CC BY
41
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
БИБЛИОТЕКАТА КАТО ПРОСТРАНСТВО В ПРОСТРАНСТВОТО Елена Симеонова, Калина Минчева, Събина Ефтимова Университет по библиотекознание и информационни технологии
Abstract
The aim of the present report is to reveal elements of the access to information for people with disabilities. An analytical outline of several practices that are applied in libraries around the world has been made for the fulfillment of this goal. Its aspiration is to raise awareness and to provoke changes in the forms and functional structure in Bulgarian libraries. There are some fundamental conclusions and recommendations in the concluding chapter.
Библиотеката като културна, образователна и социална институция трябва да осигури равен достъп до информация на потребителите си независимо от социалното положение на човека или етническата му принадлежност. Философията на библиотеките се промени и това засегна всички категории библиотеки, като определящи за променената библиотечна философия се открояват три основни тенденции, а именно - глобализация, конвергенция, равен достъп до информация [2]. Всички международни организации, занимаващи се с култура, образование наука, приемат библиотеките за най-демократичните институции за достъп до информационни ресурси и услуги1. Приема се факта, че в 21 век, библиотечните услуги трябва да са достъпни за всички и да отговорят на различията на своите потребители. Разглеждайки съвременната библиотека и като библиотечен медиацентър, е важно в работата й по реорганизацията на информацията и знанието, новите решения които се търси при обслужване на читателите, да бъдат актуални и адаптивни. Според Манифеста на ЮНЕСКО за публичните библиотеки: „Обслужването в тях трябва да бъде физически достъпно за всички членове на обществото. То изисква добри библиотечни сгради, съвременни условия за четене и учене, както и съответни информационни технологии и работно време, удобно за ползвателите. Подразбира се също и обслужване извън библиотеката за онези, които нямат възможност да я посещават." [3]. Библиотеките организират и разпределят всички знания и услуги безплатно, поради което, библиотека е в основата на демокрацията, гражданството, икономическо и социално развитие, стипендии и обучение в прогресивните общества. На срещата на върха на Г-8 в Япония признават, че информацията и информационните технологии са мощни сили в оформянето на визията на ХХ1 век и признават значението на информация и технологиите за „преодоляване на разделението".
Друг важен елемент в ролята и мястото на съвременната библиотека е нейното отношение и възможност за равен достъп до информация на лицата със специални потребности. В процеса на присъединяване към Европейския съюз България направи промени и изменения в политиката си за проблемите на хората със специални потребности, като последва основните европейски изисквания. Разработва се Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания по препоръките на Европейския съюз, базирана изцяло на Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания, Европейска социална харта,
1 През 2005 година Международната федерация на библиотечните асоциации IFLA представя своят
профессионален доклад - бр. 89 на тема «Достъп до библиотеките за хора с увреждания», в който се предлага изготвянето на документ, съдържащ пълен списък на необходимите подобрения за осигуряване на достъп за представители на тези групи. Документът е изготвен от Birgittalrvall и GydaSkatNielsen и се нарича CHECKLIST - контролен лист. В него са представени изискванията за оформяне на инфраструктурата и обурудването около и във библиотеката, улесняващи достъпът до библиотеката за читатели с различии увреждания.
Конвенцията на ООН за правата на детето и др.
Тук обаче възникват въпроси за уникалността на информацията на библиотечните фондове на много от библиотеките, а също така правото на достъп на тези граждани до нея. Публичните библиотеки понякога са слабо информирани за нуждите на потребителите си и разполагат с оскъдни ресурси в специални формат. Тези въпроси са засегнати във все повече публикации и проекти, основани на сътрудничество между публичните и специализираните библиотеки, при предоставяне на дефицита от ресурси за специалните групи потребители. Специалисти в тази област дават своите идеи и предложения за привличането на читатели с различни увреждания в библиотеките, от една страна заради социализацията им в обществото, а от друга правото и възможността им да получават и ползват необходимата им информация. Член първи от Всеобщата декларация на човешките права гласи: „Всички човешки същества са свободни и равни по достойнство и права"2
В много страни все още няма достъп до библиотеките за хора с увреждания, за да бъдат осигурени равни възможности за всички читатели, е необходимо да се погледне през очите на хората с увреждания върху състоянието на библиотеките, както и библиотечните услуги и програми. При обслужването на хората с увреждания е необходима достъпна среда във всички аспекти на достъпа.
Най-общо казано, всяко увреждане има своите специфики и задължението на библиотеката е да предлага библиотечни услуги в подходящ формат така, че всеки читател да може да ползва всички ресурси и услуги на дадена библиотека. Те могат да се разделят на лица със слухова недостатъчност, интелектуалната недостатъчност, зрителни затруднения, езиково-говорни нарушения, с нарушения в двигателно-опорния апарат, с обучителни трудности, лица с множествени увреждания.
Според издание на Център за независим живот качествено обслужване на хората с увреждания в една библиотека може да се осигури с подходяща библиотечна политика и с разработване на съответна програма. Програмата е необходимо да включва: осигуряване достъпна архитектурна среда, ресурси - информационни носители в подходящ формат и подпомагащи технологии и приоми, да се дефинират, разработят и предложат подходящи услуги, съобразени с потребностите на хората, подходящо обучение на обслужващия персонал [6].
Справочни материали за хора с увреждания
Хората с увреждания е важно да имат възможност да ползват справочни материали в библиотеките, тъй като на много от тях информационните им потребности не се различават от тези на останалите читатели. Специфичното в случая е самото увреждане, което изисква комплектуване и систематизиране на по-специализирана информация, като при подбора на материалите е необходимо да се отчете, че те трябва да отговарят на потребностите не само на самите хора с увреждания, но и на техните семейства, приятели и познати, както и на хората, които работят с тях - лични асистенти, придружители, социални работници и пр.
Базиданни
Публичните и особено читалищните библиотеки биха могли да поддържат бази данни и да предоставят актуална справочна информация за достъпни обекти в района, включително места за свободното време, като е добре да се отчетат различията (примерно в кината филмите със субтитри са подходящи за хора със слухови увреждания, но за хора със зрителни увреждания и за тези с проблеми при четенето не са, за тях са подходящи дублирани филми). Информация/ справочници за групи за взаимопомощ на местно и национално ниво, за местни доставчици на услуги (държавни, общински, частни), за технически асистенти на хора с увреждания и канали за придобиване ползването им. Информация и координати на организации и сдружения за и от хората с увреждания, свързана с правата им и промените в нормативната уредба в тази област.
Библиотечни фондове за хора с увреждания
Библиотечните и информационни потребности на хората с увреждания не се различават от тези на останалите читатели. Разликата е в допълнителното изискване за достъпен формат или подходящи приспособления и апарати, които ще позволят на хората с различи увреждания да
2 Мадридска декларация, приета на Европейския конгрес по въпросите на хората с увреждания.
224
ползват материали на традиционно разпространените формати.
Възможно е в библиотечните фондове да съществуват материали, които са подходящи за ползване на хора с различни увреждания. Примерно това могат да бъдат материали с висок коефицент на интерес и беден речников състав, музикални колекции, колекции и материали на разговорен език, книжки с картинки, книги с увеличен формат, филми със субтитри, дуб-лирани филми, записи на текстове, текстове на електронен носител, албуми с произведения на изкуството, микрофиши и др. Първите стъпки в производството на говорещи книги в България са направени през 1958 г. Единственият издател е Съюзът на слепите в България (ССБ) през 1968 г. През 2004 г в новосъздадения модерен библиотечно-издателски комплекс на ССБ са записани 112 заглавия, а през 2005 г. - 81 заглавия. Всяко заглавие се тиражира в 7 екземпляра, по един екземпляр за 7-те библиотеки за говорещи книги към съюза. В края на 2005 г. фондът на централната библиотека за говорещи книги включва 4 705 заглавия - художествена литература, литература по отрасли на знанието, литература за деца, учебници [4].
За оптимизиране на библиотечното обслужване на хората с увреждания с наличните в момента ресурси, библиотеките би следвало да изградят мрежа от библиотеки, обслужващи хора с увреждания; да се изгради, поддържа и подпомага национален своден каталог на материали в алтернативен формат за хора с увреждания; да подпомогнат достъпа до ресурси, поддържани от други библиотеки, независимо или извън мрежата [6].
Една от най-хубавите страни на медиатеките е тяхното отношение към хората със специални потребности, най-често в областта на зрението и слуха. Тук те действително се развиват като ху-манизирани институции на новия век. Медиатеката във френския град Мериняк предоставя зала в която има звукозаписи на книги (за лицата със зрителни затруднения), апаратура с брайлово писмо3, клавиатура с едър шрифт. Същите услуги предлага и медиатеката в Сендай [1].
Адаптиращи технологии и прийоми, подпомагащи разчитането на информация
С навлизането на информационните технологии в библиотеките става актуален въпросът за тяхното прилагане за създаване на равни възможности за хората с увреждания. Дигиталната и комуникационните технологии предоставят богат инструментариум за постигане на информационно равноправие между читателите с увреждания и другите потребители: дигитализирани текстове, доставка на документи по електронен път, Интернет, възможности за мрежова работа, скенери, четци, синтезирана реч, брайлови дисплеи и т.н.
Техническа помощ и адаптивни технологии. Техническо осигуряване на библиотека, обслужваща хора с увреждания включва технически средства за подпомагане на физическата достъпност, за подпомагане достъпа до ресурси, за подпомагане четенето на информационните носители. Необходима е и демонстрация на ресурсите и техническите средства и начините им на ползване. Помощни технологии е термин, който важи за всяко устройство, част от оборудване, система или софтуер, които позволяват на човек да изпълни дадена задача, която без съответната технология не би могла да се осъществи. Тази технология предоставя удобство и безопасност при изпълнението на задачата. Някои помощни технологии са специално проектирани, за подпомагане работата на хората с увреждания или изпълнението на ежедневните им задачи.
Интернет ресурси. Не е необходимо да се изтъква ползата от Интернет, но ако за всеки човек тя е безспорна, то за хората с увреждания тя може да бъде неоценима. Интернет е подходящ както като източник на информация, така и като мрежа за разпространението й. Интернет предоставя на хората с увреждания възможност да контактуват, преодолявайки границите както
3 Информационните технологии се отразяват особено благоприятно върху развитието на брайловото
писмо. Чрез компютрите сложното брайловокнигопечатане става по-бързо и по-евтино, а с употребата на скенер хартиеният брайл се превръща в дигитални файлове. С развитието на компютрите се появява така нар. безкнижен брайл. Устройството за четене на брайлов текст е разработено в САЩ от Националния институт за стандарти и технологии. Стандартният текст се преобразува в релефно-точков шрифт, който "тече" по специална пътека (екран), вградена в клавиатурата на компютъра. Текстът се придвижва под пръста на читателя и той не трябва да търси началото на реда, какъвто проблем съществува при обикновения брайл. С функционални бутони може да се извършват различни операции - придвижване назад и напред в текста, маркиране и др. С това устройство може да се четат различни електронни текстове. Безкнижният брайл е много подходящ за получаване на ежедневна информация от вестниците и на справочни данни.
във физически план, така и на ниво общуване [7]. В зависимост от социално-икономическата ситуация в страната ни много хора с увреждания не могат да си позволят да притежават персонален компютър. Възможността да ползват компютри в библиотеката, особено ако имат осигурен достъп до Интернет и са оборудвани с необходимите специализирани приспособления, които да им осигуряват възможност за използването му, би помогнало на много хора.
С масовото навлизане на Интернет и съвременните информационни технологии, особено актуален става въпросът за достъпа на хората с увреждания до електронните информационни ресурси и глобалната мрежа. Въпреки, че по проблемите на библиотечно-информационното обслужване на хората с увреждания има редица научноизследователски разработки, те не промениха съществено практиката. Няколко български библиотеки (публични и университетски) вече имат известен опит в библиотечно - информационното обслужване на хора с увреждания. Реализирани са проекти на отделни библиотеки, чиято основна цел е развитието на специализирани библиотечни услуги. Тези проекти са насочени основно към оборудване на специализирани читателски места, набавяне на специални видове издания и разширяване на диапазона на библиотечните услуги. Достъпът до електронни информационни ресурси, развитието на информационни услуги, базирани на Интернет ресурси, специално за хората с увреждания - все още не са били обект на библиотечни проекти [5].
Практиката такива читатели да бъдат обслужвани, като книгите им се доставят по домовете или институциите, където са настанени или работят е едно добро решение, но според специалисти работещи изследвайки потребностите на хората с увреждания, истинската интеграция изисква те да имат възможност лично да посещават библиотеката наравно с всички други читатели, което предполага добре проектирана или адаптирана сграда, където те да могат свободно да се движат [6].
Необходимо е всяка съвременна библиотека, която е тръгнала по пътя на преобразуване в библиотечен медиацентър да обърне внимание на изискванията при подбора, създаването и предоставянето на информационни ресурси на хора със специални потребности. Водещите практики прилагани в българските библиотеки доказват, че предлагането на адаптирани услуги, прави достъпна библиотеката и улеснява потребителите със специални нужди.
Цитирана литература
1. Дигиталните медии. Речник на основните понятия. - Състав. М. Пешева и др. - София: Фабер, 2012.
2. Ефтимова, С. Книгата като лечител на душата: Библиотерапията - форма на работа с деца със специални потребности. // Седмата национална научна конференция с международно участие България - кръстопът на култури и цивилизации - София 1 ноември 2009 г., с. 255-259.
3. Преодоляване на дигиталното разделение: да направим световното културно и научно наследство достъпно за всички. Манифест на ИФЛА/ЮНЕСКО за дигиталните библиотеки, URL: <http://www.ifla.org/files/assets/digital-libraries/documents/ifla-unesco-digital-libraries-manifesto-bg.pdf> (10.04.2015)
4. Стефанова, Д. Тенденции в книгоиздаването и библиотечните услуги за хората с увреждания през последните 50 години, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". // URL: <http://www. libsu.uni-sofia.bg/project_access/sbornik/ txt/sb_02.txt> (10.04.2015)
5. Тодорова, Т., В. Грашкина, Цв. Панова. Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки. //Библиотеките, хората с увреждания и електронната информация", УИ „Св. Климент Охридски". - София, 2006.
6. Чавдарска, Л. За библиотеките, читателите с увреждания и библиотечните услуги. София, Център за независим живот, 2004. - 31 с.
7. Янкова, И. Съвременни подходи за обслужване на хора с увреждания в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски". // Библиотеките, хората с увреждания и електронната информация. URL: <http://www.libsu.uni-sofia.bg/project_access/sbornik> (10.04.2015)
