CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ И НЕГОВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ЛИДЕРСТВО (2001 г. - 2009 г.) Ваня Узунова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", Университетска библиотека
SIMEON SAXE-COBURG-GOTHA AND HIS POLITICAL LEADERSHIP (2001 -2009) Vanya Uzunova Plovdiv University Paisii Hilendarski, University Library
Abstract
This article presents a short biography of Simeon Saxe-Coburg-Gotha. An analysis of his charisma is made. His political and government resources are described. The myth about the "hero-saviour" is investigated. The distinctive features of Simeon Saxe-Coburg-Gotha's political leadership are drawn up. The stages of his leadership process are stated.
Key words: charisma, political and government resources, political roles, political myth, leadership process.
Симеон Сакскобургготски е един от най-интересните политически лидери в българската политика в периода на демократичния преход и особено през първото десетилетие на ХХ1 в. Тогава той осъществява лидерски процес и оказва значително влияние върху българското общество.
I. Кратка биография.
Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937г. в семейството на цар Борис III и царица Йоанна. По бащина линия произхожда от рода Сакс-Кобург-Гота и от рода на Орлеаните. По майчина линия - от рода на Савоите. Като престолонаследник му е дадена титлата княз Търновски. Получава царско възпитание и от ранна възраст е включван в церемонии на двореца. След внезапната смърт на баща си, на 28 август 1943г., на 6-годишна възраст, е обявен за цар с титлата „Симеон II, Цар на българите". Но тъй като е малолетен, е назначен Регентски съвет, състоящ се от княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов, който управлява страната.
След промените от 9!Х.1944г. царското семейство се намира под домашен арест в двореца Врана. Към него се проявява негативно, но прикрито отношение. Членовете на Регентския съвет са отстранени, а по-късно и екзекутирани заедно с други видни представители на елита. Новият Регентски съвет е съставен от дейци на ОФ - Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.
На 8 септември 1946г. в страната се провежда референдум, в резултат на който монархията е отхвърлена. България е провъзгласена за република. Царското семейство бързо е принудено да напусне родината. На 16 септември 1946г. царица Йоанна и двете
и деца - Мария Луиза и Симеон, както и княгиня Евдокия, са прокудени от България. Царското семейство се установява в Александрия, Египет, където вече живее в изгнание бащата на царица Йонна - италианският крал Виктор - Емануил III, от когото получава помощ и подкрепа.
В Александрия царското семейство живее пет години - от 1946г. до 1951г. Там Симеон Сакскобургготски учи във „Виктория Колидж". През 1951г. семейството се преселва в Испания, където той остава до 2001г. В Мадрид завършва „Колеж дьо Франс", а по-късно следва право и политически науки. През периода 1958г. -1959г. Симеон Сакскобургготски е курсант във военната академия „Валей Фордж" в САЩ под името „кадет Рилски", където придобива званието „младши лейтенант".
При навършване на пълнолетието си, през 1955г., като монарх в изгнание, той се обръща с „Манифест" към българския народ и обявява претенциите си за трона. В „Манифеста" посочва волята си да бъде цар на българите съгласно Търновската конституция и изтъква стремежа си за свободна България. От тогава датира и непрестанното му внимание към проблемите на българската емиграция в чужбина, която постоянно насърчава и подпомага. (Dimitrova, 2009)
През 1962г. Симеон Сакскобургготски се жени за испанската благородничка Маргарита Гомес - Асебо и Сехуела. Двамата имат четирима сина и една дъщеря - Кардам, Кирил, Кубрат, Константин - Асен и Калина, а също вече и 11 внуци.
В професионално отношение Симеон Сакскобургготски се занимава с бизнес. Продължителен период от време ръководи испанския филиал на френската групировка „Томпсън". Същевременно работи като уважаван консултант на известни банки и фирми. В областта на консултантските услуги специализира в сферата на хотелиерството, електрониката, банковото дело и др. - не само в Европа, но и в страни от Африка и Близкия Изток.
Още след навършване на пълнолетието си, Симеон Сакскобургготски поема имуществените дела на семейството си, в чиято дейност му помага царица Йоанна. Благодарение на него са възстановени имуществените права върху притежанията на рода на Савоите в Италия, на които царица Йоанна е наследница.
Симеон Сакскобургготски е свързан с роднински връзки с европейските кралски фамилии, с които поддържа приятелски отношения. Близък е и до кралските семейства в изгнание, с които споделя обща съдба. Има широки познанства и сред елита на Северна Африка и Близкия Изток. В Мадрид семейството му е близко с испанското кралско семейство. Той има и солидни контакти в международния бизнес и политически елит.
Симеон Сакскобургготски, въпреки годините на изгнание, говори много добре родния си български език, а също така и испански, италиански, френски, английски и немски езици, ползва и португалски и арабски.
Той е носител на редица чуждестранни и родни отличия - орден „Велик кръст на Леополд III" - Белгия; орден „Карл III" - Испания; орден „Велик офицер на почетния легион" - Франция; орден „Св. цар Борис Кръстител", Българска православна църква; орден „Стара планина" първа степен - България, 2007г. и др.
През дългия период на своето изгнаничество Симеон Сакскобургготски поддържа тесни връзки с българи от целия свят, които посещава като монарх в изгнание. Същевременно следи внимателно обществено-политическия живот в страната. Интересът му значително се засилва след падането на тоталитарния режим в края на 1989г. Тогава е и началото на целенасочената му и добре обмислена дейност, подготвяща неговото завръщане в родината, активното му включване в българската политика и осъществяването на политическото лидерство в периода 2001г. - 2009г.
П.Харизма
1. Царският произход и статус. Харизмата в личността на Симеон Сакскобургготски се разкрива най-добре чрез неговия царски произход и статус.Тук тя е харизма на монархи-ческата институция.
Царският произход. Първият компонент, който прави Симеон Сакскобургготски различен от другите хора, е произходът - раждането му в царско семейство. По този повод Рамон Перес - Маура пише: „На 16 юни 1937 година в София започват да гърмят топовни залпове. Никой не се уплашва - знае се, че царицата ще ражда всеки момент и гърмежите показват, че раждането е преминало успешно. Всеобща радост настъпва след двайсет и втория салют, известяващ, че новороденото е момче. Най-после династията има продължение в следващото поколение. Тържествата се разпростират из цялата страна. Групи от селяни нахлуват в столицата, натоварени с подаръци за царското семейство. В продължение на седмица царят трябва да се появява по няколко пъти на ден на балкона на царския дворец, за да благодари за поздравленията на населението." (Perez-Maura, 2002)
Новороденият престолонаследник получава името Симеон. В чест на събитието бележките на учениците са повишени с една единица, дава се амнистия на 4000 затворници, а закъснелите данъци се опрощават.
Рамон Перес - Маура описва великолепието на кръщението на престолонаследника. Симеон е кръстен като източноправославен на 12 юли 1937 година, в присъствието на целия Свети синод, на цялото правителство, цялото царско семейство, а също и на обикновени войници. За кръщението специално е донесена вода от река Йордан. За негов кръстник е избран най-старият генерал от армията, генерал Данаил Николаев, прочут ветеран от сръбско-българската война от 1885г. (Perez-Maura, 2002)
Поради особения си произход още в детството си Симеон Сакскобургготски се радва на изключително внимание. В пресата непрекъснато се дава информация за него и неговите занимания. Отбелязват се посещенията му при войската, спортните му изяви и др. Снимките на царското семейство често красят официалните вестници.
Като престолонаследник той се възкачва на трона на 6-годишна възраст, след смъртта на баща си цар Борис III. При провъзгласяването на България за република не абдикира, а запазва титлата си. Затова вече не е цар на българите, но остава завинаги цар. В този смисъл произходът му предизвиква почитане, респект, но и дистанция.
Но същевременно той поражда и емоции. За по-възрастните хора царят е и „Симеончо", прокуденото дете, което в миналото насила е напуснало родината. Мисълта за него идва заедно с детските спомени на възрастното поколение и поражда чувства на съпричастност, умиление и носталгия.
Благодарение на царския произход народът приписва на Симеон Сакскобургготски редица способности и му възлага надеждите си. По такъв начин произходът му осигурява определено предимство в сравнение с другите представители на българския политически елит. Той е предпоставка за позитивното му възприемане от гражданите и за безусловно доверие в способностите му.
Царският статус. Вторият компонент, очертаващ специфичното положение на Симеон Сакскобургготски, е неговият царски статус. В него се открояват следните най-важни аспекти:
1) Царската титла, която той притежава, поражда власт и сила. Тази власт е първична, априорна, той като Симеон Сакскобургготски е роден с нея.
2) За разлика от останалите политици, които трябва да се борят, за да докажат спо-собността си да управляват, той притежава легитимност по право, по наследство.
3) Мястото му се характеризира и с обществен престиж и възможности за влияние, които внушават изначално доверие и пораждат одобрение на посланието и поведението.
4) Царската титла предполага наличие на политически професионализъм и компе-тентност. Те са условие за решаване на проблемите на държавата и също така осигуряват
167
участие в разпределението на обществените блага.
5) Царската титла придава на личността му и високи равнища на култура и ерудиция, чрез които се засилва въздействието на политическите му послания.
Всички тези особености разкриват, как царският произход и царският статус осигуряват на Симеон Сакскобургготски особено и благоприятно положение между конкурентите му при включването в българската политика. Той се възприема от гражданите като различен от другите български политици, а не рядко - и като по-добър.
2. Политико-управленски ресурси. Харизмата в личността на Симеон Сакскобургготски се разкрива и чрез политико-управленските ресурси, които той се стреми да демонстрира. Тук тя е харизма на авторитета.
След началото на демократичните промени у нас Симеон Сакскобургготски следи внимателно българския обществено-политически живот. Той си поставя за цел да изгради позитивен публичен образ за себе си, който да го направи популярен сред българските граждани, приет от тях и одобрен като техен политически лидер. Важна част от изпълнението на тази задача е неговото умение да представя политико-управленските си ресурси, които би могъл да реализира в управлението. Това което особено силно се разкрива след завръщането му в родината на 4 април 2001г., е:
1) В политическата област той се опитва да се покаже като отговорен политик, който вижда необходимостта от премахване на недъзите на политическата система и прилагане у нас на утвърдения модел на модерната западна политическа демокрация;
2) В икономическата сфера Симеон Сакскобургготски се стреми да разкрие като компетентен специалист, който е наясно с потребността да се ускори икономическия преход и да се създадат условия за повишаване на жизнения стандарт на населението;
3) В национално-етническата област той иска да се представи като консенсусен лидер, който осъзнава потребността от етническото, религиозното, социалното и културното многообразие у нас да се изгради една съвременна гражданска нация - вътрешно интегрирана и със свое място в международните отношения.
4) В сферата на културата и ценностите той се опитва да се покаже като отговорен чо-век, ценящ „почтеността във всичко" и утвърждаващ християнските нравствени ценности на помирението в условията на пазарното общество и политическата демокрация.
При активното си включване в българската политика той предлага собствена политическа програма, която актуализира в хода на предизборната кампания. С цялостното си присъствие успява да получи доверието на българските граждани и да спечели парламентарните избори на 17 юни 2001г. При участието си в управлението на страната в периода 2001г. - 2009г. той се бори на практика да осъществи програмата си и да реализира политико-управленските си ресурси.
Като синтез на заявените лидерски качества и политико-управленски ресурси, в изследвания период (2001г. - 2009г.) Симеон Сакскобургготски се стреми да наложи в публичното пространство образа си на държавник, който вижда в дълбочина проблемите на нацията и е способен да я поведе към едно по-достойно бъдеще.
Същевременно ще отбележим, че неговият управленски период е съпътстван от редица проблеми. Трудни се оказват вътрешните взаимоотношения в неговата партия НДСВ. Сложен е въпросът за контрола и координирането на дейността на различните партийни функционери. Всичко това показва, че Симеон Сакскобургготски няма нужният опит в организационното строителство на партията. Постоянно възникват проблеми и в парламентарната група на НДСВ. Трудно се оказва и цялостното ръководене на българското общество, когато той е министър-председател и участник в тройната коалиция. Затова можем да обобщим, че в неговата управленска дейност успехите вървят заедно и с редица неуспехи.
3. Политически роли. Харизмата на Симеон Сакскобургготски е свързана с неговите
политически роли. Те са няколко:
На първо място, Симеон Сакскобургготски е цар и като такъв е роден с властта, която притежава по право. Този статус предполага надпартийност и съдържа функции по обединение и консолидиране на нацията.
На второ място, той е партиен лидер на новоучредената формация НДСВ. Този пост предполага владеене на тънкостите на политическите взаимоотношения, налагане на дисциплина, балансиране на интересите, овладяване на конфликтите и др. От лидера се изисква да съчетава запазването на популярността на партията сред населението с утвърждаването на стабилните и позиции във властта.
На трето място, Симеон Сакскобургготски е политически водач от национален мащаб, който спечелва доверието на гражданите с редица актуални политически идеи - за подобряване на жизнения стандарт на населението, за усъвършенстване на политическата система, за постигане на помирение спрямо тоталитарното минало, за национално обединяване, за почтеност във всичко и др.
Тези базисни политически роли го представят като политически лидер, стремящ се да има „мисия" и „визия" и по такъв начин въплъщават неговата харизма.
4. Проявление на харизма. Сложните ситуации и процеси, които съпътстват българс-кия демократичен преход, създават в обществото потребности не само от политически ли-дери и държавници, но и от харизматични политически водачи, които да породят вяра и надежда за бъдещето у населението и да трансформират неговите негативни емоции в чувства на преданост и сплотеност.
Симеон Сакскобургготски успява да постигне именно такова равнище на политическо въздействие. Неговата харизма има две страни: 1) Тя е харизма на монархическата институция; 2) Тя е харизма на авторитета. Първият аспект е актуален преди всичко в периода от началото на демократичните промени до завръщането му в родината на 4 април 2001г. Вторият аспект е силен преди всичко в периода от завръщането му до спечелването на парламентарните избори на 17 юни 2001г. В управленския етап на неговото лидерство (2001г. - 2009г.) се проявяват и двете страни на харизмата, като протича процес на нейното овсекидняване. Двата аспекта на харизмата на Симеон Сакскобургготски са взаимно свързани и неразделни, а разчленяването им се отнася преди всичко до теоретичния и анализ.
По такъв начин в нейните основи стои съчетаването на царския произход и статус с демонстрирани лични качества, със заявка за политико-управленски ресурси, които са отговор на потребностите на държавата в политическата, социално-икономическата, национално-етническата и духовно-нравствената сфери. Харизмата на Симеон Сакскобургготски е свързана и с мисията на монарха за дълг към родината. Всички тези елементи въплъщават неговото легитимно право да управлява. Така в общественото съзнание се налага един нов за българския политически живот и позитивен образ, синтез на политическа традиция и актуалност.
Този имидж Симеон Сакскобургготски утвърждава чрез едно ново виждане на пътя за разрешаване на сложните обществени проблеми, както и чрез конкретна програма. Важно обстоятелство е и създаването на щаб от най-близки съмишленици, работещи за практическото реализиране на политическите му цели.
Благодарение на правилно подбрания исторически момент (сложните ситуации и процеси на прехода), на позитивния образ и на подходящите послания, както и на дейността на сподвижниците му, Симеон Сакскобургготски успява целенасочено и постепенно да осъществи голямо и продължително въздействие върху населението. То изпитва уважение и респект пред личността му, придобива надежда и увереност за по-добър живот чрез неговите послания и на 17 юни 2001г. му гласува изключително доверие да управлява страната. Това голямо влияние върху масите има за основа неговото харизматично политическо лидерство.
169
В следващия етап от политическото му лидерство, свързан с управленската му дейност (2001г. - 2009г.), Симеон Сакскобургготски реализира харизмата си чрез опит да осъществи национално водачество.
5. Митът за „героя-спасител". В предизборната кампания за предстоящите на 17 юни 2001г. парламентарни избори Симеон Сакскобургготски бива възприеман не само като обичаен харизматичен водач, но и като „герой-спасител" и чудотворец. Сложните ситуации и процеси и силното въздействие на посланията му карат населението да очаква от него да извърши чудеса и отведнъж, като с магическа пръчица, да разреши натрупалите се сложни проблеми на българския преход. Образът му на „герой-спасител" е връх на неговото харизматично излъчване.
Според Автандил Цуладзе „политическият мит - това е мит, използван за реализация на политически цели: борба за власт, легитимизация на властта, осъществяване на политическо господство. Политическите митове се използват като инструменти в политическата борба и оказват огромно влияние върху обществото". (Tsuladze, 2003) Изследователят отбелязва и факта, че най-важната особеност на политическия мит е в това, че той винаги се стреми да стане реалност. (Tsuladze, 2003)
Чрез политическия мит за „героя-спасител" реалността се опростява и се свежда до първичния принцип за борбата между доброто и злото. Натоварването на харизматичния лидер със свръхчовешки черти позволява на обикновените хора да започнат да възприемат действителността по-спокойно и обнадеждаващо. Тя вече не е толкова сурова и отчайваща, а става обяснима и опозната. Светът придобива позитивни окраски чрез увереността, че Героят ще спаси Родината и така доброто ще победи. Тези дълбоки културно-политически пластове въздействат върху подсъзнанието на избирателите и допринасят съществено за големия успех на НДСВ и лидера му на парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001г. По такъв начин активното включване на Симеон Сакскобургготски в българската политика е натоварено не само с традиционно-политическо, но и със символно-митологично значение.
В управленския период на неговото лидерство митът за героя-спасител загубва своята популярност и значение.
III. Отличителните черти на политическото лидерство на Симеон Сакскобургготски
В неговото политическо лидерство могат да се откроят няколко характерни черти:
1) то идва в отговор на актуалната потребност в българското общество от автентични политически лидери в хода на демократичния преход;
2) то се базира на харизмата му - на неговия царски произход и статус и на неговите политико-управленски ресурси;
3) то се разгръща като опит на Симеон Сакскобургготски да осъществи национално водачество;
4) то е позитивно явление в българската политика, което допринася за помирението на различните политически сили и за развитието на страната.
IV. Етапи на лидерския процес
Лидерският процес при Симеон Сакскобургготски има за основа времето, когато той създава необходимите условия, за да осъществи в бъдеще политическо лидерство. Този предварителен етап започва с промените, настъпили след 10 ноември 1989г. и продължава до завръщането му в страната на 4 април 2001г. През този период Симеон Сакскобургготски създава необходимите предпоставки за превръщането си в ключова фигура на българската политика през първото десетилетие на XXI в.
Лидерският процес, който изразява политическото лидерство на Симеон Сакскобургготски, обхваща периода 2001г. - 2009г. и протича в три етапа:
- Първият етап обхваща времето от неговото завръщане в родината на 4 април
2001г. до спечелването на парламентарните избори на 17 юни 2001г.
- Вторият етап включва времето от парламентарните избори на 17 юни 2001г. до провеждането на парламентарните избори на 25 юни 2005г., когато Симеон Сакскобург-готски заема поста министър-председател на страната.
- Третият етап обхваща времето от парламентарните избори на 25 юни 2005г. до провеждането на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. и решението на Симеон Сакско-бургготски да се оттегли като лидер на НДСВ.
Трите етапа на лидерския процес се осъществяват в сложна ситуация, която оказва влияние върху тях и се характеризира с динамика и развитие.
* * *
В хода на анализа остава въпросът защо, ако политического лидерство на Симеон Сакскобургготски в периода 2001 - 2009 г. е успешно, в края на периода и след това НДСВ показва слаби резултати, излиза от парламентарното представяне и на един по-късен етап се саморазпада? По своята същност НДСВ е лидерска партия. Тя е личен проект на Симеон Сакскобургготски и нейната съдба зависи в изключителна степен от лидера и положението му. Когато той излиза от активната политика, се поставя началото на края на неговия лидерски проект.
Важен е и въпросът защо, ако политического лидерство на Симеон Сакскобургготски в периода 2001 - 2009 г. е успешно, в края на периода той излиза от активната политика? По своята същност осемте години в управлението реализират неговия лидерски потенциал - политико-управленски, историко-символен, индивидуално-личностен и др. В края на периода лидерският му потенциал вече е изчерпан.
Literatura
Dimitrova, Al., Taynite dosieta na tsarya, Sofia, 2009, s.92.
Perez-Maura, R., Edin praktichen tsar: Simeon Balgarski, Sofia, 2002, s.86.
Pak tam, s. 87.
Tsuladze, Av., Politcheskaya mifologiya, Moscva, 2003, s.56.
Pak tam, s. 57.
