната - проблем, проявил се още на първите етапи на разработването на класификационните системи на ЕУ (МЕА, TEEB, CICES). Този недостатък в значителна степен се отнася и за социално-екологичните системи (и особено ролята на човешкия фактор), които също се явяват носители на определни услуги. Трудности изникват също при опитите за строго и недвусмислено дефиниране на някои видовете услуги (предимно в частта регулиращи и културни), породено от сложните взаимообусловености в ландшафтите. Тези базови обстоятелства осуетяват възприемането на термина „екосистемни услуги"и адаптирането на концепцията в полето на обществените науки и практики, например икономика и социология.
Методологията на оценката (биофизична и икономическа) на ЕУ е подчинена на понятията „предоставяне" и „потребление". Биофизичната оценка осигурява адекватна информация за „потенциала" за предоставяне на този вид услуги и неговите времеви и пространствени променливи в зависимост от състоянието на екосистемата/ландшафта. Икономическата оценка силно се влияе и от фактора „потребление", който, при предпоставената антропоцентричност, формира разбирането за „предоставяне" на ЕУ. Естествено се пораждат редица въпроси, сред които: Трябва ли да бъде оценяван потенциалът за предоставяне на ЕУ, ако те не се потребяват на място (т.е., нямат досегашното значение за „услуга"), но имат или биха могли да имат отношение към предоставянето на услуги в други, териториално отдалечени ареали?; В процеса на формирането на икономическата оценка, с каква тежест да бъде отразена зависимостта на местното население от наличните екосистемни услуги, които имат сравнително нисък биофизичен потенциал, но с определящо значение за местното развитие?; Как да бъдат оценявани услугите в процес на деградация под натиска на свръхпотребление (или с тенденции за намаляване, напр. под влияние на климатичните промени)? Какви са начините за интегриране в оценките на ефектите на синергия и дисергия при потреблението на ЕУ (Koulov et al., 2017)? В условията на висока естествена хетерогенност на българските ландшафти тези въпроси ще имат особено важно значение, особено ясно демонстрирано в изследванията на планинските региони (Боянова, 2015; Borisova et al., 2015; Ivanova et al., 2016, Assenov et al., 2016; Koulov et al., 2017).
Резултатите от биофизичните оценки на потенциала на екосистемите да предоставят услуги доказват силна зависимост, както от специфичните данни, така и от експертните анализи във всички етапи на процедурата. Качеството на подаваната информация може да бъде оптимизирано при провеждане на изследванията в границите на географски засебени и относително самостоятелно функциониращи природни единици (екосистема, ландшафт), но за вземащите решения тази информацията е „четима" и практически приложима в последваща икономическа оценка само когато е свързана с административно-териториални граници на анализ (Borisova et al., 2015). От друга страна, приносът на някои ЕУ (напр. културните услуги) за човешкото благосъстояние се измерва предимно чрез не-количествени параметри и тяхната оценка е субективна и усложнена от факта, че те се проявяват на местно или регионално ниво (Боянова, 2015).
Икономическата оценка на ЕУ адаптира вече утвърдени подходи и техники за остойностяване, но среща значителни трудности в информационното обезпечаване (Koulov et al., 2017), което налага трансфер на данни с всички производни на това обстоятелство отклонения в обективността на резултатите. Освен това, използването на официални
статистически данни осигурява националните и частично регионалните оценки, но е почти неприложимо на локално ниво. Географският анализ на структурата на „общата икономическа стойност" на ЕУ от дадена територия, напр. административна единица, показва осезаемо изкуственото завишаване на участието на материалните услуги (обезпечени с данни от официалната статистика) и подценяване на регулиращите и на културните ЕУ, които не са осигурени със съответни данни. Това се отнася и до трансферирането на данни, събирани за други цели (напр. с природозащитна насоченост) и недостатъчно представителни за икономически анализ. Допълнителни трудности изникват и при опитите за избягване на опасността от „двойно остойностяване» (Fisher et al. 2009), произтичащо от възможното интерпретиране и оценяване на поддържащите услуги едновременно като материални и нематериални услуги. Споменатите проблеми отново поставят въпроса за решаващото значение на правилната методологична постановка във всяко научно изследване.
Необходимостта от актуална и комплексна информация за нуждите на устойчивото развитие ще постави трайно ударение върху обезпечаването на взаимовръзките между постоянен мониторинг, информационно осигуряване и индикатори за оценка. Увеличаването на потока от данни в по-ниските геопространствени скали е наложително и по отношение на конкретни и важни за местното развитие управленски въпроси. Що се отнася до индикаторите за състояние на екосистемите и техния потенциал за осигуряване на ЕУ, който стои в основата на биофизичната оценка, те следва да бъдат гъвкаво обвързани с икономически-значимите индикатори за достъп на населението до услугите, потребление и натиск върху услугите и дори индикатори за антропогенно поддържане на услугата, чиято роля е коментирана от Braat and de Groot, 2012. Научният напредък по отношение на процесите по оценяване на ЕУ и постигането на резултатност, която да предполага добра икономическа и управленска ефективност, поставя изисквания относно установяване на балансите в съотношението услуги/вреди от един и същи източник ("ecosystem disservices", Döhrena and Haase, 2015), които се проявяват в конкретните географски обстоятелства на България - тема, която съвременните климатични изменения правят все по-остро актуална. Едва започната в международен мащаб е дискусията свързана с възможната степен на основополагащо законодателно обезпечаване на управлението на ЕУ (Mauerhofer, 2017). Това в особено важна степен е свързано с търсената устойчивост на развитието, което би избегнало противопоставянето между дейностите по опазване на ЕУ и тези по тяхното оползотворяване. Литература:
Assenov, K. Vassilev, Н. Padeshenko, B. Koulov, E.Ivanova, B. Borisova „Research of the Biotope Diversity for the Purposes of Economic Valuation of Ecosystem Services in Chepelare Municipality (The Rhodopes Region of Bulgaria)" In: European Journal of Sustainable Development, Special Issue - volume 5, №4, European Center of Sustainable Development, Rome, 2016. Pp 409-420. ISSN 2239-5938 (print); ISSN 2239-6101 (online) http://www.ecsdev.org/index.php/publications/ejsd
Borisova, B., Assenov, A., Dimitrov, P. (2015) The Natural Capital in Selected Mountain Areas in Bulgaria. In: M. Luc, U. Somorowska, J.B. Szmanda (Eds) Landscape Analysis and Planning: Geographical Perspectives. Springer Geography, pp. 91-108. ISBN: 978-3-319-13526-7 (Print) 978-3-319-13527-4 (Online) http://link.springer.com/book/10.1007/978-3-319-13527-4 Braat L. Mapping of Ecosystems and Their Services in the EU and Its Member States (MESEU): Synthesis 2012-2014. Alterra-Wagingen. 2014
https://circabc.europa.eu/webdav/CircaBC/env/ecosystem_assesment/Library/2015%20MAES%2 0Hands%200n%20Workshops/MESEU-synthesis%20report-2Q12-2014 14012015.pdf (18.11.2017)
Braat LC, de Groot RS (2012) The ecosystem services agenda: bridging the worlds of natural science and economics, conservation and development and public and private policy'. Ecosystem Services 1: 4-15. http://dx.doi.org/10.1016/j.ecoser.2012.07.011
Braat, L.C., van der Ploeg, S.W.F. and Bouma, F. (1979) Functions of the Natural Environment, an economic-ecological analysis. Inst. for Environmental Studies, Free University, Amsterdam, Publ. nr. 79-9.
Costanza, R., Daly, H., 1992. Natural capital and sustainable development. Conservation Biology 6, 37-46.
Costanza, R., d'Arge, R., de Groot, R., Farber, S., Grasso, M., Hannon, B., Limburg, K., Naeem, S., O'Neill, R.V., Paruelo, J., Raskin, G.R., Sutton, P., van der Belt, M., 1997. The value of the world's ecosystem services and natural capital. Nature 387, 253-260.
Daily, G.C., 1997. Nature's Services: Societal Dependence on Natural Ecosystems. Island Press, Washington, DC
De Groot, R.S., 1987. Environmental functions as a unifying concept for ecology and economics. The Environmentalist 7 (2), 105-109. https://doi.org/10.1007/BF02240292
European Commission. Mapping and Assessment of Ecosystems and Their Services: An Analytical Framework for Ecosystem Assessments under Action 5 of the EU Biodiversity Strategy to 2020. Publications Office of the European Union. Technical Report no. 2013-067 2013 doi: 10.2779/12398
European Commission. Our Life Insurance, Our Natural Capital: An EU Biodiversity Strategy to 2020. 2011. Commission Communication no. C0M(2011) 244. European Commission. http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/comm2006/pdf/EP_resolution_april2012.pdf (18.11.2017)
Fisher B., R.K.Turner, P.Morling. 2009. Defining and classifying ecosystem services for decision
making_Ecological Economics. Vol.68, Issue 3, 2009, 643-653
https://doi.org/10.1016/j.ecolecon.2008.09.014
Gómez-Baggethun.E., R.deGroot, P.Lomas, C.Montes. 2010. The history of ecosystem services in economic theory and practice: From early notions to markets and payment schemes. Ecological Economics 69. 2010. 1209-1218 https://doi.org/10.1016/j.ecolecon.2009.11.007 Haines-Young R, Potschin M. University of Nottigham, Centre for Environmental Management; 2013. Common International Classification of Ecosystem Services (CICES): Consultation on Version 4, August-December 2012. EEA Framework Contract no. EEA/IEA/09/003. http://test.matth.eu/content/uploads/sites/8/2012/07/CICES-V43_Revised-Final Report 29012013.pdf (18.11.2017)
Ivanova E ., Koulov B , Borisova B. , Assenov A.3, Vassilev K. „GIS-based Valuation of Ecosystem Services in Mountain Regions: A Case Study of the Chepelare Municipality in Bulgaria" In: In: European Journal of Sustainable Development, Special Issue - volume 5, №4, European Center of Sustainable Development, Rome, 2016. Pp 335-346. ISSN 2239-5938 (print); ISSN 2239-6101 (online) http://www.ecsdev.org/index.php/publications/ejsd Koulov B., E.Ivanova, B.Borisova, A., Al.Ravnachka. 2017. GIS-based Valuation of Ecosystem Services in Mountain Regions: A Case Study of the Karlovo Municipality in Bulgaria. One Ecosystem journal 2017, doi: 10.3897/oneeco.2.e14062.
Mauerhofer V. 2017. The law, ecosystem services and ecosystem functions: An in-depth overview of coverage and interrelation. Ecosystem Services. In Press, https://doi.org/10.1016/j.ecoser.2017.05.011
Meadows, D.H., Meadows, D.L., Randers, J., Behrens_III, W. W. 1972. The Limits to Growth: A Report for the Club of Rome's Project on the Predicament of Mankind. Universe Books, New York
Millennium Ecosystem Assessment, 2005. Ecosystems and Human Well-being: Synthesis. Island Press, Washington, DC. http://www.millenniumassessment.org/documents/document.356.aspx.pdf (18.11.2017)
Müller, F. & B. Burkhard 2007. An ecosystem based framework to link landscape structures, functions and services. In: Mander, Ü.; Wiggering, H. & K. Helming (eds.): Multifunctional Land Use - Meeting Future Demands for Landscape Goods and Services. Pp. 37-64, Springer. Berlin -Heidelberg - New York.
Nedkov, St., Burkhard, B., (2012). Flood regulating ecosystem services - Mapping supply and demand, in the Etropole municipality, Bulgaria. Ecological Indicators. 21:67-79. doi:10.1016/j.ecolind.2011.06.022
Potschin M, Haynes-Young R, Fish R, Turner RK (Eds.) (2016) Routledge Handbook of Ecosystem Services. Routledge, T&F Group, 640 pp.
Schröter, M., Albert, C., Marques, A., Tobon, W., Lavorel, S., Maes, J., Brown, C., Klotz, S., Bonn, A. 2016. National Ecosystem Assessments in Europe: A Review. BioScience e 66: 813-28. doi: 10.1093/biosci/biw101
TEEB, 2008. The Economics of Ecosystems and Biodiversity - TEEB. An interim report. European Communities, 2008 ISBN-13 978-92-79-08960-2.
http://www.teebweb.org/media/2008/05/TEEB-Interim-Report English.pdf (18.11.2017) von Döhrena P., D. Haase. 2015. Ecosystem disservices research: A review of the state of the art with a focus on cities. Ecological Indicators 52 (2015) 490-497 http://dx.doi.org/10.1016/j.ecolind.2014.12.027
Von Haaren C, Albert C, Barkmann J, de Groot R, Spangenberg J, Schröter-Schlaack C, Hansjürgens B. From explanation to application: Introducing a practice-oriented ecosystem services evaluation (PRESET) model adapted to the context of landscape planning and management. Landscape Ecology. 2014. 29. 1335-1346.
Асенов А., Б. Борисова (2016). Стойност на екосистемни/ландшафтни услуги в районите на градовете Априлци, Калофер и Смолян. Год. на СУ, кн.2 / география, том 107, стр. 141-163. ISSN 0324-2579
Боянова Кр. Пространствен анализ и оценка на екосистемните и ландшафтни услуги в планински водосбори чрез приложение на геоинформационни технологии. Авт. на дисертация. С., 2015
Зервудакис М., Б. Рашев, К. Гермер. 2007. Преглед на екосистемните услуги и ползите, които предоставят.и№ЭР, (www. rodope.org).
Национална приоритетна рамка за действия по НАТУРА 2000. NPAF, 2014. http://dicon-bg.com/data/ufiles/files/NPAF_Bulgaria_EN.pdf (18.11.2017)
Рашев, Б. Алтернативна икономическа оценка на ПП Пирин. Магистърска теза в Бранденбургския технологичен университет, Котбус, ФРГ, 2003.
* Статията се посвещава на светлата памет на професор Костадин Грозев. N.B. Публикацията се спонсорира от програма „Национални, европейски и цивилизационни измерения на диалога „Култура - език - медии"" към Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", финансиран от Фонд "Научни изследвания" на МОН.
