CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО,ОБЩЕСТВО НА ННАНИЕТО И БИБЛИОТЕКИТЕ Събина Ефтимова, Траяна Велкова Университет по библиотекознание и информационны технологии
GLOBALIZATION, INFORMATION SOCIETY, KNOWLEDGE-BASED
SOCIETY AND LIBRARIES Sabina Eftimova, Trayana Velkova University of Library Studies and Information Technologies
Abstract
The report tracks part of the transformations that occurred in libraries at the end of the twentieth century and the beginning of the 21st century, dictated by various factors. One of the main reasons is globalization, a new information society, a knowledge-based society that directly affects the appearance, functioning and accessibility of libraries.
Key words: transformations, libraries, globalization, information society, knowledge-based society
Живеем в едно ново общество с изключително „качествено ново отношение към информацията", информационно общество, което е „нов цивилицационен модел", наложен от глобализацията. Това е изцяло нова обществена система, в основата на която седи промяната, един следващ и по-висш стадий на развитие. Глобализацията от своя страна се изразява чрез различни процеси, освен икономически, те са и социални, национални и т.н. „Глобализацията е един от най-значимите и най-дискутирани феномени на нашето съвремие. Отношението към нея варира от пълното й приемане и възвеличаване до тоталното отричане на нейните последствия. Неоспорим факт е обаче, че глобализацията пронизва всички аспекти на обществения живот и трудно бихме могли да се абстрахираме от нейните проекции върху нас" (Parijkova, 2011).
В свое изследване С. Денчев и И. Петева определят, че: „прогресът на съвременната цивилизация и в частност глобализацията - като един от процесите, характерни за сегашното обществено развитие, са съпроводени от повишение на степента на сложност на обкръжаващият ни свят. Намирайки се в тясно взаимодействие с глобализацията, информатизацията се явява едно от най-важните направления на прогреса" Промените засягат всички сфери на човешката дейност и това се отразява във всички обществени институции и организации. Един от водещите изследователи на глобализацията И. Кларк, структурира промяната, първо на ниво „икономическа независимост", последвано от промените наложени от „информационната революция", повлияла драматично на разпространението на натрупаното знание и идеи и т.н. От което се поражда една нова „обществената независимост", което води до „нарастващо съзнание за „глобални проблеми" и принадлежност към човешката общност". С което кореспондира и определението на Улрих Бек който приема глобализацията като „процес, който създава транснационални социални връзки и пространства, повишава стойността на локалните култури и дава път на трети култури". 210
Р. Василева приема, че стремителното развитие и разпространение на новите информационни и комуникационни технологии има значението на глобална информационна революция, която засяга икономика, политика, управление, финанси, наука, култура и буквално всички сфери в общественото развитие на държавите, надхвърляйки националните им граници. Нарастващото влияние на глобализацията и формиращото се информационно общество поставя нови изисквания към всички сфери на социалния живот, включително и към библиотеките. В едно издание от 2006 г. на УниБИТ се анализира превръщането на обществото ни в информационно общество, при което:
• „Преход на икономическите и социални функции от капитал към информация (всеки материала ресурс може да се превърне в информация;
• Постепенно и трайно изместване на собствеността от знанието като фактор за социали диференциация;
• Наличие на симбиоза между социалните организации и информационните технологии"1.
От друга страна е важно да се отбележат характерните белези на информационното общество:
• Демократично използване на информационните ресурси - достъпът до информация е не само узаконено право на гражданите, на са налице и технологични възможности мнозинството от тях да се възползва от това си право;
• Целенасоченото търсене на информация за вземане на най-разнообразни решения;
• Липса на силова цензура както в предлагането, така и в достъпа до информация.
Така се получава достъп до неограничен поток от информация, което позволява свободен избор и информационно обезпечени решения, но е нужна и култура на работа с тази информация, за да не се изгуби съвременният човек в така глобализираното знание.
Информационно-техническата революция се разгръщаща пред очите ни, определя движението на съвършенно нов тип общество - информационното, което се трансформира в знаниево общество. Според Т.Тренчева „В съвременното информационно общество сме свидетели на бързото развитие на човешката интелектуална дейност, в резултат на която се получават уникални творчески резултати, продукти на персоналното творчество и иновативността на човешкия индивид." и тук е мястото на библиотеката, като център за съхраняване и разпространение на тези резултати. Библиотеките все още са важен компонент на образованието, науката и културата и играят основна роля в изграждането на гражданското и информационното общество. К. Минчева приема че, „по пътя на развитие към информационно общество изискванията към библиотеката стават все по-големи, но паралелно с това се повишава социалната им значимост като обществени институции, започват да се изявяват като организатор на знанието, достъпно чрез глобалната мрежа". Информационното общество до голяма стенен вече е повлияло трайно дейността на библиотеките, в контекста на достъпа до информация, формирането на информационните компетенции, информационната грамотност.
Актуалността и значимостта на библиотеките в XXI век, са продиктувани от социалните, технологичните и образователните предизвикателства на съвременното общество, те са повлияни от новите насоки в изграждането на световна информационна инфраструктура. В Насоките на ИФЛА за обществената библиотека се приема, че библиотеки има в различни общества, при различни култури и на различни нива на развитие. Въпреки, че разнообразните условия, при конто работят библиотеките неизбежно предизвикват различия в предлаганите услуги и в начина, по който те се осигуряват, библиотеките имат и общи характеристики".
Ускоряването на процесите за обработка на информацията и придобиването на знания, предизвиква дълбоки качествени изменения във всички сфери на живота. Парижкова смята, че възвръщането на престижа на библиотеките е превръщането им в по-атрактивно място, преобразяването им в модерни информационни центрове, търсещти съвременни подходи за
1 Вж. Денчев, С. Цв. Семерджиев, Н. Костова. Концепции и политики за информационна сигурност. София: За буквите - О писменехь, 2006.
привличане на нови читатели. Учените приемат, че промените в библиотеките, започват активно в края на ХХ век и продължават и до днес. Все още се намираме на границата между осмислянето, приемането и прилагането на новото, но трансформациите в библиотечната система вече са факт. Съвременна библиотека трябва да се стреми да разгръща дейността си в посока посрещане и изпреварване на изискванията на информационного общество, тък като настъпващите промени се отразяват на бъдещото управление, финансиране и развитие на библиотеките и информационните услуги.
В развитието на традиционните библиотечни процеси се наблюдава тенденция към глобална информатизация, като в центъра на тяхното внимание е читателят с неговите индивидуални знания и индивидуални информационни потребности. Така, днес библиотеките все по бързо придобиват облика на дигитални центрове и предоставят нови информационни ресурси и услуги в електронното пространство като по този начин реализират една дългосрочна тенденция за все по-осезателно виртуално присъствие на библиотеката в общественото пространство.
Свободният избор и бързият достъп до услуги, набелязаха нови пътища за намиране, запазване и организиране на големи количества информация. Николай Митев в статията му „Приложение на система от показатели за качествена оценка на университетските библиотеки": „В тези условията пред библиотечните институции стои задачата да разработят и възприемат своя стратегия за устойчиво развитие чрез формиране и усъвърщенстване на своята структура, организация и управление, позволяваща им да отговорят адекватно на изискванията на глобализацията, като същевременно се съобразяват с наличните материални и финансови ресурси, които в преобладаващата част от случаите са силно ограничени." Трябва да се работи върху една от основните функции на библиотеката за общодостъпност и право на безплатен достъп до информация на всички граждани, както и подпомагане и улесняване на децата и хората в неравностойно положение за достъпа до информация. В своето развитие обществото е променило представата си за библиотеките, без да променя положителното си отнощение към тях. Към днешна дата нарастващата роля на библиотеките в общественият живот, предизвиква дискусии за проблемите свързани с развитието на тези институции като основно, активно звено в информационната верига. Защото библиотеките никога няма да бъдат такива, каквито са били в далечното или близкото минало, метаморфозата в мисията на библиотеките днес е налице и новите реалности и предизвикателства в заобикалящия ни свят изискват ново мислене. Мисията на библиотеката, изразена чрез нейната цел на действие, подчертава непреходното й духовно-културно присъствие в обществения процес на развитие.
Концепцията за съвременната библиотека изхожда от поставените цели, в центъра на които стои читателят с неговите потребности от информация и библиотеката като основен източник за достъп до нея, от предлаганите от библиотеката услуги, предложени от компетентни специалисти. Към традиционните мисии на библиотеката се добавят нови насоки в нейното развитие, отнасящи се до превръщането й в информационен център, чиято основна цел е не само да информира, а и да осигурява равни възможности за достъп до информация и условия за използване на знания и информационни ресурси, разпръснати във времето и пространството. Съвременната библиотека е адаптивна многофункционална, отворена културно-цивилизационна институция. Организира достъпа до натрупаната информация и знаниев ресурс, създава и отговаря на информационните, образователни и културни нужди на обществото. Предава културните норми и ценности от поколение на поколение, като допринася за социалната адаптация и социализация на личността. Тя е не само активен участник в производството на информация, но и важен инструмент за управление на знанието. Според Иванка Янкова, съхранявайки традиционните си функции - набавяне и опазване на българското книжовно наследство, комплектуване на стойностни многоотраслови фондове и осигуряване на информационните потребности на многобройните читатели, библиотеката разгръща своята образователна функция като приоритетна. По своето признание, тя има възможността да стане лидер в усилията на българското общество да се изградят умения и инструментариума, необходим за неговото развитие и просперитет в условията на съвременната информационна епоха. 212
В динамиката на съвременността библиотеките е необходимо да усвояват процеса на изследване и преразглеждане на тяхната мисия, на поставянето на ясни цели, реални и достижими. Всяка библиотека е уникална и чрез продължително и ефективно оценяване на нуждите на своите потребители, тя определя собствени критерии за качество, с чието прилагане достига до успешно изпълнение на своята мисия. Визията за това, което иска да представлява една организация, трябва да се планира с оглед на действителността. В настоящата икономическа ситуация и променената библиотечна политика, основното съдържание на управленската дейност е с комплексен характер.
В статията си „Читалищните библиотеки в глобализиращия се свят" Искра Арсенова, споделя: „Единното информационно пространство започва да става най-важният компонент и фундамент на глобализацията. Възможността за формиране на единно информационно пространство, осигурява равен достъп до информация във всички сфери на жизнената дейност на човека, предоставяна от съвременните технологии, в значителна степента свързани с дейността на библиотеките.". Представите за библиотеките се променят навсякъде по света, от една страна трябва да бъдат информационни центрове, координиращи информационните ресурси, а от друга - учебно-образователни центрове, където търсещите информация потребители се учат как да я използват най-ефективно. Налага се библиотеката, като културна, социална и информационна среда, бързо да еволюира, за да постигне това, без да губи основната си мисия, функции и ценности. „В модерните общества всички човешки дейности се организират чрез институциите. Социалната институция е продукт на обществото, тя е създадена да работи като среда за изразяване на социалните процеси и да ги извършва чрез своите техники, разработени за тази цел." (Barman, 2013)
Културните и социалните институции днес изглеждат много по-различно, отколкото преди едно столетие. Постепенно обществото налага нови форми и критерии за тяхната дейност. Социалната среда, в която живеем, се промени през последното десетилетие и дейностите, които преди изглеждаха илюзорни днес са ежедневие. Институциите, които са били част от нашата социална природа в продължение на десетилетия, стават неузнаваеми и услугите им се променят. В този контекст библиотеката като социален институт се явява съвкупност от формални и неформални правила и норми, чрез които се извършват и регулират част от дейностите в едно общество. Според Евгении Сачев „Днес в условията на глобализация и информационно общество се развиват грандиозни политически, икономически, социални и културни промени, особено това се отнася за нашата страна: осъществяват се демократични изменения в българското общество и държава, формират се нови отношения на собственост, създават се държавни и други социални института, формира се нова духовна култура".
И ако днес промените трябва да са базирани на потребностите на бъдещето, то е нужно да не се забравят напълно традициите, градени с хилядолетия. "Библиотеката като обществената институция е в непрекъснато взаимодействие с външната среда и откликва на динамичните промени - социални, икономически, технологични и т.н., които променят изискванията и спецификата на поставяните пред нея от обществото задачи. Навлизането на новите информационни и комуникационни технологии, улесненият достъп, който предоставя Интернет до информационни продукта (електронни каталози, дигитализирани фондове, бази данни и др.), базирани на сателитни, кабелни и телекомуникационни технологии - налагат нови модели за придобиване на квалификация и образование, както и необходимостта от съвременна информационна култура." (Yankova, 2013).
Библиография
Barman, Badan. Guide in Library and Information Science http://www.netugc.com (2013). Parijkova, Lubomira. Outsourcing of research and development. Sofia, 2011. 240 p. Yankova, Ivanka. The modern library: The University Library in contemporary education. Sofia, 2004. 137 p.
