Научная статья на тему 'Key stages of the political strategy of Simeon Saxe- coburg-gothain the period from November 10, 1989 to his returning to his home country on April 4, 2001'

Key stages of the political strategy of Simeon Saxe- coburg-gothain the period from November 10, 1989 to his returning to his home country on April 4, 2001 Текст научной статьи по специальности «Политика и политические науки»

CC BY
9
0
Поделиться
Ключевые слова
POLITICAL STRATEGY / MONARCHY / CONSTITUTION / POLITICAL SITUATION

Аннотация научной статьи по политике и политическим наукам, автор научной работы — Uzunova Vanya

This articledetails the key stages of the political strategy of Simeon Saxe-Coburg-Gotha in the period 1989 2001. It examines his attempt to restore the monarchy and describes the issues relating to the office of the President. The article focuses on the actual situation and the decision of Simeon Saxe-Coburg-Gotha to stand for the parliamentary election held onJune 17, 2001.

Не можете найти то, что вам нужно? Попробуйте наш сервис подбора литературы.

Текст научной работы на тему «Key stages of the political strategy of Simeon Saxe- coburg-gothain the period from November 10, 1989 to his returning to his home country on April 4, 2001»

Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv

ОСНОВНИ ЕТАПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ НА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ В ПЕРИОДА ОТ 10 НОЕМВРИ 1989г. ДО ЗАВРЪЩАНЕТО МУ В РОДИНАТА НА 4 АПРИЛ 2001г.

Ваня Узунова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" Философско-исторически факултет, катедра „Философия"

KEY STAGES OF THE POLITICAL STRATEGY OF SIMEON SAXE-COBURG-GOTHAIN THE PERIOD FROM NOVEMBER 10, 1989 TO HIS RETURNING TO HIS HOME COUNTRY ON APRIL 4, 2001

Vanya Uzunova Plovdiv University "PaisiiHilendarski" Faculty of Philosophy and History, Department of Philosophy

Abstract

This articledetails the key stages of the political strategy of Simeon Saxe-Coburg-Gotha in the period 1989 - 2001. It examines his attempt to restore the monarchy and describes the issues relating to the office of the President. The article focuses on the actual situation and the decision of Simeon Saxe-Coburg-Gotha to stand for the parliamentary election held onJune 17, 2001.

Key words: political strategy, monarchy, constitution, political situation

Резюме

В статията се разглеждат основните етапи на политическата стратегия на Симеон Сакскобургготски в периода 1989г. - 2001г. Проследява се опитът за реставриране на монархията. Представят се проблемите около поста на президента. Очертава се актуалната ситуация и решението му да участва в парламентарните избори на 17 юни 2001г.

В основата на политического лидерство на Симеон Сакскобургготски е реализирането на неговата политическа стратегия. Лидерството му се осъществява в два етапа. Първият етап обхваща времето от 10 ноември 1989г. до спечелването на парламентарните избори на 17 юни 2001г. В него политическата му стратегия има за цел получаване на достъп до властта. Вторият етап включва времето от спечелването на парламентарните избори до излизането на Симеон Сакскобургготски от активната политика през есента на 2009г. В него политическата му стратегия изразява реализирането на властта.

От своя страна първият етап на политическото лидерство на Симеон Сакскобургготски

може да бъде разделен на две фази. Първата фаза обхваща периода от 10 ноември 1989г. до

340

завръщането му в родината на 4 април 2001г. Втората фаза включва времето от завръщането му в родината до спечелването на парламентарните избори на 17 юни 2001г. В двете фази политическата му стратегия се развива и променя.

В очертаната първа фаза на първия етап на политическото лидерство на Симеон Сакскобургготски първоначално неговата стратегия е насочена към опит за възстановяване на монархията. В последствие тя се пренасочва към завоюване на поста на президента. След невъзможността за това тя се свързва със спечелването на предстоящите парламентарни избори.

Не можете найти то, что вам нужно? Попробуйте наш сервис подбора литературы.

Опитът за реставриране на монархията. Той въплъщава главната политическа цел на Симеон Сакскобургготски, на която е подчинена и стратегията му до началото на 2001г. Изграждането на позитивен публичен образ, предлагането на нови политически идеи, търсенето на подкрепа сред елита, привличането на поддръжници и симпатизанти сред населението и др. целят създаване на благоприятни условия за възстановяване на монархията. Този стремеж намира външен израз във факта, че пред Конституционния съд се поставя въпроса не само за реституцията на определени имоти, но и за невалидността на референдума от 1946г. за премахване на монархията. Въпреки тези значителни усилия българският политически елит осуетява възможността за установяване у нас на „коронована" демокрация и за прилагане на Испанския модел на прехода. Левите и десните политически сили трайно защитават утвърдилия се у нас двуполюсен (двупартиен) модел на политическата система и не допускат неконтролирани от тях обрати във властта. Същевременно можем да допуснем, че и след победата си на парламентарните избори през месец юни 2001г. Симеон Сакскобургготски вероятно е продължавал да таи надежди за възвръщане на монархията.

Възможността за завоюване на поста на президента. След като политическата ситуация не създава необходимите условия той да спечели властта чрез възстановяване на монархията, започва неговото преориентиране към президентската власт. Целта му е да участва и да спечели бъдещите президентски избори през есента на 2001г. Този пост в много отношения е сходен с мястото на монарха в една съвременна „коронована" демокрация. Президентът, както и царят, са гаранти за стабилността на политическата система и за защитата на националния суверенитет. Тяхно основно задължение е да бъдат преграда срещу авторитарни интереси към властта и да съдействат за здравината и устойчивостта на демократичного общество. Друго много важно умение е тяхната надпартийност и безпристрастност, които им позволяват да се издигнат над конюнктурата на политическия живот и да опазят държавността от едностранчивите партийни интереси. Същевременно те имат мисията да обединяват нацията и да олицетворяват нейното единство. Призвани са и да поддържат историческите и културните традиции на държавата, да подкрепят личностно- и обществено-значимите ценности и др.

За всички тези аспекти на президентската длъжност Симеон Сакскобургготски е подготвен - от царското си възпитание, от личните си усилия и от опита си. Затова има определен, и то немалък потенциал за държавен глава. Същевременно има известно значение и обстоятелството, че към тогавашния момент той не е живял трайно и продължително в страната. Познава политическите процеси главно от медиите, от разказите на своите гости и от кратките си посещения у нас.

Освен подготвеността си за президентския пост, друг много положителен аспект е придобитата популярност сред населението от Симеон Сакскобургготски. Затова той решава да участва активно в политиката като се яви на бъдещите президентски избори. Според него няма какво повече да губи и ако народът го подкрепи, „... това ще бъде личен успех и извоюване на признание".[1]

Но за да се включи в борбата за президент, Симеон Сакскобургготски трябва да преодолее едно правно ограничение, съдържащо се в българската конституция. Съгласно

341

чл.93, ал.2 от нея, за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, който е живял през последните пет години преди изборите в страната.[2] Близките до монарха среди подкрепят широкото тълкуване на този текст. През 1996г., при посещението си у нас, Симеон Сакскобургготски си прави адресна регистрация. С това претендира, че има законно местожителство, а също и че влизанията и излизанията му от страната са присъщи на статута му на известна публична личност. Същевременно той е наясно, че едно по-тясно и принципно тълкуване ще попречи на политическите му амбиции.

През месец декември 2000г. група от 75 депутати, представители на всички парламентарни групи, отправя питане до Конституционния съд за изясняване на чл.93, ал.2 от конституцията. На 10 февруари 2001г. излиза решението на съда. То определя, че в изборите за президент може да участва само български гражданин, който през последните пет години е живял в страната най-малко по шест месеца и един ден на година. По такъв начин Симеон Сакскобургготски е отстранен от борбата за президентския пост.

В медийните коментари тогава някои изследователи на ситуацията посочват, че министър-председателят Иван Костов е оказал натиск върху Конституционния съд, за да държи царя настрани от активната политика и за да подпомогне в бъдещите избори действащия президент Петър Стоянов. По-подробният анализ ни кара да отбележим и факта, че в края на 2000г. абсолютно всички депутати от Обединението за национално спасение (ОНС - изградено около ДПС и ръководено от Ахмед Доган), плюс депутати от СДС, БСП и Евролевицата, се включват в питането до Конституционния съд. В такъв аспект за ДПС вероятно е било твърде изгодно отстраняването на Симеон Сакскобургготски от борбата за президент и евентуалното му участие в парламентарните избори, защото ако ги спечели, вратите на изпълнителната власт ще се отворят и за тях. Междувременно той оповестява пред медиите, че приема решението на Конституционния съд. Според него всеки, който иска да гласува за Симеон II, ще има възможност да го направи.[3]

Постигане на популярност и влияние. Положителен резултат от дейността на Симеон Сакскобургготски в периода до окончателното му завръщане в страната е утвърждаването на личността му в българското общество чрез постигането на популярност и влияние. Медийното и фактическото му присъствие се различават от оформилите се образи на българските политици от прехода - чрез новото отношение към миналото, новите идеи, новия тип политическа култура и др. Тези разлики, както и способността му да вдъхва надежди и да поражда очаквания, го правят популярен и приет сред голяма част от българските граждани. Така се създават условия за осъществяване на обществено-политическо влияние. То се разкрива чрез статута му на политически авторитет, чрез неговото увеличаващо се въздействие върху нагласите на хората, чрез постепенното му оформяне като алтернатива на съществуващото политическо статукво и др. Все пак посоченият процес е само в началната си фаза, тъй като истинското му разгръщане става в предизборната кампания.

Следователно можем да обобщим, че независимо от постигнатата популярност и обществено-политическо влияние, Симеон Сакскобургготски не успява да осъществи своя политически проект за възстановяване на монархията, както и не реализира стремежа си да стане президент на страната - въпреки усилията си и добре обмислената си стратегия. При това положение единствената възможност, която му остава, е да участва в предстоящите парламентарни избори.

Необходимост от актуализиране на стратегията. Неуспехът на стремежите за възстановяване на монархията и за участие в изборите за президент показват, че политическата стратегия на Симеон Сакскобургготски, произтичаща от тези цели, е изчерпана. Въпреки, че те съответстват на личността му и на царските му способности, липсват условия за тяхната реализация. Поради това пред него възниква необходимост от намиране на друг път за достъп до властта. Целта му да се завърне в България и да управлява страната би могла да се осъществи чрез спечелване на предстоящите парламентарни избори. 342

Обективни условия. През първите няколко месеца на 2001г. в българското общество вече съществуват необходимите условия, благоприятстващи актуализираните политически цели на Симеон Сакскобургготски. Налице са: разочарование на гражданите от българския политически елит и политическите лидери на прехода; изчерпване на действащия конфронтационен стил на политическа комуникация; потребност от нови политически водачи; нарастване на значението на проблемите за корупцията и морала; все по-голяма актуалност на въпроса за стандарта на живот и др. През 90-те години на ХХв. основният обществен процес у нас е този за победата на демокрацията. Но в началото на ХХ1в. назрява необходимост елитът да работи не просто за установяване на демократичен обществен ред, а за постигане на неговото качество.

Субективно-личностни предпоставки. Освен посочените обективни дадености на ситуацията, друг важен фактор е желанието и готовността на Симеон Сакскобургготски да поеме поста министър-председател на страната при евентуална победа на парламентарните избори. Този пост в много отношения стои далеч от царските аспекти на властта. Вероятно той е имал известни колебания и не отведнъж е постигнал вътрешна готовност за тази длъжност. Все пак се налага изводът, че и ситуацията, и субективно-личностните му нагласи благоприятстват актуализирането на целите и стратегията му.

По такъв начин Симеон Сакскобургготски пренасочва политическата си стратегия към завоюване на победа на парламентарните избори на 17 юни 2001г.

Не можете найти то, что вам нужно? Попробуйте наш сервис подбора литературы.

Можем да обобщим, че в периода от 10 ноември 1989г. до завръщането си в родината на 4 април 2001г., политическата стратегия на Симеон Сакскобургготски динамично се променя. От опита за възстановяване на монархията тя се изменя към президентската власт, а след това се пренасочва към парламента и изпълнителната власт. Това разкрива гъвкавостта и адаптивността й, което е и белег за политическото лидерство на Симеон Сакскобургготски.

Литература:

1. Перес - Маура, Р. Един практичен цар. Симеон Български, изд. „Бул-корени", С., 2002, с. 248

2. Конституция на Република България, изд. „Веда Словена", Пл., 1993, с. 18

3. Перес - Маура, Р. Цит.съч., с. 256