Научная статья на тему 'Analysis of the circumstances in which the leadership process during Simeon Saxe-Coburg-Gotha’s political leadership takes place (2001-2009)'

Analysis of the circumstances in which the leadership process during Simeon Saxe-Coburg-Gotha’s political leadership takes place (2001-2009) Текст научной статьи по специальности «СМИ (медиа) и массовые коммуникации»

CC BY
107
16
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
POLITICAL CONTEXT / SOCIO-ECONOMIC SITUATION / NATIONAL AND ETHNICAL DIMENSIONS / CULTURAL SITUATION / TRADITIONS / VALUES

Аннотация научной статьи по СМИ (медиа) и массовым коммуникациям, автор научной работы — Uzunova Vanya

The article presents the aspects of the situation. The political context of the leadership process is analyzed. The socio-economic situation is studied. The national and ethnical dimensions are drawn up. The state of the cultural situation is investigated. The traditions and the modification of values are analyzed.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Analysis of the circumstances in which the leadership process during Simeon Saxe-Coburg-Gotha’s political leadership takes place (2001-2009)»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА, В КОЯТО ПРОТИЧА ЛИДЕРСКИЯТ ПРОЦЕС ПРИ ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИДЕРСТВО НА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ (2001 г. - 2009 г.) Ваня Узунова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", Университетска библиотека

ANALYSIS OF THE CIRCUMSTANCES IN WHICH THE LEADERSHIP PROCESS DURING SIMEON SAXE-COBURG-GOTHA'S POLITICAL LEADERSHIP TAKES PLACE (2001-2009) Vanya Uzunova Plovdiv University Paisii Hilendarski, University Library

Abstract

The article presents the aspects of the situation. The political context of the leadership process is analyzed. The socio-economic situation is studied. The national and ethnical dimensions are drawn up. The state of the cultural situation is investigated. The traditions and the modification of values are analyzed.

Key words: political context, socio-economic situation, national and ethnical dimensions, cultural situation, traditions, values.

В хода на демократичните промени пред българското общество стоят важни задачи, като освен икономически преход и политическа демокрация е налице и необходимост от формиране на гражданска нация. Освен това големи трансформации следва да се извършат и в културната сфера. Изменя се и областта на ценностите. Близо 10-те години на промените (2001г. - 2009г.) имат своите успехи в тези пет аспекта, но заедно с това пораждат и множество проблеми и противоречия.

Очертаните пет аспекта на българското общество формират сложната ситуация, в която протича лидерският процес при Симеон Сакскобургготски. Нейното изследване обхваща:

I. Политическият контекст на лидерския процес

II. Социално-икономическата ситуация

III. Национално-етнически измерения на ситуацията

IV. Състояние на културната ситуация

V. Традициите и измененията в ценностите

I. Политическият контекст на лидерския процес

В периода 2001г. - 2009г. у нас продължава да се разгражда тоталитарната система и да се утвърждават основите на политическата демокрация с присъщите и плурализъм, многопартийност, изборност, разделение на властите и др. Но политическият преход се извършва при липса на обща за целия елит стратегия за промените. Трудно се постига съгласуване по най-значимите за страната вътрешни и външни цели. Причина за това

е разногласието и разединението между вътре-елитните групи, което според Добрин Канев поставя под съмнение изграждането на стабилна демокрация. (Кале% 1994) В демократичния преход се откроява и лесната податливост на политическия елит и лидерите му на волята на големите и влиятелни държави и организации. Често това става без да се отчитат българските интереси - не само заради разединение, но и защото те не са осмислени и приети като достойна кауза.

Според Момчил Баджаков налице е незавършеност на политическата консолидация у нас. Тя се изразява „не само и не толкова в това, че политическите актьори се опитват да постигнат своите цели по недемократичен път, че мнозинството от хората не възприема демократичните норми и процедури, или че правителството и опозицията не преодоляват своите конфликти на основата на установените правни норми и процедури. Не - тук става дума за недоверие и неудовлетвореност от начина на функционирането на самата демократична политическа система в България, за осъзнаване съществуването на определена симбиоза между нови демократични практики и стари авторитарни традиции в хода на прехода и в неговия резултат." (Badzhakov, 2013)

Същевременно в съзнанието на българите продължава да е висока ценността на демокрацията като обществен идеал. Това разминаване между идеал и реалност е една от най-важните особености на българския демократичен преход. Тя е изведена като теоретична идея от редица анализатори (Антоний Тодоров, Момчил Баджаков, Боряна Димитрова, Жельо Владимиров и др.), и е потвърдена от множество емпирични изследвания.

Теоретично отношението на гражданите към функционирането на демокрацията се разделя на три нива:

-подкрепа (или не) за политическите личности, партии и правителства; -подкрепа (или не) за държавните институции; -подкрепа (или не) за основните демократични ценности.

Всички те са взаимно свързани и оценката за тях се проявява в обществено-политическите ориентации на гражданите. Според Боряна Димитрова в най-новата ни история е добре познат интересен феномен - „взрив на позитивните оценки при сформирането на нова партия или правителство", последван от „срив в оценките, продължаващ до края на съответния мандат". Това се съпровожда от бързо изхабяване на доверието в държавните институции. По думите на изследователката „дефициты на доверие ражда не толкова протестни действия или конструктивна критика, колкото още по-висока степен на отчуждение от държавата и утвърждаване на модели, насочени към преодоляване на едни или други проблеми не посредством, а „зад гърба" на държавните институции".(Dimitrova, 2008) Същевременно критичността към функционирането на държавните институции не поражда отхвърляне на демокрацията. Напротив, преобладаващата част от гражданите подкрепят демократичните принципи и ценности.

Боряна Димитрова нарича този процес „възникване на „недоволните демократи" -това са хора, които са недоволни от начина на правене на политика у нас, но са убедени в необходимостта от демократично обществено устройство на страната. Друга тяхна особеност е, че високо ценят реда, дисциплината и законността, но не се чувстват длъжни да участват в процеса на контролирането на властта. Според изследователката „ерозията на доверието към политическите представители от страна на хората в качеството им на избиратели води и до ерозия на поведението им като граждани... . Базисните демократични принципи не се отричат, но индивидуалното нарушаване на правилата става допустимо, след като то е легитимирано на официално равнище". (Dimitrova, 2008)

Отношението към реализирането на демокрацията у нас се определя от различни фактори. Такъв основен фактор е икономическият стандарт на населението. Обичайно е хората с ниски доходи да оценяват негативно реалността у нас. На противоположного мнение са групите с високи доходи. По такъв начин става отъждествяване на демокрацията

173

с трудностите или перспективите при икономическата трансформация на обществото.

Същевременно при оценката на реалната демокрация у нас гражданите имат в предвид и други фактори. Такива са корупцията, спазването на законите, бездействието на институциите, некомпетентността на политиците и др.

Функционирането на демокрацията у нас особено силно зависи от отношението между граждани и елит. По този повод Момчил Баджаков пише: „Отношението към реалността на българската демокрация като фасадна и ограничена се разкрива и по отношението към политиците и политиката като професия. Мнозинството българи днес са убедени, че политиците защитават преди всичко своите партийни и лични интереси. Това е пряко противоположно на смисъла и предназначението на политиката и политическата дейност -да служи на общото благо, да защитава общозначими ценности, да разрешава конфликти, а не самата тя да ги създава". (Badzhakov, 2013)

Можем да обобщим, че в периода на прехода (2001г. - 2009г.) голяма част от българските граждани имат негативно отношение към властта и нейните носители. Постепенно намалява броят на хората, които се интересуват от политика, а също и се формира групата на „недоволните демократи".

Затова спада значението на масите в политическия преход, който се превръща преди всичко в дело на елита. Това не само стеснява масовата гражданска основа на промените, но и ги прави удобни и полезни само за ограничено елитно малцинство.

Тези особености на политическия контекст у нас пораждат в периода 2001г. - 2009г. силна потребност от отговорни политически лидери, които да създадат условия за ограничаване на клиентелизма, корупцията и други недъзи на политическата система, да способстват за преодоляване на недоверието в политическия елит, да подпомогнат изграждането на правовата култура на демокрацията и др.

II. Социално-икономическата ситуация

Във визирания период в България вече са възродени основните елементи на пазарното стопанство - възстановени са съответстващите на пазарната икономика институции; чрез реституция и приватизация се извършва трансформиране на държавната собственост в частна; постигната е финансова стабилизация и др. Но икономическият преход се забавя значително. Вместо да се осъществи в първите няколко години след промяната от 1989г. той се проточва в един продължителен период. Същевременно преходът не успява да се осъществи еволюционно, чрез реформиране на създадената при социалистическата индустриализация значителна материално-техническа база. В голямата си част тя се унищожава, което прави невъзможно „наслагването" върху нея на модернизиращи я структури.

Икономическият преход има и тежка социална цена за населението. Според Димитър Шопов тя се изразява в „появата и развитието на безработицата; намаляването на реалните доходи на гражданите, разрушаването на връзката между производителността на труда и реалната работна заплата; обезценяването на спестяванията; увеличаването на данъчната тежест на населението; намаляването на потреблението и влошаването на неговата структура; ограничаването на възможностите за социална защита на населението" и др. ^Ьоро^ 2003)

Посоченият процес предизвиква интерес и е анализиран от множество изследователи. Според Боряна Димитрова е налице рязък спад в жизненото равнище, промяна в професионалното развитие и скъсяване на биографичните хоризонти, съчетани със закъснели, половинчати и зле извършвани реформи. Всичко това намира отражение в личните житейски съдби на хората, в прекъсване на обичайни социални контакти между тях, в липса на сигурност, в усещане за социално-икономическа нестабилност. В много региони доминира нисък индивидуален жизнен стандарт, който обезкуражава и депрофесионализира големи социални групи. Те остават на дъното на обществената стълбица.[85] Това се потвърждава от редица изследвания. Според проучване от 2002г. „преобладаващата част 174

от българските граждани не просто живеят трудно, но, което е по-важно, не откриват в променящата се икономическа среда признаци за подобряване на перспективата. Поради което се самооценяват като непрекъснато губещи и влошаващи своя социален статус. Така например 68% от анкетираните определят материалния си стандарт като нисък, 30% като среден и едва 2% над средния. 73% твърдят, че доходите им са „много по-ниски" от нормалните разходи, 20%, че общо взето успяват да покрият разходите си, и отново едва 2%, че след покриването на разходите им остава известна сума". (Dimitrova, 2008)

По такъв начин в периода на прехода (2001г. - 2009г.) продължава да е налице процес на обедняване на населението, което постоянно и за продължително време губи своя материален и социален статус. Това е характерно за всички региони на страната с изключение на няколкото големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас. В останалите населени места според редица изследвания мнозинството от хората оценяват ситуацията като застой и дори негативно развитие. Както точно отбелязва Боряна Димитрова „липсата на икономическа перспектива за значителни социални групи извън четирите водещи икономически центъра на страната поражда „обърнати перспективи" за хората вътре и извън тях. Тя определя и двата най-значими процеса през периода - нарастваща социална диференциация между регионите и ръст в трудовата миграция към чужбина". (Dimitrova, 2008) Изследователката прави и прогнозата, че може да се очаква, че между 600 и 800 хиляди български граждани за по-дълъг или по-кратък период от време ще търсят реализация на европейския трудов пазар. (Dimitrova, 2008)

От друга страна, икономическият преход у нас е преди всичко дело на елита, а не на масите. Според Стоядин Савов преходът „не мотивира огромна част от производителите и потребителите за реформите и пазарната икономика. На тях се гледа с недоверие, защото те не им повишават благоденствието". (Savov, 1999)

В резултат на очертаните особености на социално-икономическата ситуация у нас в периода 2001г. - 2009г. възниква и устойчиво се проявява нуждата от доверие на населението към елита. Налице е необходимост от политически водачи, притежаващи икономическа компетентност и можещи да ускорят икономическия преход, да ограничат съпътстващите го негативни явления, да облекчат социалната му цена, да привлекат интереса на обикновените граждани към него и др.

III. Национално-етнически измерения на ситуацията

В периода 2001г. - 2009г. продължават да се полагат основите на изграждането на политическа (гражданска) нация у нас - вече е започнала да се създава общност от осъзнати и свободни граждани, поставено е началото на гражданската интеграция на етносите и др. Определени трудности среща зачитането на колективното достойнство на етническите групи в страната, докато уважението към индивидуалното достойнство на техните членове е преобладаваща културна норма на поведение. Същевременно процесът на обогатяване на политическите институции с интеграционни функции се усложнява от острата конфронтация между основните политически сили, както и от незачитането на ценността на политиката сред една част от гражданите.

Културното унифициране, което се постига чрез изработването на идентичностни признаци, се забавя значително и среща редица трудности. Според Доминик Шнапер съществен аспект на демократичната нация е преодоляването на партикуларизмите, които са несъвместими с нейните принципи. (Shnaper, 2001) Но в разглеждания период у нас трудно се реализира политика за постигане на културна еднородност. Не се полагат и усилия за интегриране на икономически и социално по-нискостоящите групи от населението, макар че според Доминик Шнапер само по такъв начин тези слоеве (работници, земеделци и др.) могат да бъдат приобщени към гражданския проект. (Shnaper, 2001)

Според емпирични изследвания българските граждани са и патриоти, и отворени към света. По думите на Петя Кабакчиева „повечето българи се гордеят с националната

175

си принадлежност, но тя не изглежда обвързана непременно с територията на държавата България. Т.е. възможно е да наблюдаваме откъсване на националната идентичност, любовта към нацията и българското от идентификацията с българската държава. И това не е израз само на популярного „страната ни е хубава, ама държавата ни е скапана", доказвано и от ниското доверие към държавните институции, а вероятно отразява възможността да пътуваш отвъд границите на тази държава, изразява усещането за хлабава привързаност към територията, отвореност към света". (Kabakchieva, 2008)

Според изследователката националното се е свело до близките хора. Българите имат национално самочувствие за достойнствата си - като българи и българска нация. Но това самочувствие не се обвързва с идентификация с държавата. За хората България означава най-вече семейството, близките, приятелите, родното място. Причина за това са липсата на доверие в политиците и в държавните институции, голямата регионална диференциация и др. Идеята за нация не се обвързва с държавата. Националната държава се е разпаднала на нация и държава. (Kabakchieva, 2008)

В емпиричните изследвания проведени през 2002г., 2006г. и 2007г. се установява „свиване" на образа на България до семейството, приятелите и родното място. На семейството си човек може винаги да разчита - доверието в семейството има средна стойност, от 10 максимална - 7,4 за 2002г.; 7 за 2006г. и 8 за 2007г. „Родината - това е семейството, най-значимата ценност - пак семейството, убежището на доверието - отново семейството" - пише Петя Кабакчиева. Според изследователката противоположни са „най-ниско класираните" ценности и най-значимите за българите ценности - не кариерата, а семейството, не промяната, а сигурността, не интересния живот, а спокойствието. (Kabak-chieva, 2008)

Тези особености на национално-етническата ситуация в страната се дължат на факта, че политиците у нас в годините на прехода не успяха да изградят устоите на една модерна национална държава. Не можаха да се утвърдят и защитят и нейните позитивни ценности - пропагандиране на националната история, защитаване на националните славни места, отстояване на националния идеал и др., съчетани със зачитане и уважение към всички етни-чески групи, населяващи територията на страната.

За мнозина изследователи изход от национално-етническата ситуация е утвърждаването и по-нататъшното реализиране на новия граждански проект. За такъв тип проект говорят и представените до тук тези на Доминик Шнапер. Според Петя Кабакчиева той трябва да бъде гражданско - индивидуалистичен. Един такъв проект за гражданска нация със сигурност ще има либерално - толерантно - социално-солидарно - патриотичен характер. (Kabak-chieva, 2008)

Посочените по-горе особености на национално-етническите измерения на ситуацията очертават в периода 2001г. - 2009г. появата и нарастването на необходимостта от консенсусен тип политически лидери, които да укрепят ролята на политическите институции за постигане на идентичност чрез гражданство, да подпомогнат новия тип етнизация чрез преодоляване на културните и етническите партикуларизми и др.

IV. Състояние на културната ситуация

В изследвания период в България продължават да се разграждат духовните основи на тоталитарната система. Отхвърля се всевластието на марксистко-ленинската идеология и на създадената върху нейния светоглед култура. Светът на културата и духовността разчупва оковите на класово-партийните рамки и се хуманизира. Истинският, реален живот навлиза в културното творчество.

В България се отразяват глобалните промени, обхванали света в края на XX и началото на XXI в., които донасят големи изменения в различни сфери на обществения живот. Според Елена Лавренцова и Гроздан Танев „глобалните процеси като цяло имат множество измерения и индикации, като по-съществените от тях са: 176

- транснационализация на световните и регионалните центрове на икономическата и политическа власт;

- активно развитие на информационните технологии и поява на нови канали за комуникация;

- въвличане на различни страни в транснационалните мрежи от разнообразно естество - финансово-икономически, търговско-комерсиални, информационни, телекомуникационни и др.;

- разширяване на културните връзки и контакти между народите." (Lavrencova, Tanev, 2011)

Всички тези промени засягат и българското общество, успоредно с демократичните процеси. По думите на Елена Лавренцова и Гроздан Танев „тук процесите на мъчителния преход от социалистически строй към пазарна икономика, от етатизма към демокрацията се насложиха върху формиращите се белези на глобалните изменения". (Lavrencova, Tanev, 2011)

В очертания период (2001г. - 2009г.) в страната продължава да се извършва цивилизационният преход от затворено към отворено общество. Българската култура става част от европейската и световната култура. В нея се осъществява трансфер на идеи, ценности и др., стоящи в основите на западната култура. Темите за свободата, толерантността, индивидуализма, космополитизма и т.н. стават водещи в духовните търсения на българските творци.

Същевременно се ограничава мястото и значението на българската история и култура. В редица случаи патриотизмът се обявява за национализъм и се изхвърля от полето на културното творчество, от образованието и науката.

Промените в културната среда се отразяват и върху начина на живот на българските граждани. Променят се техните професионални перспективи и начините за прекарване на свободното време. Според Боряна Димитрова жителите на големите градове, където има повече професионални възможности, ценят образованието и му отдават дължимото, за разлика от малките населени места, където ролята на образованието се пренебрегва. (Dimitrova, 2008)

Професионалната култура на българите все повече зависи от т.нар. нови технологии - мобилните телефони, компютри, интернет, които проникват все по-широко в трудовото ежедневие на работещите. Най-високо е тяхното разпространение в София и големите градски центрове, но и в останалите населени места тяхното навлизане нараства. Според Боряна Димитрова ползващите новите технологии „придават по-висока ценност на образованието, притежават по-висока степен на автономност и инициативност, изразяват по-оптимистична нагласа за личните си перспективи". (Dimitrova, 2008)

Променя се и културата на свободното време. Според Александър Кьосев по отношение на свободното време и неговото прекарване у нас протича процес на нарастваща разлика между отделните прослойки от населението. По отношение на мобилност, включеност и достъп изследователят счита, че нараства „процепа между мобилни хора, които имат достъп до информация и съвременни технологии, и уседнали и ограничени хора, без достъп и шанс." (Kiosev, 2008)

В България се обособява групата на младите, активните, богатите и образованите българи, живеещи в столицата и големите градски центрове, които живеят активно и мобилно. Те са част от съвременните културно-консумативни практики (като сърфиране в интернет, релаксиране в модерни спа-курорти, ходене на културни забавления и др.).

За разлика от тях масите и провинцията се установяват в изолирани „фамилни пространства" (като например домакински дейности, занимания с децата, гости и др.).

Според Александър Кьосев намалява ценността на четенето. Съгласно изследване на Алфа Рисърч у нас през последните години се очертава спад в дела на читателите - от 62%

177

през 2002г. на 58% през 2006г. Активно четящите са около 28%. Най-много четат учещите млади хора и домакините. Останалите 30% са изкушени от книгите - смятат, че четенето е престижно занимание, но на практика четат по-малко. (К^е% 2008)

Изследователят стига до извода, че най-разпространената културна практика за прекарване на свободното време у нас е гледането на телевизия. Тя съчетава „модерни качества (съвременна медиалност, включеност в съвременната консумативна култура, технология, надлокалност) и предмодерни такива (безплатност, одомашненост, фамилиарност). Т.е. макар и късномодерна и технологична, поради своята малка цена и всеобща достъпност, тази културна практика се слива с други традиционни културни практики и се практикува повече от социалните низини, отколкото от образования и финансов връх на социалната пирамида." (К^е% 2008)

По отношение на свободното време у нас протича интересен процес, изразяващ се в това, че все повече се увеличават групите хора, които избират традиционни, предмодерни начини за прекарване на свободното време, и техният брой непрекъснато нараства.

По такъв начин културата като творчество и културата като начин на живот заемат важно място в светогледа на българите. В тях те запазват родното, традиционното, типично българското, но го съчетават и с отвореност към Европа и света.

В тази обстановка в българското общество се формира потребност от политически водачи, които да обединят духа на Западна Европа с българската идентичност и култура, които да са и патриоти, и граждани на Европа.

V. Традициите и измененията в ценностите

В периода на демократичния преход (2001г. - 2009г.) в България продължават да се утвърждават демократичните ценности, норми, идеали и др. Премахва се потискането на индивидуалистичните светогледи, отпада ограничаването на религиозните вярвания. Дава се свобода на многообразието от идеи, истини, манталитети, стилове на живот, които не могат да бъдат унифицирани. Отхвърля се контролът върху вътрешния свят на човека. Отпада ограниченият, класов архетип на личността, наложен от тоталитаризма. Екзистенциалният опит на човека започва да се изразява в общи, религиозни или светски, ценности, принципи и норми. Те канализират дейността на психиката вече в универсалните форми на цивилизацията. Животът на човека започва да се определя не от комунистическия дълг, партийната истина, класовата омраза и т.н., а от всеобщото, природно-културно начало на съществуването.

Българската народна култура и душевност се освобождават от класовата обвивка и възвръщат автентичния си вид. Традиционната нравственост, трудолюбие, уважение към семейството, приоритет на колективизма, народни обичаи и традиции се оставят да бъдат свободно избирани от българите като модели за лично жизнено поведение. Възстановява се значението на индивидуалистичните ценности и нагласи, които са другият балансиращ компонент на всяка хармонична култура и нравственост.

Същевременно и в областта на ценностите българският политически елит води политика, подчинена на големите международни сили и предизвикваните от тях глобални тенденции.

От друга страна, в медиите се рекламира удобен модел на личностна интеграция, при която развитието на индивида върви надолу, към инстинктивното, при което първичните физиологични потребности стават цел и смисъл на живота. Не се оценява достатъчно като образец за подражание продуктивного и позитивно личностно развитие, водещо към духовно-нравствено издигане. Именно при него осъзнаването на личната и национална идентичност, на общочовешките морални, естетически и други ценности, принципи и норми са условие за по-извисено съществуване и творчество. Така се поставя акцент върху първично-природното в живота на българите, като инстинктите се почитат в ранг на цивилизационен идеал. 178

В тези условия българският преход оставя в сложна ситуация традиционните народни ценности - честност, почтеност, скромност, трудолюбие, уважение към семейството и др. Те се отхвърлят като основи на личността от голяма част от младите поколения. На преден план излизат ценностите на агресивния успех и на хедонизма. Според Сийка Ковачева основни ценности сред младите хора днес са „да изглеждаш добре", „да бъдеш независим", „да имаш кариера". (Kovacheva, 2015) Ценности като скромност, сърдечност, честност и др. се поставят на по-заден план.

Поради това в българското общество е налице необходимост от политически водачи, които да съчетават успеха с традиционните нравствени ценности и най-вече с почтеността. Този синтез следва да се обогати с опита на Западно-християнската цивилизация. През класическата буржоазна епоха според Макс Вебер протестантската личност с упорит, волеви професионален труд, скромен начин на живот и спестяване поставя основите на порядъчен стил на живот, а с него и на напредъка на капитализма. (Veber, 1993)

Макс Вебер обосновава и идеята за формирането в посочения период на рационалната личност, която постига етическо рационализиране на всекидневието. (Tri-olch, Veber, 2006)

Според Лиляна Деянова, Петя Кабакчиева и др. „религиозният етос е бил от огромно значение не само при цивилизационното възникване на пазарните процеси. Този етос продължава да се възпроизвежда като неотменима предпоставка на икономическата практика." (Grekova, Deyanova, Dimitrov, Kabakchieva, 1997)

Затова в българските условия съществува актуална потребност от такива политически водачи, които да съчетават традиционните български ценности с протестантската етика и култура.

* * * * *

Въз основа на извършения до тук анализ можем да направим извода, че политического лидерство на Симеон Сакскобургготски протича в сложна политическа, социално-икономическа, национално-етническа, културна и ценностна ситуация. Тя поражда определени потребности и създава огромни предизвикателства пред неговата личност.

Literatura

Kanev, D., Za badeshteto na balgarskata demokraciya -s optimizam ili s pesimizam? V: Spisanie Politicheski izsledvaniya, 1994, No.1, s. 21

Badzhakov, M., Elementi na fasadnata demokraciya. V: www.mediatimesreview.com Dimitrova, B., Podvizhnite pyasaci na obshtestvenite naglasi. V: Sastoyanie na obshtest-voto, Sofia, 2008, s. 16 Pak tam, s. 19

Badzhakov, M., Citirano proizvedenie

Shopov, D., Socialnata cena na prehoda kam pazarna ikonomika, Sofia, 2003, s. 20

Dimitrova, B., Citirano proizvedenie, s. 19-20

Pak tam, s. 20

Pak tam, s. 25

Pak tam, s. 28

Savov, St., Ikonomika na prehoda, Sofia, 1999, s. 399

Shnaper, D., Obshtnostta na grazhdanite. Varhu modernata ideya za naciya, Sofia, 2001, s. 139-140

Pak tam, s. 146

Kabakchieva, P. Otvaryaneto kam sveta i strahat ot chuzhdost. V: Sastoyanie na obshtest-voto, Sofia, 2008, s. 82

Pak tam, s. 91 Pak tam, s. 90 Pak tam, s. 95

15. Lavrencova, E., Tanev, Gr., Sociologiya. Obshta teoriya, 2011, s. 238 Pak tam, s. 239

Dimitrova, B., Citirano proizvedenie, s. 27 Pak tam, s. 29

Kiosev, Al., Salatka, rakiyka, darzost i krasota. Kulturnoto praktikuvane na svobodnoto vreme kato pokazatel za sastoyanieto na balgarskoto obshtestvo. V: Sastoyanie na obshtestvoto, Sofia, 2008, s. 157 Pak tam, s. 156 Pak tam, s. 158

Kovatcheva, S., Cennosti na balgarskata mladezh. Vav: vestnik Plovdivski universitet, No. 1-2, 23 fevruari 2015, s. 4-5

iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.

Veber, M., Protestantskata etika i duhat na kapitalizma, Sofia, 1993, s. 51-52 Triolch, E., Veber, M., Protestantskata kultura i modernata epoha, Sofia, 2006, s. 37-38 Grekova, M., Deyanova, L., Dimitrov, G., Kabakchieva, P., Nezavarshvashta sociologiya, Sofia, 1997, s. 182.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.