CC BY
44
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПОЛОВОТО НЕРАВЕНСТВО В ПЕРСПЕКТИВАТА НА ИСЛЯМСКИЯ МИРОГЛЕД Кристина Маринова Софийски университет „Св. Климент Охридски"
THE GENDER INEQUALITY IN THE PERSPECTIVE OF THE ISLAMIC WORLDVIEW Kristina Marinova Sofia University "St.Kliment Ohridski"
Abstract: Because of the values and culture of male domination and discrimination against women, the situation of women in Islam is widely studied topic today. To understand what position the muslim woman occupies in the society and what are her family roles - we need a thorough examination of the religious law - Sharia and the Holy Quran. Sharia law applies equality to men and women. Family roles have always been the basic elements of Islamic identity, and therefore the role of the Muslim woman as a wife, mother, housewife and daughter occupies a central place and the reproduction of human race would be impossible, without women. According to the Qur'an, woman occupies an equally important place as man, and in the terms of their creation - there is no difference between them, but in some verses of the Qur'an, it is clearly underlined the superiority of men to women.
Keywords: islam, the Holy Quran, sharia law, women, gender inequality, veiling
Първите представи, които възникват в съзнанието ни - когато чуем да се говори за правата и задълженията на мюсюлманските жени, са най-често съсредоточени върху нейното подчинено положение спрямо мъжа. Защо е така? Защо в разбиранията на западно европейския човек представата за живота и положението на мюсюлманките е най-често предубедена и носеща в себе си една дори бих казала негативна конотация. Наистина ли арабо- мюсюлманските жени са потиснати и зависещи от своите мъже? Каква е тяхната роля в семейството, в дома, в обществото? Това са само малка част от асоциациите и въпросите, които си задаваме чувайки словосъчетанието „мюсюлманска жена".
В действителност едни от най-актуалните дебати не само в съвременните арабски общества но и по целия свят днес отново се въртят около мюсюлманските жени, наследствните им права, темата за тяхното забулване и най-вече около неравенството 188
между половете. Сред западните мислители е залегнала идеята, че шариата1 и интелектуалното наследство на исляма не включват елементи, които да допринасят по един конструктивен начин за насърчаване на правата на жените, а тяхното забулване/покриване се възприема като най-важният символ на тяхното потисничество от страна на мъжете и цялото общество. Въпреки това, Коранът2 вижда жените като човешки същества, сътворени от Бога, на които е присъщо пълно онтологично равенство с мъжете, и по отношение на техния морал, жените не са в подчинение на мъжете - и като тях са призвани да тръгнат по пътя на правдата, за която впоследствие ще бъдат справедливо възнаградени.
Целта на настоящия текст е да се разгледат най-общите принципи и философия за жената според шариата и какво е нейното положение спрямо мъжът и в обществото. Ще бъде обърнато внимание и на това, къде е нейното място между реалността на модерния свят и традицията на Свещения Коран.
Практически целият живот на мюсюлманите се регулира от религиозния закон, който е формиран най-вече от Корана и Хадисите3. Доколкото ислямът определя начина на съществуване на милиони хора, а Коранът служи като етично и обществено ръководство по всички човешки въпроси, то религиозният закон шариат управлява всекидневния живот, формира правната система и обединява в себе си моралните и религиозни норми на исляма. Според египетския изследовател Хаммудах Абдел-ати „само човекът е избран, да бъде надарен с разум и със способността да има избор. И поради това той е призован да приеме висшата воля на Аллах и да се подчини на Неговия закон" [1; с. 14].
Една от основните постановки в исляма, е че „ислямският закон с неговите здраво изложени корени в Корана, образува социална система въз основа на презумпцията за продължаване на семейството като цялост в рамките на патриархалната система" [5; с.288] и съществува наред с идеята за мюсюлманската умма - общността, в която всички са еднакви спрямо отношението им към Единствения и Върховен Бог, независимо от пол, раса, социален статус и т.н. В Исляма бракът може да се разглежда едновременно и като граждански договор между двамата съпрузи, и като свещен съюз, който има голяма религиозна и социална значимост. Мюсюлманската религия отдава голямо значение на делата на мюсюлманката, свързани със съпружеството и в подкрепата, която тя дава на своя съпруг, както и в осигуряването на семейното спокойствие и щастие. Следният стих в Корана - „и от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..." [3; 30:21] ни показва нуждата от осигуряване на мир и щастие в семейството, тъй като концепцията за брака от ислямска перспектива се корени в това че чрез брака, правоверният мюсюлманин може да се доближи до Аллах. Всевишния Бог е разкрил създаването на жените, в полза на хората и постигането на мир и уют в семейството благодарение на тях, тъй като те са не само съпруги, но и партньорки на своите мъже. Затова и жената в мюсюлманското общество е поставена на пиедестал именно с оглед на нейната роля в семейството, която е допълваща, а не противоречаща на тази на мъжа.
Освен да бъде примерна съпруга, мюсюлманката трябва да бъде и добра майка. Тя е тази, която износва и ражда детето и понася всички трудности, съпътстващи този процес - „и повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е трийсет месеца" [3; 46:15]. Този стих разкрива колко голямо значение се отдава на ролята на жената като майка в исляма, тъй като макар и първата част на този стих да се отнася до това да бъдем добри и
1 Шариат най-общо казано е нормативната система на традиционного ислямско право, (в буквален превод от арабски език - път към водоизточник)
2 Коранът е свещената книга на мюсюлманите, низпослана на Пророка Мухаммад през УПвек от Единственият и Всевишен Бог - Аллах, чрез посредничеството на Архангел Джибрил (Гавраил), в продължение на 23 години.
3 Хадисите са сборници с наставленията и препоръките, дадени приживе от Пророка Мухаммад, и записани по-късно от неговите сподвижници.
към двамата родители, то второто изречение засяга пряко майката и неизбежните трудности, които тя понася и без които появата на бял свят на детето не е възможна. Тя е тази, която полага непрекъснати грижи, любов и старание за детето и се занимава с възпитанието му още от най-ранна детска възраст и има отговорност за неговото образование спрямо изискванията на религията, за да израсне то в любов към Аллах и да бъде подготвено за външния свят. Бащата има ангажимента да плаща за образованието на децата си, но все пак майката е по-близо до тях и целта й е да ги възпита добре и те да станат достойни мюсюлмани.
Разглеждайки детеродната способност на жената като отличителна от тази на мъжа, американската изследователка Амина Уадуд изказва мнение, че тази способност се приема и като нейна основна и първична функция. Авторката твърди, че именно използването на „първична" довежда до негативни конотации, в които е прието да се предполага, че жените могат да бъдат само майки. Следователно, според нея - цялото възпитание на жените се свежда само до това те да бъдат предани съпруги и идеални майки, за да влязат в канона за изпълнение на тази тяхна първична функция [6; с.64-65 ]. В Корана обаче не се посочва, че майчинството е изключителна и единствена роля на жената, а че жената притежава изключителната възможност да ражда деца и по този начин да се създава и продължава човешката популация на земята.
Друга съществена роля, която трябва да изпълнява мюсюлманката е тази на домакиня и на разпоредителка на къщата. По отношение на домакинската работа, жената има право да поиска от съпругът си да бъде отменена в нея и да получи помощ от него. Тя не трябва да забравя обаче, че съпругът й също се е труди, когато е извън дома, за да осигури прехраната и издръжката на семейството и поради това може да й откаже съдействие под предлог, че той също е изморен. Разбира се, ако съпругът има финансова възможност, той може да наеме и домашна помощница на съпругата си, която да помага в къщната работа. Някои от хадисите свидетелстват за това, че Пророка Мухаммад сам кърпи дрехите и сандалите си и помага на своите съпруги в изпълнението на задълженията им, което показва и неговото желание да се грижи за тях.
Мюсюлманката освен вече изброените до тук роли има още една, която стои в основата на нейната същност като жена, а именно това е ролята й на дъщеря, защото преди да стане съпруга, майка, домакиня и прочее тя на първо място е нечия дъщеря, чиито родители дават своето съгласие тя да бъде омъжена и оттук насетне вече да изпълни останалите си роли. Появата на женско отроче в мюсюлманското семейство се смята за божия благословия, тъй като Аллах обещава награда и влизане в рая, на всички, които спомагат за отглеждането на дъщерите. Не бива да забравяме, че именно Фатима - една от дъщерите на Пророка Мухаммад е и продължителката на неговия род, и че ако Аллах не е благословил женските отрочета - то Фатима няма да стане продължителката на кръвната линия на Пророка. Затова е необходимо дъщерите да бъдат възпитавани и отглеждани с много любов и обич в съответствие с ислямските ценности и норми.
Разбира се функциите на жените имат пряко отношение към обществото, тъй като бидейки съпруги и майки те раждат потомство и от двата пола, което спомага за правилното развитие на обществото от една страна, и неговата промяна от друга. Женската част от населението представлява истинския живот и негов естествен продължител тъй като без жените не би било възможно възпроизводството на човешката раса. Въпреки това обаче и в древни времена и днес сме чували и продължаваме да чуваме покъртителни истории за лошото отношение към жените в някои мюсюлмански страни, и се питаме каква всъщност е причината това да се случва и защо позицията на мюсюлманките в обществото продължава да бъде по - неизгодна спрямо тази на мъжа.
Четейки Корана и Хадисите на Пророка се оказва, че там на жените са дадени много повече права отколкото впоследствие дават тези, които са определени за съставители на мюсюлманския закон. Причината, е че те частично или дори погрешно са омаловажили
правата на жените. Важна е не толкова текущата позиция на мюсюлманските жени, а по-скоро това да се покаже реалната позиция и права, които са им дадени от Корана и хадисите и да се работи в посока за подобряване на статутът им оттук насетне. Фактът, че четвъртата сура в Корана е озаглавена „Жените" ни навежда на мисълта, че в нея основна тема следва да е именно отношението и идеологията на Корана отнасяща се до женската част от Уммата. Всъщност обаче от всички 176 аята в сурата, само 22 се отнасят пряко до неща, свързани с жените. Въпреки това обаче, сура „Ан-Ниса/Жените", не е единствената в която е засегната темата за положението на жените. Препратки към специалните условия, касаещи жените в обществото, могат да бъдат намерени в над двеста аята от Корана, разглеждащи различни аспекти, като правата и задълженията им, граждански и социални отговорности, брак, право на наследяване, наказания за непочтеност, зависимост от съпругът им, развод и много други.
Според Корана, жената заема също толкова важно място, колкото и мъжът и по отношение на сътворението между мъжа и жената няма разлика, което се потвърждава и от следния стих „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени" [3; 4:1]. Ислямските учени твърдят, че ако има разлика между мъжа и жената, то тя е най-вече във това, че те са физически различни и затова по-тежката работа е за мъжа, докато на жената остава да се грижи за дома, т.е. има един вид разделение на труда. В някои стихове на Корана, обаче ясно се подчертава превъзходството на мъжете спрямо жените. Пример за един такъв стих, откриваме във втора сура „Ал-Бакара/Кравата", който гласи, че „и жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях" [3; 2:228]. Това предимство обикновено се тълкува от мюсюлманските учени във връзка с друго знамение, което гласи: „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си." [3; 4:34]. Според някои това неравенство се оказва и преломната точка в концепцията при разглеждането на отношенията между двата пола в ислямски контекст, тъй като според тях с този стих, жената се поставя по-ниско в социалната йерархия от мъжа. Приема се, че предимствата на мъжа се изразяват в пророчеството, отговорността за семейството и това че той трябва да осигурява материалното му благополучие и това на съпругата му и това е единственото стъпало, за което се говори в Корана. Това "стъпало" следва да се разбира като степен на уважение, на задължение и на отговорност от страна на мъжа към жената, а не като средство за нейното подтисничество и унижение. Жената трябва да бъде обгрижвана от мъжа и поради тази причина, по-високото „стъпалото" което заема мъжа служи за това той да бъде щедър, мил и внимателен към своята съпруга, и не тя да се чувства като негова робиня, а като негов партньор и приятел. Но в този стих ясно е заявено предпочитанието на самия Бог, което е в полза на мъжа и по този начин автоматично го поставя над жената.
Други два примера, които показват по-неблагоприятното положение на жената в исляма, спрямо мъжа, са съответно в 282 аят на сура „Кравата", в който се говори за това, че е необходимо, когато един човек даде в заем нещо на някой друг, това да бъде специално записано от писар и да има свидетели на това дело, като свидетели могат да бъдат или двама мъже или един мъж и две жени - „та заблудили се едната, другата да й напомни" [3; 2:282]. Очевидният извод, е че само една жена не е достатъчна за да бъде свидетел, и че ако липсва мъжът, то той може да бъде заменен задължително не от една, а от две жени.
Също така - половото неравенство между мъжът и жената в исляма проличава и при наследствените права на жената. В Корана е казано, че жената ще наследи една четвърт от наследството на мъжа си, а ако са имали деца, то тя ще наследи една осма [3; 4:12]. Приема се, че мъжът първоначално преди да встъпи в брачен съюз - се налага да получи по-голяма част от наследството от това, което му се полага в семейството му, за да може той впоследствие да се грижи за бъдещата си жена и по този начин да се постигне реципрочност между привилегии и отговорности на мъжете спрямо жените. Мъжете
получават по-голям дял от наследството, но Коранът и шариатът ги задължават да използват богатството си за да подкрепят жените.
Следващ стих, който може да се разглежда като поставящ жената в подчинено положение спрямо мъжа, е свързан с правото на съпруга да се възползва сексуално от своята съпруга, когато пожелае, и в който стих жената е сравнена с нива4. Това означава, че жената винаги трябва да бъде на разположение на мъжа и че няма право да му отказва да бъде интимна с него.
Утвърждаването на полигамията в исляма в третия стих на сура „Жените"5 - от една страна ни показва, че мъжката сексуалност и физически нужди са по-силни от тези на жените и затова са им необходими повече сексуални партньорки, с които да задоволяват потребностите си без да извършват прелюбодеяние, тъй като то е наказуемо от шариата действие. От друга страна обаче в Корана също така е казано и че ако един мъж има повече от една съпруга, то той не би могъл да се отнася еднакво справедливо към тях нито в емоционален нито в чисто физически план - „И не ще съумеете да сте справедливи към жените си, дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща" [3; 4:129] като тук възниква въпросът относно страхът от неспособност за еднакво отношение към всяка една от съпругите. Следователно бракът с повече от една жена е оправдан, когато мъжът е по-силен и потентен, а пък жената е неспособна да ражда деца и тъй като създаването на семейство и потомство е основна цел за всички мюсюлмани, то на мъжът е разрешено да се ожени отново. Ислямското право регламентира полигамията и въпреки това тя не е задължителна, но си остава един от основните начини чрез които да бъде избегнато прелюбодейството. То се възприема като непристоен акт, който разрушава семействата а оттам и обществото и е нечестиво действие както за мъжете, така и за жените и е в противовес с качествата им на праведни мюсюлмани.
Шариатът има основополагаща роля и при изграждането на социалния статус на мюсюлманската жена. За нея на първо място, като жена изповядваща правата вяра - е тя да бъде достойна представителка на Аллах на земята, което е от съществено значение при формирането на религиозният й статус. За да бъде тя такава, е необходимо да спазва общия за всички верски стандарт, свързан с личните й дела, отношението й към света и най-вече това тя самата да бъде праведна, честна, добра и грижовна, за да бъде накрая възнаградена за положените старания. Мюсюлманката трябва да спазва своите религиозни задължения -„и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!" [3; 2:43].
Правоверната жена следва да съблюдава и религиозния маниер на облекло, тъй като излизайки от дома си, на нея й се налага да слага покривало върху себе си - „о, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]" [3; 33:59], като целта е тя да бъде предпазена от чуждите мъжки погледи. Това е правило, което според много изследователи на исляма - и в частност на забулването на мюсюлманските жени, се касае най-вече за времето на Пророка Мухаммад, и е насочено по-скоро само към жените от неговото семейство и тези от по-висшия кръг на обществото за да се подчертае техния специален статут и порядъчност, и за да ги разграничи от жените от по-низшите слоеве и робините, за които забулването не само, че не е задължително, но дори е и непозволено през годините на първоначалното установяване на исляма като религия [2; с. 68-90].
Следните два стиха в Корана: „Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил" [3; 4:34] и „кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят
4 „Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!", Свещен Коран, 2:223
5 А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи - с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.", Свещен Коран, 4:3
целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си , и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си...." [3; 24:31] поставят въпросът - къде, между тези две пространства на Кораничното слово стои съвременната мюсюлманка - със всичките си права и задължения? С цялата отговорност за възпитанието и отглеждането на новото поколение? Факт е, че за една жена, свикнала да носи добродетелната си натура като украшение за богобоязливостта, да бъде гражданка на модерния свят е истинско предизвикателство. Културата и традициите в различните мюсюлмански страни поддържат качествата скромност и послушание като най-високи добродетели на женствеността, и следователно е напълно разбираемо, че мюсюлманките се стремят към това да изпълнят и въплътят в себе си тези идеали, за да придобият статут и уважение, както в домът си, така и в обществото. Носейки покривалото, те се чувстват по-спокойни движейки се из публичното пространство, за да ходят на работа или за да продължат образованието си, и един вид това, че са забулени им дава по-голяма възможност за участие в социалното пространство, извън домовете им. Следователно предпоставката за забулването на жените в мюсюлманската традиция се разгръща между две различни, но взаимосвързани концепции - за облеклото, което скрива, и пространството, което разделя [4: с. 134]. Съвременната мюсюлманка, която знае как да се грижи за своя дом и съпруг, в рамките на изискваното от нея - няма от какво да се бои, дори да се наложи да покаже лицето си пред света, нейно було показва нейната богобоязливост, чест и достойнство. Въпреки това, обаче -философски погледнато - забулването на жената, я лишава от правото й на личностна идентичност, тъй като човек е различим в определени свои характеристики на външния си вид - лицето, походката. Забулването отнема, в този смисъл, правото на различимост на жените. Макар и автентичното значение на покривалото да е функционирането му като граница между мъжкото и женско пространство, индивидуалният образ на мюсюлманката, стояща под него се размива в обобщената анонимност на всички забулени жени. Така мюсюлманката е обречена на анонимност и лишена от права и възможност за социално участие в обществото, където мъжете са свободни да се изявяват.
Ислямът не ограничава своя призив за спасение на човечеството само до мъжа, но също така той е насочен и към жената. И двамата са длъжни да изпълняват своите духовни, морални и политически задължения следвайки повелите на ислямския закон. В Свещения Коран много ясно е заявено, че всеки ще получи награда според делата си, независимо от пола6. При изпълнение на различните задължения, много често трудът на мъжете се приема като по-ценен от този на жените, въпреки това - в Корана се твърди, че и „за мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили" [3; 4:32] и делата на двата пола могат да бъдат различни, но накрая всеки човек ще бъде възнаграден спрямо действията му. Също така, ако някой от двамата - мъж или жена, изпълнява безкористно задължения на противоположния пол като допълнителен труд към собствените му задачи, то той ще бъде извънредно възнаграден за благородната си постъпка. Разбира се, във всеки социален контекст трудът между мъжете и жените се разделя по такъв начин, че да се даде шанс за оптимално функциониране на обществото. Коранът не разделя труда между половете и не установява монолитен ред за всяка социална система и контекст, но признава необходимостта от вариации, тъй като твърди, че човешката раса е разделена на народи и племена и всеки член на дадена група - без значение мъж или жена, ще получи отплата за делата, които е извършил на земята. Факт е, че има различни интерпретации при определянето на ролите и положението на мюсюлманските жени в перспективата на ислямския мироглед, тъй като в Корана се дават дефиниции за техните права и задължения, но на практика при спорни ситуации възникват
6 „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем отплата по-хубава от онова, което са вършили", Сещен Коран, 16:97
противоречия за това кое следва да се приеме за правилно и кое да се отхвърли. Контрастът в мненията се поражда не от текста на самия Коран, а от контекста, в който оперират мюсюлманските общества и се случват интерпретациите на отделните аятаи, които касаят отношенията между половете.
Цитирана литература:
1. Абдел-ати, Хаммудах, Ислямът във фокус, изд. Благотворителна фондация „Иршад", второ издание, София, 1997, стр. 14
2. Евстатиева, Галина. Ислямът и забулването на жените в арабския свят. Първо издание, Изток-Запад, София, 2016, с. 68-90
3. Теофанов, Цветан; превод на Свещен Коран, изд. Труд, София, 2008, 2:228; 30:21; 46:15; 4:1; 2:228; 2; 4:34; 2:282; 4:12; 4:3; 4:129; 2:223; 2:43; 33:59; 24:31; 16:97; 4:32;
4. Diffendal, Chelsea, The modem hijab: Tool for agency, Tool for oppression, Chrestomathy: Annual Review of Undergraduate Research, School of Humanities and Social Sciences, School of Languages, Cultures, and World Affairs. College of Charleston, USA, Volume 5, 2006, p.134
5. Rippin, Andrew, Muslims. Their religious beliefs and practices, Third edition, Routledge, New York, 2005, p. 288
6. Wadud, Amina, Quran and woman. Rereading the sacred text from a Woman's perspective, Oxford University Press, New York,1999, p. 64-65
Кристина Маринова
Редовна докторантка към Философски факултет СУ „Св. Климент Охридски" e-mail: kristinagalentinova@abv. bg
