Human enhancement. Transhumanism. Tendencies. Courses. Danger of new social inequalities Текст научной статьи по специальности «Философия, этика, религиоведение»

социологически науки

Колев Иван Николаев ЧОВЕШКОТО УСИЛВАНЕ ...

UDC 316

ЧОВЕШКОТО УСИЛВАНЕ. ТРАНСХУМАНИЗЪМ. ТЕНДЕНЦИИ, ПОСОКИ НА РАЗВИТИЕ. ОПАСНОСТ ОТ НОВИ СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА

© 2019

Колев Иван Николаев, докторант

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, бул. „Копривщица" № 35, e-mail: [email protected])

Анотация. Трансхуманизмът е международно интелектуално, културно и социално движение, което си поставя за задача да подобрява способностите на човека чрез технологични нововъведения в сферите на биомедицината, генетиката, роботиката, регенеративната медицина, кибернетиката и развитието на изкуствения интелект. От една страна, трансхуманитарното движение предполага чрез иновации и рационални методи да се открият лечения за много болести и патологии, което може да се разглежда като възможност за намаляване на вече съществуващи социални неравенства. От друга страна, скептиците се опасяват дали технологиите на усилването не биха довели до задълбочаване на неравенства между различните населения поради различния им темп на технологичен растеж. Оформили са се два лагери сред трансхуманистите: биоконсерватори и биопрогресисти. Биоконсерваторите пред-почитат да се поправят несъвършенствата и недъзите, да се следва един изпипан модел в медицината и мисловната им рамка е по-скоро терапевтична. Биопрогресистите са доста по-радикални, мечтаят за един „усилен" човек: по-бърз, по-силен, по-интелигентен, някои от тях дори говорят за постигане на немислимото: безсмъртие, въвеждат термина „постхуманизъм".

Ключови думи: трансхуманизъм, биомедицина, генетика, роботика, регенеративна медицина, кибернетика, из-куствен интелект, биопрогресисти, биоконсерватори, постхуманизъм

HUMAN ENHANCEMENT. TRANSHUMANISM. TENDENCIES. COURSES.

DANGER OF NEW SOCIAL INEQUALITIES

© 2019

Kolev Ivan Nikolaev, PhD student

Plovdiv University „Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, bld. „Koprivshitsa"№35, e-mail: [email protected])

Abstract. Transhumanism is an international intellectual, cultural and social movement that aims to improve man's abilities through technological innovations in the fields of biomedicine, genetics, robotics, regenerative medicine, cybernetics and the development of artificial intelligence. On the one hand, the transhumanitarian movement implies, through innovation and rational methods, the discovery of treatments for many diseases and pathologies, which can be seen as an opportunity to reduce already existing social inequalities. On the other hand, skeptics are concerned whether human enhansement technologies would not lead to widening inequalities between different populations due to their different rates of technological growth. Two camps were formed among transhumanists: bioconverters and bioprogressors. Bio-conservators prefer to correct imperfections and shortcomings, to follow a model in medicine, and their thinking frame is rather therapeutic. Bioprogressists are far more radical, dreaming of an human enhancement, improved person: faster, stronger, smarter, some of even talking about achieving the unthinkable: immortality, introducing the term „posthumanism."

Keywords: transhumanism, biomedicine, genetics, robotics, regenerative medicine, cybernetics, artificial intelligence, bioconverters, bioprogressors, posthumanism, human enhancement

Трансхуманизмът поставя една от най-революцион-ните теми в сферата на съвременното хуманитарно знание - подобряването на възможностите на човешкото тяло, усилването на човешкото същество и неговото безкрайно усъвършенстване. Възниква въпросът дали това желание за усилване се е случило благодарение на успехите на съвременната наука и нейната ефектив-ност, или пък е особеност на човешкото битие, засви-детелствена в историята чрез еволюционното развитие на обществата. Подобна теза е подкрепена в предговора на Богдан Богданов към сборника на Едуар Клайнпетер „Усиленият човек.". Богданов отбелязва, че „големият естествен усилвател е човешкото общество като многофакторна усилена среда", в която ключови са човешките отношения [1]. В този аспект, промяната и еволюцията се наблюдават както у отделния индивид като съставна единица на обществото, така и в самата глобална общ-ност. Трансхуманизмът обръща внимание на все по-голямата способност на хората да моделират материята, информацията в стремеж да постигнат жадуван прогрес и социална трансформация, реализирана чрез революци-онни биотехнологии, като целта е намаляване на стра-данието, неравнопоставеността, а процеси и състояния като стареенето и смъртта вече се приемат не като есте-ствени, а като нежелани и ненужни, същевременно уто-пията за един по-усъвършенстван, „усилен" човек запо-чва да придова все по-реални измерения.

Терминът „трансхуманизъм" е въведен за първи път през 1957 г. от Джулиън Хъксли [2]. Неговото мнение е, че човек може да подобри себе си благодарение на тех-нологиите, като също така той набляга, че този процес задължително трябва да бъде съпроводен с усъвършен-стването на социалната среда. Според неговата визия чо-

вечеството е на прага на един нов тип съществуване, нов тип отношения и дори възможността да бъде създадена нова подобрена раса, е напълно реална. Дефиницията, която Хъксли дава, е „човек, който продължава да бъде човек, но съумява да надмине себе си, защото разбира и осъзнава новите възможности на и за човешката си природа" [3]. Хъксли е първият директор на Организацията за образование, наука и култура към ООН - ЮНЕСКО, а също така виден член и президент в периода 1959-1962 г. на Британското общество по евгеника.

Светкавичният напредък на биохирургията, инфор-матиката, нанотехнологиите, регенеративната медицина, роботиката, 3D принтерите, кибернетиката, изкуствения интелект оформя различни перспективи за моделиране на бъдещето и за реализиране на трансхуманитарни-те идеали, а срещуположните възгледи и гледни точки по темата се сблъскват. Според философа Жан-Мишел Бение у всеки от нас едновременно съжителстват един технофил и един технофоб [1]. С развитието на науката пред човечеството се разкриват хоризонти за ускорена еволюция, базирана на технологичния напредък. Според трасхуманитарното движение човешкият вид не е до-стигнал пълния си потенциал, затова според предста-вителите на течението подобряването и безграничното усъвършенстване на човека във физически, психически и морален аспект изглежда напълно постижимо в обозримо бъдеще. Най-големите имена на трасхуманитарното движение са Макс Мор, Рей Курцвайл, Ник Бострьом, Джулиън Савулеску, Алън Бюканън, Лоран Александър, Ханс Моравек, Ким Ерик Дрекслър, Дейвид Пиърс, Марк Ру, Джеймс Хюгз, Ричард Докинс, Марвин Мински, кой-то е считан за бащата на изкуствения интелект. Според Бострьом няма да е далечен денят, когато човечеството

Kolev Ivan Nikolaev sociological

HUMAN ENHANCEMENT ... sciences

ще увеличи значително своите способности и ще „излезе от своето детство, за да навлезе в постчовешката ера" [4]. Реймънд Курцвайл е дори по-радикален, той основа-ва института за Сингулярност, като целта е да бъде побе-дена смъртта, да бъде проправен пътят към безсмъртие, съпроводен от усилването на човешката раса и хибри-дизация на човека с машината [5]. Курцвайл се ползва с финасовата подкрепа на Google и Nasa, следователно, аргументите за несъстоятелност в твърденията му тряб-ва да бъдат наистина солидни и добре обосновани.

Основите на спора между „биопрогресистите" и „биоконсерваторите"са постановени след няколко голе-ми доклада. Първият е американски, написан е през 2002 г. и е публикуван през 2003 г. под заглавие"Конвергенция на технологиите, предназначени да подобрят постиже-нията на човека: нанотехнологии, биотехнологии, ин-формационни технологии и когнивистика", от Михаил С. Роко и Уилям Бейнбридж [4]. Докладът горещо пре-поръчва да има мащабни инвестиции в трансхуманитар-ния проект, което Гугъл бързо ще направи. Скоро след това през 2005 г. е написан втори, далеч по-смекчен и консервативен доклад, където участват двама мисли-тели, които са враждебно настроени срещу трансхума-низма - Майкъл Сандел и Франсис Фукуяма [4]. Те се противопоставят на идеята да се „подобрява" човешкото и препоръчват новите технологии да се използват в рам-ките на традиционната терапевтика, изключват възмож-ността за генни манипулации и усилване на човешките същества. Авторите на доклада не подхождат лекомис-лено и далеч не оценяват трансхуманитарния проект като несериозен или утопичен, а като напълно възмо-жен, това обяснява песимистичният им тон. Първият доклад на Европейския съюз за трансхуманизма излиза през 2004 г. под заглавието „Конвергентните технологии. Формиране на бъдещето на европейските общества". Той следва „биоконсервативната" линия, утвъ-рдена от Сандел и Фукуяма. Акцентите в доклада са, че новите технологии трябва да се използват за подобря-ване на социалните и политическите условия на живот, а не на биологичните и природните характеристики на човека. В името на равенството като неопровержима и изконна ценност авторите са твърда опозиция на тезата за генетично подобряване на човечеството. Те определят подобна логика като фатална и като източник на непо-носими и неопреодолими неравенства. И все пак, транс-хуманитарният проект отново не е представен като безумен или нереалистичен. През 2009 г. е изработен нов европейски доклад, който е по-балансиран. Неговото име е „Подобряването/Усилването на човешкото съще-ство". Белгийският философ Жилбер Отоа счита, че до-кладът се доближава до първия американски доклад. Трансхуманитарното движение получава своята легитимация и се утвърждава, но трябва да се поставят раз-умните граници на допустимото, да се мисли за условия за регулиране, отбелязва се и значително американско превъзходство в сферата на новите технологии, а фунда-менталната разлика между лечение и подобрение сякаш изглежда заличена.

Трансхуманистите се делят на два големи лагера: тези, които просто искат да подобрят човешкия вид, но без да се отказват от човешката същност, а дори напротив, като я усилват, докато други като Рей Курцвайл говорят за „постхуманизъм", „постчовечество, създава-не на нов човешки вид чрез хибридизация на човека с машини, притежаващи физически способности и изку-ствен интелект, далеч по-висши от тези на настоящите представители на Хомо сапиенс. В първия случай прави впечатление, че трансхуманизмът се доближава много до „ненатуралистичен" хуманизъм, който e от времето на Пик дьо Ла Мирандол до Кондорсе, защитава идеята за безкрайното усъвършенстване на човешкото съще-ство. Във втория случай скъсването със споменатия хуманизъм във всичките му възможни форми е оконча-телно и безвъзвратно с всички произтичащи от такова 78

съдбоносно решение последици.

Наред с идеалистичните и позитивни възможни сценарии за бъдещето на трансхуманистичната идея немалко са и скептиците, които резонно са разтрево-жени от последиците от една крайна технологизация. За първи път в своята история човечеството е изправе-но пред способността да промени себе си като отделен индивид, групи от индивиди и дори в качеството си на вид. Противоположните мнения се сблъскват на някол-ко арени едновременно, етичните размишления и мо-рални тревоги изглеждат логични, тъй като страхът от неизвестното винаги е бил силно застъпен от хората с по-консервативни възгледи, което обаче не е попречило да се реализират немалко революции, които са проме-нили изцяло политическия, икономическия и социал-ния ландшафт през различните епохи. Безпокойствата, свързани с технозависимостта на съвременния човек, се подкрепени и от опасенията за загубването на човешка-та идентичност. Предупрежденията за загуба на ориен-тирите, произтичащи от глобализационните процеси на модерността и късния капитализъм, срещат контрате-зата на трансхуманистите, че ще е кощунство да не се използват максимално добре и рационално възможно-стите за преобразяването и подобряването на човешкия вид. Скептиците предужпреждават, че технологичната зависимост крие опасност от задълбочаване на съще-ствуващите социални неравенства между обществата и държавите, между отделни социални слоеве в самите държави. Сред консервативно настроените се прокрадва съмнението, че съществува вероятност за образуване на касти и върхушки, които да живеят в своя собствена ре-алност, защитена от дебелите масивни стени на прогреса и технологичното развитие, а тази технологична революция ще остане недостъпна за по-бедните хора, много вероятно и за средните класи, които ще бъдат ощетени, деизинтегрирани, а пропастта между богатите и бедни-те ще бъде по-голяма от всякога, така ще се образуват две общества: на привилегировани и непривилигеро-вани. Нещо, което съществува и днес, но може да бъде усилено допълнително благодарение на технологичния подем. По-ентусиазираните защитници на трансхума-низма са на мнението, че именно от „съвкупността на индивидуалните щастия поражда колективното щастие" [1]. С други думи, прогресът може да помогне първо на единици и малки групи от хора, но в обозрим времеви отрязък подобна революция ще повлияе на цялото чо-вечество, или поне на по-голямата част от него, като ще подобри значително живота на хората. Трябва да се от-бележи, че няма да бъде правилно да се изпада нито в необоснована екзалтираност, нито в краен песимизъм, в ретроградно черногледство по отношение на идеите на трансхуманизма. В своята книга „Трансхуманитарната революция" френският философ Люк Фери определя скептичното настроените към трансхуманизма учени като „биоконсерватори" - сред тях изпъкват имената на Майкъл Сандел, Юрген Хабермас, Франсис Фукуяма. Тяхното мнение e, че технологиите и медицината тряб-ва да се използват, за да поправят съществуващите несъвършенства, тяхната мисловна рамка е по-скоро те-рапевтична, доближава се до философията и методите на медицината. Техните въпроси и критики към транс-хуманизма следват логиката на здравия разум и защи-тават тезата за опасност от неразумните рискове, които са въплътени в идеологията на това революционно движение [4]. Действително разликата между развиващите се и развитите държави в технологично отношение из-глежда колосална, което означава, че здравните грижи и достъпът до новите технологии остава ограничен, а нисък социален статус предопределя по-нисък стандарт на живота, по-ниско качество, по-висока смърт-ност и по-кратък живот за прослойките и обществата с по-оскъден икономически ресурс. В този ред на мисли, ликвидирането на социалните неравенства, което е и една от задачите на трансхуманизма, изглежда изклю-Scientific Vector of the Balkans. 2019. Т. 3. № 1(3)

социологически науки

Колев Иван Николаев ЧОВЕШКОТО УСИЛВАНЕ ...

чително трудна. Технологии като генното инженерство са скъпи, а актуалните иновации изискват допълнителни инвестиции - в тази нова власт над човека равноправи-ето в обществото за достъп до най-новите постижения в областта на медицината изглежда силно застрашено. Биопрогресистите, както Люк Фери нарича оптимистите и ентусиастите на трансхуманистичното движение, ясно съзнават опасността от съвместното съществуване на няколко човечества. Ник Бостром признава, че ще бъде предизвикателство да се осигури достъп на всички до постхуманността, като дори предлага, че ще се наложи минимална намеса на държавата в този сложен социален процес. Шведският философ и социолог е убеден, че трябва да се направи всичко възможно, за да се избегне появата на „привилегирована социална прослойка, която ще подобри себе си и своето потомство, така че накрая да се получат два човешки вида, които нямат нищо общо помежду си освен споделеното си историческо минало" [4], [7]. Създаването на две такива човечества все още е по-скоро един утопичен ракурс, но една такава реалност изглежда страховита, защото привилегированите могат да бъдат без възраст, в прекрасно здраве, свръхгениални с безупречна физическа красота, ще са докоснали жаду-ваното съвършенство. Непривилегированите ще останат встрани от този еволюционен процес, което ще се отрази на тяхното самочувствие, самоуважение, дори ще пробуди тяхната завист и неприязън към привилегировани-те, ще се увеличи значително социалното недоволство. Най-тревожното в една такава реалност ще бъде фактът, че няма да има почти никаква възможност за мобилност, нисшата класа няма да се изкачи на по-горното стъпало и да доближи висшата. Именно затова Бостром, който е един от защитниците на трансхуманизма, е силно обе-зпокоен и предвижда, че ще има нужда от политически мерки за редуциране на неравенствата.

Двата обществени пътя, които се очертават пред трансхуманизма, са:

- постигането на човешкото усилване, но с цената на задълбочени неравенства

- запазване на не лесно постигнатото относително демократично равновесие.

Трябва да стане ясно, че трансхуманизмът не се стреми към човечество на няколко скорости, както и да бъде осъзнато, че движението не е никак хомогенно, че съществуват различни трансхуманистични концепции, чиято богата вариативност намира своето проявление в политически, идеологически, философски и социален контекст. Трябва да се признае, че сред критиките, кои-то трансхуманизмът понася, една от най-популярните е тази, която свързва течението със свръхиндивуализъм, който би могъл да вреден за общността като цялост. В отговор на тези съществуващи тенденции, френската трансхуманистична асоциация Technoprog се опитва да докаже, че е напълно възможно да се проектира еволю-ция от трансхуманистичен тип, която да е отговорна към въпросите за социална справедливост, равнопоставе-ност, рисковете за здравето, социалните трансформации. С други думи, според Technoprog, да се говори за транс-хуманистична демокрация, е едва потенциално валидна опция. За да приведе аргументи в полза на тази теза, Теchnoprog си постави за задача да създаде и развие про-грамна платформа, която да отразява истински и точно реални техно-прогресистки предложения, алтернативи и въпроси [1]. Френската трансхуманистична асоциация акцентува на няколко области - основните свободи, со-циалните въпроси, образованието и научните изследва-ния. Някои от най-значимите идеи са [1]:

- да се работи в посока да се разшири свободата да се разпореждаме с тялото си;

- установяване на универсален доход, който да осигу-ри равен достъп до бъдещите възможности за усилване/ подобряване;

- разглеждане на трансхуманистични хипотези за практически всички възрасти на училищното, универси-

тетското и професионалното образование;

- предвиждане на „нравствено усилване" чрез техни-ката;

- да се изгради полюс във Франция и Европа полюс с цел предотвратяването на най-сериозните рискове, за-плахи и опасности, които биха възникнали в резултат от неправилна, безразсъдна употреба на технологиите и хи-бридизацията на човека с машината;

Тези намерения на Technoprog са свидетелство, че последователите на трансхуманизма добре са запозна-ти с евентуалните отрицателни последици, породени от сложната социална трансформация, която е закодирана в идеологията на движението. Присъствието на отрица-телни ефекти обаче не е достатъчна причина един толкова амбициозен проект, предвиждащ колосален прогрес за човечеството, да бъде отречен. Социално чувствител-ните трансхуманисти не възнамеряват да пренебрегват големи социални проблеми като бедността, несправед-ливостта, неравенството и замърсяването на околната среда. В „Хуманизъм ли е трансхуманизмът" Жилбер Отоа твърди, че реализираната трансхуманитарна мечта да се примирят индивидуализмът и социализмът - свободно пожеланото от индивидите подобрение - ще е продължителен процес, който постепенно ще се превъ-рне в глобален феномен, касаещ цялото човечество, а успехът на идеята би могъл да намали измеренията на човешкото страдание [8].

Отоа също така отбелязва, че политическото пози-циониране на трансхуманизма остава прекалено разнообразно, дори противоречиво, въпреки опитите за обе-динение, извършени от Световната трансхуманистична асоциация. В този аспект, тази разпокъсаност е източ-ник и извор на повече вариативност, различни критически прочити, генератор на нови идеи, но също така тази хетерогенност може да попречи на осъществяването на оптимистичните идеи на движението.

Въпросителните около трансхуманитарната идея все още са големи, напредъкът на науката може да доведе до възхитителни резултати, но и до катастрофални по-следици. Да се говори параноично за трансхуманитар-ния кошмар, е почти толкова необмислено, колкото и да се хиперболизира трансхуманитарното щастие, чудо, спасение от всички съществуващи проблеми и беди на съвременното човечество. Означените трансхума-нистични стремежи са ускоряване на еволюцията чрез революционни технологии, това твърдение е противоположно на изградения стереотип за еволюционния про-цес като продължителен и детерминиран от външни фактори. В последна сметка, целите на трансхуманизма действително звучат оптимистично - да бъдат овладени процеси като стареенето, да бъде победена смъртта, да се намалят страданията. Прогресът е път, осъществен през множество промени, но не всяка промяна е гарант за напредък. Човечеството и днес е неразривно свързано с технологиите, достатъчно е само да се спомене глобал-ната мрежа - Интернет. Въпреки това социалните неравенства не са ликвидирани. В Африка и някои страни от Централна Азия бедността и нищетата са повсеместни, което е и една от причините за настъпилата миграци-онна криза. Ще може ли трансхуманизмът да намали и редуцира съществуващите социални неравенства? Как и доколко ще бъде осигурен достъп до новите методи за лечение, до „усилването" на човека на по-бедните държави? Може ли строгият индивидуализъм, заложен в трансхуманитарния проект, да бъде катализатор за про-мяна на и за целия свят, или поне на по-голямата част от него? И с какъв оттенък ще бъде тази трансформация? Апокалиптичните прогнози и дистопии са водещ жанр в света на съвременното кино и литература, а трансхума-низмът е засегнат в почти всяко ново касово заглавие на холивудска продукция - това някакви предначертания на обозримото бъдеще ли са, или просто част от марке-тингови стратегии за реализиране на по-големи продаж-би? Друг логичен въпрос е дали се намираме близо до

Kolev Ivan Nikolaev HUMAN ENHANCEMENT ..

sociological sciences

т.нар. точка на бифуркация - много различни перспекти-ви и тенденции, които са събрани в една точка, след пре-минаването на която светът ще бъде коренно различен. Хибридизацията между човека и машина робот изглеж-да все по-реална, но моралните и етични възражения по този казус също изглеждат резонни. Притесненията на „биоконсеваторите", че неравенствата ще се задълбочат, са и логично продължение на тезата на Фукуяма, че био-технологиите проправят път на евгениката, като й прида-ват нова легитимност. Не бива да се пропуска и фактът, че досега човекът винаги се е считал за най-разумното същество на планетата, а прогнозите на трансхумани-стите са изкуственият интелект да надвишава капаците-та на човешките възможности, което кара скептиците да надникнат зад завесите на една „апокалиптична пиеса", една дистопия, която вече сме наблюдавали във филми-те и сме чели в книгите - унищожението ни като вид. Разбира се, че толкова радикална промяна, осъществена за кратко време, създава различни полемики, дава поле за изява на разнопосочни гледни точки, но и не можем да пропуснем, че всяка революция е била съпроводе-на със съмнения и несигурност. Нито слепият скепти-цизъм, нито нездравият оптимизъм биха били градивни. Настоящето и бъдещето ни като вид във възходяща или низходяща линия ще зависят от правилните решения, от гаранциите за безопасност, от мерките за сигурност, от границите, които трябва да бъдат очертани, за да може трансхуманистичният проект да осъществи идеи-те си, така че напредъкът на човечеството да е осезаем и притесненията относно течението да бъдат туширани в максимална степен. Повече от всякога е необходима разумна регулация на сложните процеси, съпътстващи трансхуманитарното движение, но така или иначе вече се намираме в началото от нов етап на модерната глобализация.

СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:

1. Усиленият човек, съставител: Едуар Клайнпетер.

2. Marius Turda (ed.), Crafting Humans: From Genesis to Eugenics and Beyond https://www.academia.edu/6086492/Julian_Huxleys_Transhumanism

3. A History of Transhumanist thought,Nick Bostrom.

4. Трансхуманитарната революция, Люк Фери.

5. Да създадем ум, Рей Курцвайл.

6. Human Reproductive Cloning from the Perspective of the Future, 2002.

7. Генетично подобрение на човека — трасхуманитарната перспектива, Ник Бостром.

8. Хуманизъм ли е трансхуманизмът, Жилбер Отоа.

80

Scientific Vector of the Balkans. 2019. Т. 3. № 1(3)