CC BY
10
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
БИБЛИОТЕХНОЛОГИИ В СЪВРЕМЕННИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Траяна Велкова, Кристина Босакова Университет по библиотекознание и информационни технологии
Abstract : The rapid progress in the field of creation and use of modern technology could be characterise as new technological revolution in the modern university. Evolution of automation, implementation and use of new information technologies contribute to the improvement and modernization work in libraries. They are some of the most important means to make a comfortable information environment with high concentrations of information products.
Като част от академичната среда университетските библиотеки в последните години откликнаха на динамичните промени в световното образование и изградиха съвременната си библиотечна практика под въздействието на постиженията в областта на информационните технологии, превръщайки се в библиотечно-информационни центрове.
Настоящата библиотечна практика на университетските библиотечно-информационни центрове е насочена към успешното интегриране на модерни информационни технологии и библиотечни дейности. Стремежът е да се премине през етапа на проекти за дигитализация на библиотечните фондове и да се стигне до създаване на електронни, дигитални библиотеки, обединяващи информационни ресурси, така че потребителите да имат достъп както до електронни, така и до традиционни носители на информация. [3]
Една от новите технологии за дигитализиране на библиотечния фонд са автоматизираните скенери, които представляват сами по себе си информационна система, включваща няколко процеса и предоставяща редица предимства, сред които:
> Заснемане на книжния материал - осъществява се чрез специална и бърза технология за предпазване от нараняване на книжното тяло; [5]
> обработка на заснетите изображения - използва се специален софтуер за обработка на вече заснетите изображения.;
> разпознаване на символите;
o За да се превърне групата от пиксели в символи, които да могат да бъдат редактирани, изображението трябва да мине през процес наречен OCR (Optical Character Recognition) - оптично разпознаване на символи. Главното предимство на този вид разпознаване на документи е, че търсенето може да се извърши не само по заглавието на титулния лист, но и по целия текст. Така вече обемните стелажи не са толкова плашещи и стават „прозрачни" за читателите - появява се възможност за бързия им преглед, отделянето на необходимото и отсяване на ненужното; [1] [4]
> краен резултат - дигитално копие, чийто формат може да бъде разнообразен според нуждите на потребителя;
> достъп - една от най-важните задачи на информационното обслужване в съвременната библиотека. Новите системи изцяло променят конвенционалния път, по който читателите достигат до търсената информация. Чрез използването на софтуери за изчитане на екрана, се постига равнопоставеност за хората с увреждания; [2]
Сред разнообразието от свързани автоматизиране на библиотечните дейности може да се открои Автоматизираната библиотечна система (АБ) , която работи в над 300 библиотеки от страната и е съобразена с всички стандарта за описание на библиотечни единици.
Нейните предимства са :
> Мрежов и локален режим на работа;
> последователно включване на избрани модули;
> заявяване и обработка на изброените по модули фондове;
> разпечатване на каталожни фиши, стандартни счетоводни справки, тематични бюлетини и други изходи;
> работа с баркод при обслужване на читатели;
> използване на информационно-търсещи модули;
Автоматизираната Библиотека (АБ) е единственият софтуер за цялостна автоматизация на библиотечните процеси, разработен изцяло в България. Модулният принцип, на който работи програмният продукт, прави възможно поетапното автоматизиране на библиотеките. В системата АБ информацията се въвежда веднъж, но се използва многократно и многоцелево.
Също така се улеснява въвеждането и на търсенето на информация и позволява в реално време и от всяко място да се провери дали търсената от потребителя литература е налична в библиотеката.[6]
В много от българските университети през последните години заработиха обществени информационни терминали - киоски. Информацията, която киоските предоставят на студентите-потребители на библиотеката включва:
> Карта на университета и града;
> пълни графици и справки за учебната програма;
> резултати от положени изпити;
> класиране от кандидат-студентската кампания;
> безплатен интернет достъп;
> всички телефонни номера в университета;
С помощта на една такава система, обхващаща информационни терминали (киоски) и Digital signage публични дисплеи абсолютно всяка една информация става достъпна в реално време до цялата академична общност в университета. Тези системи увеличават неимоверно имиджа на всяко учебно заведение и облекчават работата на неговата администрация. [7]
Източници:
1. Голицына, Ольга., Максимов, Николай, Понов, Игорь. Информационные технологии - Москва.: ФОРУМ: ИНФРА, 2014 - 608 с.
2. Грашкина, Ваня и др. Библиотеките, хората с увреждания и електронната информация : Сборник - София : Британски съвет : Съюз на библ. и информ. работници, 2006 - 128 с.
3. Денчев, Стоян, Павлова, Иванка. Анализ и управление на университетска информационна среда.- София: За буквите - О писменехь, 2010.- с. 113-121
4. http://truden.com/modules.php?name=Forums&file=weblog_entry&e=2610, Глобални проекти за създаване и използване на дигитални информационни фондове, 19.04.2015 г.
5. http://www.lirex.bg/bg/Infrastrukturni-resheniya/Spetzializirani-visokotehnologichni-resheniya/Modernizatziya-i-digitalizatziya-na-bibliotechniya-fond, Модернизация и дигитализация на библиотечния фонд, 19.04.2015 г.
6. http://www.pc-tm.eu/index.php?option=comJoomap&Itemid=165, Автоматизирана библиотека, 20.04.2015 г.
7. http://kiosk.dartek.bg/kiosk-application/kiosks-in-education, Интерактивен терминал (киоск) InfoDart 190, 20.04.2015 г.
