CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ Ангел Димитров, Веселина Жекова, Маргарита Русева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
OPPORTUNITIES FOR IMPLEMENTING THE SUSTAINABLE DEVELOPMENT CONCEPT Angel Dimitrov Veselina Zhekova Margarita Ruseva Plovdiv university "Paisii Hilendarski"
Abstract
In the conditions of unpredictable external environment, together with socio-ethical marketing and reengineering, sustainable development is a timely management concept. Sustainable development implies reconciliation of economic, social and environmental effects.
The article provides an overview of the variety of strategies for sustainable development on the basis of which identified opportunities for effective application of this concept at different levels.
Keywords: sustainable development; mission; goals; strategies; concepts
Устойчивото развитие е концепция, формирала се през 80-те и утвърдила се през 90-те години на миналия век. Тази концепция предвижда икономически растеж, който е в състояние да удовлетвори очакванията на съвременното общество за благосъстояние (с всичките му социално-демографски и здравни особености) в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволят своите потребности. По-конкретно устойчивото развитие предполага избор и прилагане на стратегии за икономическо развитие, съобразени с опазването и подобряването на околната среда и биологичното равновесие на Земята [1].
През 1987 г. Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад със заглавие „Нашето общо бъдеще" (Our Common Future), известен още като „Докладът Брунтланд" на името на норвежката министър-председателка Гру Харлем Брунтланд. В него за първи път се предлага официална дефиниция на понятието устойчиво развитие: „Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на по-требностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности [2]. Посочената дефиниция е приета и в българското законодателство - в Закона за опазване на околната среда. Според този документ устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото: (1) постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт; (2) опазване и подобряване на околната среда - сега и в бъдеще [1], [2].
Множество автори отбелязват известна неточност на превода на оригиналния израз (англ. sustainable development, фр. développement durable, нем. nachhaltige entwic-klung). Съ-ществува вътрешно противоречие и алогичност на българския вариант на превода. „Устой-чивост" предполага равновесие, а „развитие" е възможно само при постоянен изход на сис-
темата от равновесното и състояние. Всъщност терминът „устойчиво развитие" означава постоянна грижа за осигуряване на добро качество на живот, както на настоящите поколения, така и на всяко следващо поколение.
Основната идея, съдържаща се в тази дефиниция е съобразяването на задоволяването на човешките потребности с ограничеността на ресурсите, както и равнопоставеността между сегашното и бъдещите поколения. На фона на вековните опити за разрешаване на това социално-икономическо противоречие, днес важното е да се търсят възможности за ефективно преструктуриране на потреблението и съответно - на производството, наред с премахването на „нерационалните им форми". Това означава и издигането на общественото съзнание, на основата на прекъсване на консуматорския начин на живот. Десетилетия по-късно, все още сме далеч от началото на този процес. Основната причина за това остава драматичното неосъзнаване на ескалиращите деформации в климата и в несправедливото разпределение на ограничените ресурси.
От 3 до 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро се провежда Втората среща на върха за Земята. На този форум терминът „устойчиво развитие" се налага официално и започва широко да се разпространява в медиите. На същия този форум е прието споразумение и е създаден „Дневен ред за 21 век", който предвижда разработване на глобални и локални планове за устойчиво развитие. Дефиницията за устойчиво развитие на комисията Брунтланд, която се основава на опазване на околната среда и предвидливо използване на природните ресурси, е видоизменена с въвеждането на дефиницията за „трите стълба", чието интегрирано и хармонично взаимодействие чертае алтернатива за развитие: икономически просперитет, социална справедливост, съхранена околна среда.
През същата тази 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който превръща Съюза на европейските общности в Европейски съюз. Съюзът приема устойчивото развитие като суверенен приоритет като през 1994 г. е публикувана Хартата от Аалборг за устойчивите градове в рамките на Европа.
Именно устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, приети от всички страни-членки на ООН.
Понастоящем устойчивото развитие е неотменна част от глобалната политическа философия на Европейския съюз. Значителна част от страните-членки на ЕС разполагат с национални стратегии за устойчиво развитие. Секторните политики се опитват да интегрират устойчивото развитие в програмите си, общини и региони се възползват от автономността си при провеждане на определени политики и създават свои локални програми, често пъти много по-амбициозни и прагматични от националните. Философията на устойчивото развитие е в основата на европейските политики, а устойчивият подход -неотменно условие при формулиране на краткосрочни и дългосрочни цели, при съставяне и провеждане на програми и проекти, при оценка на стратегии, конкретни резултати и дълготрайни постижения. Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие. Устойчивото развитие обвързва икономическата с екологичната ефективност от общественото производство и утвърждава принципа на равенството и справедливостта чрез повишаване на човешките възможности и гражданско съзнание. В рамките на устойчивото развитие се очертават следните три основни групи въпроси:
1) екологични, засягащи състоянието на природното равновесие;
2) икономически, отнасящи се до екологоемкостта на производството;
3) социални, свързани със стопанските и природните условия на живот на населението - заетост, образование и обучение, здраве, достъп до здрава природна среда, отговорно и споделено управление, както и намаляване и елиминиране на неустойчивите модели на
117
производство и потребление.
За осъществяване на целите на устойчивото развитие и в последствие на ангажиментите, поети на международно равнище, държавите се задължават да изработят национални стратегии за устойчиво развитие. Преди всичко са необходими единни, устойчиви и последователни политики. Нужни са и яснота и диференциация в целите, които, макар и подчинени на общите разбирания за устойчивото развитие, са неизбежно индивидуални в различните стопански субекти, институции и нестопански организации. В този смисъл, ефективната промяна предполага осъществяването й, както „отгоре-надолу", така и „отдолу-нагоре". Това, от своя страна, налага скъсването с формалното отношение към целеполагането, като важна част от планирането в социалните организации. Коалиционният модел на целеполагане, основаващ се на баланса на заинтересованите групи придобива особена важност днес, когато не може и не трябва да се робува на микроикономически стереотипи.
Националната стратегия за устойчиво развитие (НСУР) на България се основава на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕС и на обновената Лисабонска стратегия с решенията, приети на Срещата на високо равнище по устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург, ЮАР през есента на 2002 г.
НСУР е разработена и в съответствие с Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), Националната програма за реформа (НПР) и Оперативните програми. Стратегията за устойчиво развитие на ЕС и Лисабонската стратегия се допълват взаимно. НСРР описва Стратегията на България в подкрепа на действия за повишаване на конкурентоспособността - човешки ресурси, инфраструктура, управление и ефективна държавна администрация и услуги и териториално сближаване, техните взаимовръзки и ролята на Структурните и Кохезионния фонд в рамките на стратегията. Основната цел на НСУР е очертаване и провеждане на дейности, които ще повишат качеството на живот в Българи, както за настоящото, така и за бъдещото поколение чрез очертаване на визията за развитие на страната в средносрочен и дългосрочен план (до 2020 г.). НСУР включва (1) анализ на възможностите на страната, (2) предизвикателствата пред които е изправена, както и (3) намеренията за развитие. За да бъде осигурена устойчивост, отделните политики, приети в краткосрочен план, e необходимо да бъдат съобразени с дългосрочните цели на ЕС. В контекста на Лисабонската стратегия това предполага съгласуваност между краткосрочните и дългосрочните цели, с оглед от една страна да се постигне баланс между политиката за ускоряване на растежа и увеличаване на заетостта, а от друга - да се реализират целите, обвързани с опазването на околната среда. Необходимо е ЕС и държавите - членки по отделно да разработят инструменти за оценка на въздействието, с чиято помощ ще имат възможност да вземат подходящи решения. Тези инструменти трябва да отчитат всички краткосрочни и дългосрочни разходи и предимства, , така и конкуренцията в глобален мащаб. Това е една необходима мярка за запазване на водеща позиция на Европа в света в областта на опазването на околната среда, без да пренебрегва ефекта на ангажимента свързан с растежа и заетостта. Достойният живот и благосъстоянието са невъзможни без грижа за средата, в която живее всеки един от нас.
В Стратегията за устойчиво развитие на Р България са заложени цели, планирани са действия и инструменти, които интегрират икономически, социални и екологически аспекти и представляват единна рамка за създаване на общи правила, процедури и изисквания при разработването на стратегически, планови и програмни документи с въздействие върху устойчивото развитие. В този смисъл документът ще продължи да се развива според потребностите на времето, защото основната му роля е да предизвестява навреме потенциални заплахи за устойчивото развитие и да инициира превантивни дейност, да влияе върху разработването или актуализацията на документи, обвързани със секторни политики и програми за действие. Като национален документ Стратегията първо 118
е ориентирана към националното устойчиво развитие и изпълнението на всички договори и конвенции по България е страна в тази област. Тя е документ за социално и икономическо партньорство при широко участие на гражданското общество. Чрез НСУР допринася за прилагането на кохерентна вътрешна политика на ЕС в съответствие, както с политиките на Общността, така и международните ангажименти на ЕС, което произтича от клаузите на Договора за членство [6].
Националният план за развитие на Република България е стратегическа платформа за формулиране и изграждане на политики за устойчиво развитие. Това е национален стратегически документ, който дефинира визията, стратегическите цели и националните приоритети за развитие, а също и необходимите финансови ресурси и институционална рамка за тяхното достигане. Планът обединява всички съществуващи и регионални стратегии, насочени към развитие на даден отрасъл, сектор, район или цялата икономика. В този смисъл НПР представлява дългосрочна публична инвестиционна програма на страната, обединявайки инвестициите във физически активи и човешки капитал.
Националния план за развитие очертава основните области на несъответствие в развитието на страната ни в сравнение с ЕС, сред които са:
> нисък БВП на глава от населението;
> висока безработица сред жените, лицата над 50 годишна възраст, лицата без образование и специалност, продължително безработните и ниска икономическа активност;
> ниска производителност на труда;
> несъответствие на образователното ниво и професионалните умения на работната сила на изискванията на търсенето;
> използване на амортизирани технологии в производството;
> ниска енергийна ефективност;
> лошо развита транспортна инфраструктура в граничните, планинските и полупланинските райони на страната;
> значителни вътрешно-регионални различия на общинско ниво;
> ниска производителност в селското стопанство;
> слабо развит сектор на малки и средни предприятия;
> ниска степен на социално включване на хората в неравностойно положение;
> лошо управление, поддръжка и съхранение на културно историческото наследство и живата култура;
> слаба практическа насоченост на образованието;
> слаба връзка между образованието и бизнеса.
Решаването на тези важни, неструктурирани социално-икономически проблеми и последващото очаквано издигане на жизненото равнище на населението в най-бедната европейска страна изисква и адекватно ресурсно осигуряване на представените стратегически действия. Преди това, обаче, е необходима сериозна диагностика на вътрешната и външната среда чрез подходящи и актуални методически инструмента Също така, в рамките на иконо-мическите анализи е необходимо по-често използване на натуралните измерители (известна е най-голямата им прецизност, при макар и тесен обхват), както и на трудови измерители / балансиращи сравнителните предимства и недостатъци на останалите измерители/. Освен това, съгласно принцип 12 на Декларацията по околна среда и развитие „Държавите трябва да си сътрудничат за една отговорна и благоприятна международна икономическа система, способна да доведе до икономически растеж и устойчиво развитие във всички страни и да даде възможност за по-ефикасна работа с проблемите, породени от деградацията на околната среда" [3].
За новия програмен период у нас е разработена Национална програма за развитие 2014 - 2020, която изпълнява ролята на Националния план.
Този документ определя дългосрочните цели и приоритета на държавната политика за
119
регионално развитие на страната, както и съответствието й с другите структуроопределящи политики. Националната програма съдържа:
> социално-икономически анализ на районите;
> целите и приоритетите за регионално развитие, които трябва да бъдат постигнати за определен период;
> обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията;
> критериите за оценка на изпълнението на стратегията;
> стратегически насоки за разработване или актуализация на регионалните планове за развитие за определен период или периоди;
> описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност.
Освен национална програма за развитие се разработват и регионални, областни и общински планове за развитие.
Регионалните планове за развитие определят средносрочните цели и приоритета за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. Те съдържат:
> анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на съответния район;
> целите и приоритетите за развитие на района за определен период;
> обща оценка на необходимите ресурси за реализация на плана;
> индикаторите за наблюдението и оценката на плана;
> необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана;
> описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност;
> предварителната оценка на плана [6].
От своя страна регионалните планове за развитие отчитат предвижданията и инвестиционните намерения на секторните стратегии за развитие за територията на района.
Областните стратегии за развитие определят средносрочните цели и приоритети за развитие на областта, както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие. Те се разработват в съответствие с регионалния план за развитие и съдържат:
> анализ на икономическото и социалното състояние на областта;
> целите и приоритетите за развитие на областта за определен период;
> обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията;
> териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа;
> критериите за оценка на изпълнението на стратегията;
> стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие;
> описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност [6].
При разработването на плановете за регионално развитие местните и регионални власти се стремят да набележат специфичните цели за постигане на устойчиво развитие и след това да изготвят програми и дейности за тяхното изпълнение. Целевата ориентираност на плановете за регионално развитие и тяхната структура ги определя като стратегически планове за устойчиво развитие на съответната територия. Те не са просто планове за со-циално-икономическо развитие, обхващащи в един документ, всички процеси и подсистеми на териториалната единица. Плановете за регионално развитие имат за задача да осигурят приоритетно развитие на ключовите фактори, които ще гарантират просперитета съответния 120
район в бъдеще и ще го изведат на по-добри конкурентни позиции спрямо другите и спрямо миналите му състояния.
Устойчивото развитие на организациите, предпоставяно от ефективното им управление, зависи в значителна степен от адекватното им ресурсно осигуряване и от рационалното използване на всички ресурси, включително на особено важните финансови. Основна възможност за това е разработването и управлението на проекти по ЕСФ. Известно е, че немалка част от баловата им оценка е точно по устойчивостта на проектните резултати като осигуряване на трайна заетост, добри практики и методики за разработване и управление на проекти, опазването и възпроизводството на околната среда, липса на недискриминция на полова и друга основа и т.н. Важността на този аспект е критична днес, при представяне на намерения за сериозен последващ контрол и изискуемо възстановяване на предоставения финансов ресурс по линия на оперативните програми на ЕСФ, в зависимост от степента на неизпълнение на проектните цели и задачи. Така се аргументира още веднъж поставения акцент на целеполагането и стратегическия избор в контекста на устойчивото развитие.
Оползотворяването на благоприятните и вероятни за целите на устойчивото развитие, възможности предполага както реални усилия за изпълнение на заложените задачи в цитираните стратегически документа, така и много по-голяма инициативност от бенефициентите през целия проектен цикъл. Основа за това е развитието на уменията и специфичните компетентности на мениджърите и изпълнителите в проектирането, за което е необходимо включване в подходящи обучения. В този смисъл, в значителна степен резервите са вътрешни по отношение на отделните организации и следва да се оползотворят, а не да се практикува традиционного прекалено делегиране на външни консултантски организации. Това е една определяща предпоставка за по-високата степен на целенасочено усвояване на средствата по ЕСФ.
Друг важен стратегически документ, имащ пряко отношение към постигането на устойчиво развитие е Националната стратегия за околна среда /НСОС/, създадена в отговор на обществената потребност за осъществяване на планова, открита и предсказуема политика в областта на околната среда. Екологичният аспект е с критично значение за устойчивото развитие във всеки мащаб. Съгласно Чл. 79 на Закона за регионалното развитие общините също разработват свои програми за опазване на околната среда за период не по-малък от 3 години [3].
Реализацията на добре съгласуваните стратегически намерения зависи в значителна степен от превръщането им в основа на политиките, мисията, целите и стратегиите на организационно равнище, както и от свързаните с тях, нестандартизирани решения. Освен това, не винаги и във всички организации е възможно развитие или най-малко -съчетаване на развитие и растеж. Напротив, множество от тях са принудени да ориентират стратегическия си избор към оцеляване и различни стратегически форми на превенция и възстановяване от кризи.
Критичният момент остава осъществяването на стратегиите за устойчиво развитие, което е дело на хората. Те трябва да бъдат въвлечени и в подготовката, а и в актуализацията на стратегиите, когато развитието на определящите фактори го налага. В този смисъл, много важно е да се мобилизират и мотивират изпълнителите, да се осигуряват възможно най-добрите условия за изпълнение на взетите стратегически решения, за да не остават на хартия тези „дълги списъци от предложения, които трябва и не трябва да се реализират".
Благодарност Разработката е част от работата по проект НИ15 ФИСН019/24.04.2015, финансиран от Фонд „Научни изследвания" при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
Литература:
1. Апостолов, А., Разработване на проекти за устойчиво развитие, изд. Проджекта, София, 2005 г.
2. Закон за опазване на околната среда, посл. поправка от 28.11.2014 г. http://lex.bg/laws/ldoc/2135458102
3. Закон за регионалното развитие, Обн. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008 г
4. Иванов И., П. Пенчев и кол., Основи на управлението, изд. „Абагар", В. Търново,
2001
5. Иновационни практики. Бюлетин на ФРМС, 2002, кн. 2, с. 1.
6. Методически указания за разработване на: Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) Общински планове за развитие (2014-2020), Министерство на регионалното развитие и благоустройство, София, 2011
http://www.mrrb.government.bg/docs/7d3f7da880fa0e5a47bcdc92fbd7bbdc.pdf
7. Общинска стратегия за устойчиво развитие. Методически указания. С., 1999, стр. 9, септември, 2011
