CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
РЕПРОДУКТИВНИ ПРАКТИКИ И МАРКЕРИ НА ЛОКАЛНА
ИДЕНТИЧНОСТ („ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА" И КОЛАНЧЕТО „ЗА РОЖБА" -ДВА ПРИМЕРА ОТ АСЕНОВГРАД)
Атанаска Илиянова Маджарова Катедра „Социология и науки за човека", Философско-исторически факултет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" Пловдив
REPRODUCTIVE PRACTICES AND LOCAL IDENTITY MARKERS („THE GOLDEN APPLE" AND „THE BIRTH BELT" - TWO EXAMPLES FROM ASENOVGRAD)
Atanaska Iliyanova Madzharova Departmentof Sociology and Human Sciences, Faculty ofPhilosophy an d History,Plovdiv University „Pais ii Hilendarski"
Abstract:
Important place in the description of the history of assistance (help), which is performed for conception, have two popular customs that define the folklore-magic aspect of Asenovgrad - „the golden apple" and „the birth belt". What makes them so specific is that they are loaded with symbolism and serve as a link between personal and collective attempts to tackle the problem of infertility, are considered useful and helping to overcome them, making them sustainable over time, and still practiced.
Key words: apple, belt, birth, church, magic, folklore, faith, women
Обичаят „Златната ябълка" е част от локална религиозна традиция и се извършва единствено в църквата „Света Богородица Успение" (популярна като „Света Богородица Успение - Златната ябълка"- по името на ритуала) в кв. Горни Воден, община Асеновград. Празникът не е типичен за българската традиция и не присъства в религиозния календар на страната ни като цяло.
Безспорно празникът е маркер на културната и религиозна идентичност на квартала. Честването му е резултат от многовековната приемственост между гръцкото население, живяло в района и българските преселници, които са го наследили и продължили да го отбелязват.
Обичаят се чества в деня на Акатиста на Пресвета Богородица. Датата е подвижна, но се отбелязва винаги в петата събота от Великия пост.
Празникът е характерен с вярването, че двойките, които дълго време не са имали дете, след като ритуално изяждат ябълката, дадена от свещеника, не след дълго се сдобиват с наследник. Произходът му е свързан с чудо, случило се през 1765 година, извършено от Божията Майка чрез нейната чудотворна икона. Описано е в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Иулита", разположен в същия квартал.
Празниците, провеждани в горноводенската църква биха могли да се разгледат в техните два аспекта на протичане, обединени от сакралността на църковното пространство и водещата фигура на енорийския свещеник: църковната християнска литургия и фолклорно-магическите елементи.
Фолклорно-магическата страна на празника безспорно е тази част, която е свързана с ритуалното изяждане на осветения плод - сакрализиран чрез престоя си в пространството на църквата и близостта до чудотворната икона. Ябълките, от които се изработва венецът, който стои на олтара и над иконата се слагат още в началото на великите пости, и на празника се свалят и раздават на двойките, които са отишли в църквата, така те престояват около пет седмици. Днес, не е задължително лично да се получи ябълка и коланче, а служителите в църквата вече имат опит с изпращането им в друг град или дори в друга държава. Ябълки, поставени в кошница пред иконата има през цялата година, което дава възможност тази богослужебна практика да се извършва не само в самия празничен ден. По същия начин, молитва за рожба може да се чете по всяко време на годината и двойките винаги получават ябълка и коланче. Тук няма да бъде обърнато задълбочено внимание на символиката на ябълката във фолклорни, религиозни и друг тип сюжети, а интересът ще бъде концентриран единствено върху ролята й за протичането на конкретната ритуална практика.
Изяждането на ябълката, която вече е придобила сакрална стойност изисква да се извърши след като мъжа и жената са постили по време на Великденския пост, да се раздели между двамата и да бъде изядена на гладно. Ябълките се предоставят от църквата, но също така всеки може да носи своя ако желае. Тя обаче трябва да престои на олтара или пред иконата, за да добие сакрални свойства. Защо ябълка? Този плод е познат предимно с препратката към плод на греха, извършен от Ева. Вихра Баева прави интересно сравнение между нея и Богородица: „като своеобразен контрапункт на греховната женственост се явява образът на Богородица, „новата Ева", чрез която става възможно изкуплението и спасението на човечеството. " (Баеуа, 2012) Ритуалното изяждане на ябълката, осветена в сакралното пространство на църквата в Горни Воден добива значението на изкупление на първородния грях. Ако в библейския случай, плодът е източник на познание и на срам от осъзнаването на човешката телесност и плътския образ на мъжкото и женското тяло, то „новата ябълка" е своеобразен източник на надеждата за забременяване.
Част от противопоставянето на двете ситуации е и състоянието на чистота, когато се изяждат двете половини от разделената и осветена ябълка. Благодарение на поста телата на двамата са вече пречистени и могат да приемат плода в себе си, за разлика от омърсените от греховността тела на библейската двойка.
За разбирането на смисъла и значението на молитвения текст информация дава проф. Мария Шнитер. Според нея елементите в текста са няколко: старозаветен разказ или сюжет, който препраща към пример, аналогичен и свързан с конкретната проблемна ситуация, налагаща отправяне на молебена. В конкретната молитва това е споменаването на „многото Твои чудеса", „и те като Тебе", „Плодете се и множете се, пълнете земята и
обладайте я!" (Битие 1: 28); целта е даряване на „ свиднарожба на безплодни съпрузи, та и те като Тебе да се удостоят с дара на благословеното майчинство и родителство", "да им дарувашутеха и радост", „за спасение и вечен живот ", „бъди наша златна надежда и упование", „изпълни с радост и веселие всички, почитащи Твоята свята икона и всекиму помогни според неговата нужда", а в тропара се заявява като цел също и „изцери и безплодието на нашите души"; молбата е за помощ и излекуване, за зачеване, като се прави препратка към родителите на Дева Мария - Йоаким и Ана. Именуването на молещите се е изразено по следния начин: „тези твои раби (имената на двойките или само на жените), „бездетните съпрузи" (в тропара) следва изброяване, наслагване на „функционални паралелни синоними" (Мария Шнитер), които целят да опишат физическото и духовно състояние на кризата от безплодието: ние - немощните, живеещи в глад и мор, страдащи от „неизлечими болести" и „внезапна смърт". Тези крайни състояния засилват и подчертават сериозността на безплодието и да се фокусират върху нуждата от божествена помощ. Като начини за измолване на помощта за сдобиване с рожба са посочени самият молебен -„усърдно ти се молим", за да се постигне пречистване от грехове, извършването на които се счита като причина за наказание да бъде семейството без деца: „приеми милостиво тяхното Покаяние и Изповед", а също така и даването на „обети": пренасяне на „плодове на покаяние", обещание „че ако им даруваш чедо ще го възпитат в Светата Православна вяра и благочестие", които могат да бъдат разгледани като контрадарове. Тук е важно да се отбележи, че това заричане като обещание за бъдещо последващо действие е запазено и до днес. Утвърдила се е практиката, децата, чиито родители вярват, че са родени с помощта на ритуала, да бъдат кръщавани в църквата в Горни Воден и да им се дават имената Мария (на Дева Мария) или Ана/Анна (на майката на Дева Мария). Това е още един аспект от обреда по измолването на рожба в църквата, за който е писала и Вихра Баева. Другият начин е чрез измолването на желаното дете от Иисус Христос през Дева Мария, която като негова майка може да го моли за чудеса: „защото няма Твоя Молитва, о Всемилосърдна Владичице, която да не е чута пред престола на Всевишния ", "Не ни лишавай и от Твоето всесилно ходатайство". Ходатайството е именно измолването чрез Дева Мария на чудодейната помощ от нейния син -„Онзи, който дарува преблагословена Рожба на безплодните Йоаким и Анна", „Творец на чудеса и Създател на цялото творение" (в тропара). Молбата конкретно е формулирана като желание Синът да прослави иконата, именувана „Златна ябълка" с много чудеса и „най-вече да дарява рожби на бездетните съпрузи". Молитвеният текст би могъл да се разглежда като израз на желания. Това е така, защото молитвата е „човешко послание към отвъдните сили." (Schnitter, 2001) Чрез молитвеното обръщение човек встъпва в единение с Бог и може да осъществи своята „комуникация" с Него, да отправи благодарност или да поиска помощ за своите земни дела. „Тя е „комуникат" с двояка функция. Като художествена информация тя е адресирана до потенциалния читател/ слушател, а като хиперкомуникат изразява същността на човешкото отношение към Бога и е послание-отговор на човечеството към трансцендентното. " (Schnitter, 2001) Другият популярен, практикуван и днес обичай, е „коланче за рожба".
Коланът е важна част от женския „гардероб", която препасва жената именно в областта на кръста и корема, все места на тялото, свързани непосредствено с износването на плода. Сред елементите на женските носии особено място заема коланът или поясът, когато се цели обозначаване на жената като омъжена.
„ Той се нарежда сред категоричните знаци на омъжената жена, заедно с връхната дреха, покриването на главата и обувките. Получава се при окончателното договаряне на бъдещия брак и чрез вида си и стойността на материала представя в общността статуса на новото семейство." (Ganeva, 2003) Опасването с пояс е характерно за омъжените жени и насочва към тяхната роля на майки, която е естествено продължение на сключения брачен съюз. (Ganeva, 2003) Вярването в
необходимости от носене на колан за забременяване и задържане на дете, изглежда не е ново, тъй като има своите дълбоки корени в древността, а връзката му с традицията и предаването през поколенията е подчертана в подаряването му като част от чеиза или получаването му при сватбата. Със същото символно значение са натоварени и пафтите - да държат плода и да са негова опора до раждането му. Носенето на колан от жената има по-специфична употреба с оглед на изразяване на начало и край. Употребата му е служела, за да обозначи началото на фертилността на жената, а цветовете и украсата - за да привлече вниманието на мъжа, така че да се изрази готовността за брак и в последствие да „задържи" детето до успешното му раждане. В края на фертилния период също той е изразявал настъпилите в женското тяло промени, слагайки край на употребата на колани, изработени от ярки на цвят материали, пафти на тях, пискюли, ресни и други орнаменти. Възрастните жени преминават към носене на колани във винени, вишневи или изцяло черни цветове, а ресните, които се считали за символ на възпроизводителните възможности на жената вече престават да се носят свободно пуснати и висящи, а се „подпъхват", скриват, с което се обозначава краят на фертилността. (Ganeva, 2003) Така, значението и употребите на тази част от женското облекло го формират като пояс-знак.
Описаните ритуали са част от множеството традиции на територията на Асеновград, благодарение на които той привлича учени и провокира изследователския им интерес. Важно е да се подчертае тяхната историческа устойчивост и популярност, които всяка година водят вярващи и търсещи от цялата страна. По този начин те не само продължават да се изпълняват, но и се предават през поколенията. Чрез описаните практики Църквата като институция има възможността да преутвърди своята идентичност на обединяваща множество хора и отстояваща семейните ценности. Това е поле, в което тя проявява силата на Божествената мощ, заявявайки човешката нужда от нея.
Literature:
1. Baeva, V. 2012. Nishkata na zhivota. Mezhdu kolancheto za zhba i Bogorodichniyat poyas. Sofia: AI "Prof. Marin Drinov"
2. Baeva, V. 2013. Razkazi za chudesa. Lokalna traditsiya i lichen opit. Sofia: AI "Prof. Marin Drinov"
3. Ganeva, R. 2003. Znatsite na balgarskoto traditsionno oblaklo. UI "Sv. Kliment Ohridski"
4. Schnitter, Mariya. 2001. Molitva i magiya. Sofia: UI "Sv. Kliment Ohridski"
Електронни източници:
1. Zhitiya na svetiite. Sinodalno izdatelstvo. Sofia. 1991:
http://www.pravoslavieto.com/life/09.09_sv_Joakim_Anna.htm#2 (Posledno vlizane 21.06.16)
За връзка с автора: atanaska 19@abv.bg
