CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том L, Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
АНАЛИЗ НА ЛИЧНОСТТА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ
КАТО БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕР В ПЕРИОДА НА ПРЕХОДА ОТ 10 НОЕМВРИ 1989г. ДО СПЕЧЕЛВАНЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ НА 17 ЮНИ 2001г.
Ваня Узунова Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски" Философско-исторически факултет, Катедра „Философия"
ANALYSIS OF THE PERSONALITY OF SIMEON SAXE-COBURG-GOTHA AS A POLITICAL LEADER IN THE TRANSITION PERIOD FROM NOVEMBER 10, 1989 TO JUNE 17, 2001, WHEN HE WON THE PARLIAMENTARY ELECTIONS
Vanya Uzunova Plovdiv University "Paisii Hilendarski" Faculty of Philosophy and History, Department of Philosophy
Abstract
The aim of this article is to analyse the personality of Simeon Saxe-Coburg-Gotha as a political leader in the transition period from November 10, 1989 to June 17, 2001, when he won the parliamentary elections. The significance of his personality is assessed in the context of the theories of political leadership. The article introduces the different levels of Simeon Saxe-Coburg-Gotha's personality, namely itsindividual aspect-as a person, institutional-as a member of a royal family and political-as a political leader. It focuses on his bright personality and explores his noble origins and status. His most significant characteristics as a politician are pointed out in it. Based on the analysis of the above mentioned three levels of Simeon Saxe-Coburg-Gotha's personality, the article describes his charisma and examines it in relation to the events in the period 1989-2001. The abstract presents the significance of his political leadership throughout the said period.
Една от най-значимите и актуални области на съвременната политическа наука е изследването на политического лидерство. В него наред с традиционните и утвърдени научни теории постоянно възникват и се налагат нови идеи, обясняващи феномена на лидерството. В богатството от теоретични концепции важно място заема проучването на личността на политическия лидер и обосноваването на нейното значение. В тях като общ и повторим възглед се утвърждава разбирането за особеното място, което има личността на лидера. Заедно с другите значими компоненти за осъществяване на политическо лидерство - благоприятната ситуация, общността от привърженици и последователи, потребностите на обществено-политическия живот и други - личността на лидера се възприема като съществен фактор за възникване и развитие на лидерски процес.
В хода на демократичните промени у нас, започнали след 10 ноември 1989г., на политическата сцена излизат и се утвърждават множество политически лидери. Един от тях
е Симеон Сакскобургготски. Той е особено привлекателен за политически анализ поради богатата си и интересна личност, която е основа на неговото политическо лидерство.
Специфика на личността
Симеон Сакскобургготски притежава нетрадиционна и сложна личност, в която присъстват три характерни равнища: 1) Индивидуално - човешко равнище; 2) Институционално - монархическо равнище; 3) Политико - управленско равнище. В неговото политическо лидерство тези три нива се преплитат по своеобразен начин.
Индивидуално-човешко равнище на личността
Изследването на първото личностно ниво на Симеон Сакскобургготски има следните аспекти: 1) Кратка биография; 2) Основни характеристики на човешката индивидуалност.
1) Кратка биография. Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937г. в семейството на цар Борис III и царица Йоанна. Като престолонаследник му е дадена титлата княз Търновски. Получава царско възпитание и от ранна възраст е включван в церемонии на двореца. След внезапната смърт на баща си, на 28 август 1943г., на 6-годишна възраст, е обявен за цар на българите. Но тъй като е малолетен, е назначен Регентски съвет, състоящ се от княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов. След промените от 9.1Х.1944г. към царското семейство се проявява негативно, но прикрито отношение. На 8 септември 1946г. в страната се провежда референдум, в резултат на който монархията е отхвърлена. България е провъзгласена за република. Царското семейство е принудено да напусне родината. Царица Йоанна и двете й деца - Мария Луиза и Симеон се установяват в Александрия, Египет, където живеят пет години - от 1946г. до 1951г. Там Симеон Сакскобургготски учи във „Виктория Колидж". През 1951г. семейството се преселва в Испания. В Мадрид той завършва „Колеж дьо Франс", а след това и военни науки в американския колеж „Валей Фордж". По-късно учи и в Мадридския университет, където през 1964г. получава диплом по право и икономика. През 1962г. се жени за испанката Маргарита Гомес - Асебо и Сехуела. Двамата имат четирима сина и една дъщеря - Кардам, Кирил, Кубрат, Константин - Асен и Калина. В професионално отношение Симеон Сакскобургготски се занимава с бизнес, като основава собствена фирма. При навършване на пълнолетието си през 1955г., като монарх в изгнание, той се обръща с Манифест към българския народ. Проявява внимание към проблемите на българската емиграция в чужбина, която насърчава и подпомага1. Същевременно следи внимателно обществено-политическия живот в страната. Интересът му значително се засилва след падането на тоталитарния режим в края на 1989г. Тогава е и началото на целенасочената му и добре обмислена дейност, подготвяща неговото завръщане в родината и активното включване в българската политика.
2) Основни характеристики на човешката индивидуалност. В личността на Симеон Сакскобургготски се откроява неговото отношение към труда. Той се отличава с голяма работоспособност, организираност и дисциплина, чрез които осмисля живота си и се грижи за семейството си. Симеон Сакскобургготски притежава сериозна професионална компетентност в икономическата сфера и дълбоки познания и умения в областта на политиката. Той се отличава с широка обща култура, завидна ерудиция и владеене на чужди езици. Присъща му е дълбока житейска мъдрост и проницателност. Има голям жизнен опит, чрез който си е изработил цялостно и реалистично разбиране за живота. Отличава се със съзидателни ценности и мъдър, позитивен светоглед.
Личността на Симеон Сакскобургготски притежава интегритет на базата на западно-християнското разбиране за почтеност, включващо упорит професионален труд, скромен начин на живот и християнски нравствени ценности. По такъв начин личността му 244
обединява в единство индивидуално-прагматичното и човешки-моралното. Той носи духа на автентичното християнство, съдържащо смирение, прошка, приемане и толерантност в отношението му към другите хора и в частност към политическите му опоненти. На него е чужд стремежът към отмъщение и търсенето на възмездие - и това е рядко срещано личностно качество на фона на яростното противоборство между дясната и лявата групи на българския политически елит от началото на промените, започнали след 10 ноември 1989г., и до днес.
При Симеон Сакскобургготски присъства утвърденият в хилядолетната култура модел на традиционного семейство. В живота си той се радва на безусловната подкрепа на съпругата си. Двамата отглеждат, възпитават и образоват четирима сина и една дъщеря. При тях семейството се явява един от стожерите за осмисляне на живота. Друга важна и съществена характеристика на Симеон Сакскобургготски е неговото искрено родолюбие като личностна черта и като част от политическите му изяви. Той си остава винаги дълбоко свързан с родината и работещ за нейното развитие и просперитет.
Симеон Сакскобургготски изпъква и с това, че при богатата си личност се отличава с голяма скромност и естественост. На него са му чужди изтънчената превзетост, самоизтъкването, нетърпимостта, охулването и иронията към другите хора и др. Присъща му е и изключителна цивилизованост и вежливост. В комуникацията си с другите хора той демонстрира уважение и разбиране на събеседниците си и проявява завиден такт към тях. Поведението му се характеризира и със сериозен самоконтрол и телесна култура. Затова с комуникацията и обноските си, както и с цялостните си изяви, Симеон Сакскобургготски е еталон за политическа култура.
Институционално-монархическо равнище на личността
Анализът на това второ личностно ниво при Симеон Сакскобургготски е свързан с: 1) Монархическата институция; 2) Монархията в България; 3) Царският произход и статус.
1) Монархическата институция. Съгласно утвърдените в миналото исторически традиции в Европа, съществува божествено обосноваване на върховната държавна власт, при което християнската религия и монархическата институция си взаимодействат. В източно-християнските монархии вследствие на това взаимно преплитане са утвърдени няколко основни принципа: 1) Властта на монарха е дадена от Бога, поради което народът не може да го съди или да му я отнема. 2) Монархът е вярващ и върховен покровител на християнството. 3) Християнският монарх е Божи избраник и е приобщен от църквата към светите тайнства - т.е. той става свещена личност2. През ХХ в. тези принципи загубват голяма част от значението си и остават да действат преди всичко като обединителен фактор, формиращ позитивни за държавната власт нагласи у гражданите.
Това боговластно начало, в своята пълнота, се утвърждава у нас от цар Борис III. То се зачита и от Симеон Сакскобургготски, който се стреми да бъде възприет от българското население като негов наследник и носител.
2) Монархията в България. След Освобождението на страната от османско робство у нас се създава монархическата институция, която се регламентира от Търновската конституция. Последната е изработена от Учредителното Народно събрание. То се открива на 10 февруари 1879г. в старата столица Търново, заседава около два месеца, и на 16 април 1879г. окончателно приема основния закон на новата българска държава (промени в него са направени на 15 май 1893г. и на 11 юли 1911г.).
Властта на монарха се урежда в глава II от Търновската конституция. В нея се определя, че Българското княжество е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Князът е върховен представител и глава на държавата. Той е свещена
245
и неприкосновена личност. Съвместно с народното представителство има законодателна власт. Негово право е да утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони. Князът е върховен началник на всички военни сили на страната - както в мирно, така и във военно време. Той има огромно влияние и върху изпълнителната власт, като всички органи на тази власт действат от негово име и под негов контрол. Съдебната власт също така действа от името на княза, който е и върховен представител на страната в отношенията й с чуждите държави. Договорите, които се подписват с тях, стават окончателни само след приемането им от Народното събрание3.
По такъв начин Търновската конституция дава широки пълномощия на монарха. В последвалото обществено-политическо развитие на страната българските владетели не само действат съобразно тях, но на практика в редица случаи ги и превишават - като например суспендирането на Търновската конституция от княз Александър Първи, „личните режими" на българските монарси и др.
3) Царският произход и статус. Първият компонент, който прави Симеон Сакскобургготски различен от другите хора, е произходът - раждането му в царско семейство и възкачването на трона на 6-годишна възраст. При провъзгласяването на България за република той не абдикира, а запазва титлата си. Затова вече не е цар на българите, но остава винаги цар. В този смисъл произходът му предизвиква почитане, респект и дистанция. Но същевременно той поражда и емоции. За по-възрастните хора царят е и „Симеончо", прокуденото дете, което в миналото е напуснало родината. Мисълта за него идва заедно с детските спомени на възрастното поколение и поражда чувства на съпричастност, умиление и носталгия. Благодарение на царския произход народът приписва на Симеон Сакскобургготски редица способности и качества и му възлага надеждите си. По такъв начин произходът му осигурява определено предимство в сравнение с другите представители на българския политически елит. Той е предпоставка за позитивното му възприемане от гражданите и за безусловно доверие в способностите му.
Вторият компонент, очертаващ специфичното положение на Симеон Сакскобургготски, е неговият статус. Царската титла, която притежава, поражда власт и сила. Тази власт е първична, априорна, тъй като той е роден с нея. За разлика от останалите политици, които трябва да се борят, за да докажат способността си да управляват, Симеон Сакскобургготски притежава легитимност по право. Мястото му се характеризира и с обществен престиж и възможности за влияние, които внушават изначално доверие и пораждат одобрение на посланието и поведението. Царската титла предполага и наличие на политически професионализъм и компетентност. Те са условие за решаване проблемите на държавата и осигуряват участие в разпределението на обществените блага. Царският сан придава на личността му и високи равнища на култура и ерудиция, чрез които се засилва въздействието на политическите му послания.
Всички тези аспекти разкриват как особения произход и статус на Симеон Сакскобургготски му осигуряват благоприятно положение между конкурентите му при включването в българската политика. Той се възприема от гражданите като различен от другите политици, а в повечето случаи - и като по-добър.
Политико-управленско равнище на личността
Проучването на третото личностно ниво на Симеон Сакскобургготски съдържа следните части: 1) Политико-лидерски качества; 2) Управленски ресурси; 3) Ефективна политическа стратегия и тактика.
1) Политико-лидерски качества. Като политик Симеон Сакскобургготски притежава подчертана реалистичност и рационалност. Откроява се неговият политически прагматизъм
246
и умението му да прави компромиси. Същевременно той има обединяващо мислене и се стреми към консолидиране на равнището на националното. На мисленето и поведението му е присъща политическа отговорност. Чужди са му нетолерантността, афектите и крайното идеологизиране.
Способен е да подхожда към обществените проблеми спокойно, прагматично и с нужната дълбочина. Притежава възможности да разкрива, изразява и защитава интересите на подкрепящите го социални групи. Умее да надхвърля техните граници и да вижда потребностите на цялото общество. Това съчетаване на национално и партийно му създава сериозен авторитет.
Удава му се добре да организира щаба си и да ръководи действията на поддръжниците и симпатизантите си. Прилага демократичен стил при вземането на политически и управленски решения.
При активното си включване в българската политика предлага собствена политическа програма, която актуализира в хода на предизборната кампания и която в последствие се бори да реализира на практика. С всички тези качества Симеон Сакскобургготски успява да въздейства върху българските граждани и да придобие огромна популярност сред тях като политически лидер в изследвания период (1989г. - 2001г.).
Същевременно ще отбележим, че при политическите му изяви е налице дистанция между неговата личност и българското население, с различните им културни стандарти. Налице са известни трудности в комуникацията му с медиите и гражданите. Не притежава и така необходимите за политическата дейност ораторски способности. Вероятно и чрез малко по-голяма политическа воля и настойчивост неговото политическо лидерство би било още по-успешно.
2) Управленски ресурси. След началото на демократичните промени у нас Симеон Сакскобургготски следи внимателно българския обществено-политически живот. Той си поставя за цел да изгради позитивен образ за себе си, който да го направи популярен сред българските граждани, приет от тях и подходящ за техен политически лидер. Важна част от изпълнението на тази задача е неговото умение да представя управленските си ресурси: 1) в икономическата сфера той се разкрива като компетентен специалист, който е наясно с потребността да се ускори икономическия преход и да се създадат условия за повишаване на жизнения стандарт на населението; 2) в политическата област Симеон Сакскобургготски се показва като отговорен политик, който вижда необходимостта от премахване на недъзите на политическата система и разбира нуждата от прилагане у нас на утвърдения модел на модерната западна политическа демокрация; 3) в национално-етническата сфера той се представя като консенсусен лидер, който осъзнава потребността от етническото, религиозното, социалното и културното многообразие у нас да се изгради една съвременна гражданска нация - вътрешно интегрирана и със свое място в международните отношения.
Като синтез на тези заявени управленски ресурси, в периода от 10 ноември 1989г. до спечелването на парламентарните избори на 17 юни 2001г. Симеон Сакскобургготски се опитва да наложи образа си на държавник, виждащ в дълбочина проблемите на нацията и способен да я поведе към едно по-достойно бъдеще.
3) Ефективна политическа стратегия и тактика. Важно място в изследването на Симеон Сакскобургготски заема анализът на неговите политически цели, стратегия и тактика. Основната му цел е да се превърне в ключова фигура на българската политика в периода на прехода. Откроява се и неговият стремеж към връщане на монархията в България, поради който той продължително време проучва ситуацията и предприема определени действия. След неуспеха на тази цел политическите му амбиции се насочват към по-прагматични и адекватни форми на участие в политиката - като лидер на политическа формация,
247
като президент или като министър-председател. За него е важна и по-ограничената му и частна цел за възстановяване на собствеността му върху царските имоти. Освен тези първостепенни приоритети на Симеон Сакскобургготски, впечатлява често повтаряното от него признание, че знае своя дълг към Родината. В този смисъл можем да предполагаме, че целта му към личностна и съсловна реализация чрез политиката се придружава и от стремеж да допринесе за общественото благо.
Тези цели стоят в основата на политическата му стратегия. Неговият план за действие се отличава с добро познаване на българската политика. Той е задълбочен и детайлен, съчетаващ правилната преценка на обществените нагласи с проницателност за механизмите на политическата борба. Стратегията му е добре обмислена и съобразена с реалните политически процеси в страната. Това съотнасяне и „сверяване" на намеренията с политическия живот в България прави проекта на Симеон Сакскобургготски уместен и реалистичен. Друго голямо преимущество е постоянното актуализиране и променяне на стратегията с оглед на получените резултати. По такъв начин благодарение на своите рационалност, съотносимост и адаптивност тя разкрива реални възможности за постигане на заложените в нея политически цели.
Симеон Сакскобургготски владее умело и политическата тактика. Способен е внимателно да изслушва събеседниците си и да проявява търпимост. Показва ловкост и обиграност в политическите взаимоотношения. В състояние е да отстъпва и да изчаква подходящия момент. Умее да прави компромиси и да постига балансираност на позициите. Важно негово преимущество е способността му да поддържа своя положителен образ сред гражданите.
По своята същност политическата стратегия и тактика на Симеон Сакскобургготски са насочени към иницииране на паралелен политически процес спрямо вътрешния политически живот. Чрез него той постепенно става част от родното политическо пространство и подготвя завръщането си. Паралелният процес се преустановява с активното му включване н българската политика (април 2001г.).
Чрез осъществяването на политическата си стратегия и тактика и на свързания с тях паралелен политически процес Симеон Сакскобургготски създава в изследвания период (1989г. - 2001г.) необходимите условия да се превърне в успешен политически лидер и да играе важна роля в българската политика през първото десетилетие на ХХ1 в.
Превръщане на Симеон Сакскобургготски в харизматичен политически лидер
Кризисните ситуации, които съпътстват българския демократичен преход, създават в обществото потребност не само от политически лидер и държавник, но и от харизматичен политически водач, който да породи вяра и надежда за бъдещето у населението и да трансформира неговите негативни емоции в чувства на преданост и сплотеност.
Симеон Сакскобургготски успява да постигне именно такова равнище на политическо въздействие в изследвания период. В основата на този резултат е съчетаването на демонстрирани лични качества и на политико-лидерски и управленски ресурси - отговор на потребностите на обществото в икономическата, политическата и национално-етническата сфери с неговия царски произход и статус, свързани с мисията на монарха за дълг пред Родината. Всички те утвърждават легитимното му право да управлява. Така в общественото съзнание се налага един нов за българския политически живот и позитивен образ, синтез на политическа традиция и актуалност.
Този имидж Симеон Сакскобургготски утвърждава чрез едно ново виждане на пътя за разрешаване на сложните обществени проблеми, както и чрез конкретна програма. Важно обстоятелство е и създаването на щаб от най-близки съмишленици, работещ за практическото реализиране на политическите му цели.
Благодарение на правилно подбрания исторически момент (кризисните ситуации
на прехода), на позитивния образ и подходящите послания, както и на дейността на сподвижниците му, Симеон Сакскобургготски успява целенасочено и постепенно да осъществи огромно и продължително въздействие върху населението. То изпитва уважение и респект пред личността му, придобива надежда и увереност за по-добър живот чрез неговите послания и на 17 юни 2001г. му гласува изключително доверие да управлява страната. Това голямо влияние върху масите има за основа харизматичното политическо лидерство на Симеон Сакскобургготски.
Възникване на мита за героя-спасител
В предизборната кампания за предстоящите на 17 юни 2001г. парламентарни избори Симеон Сакскобургготски бива възприеман не само като харизматичен водач, но и като герой-спасител и чудотворец. Кризисната ситуация и силното въздействие на посланията му карат населението да очаква от него да извърши чудеса и отведнъж, като с магическа пръчица, да разреши натрупалите се сложни проблеми на българския преход.
Чрез политическия мит за героя-спасител реалността се опростява и се свежда до първичния принцип за борбата между доброто и злото. Натоварването на харизматичния лидер със свръхчовешки черти позволява на обикновените хора да започнат да възприемат действителността по-спокойно и обнадеждаващо. Тя вече не е толкова сурова и отчайваща, а става обяснима и опозната. Светът придобива позитивни окраски чрез увереността, че Героят ще спаси Родината и така доброто ще победи. Тези дълбоки културно-политически пластове въздействат върху подсъзнанието на избирателите и допринасят съществено за грандиозния успех на НДСВ и лидера му на парламентарните изори, проведени на 17 юни 2001г. По такъв начин активното включване на Симеон Сакскобургготски в българската политика е натоварено не само с традиционно-политическо, но и със символно-митологично значение.
Въз основа на извършения до тук анализ се очертава изводът, че Симеон Сакскобургготски притежава солидни преимущества на личността си. Чрез нейните три равнища -индивидуално-човешко, институционално-монархическо и политико-управленско, той се представя като значим български политически лидер, който в изследвания период (1989г. -2001г.) създава и успешно реализира своята политическа стратегия и чрез спечелването на парламентарните избори от 17 юни 2001г. се връща във властта - но вече не като монарх, а като министър-председател на република.
Литература
1. Димитрова, А. Тайните досиета на царя. С., 2009, с.92
2. Владикин, Л. Общо учение за държавата. С., 1992, с.136
3. Вълканов, В. Търновската конституция в спор с времето. В., 2009, с. 167 - 168
