CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ОБРАЗИ НА ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА В СЪЧИНЕНИЯТА НА
АПОСТОЛ СКИТЕ МЪЖЕ Мария Чернева Великотърновски университет „С! в.Кирил и Методий"
IMAGES OF THE CHURCH UNITY IN THE WORKS OF THE
APOSTOLIC MEN Maria Cherneva University ofVeliko Tarnovo St. Cyril and St. Methodius
Abstract
In the New Testament there exist several images of the unity of the Church that later are continued and amplified in the work of the Apostolic men. They reveal the specification of the structure and the function of the unity of the local church which is composed of many members but it lives as one body whose head is Christ. There are certain images that to first consideration bear the emphasis of the unity (the images of: a building, a body, a tree) but simultaneously they consist in themselves and an expression of plurality (members of the body, the stones of the building, the branches of the tree). Another type of images (like: the flock, the army, the choir) apparently are plural, but in themselves the core of their unity is presented without change, it heads the parts (the shepherds, the emperor etc.) These images reflect the activity of the God's grace and the heroic intensity of the human synergic share in the God's plan of our salvation. Key words: unity, church, New Testament, Apostolic Men, Christ, God's grace, share
Единството на Църквата със своята важност занимава най-много вниманието на апостолските мъже - към него се стремят, към него призовават и го утвърждават неуморно чрез трудовете си като епископи (св. Климент Римски, св. Игнатий Антиохийски, св. Поликарп Смирненски), пророци (Ерм), учители (Варнава). То е нещо, което не може да бъде постигнато в пълнота в земния живот и постоянно е нарушавано в местните църкви. Това единство ще бъде достигнато изцяло и без недостатък в края на времената. Не случайно в своя Пастир Ерм говори за него с глаголи в бъдеще време (Притча IX, 18, 3-4)1. Тъй като Църквата е една - в историята и в Есхатона - апостолските мъже призовават чрез съчиненията и личния си подвиг никой от верните да не отпадне от постоянно устояваното в борба и дух на любов нейно единство.
Още светите апостоли Петър и Павел говорят в посланията си за единството на Църквата, като използват някои характерни образи, които по-късно са подети и развити в съчиненията на апостолските мъже. Такива са образите на Църквата като тяло, но не само тяло, а Тяло Христово (то атца тою Хрютою - Кол. 2: 17; 1 Кор. 10: 16) , чиято Глава е Христос (f кещХц, Хрюто<; - Ефес. 3: 6; 4: 15-16; Кол. 2: 19), произтичащият от Тялото образ на Невестата Христова (Ефес. 5: 23-27) (Batiffol, 1971)2 и образът на Църквата като духовно здание (ожод лкеюцатждд - 1 Петр. 2: 5; Римл. 15: 20). Всички тези образи служат да изразят неизразимата докрай тайна на Църквата, която е „тайната Христова" (тою ^.юотцрюю тою ажокекрюццЕУою ажд тюу aiwvwv sv тф веф - Ефес.3: 9), или казано с думите на епископ Ат.
Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 bis, Paris 1968, p. 333.
Cf. Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, p. 122.
Jевтиh, „нито един образ или сравнение не са достатъчни, затова в Свещеното Писание и Свещеното предание има толкова образи, примери и образци на Църквата"ъ.
В съчиненията си апостолските мъже използват много от образите на единството на Църквата, характерни за апостолското време, за да изразят по този начин самата същност на Църквата като общност и общение на всички верни в Христос със Света Троица. Стремежът към единство е основният акцент в еклисиологичните им възгледи, които не са теоретични, а представляват практически начин на живот и действие в защита на единството и целостта на Христовата Църква срещу „лютите вълци" (Хюко1 ^ареТд - Деян. 20: 29-30) отвън и отвътре, които се стремят да я разкъсат. 1. Църквата като Тяло Христово
Ярък и изразяващ единството на Църквата образ както в Новия Завет, така и в съчиненията на апостолските мъже, е образът на Църквата като Тяло Христово. Св. апостол Павел на няколко места в посланията си използва този образ: „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос." (1 Кор. 12: 12).
Този любим образ на Църквата присъства в почти всички съчинения на апостолските мъже. В „Учение на дванадесетте апостоли" той не се появява пряко, но е използвано свързаното с него сравнение на членовете на Църквата, събрани от различните краища на земята, с житните зърна, събрани и образуващи единия евхаристиен хляб: „Както тоя преломен хляб беше пръснат по хълмовете и събран стана едно, тъй нека Църквата Ти се събере от краищата на земята в Твоето царство." (Дид. 9, 4)4. Този образ е използван в евхаристиен контекст и не може да бъде разглеждан извън него.
Образът на тялото Христово се появява в 1 Послание до Коринтяните на св. Климент Римски. Във връзка с разприте в Коринтската църква римският епископ възкликва: „Защо раздираме и разкъсваме членовете на тялото Христово, защо се бунтуваме срещу собственото си тяло и достигаме до такова безумие, та да забравим, че всички ние сме членове от едно и също тяло? (46, 7)5" Тук този образ на единството е разгледан в тринитарен контекст (46, 6).
В Послание на Варнава не е показан образът на Църквата като тяло. Но богатата символика на „страдащата земя" („уЦ ¿от паохоиоа" - 6, 9а), която е човекът и „земята, в която текат мед и мляко" („е1д у^ p¿ovоav уаХа кш - 6, 13с; 6, 16с), отъждествена с Иисус Христос, както и силният акцент, който Варнава поставя върху Въплъщението, създават осезаема представа за Църквата като тяло, още повече че контекстът на тази сложна символика е евхаристиен ( „Ще Те изповядам сред братята си и ще Ти пея възхвала сред събранието на светиите." - 6, 16Ь)6.
В Послание до Тралийци св. Игнатий Антиохийски говори за единството на тялото Христово по следния начин: „Чрез този Кръст в страданията Си Иисус Христос призовава към Себе Си вас, Неговите членове. Защото главата не може да се роди отделно, без членовете, тъй като Бог обеща единство, каквото е Сам [Той]" (XI, 2)7. Това единство на тялото
3 Ievtich, At. Besedi za liturgiata, trad. Sv. Tutekov, V. Tarnovo, 2015, s. 22.
4 La doctrine des douze Apôtres (Didachè), éd. et trad. Willy Rordorf et André Tuilier, Sources Chrétiennes N 248, Paris 1978, p. 176 ; Uchenie na dwanadesette apostoli.uvod, tekst i iziasnenia otIv. Goshev), GSU-BF, t. XVIII, 8, 1940/41, s. 37.
5 Clément de Rome, Epître des Corinthiens, éd. et trad. A. Jobert, SCh N 167, Paris 1971, p. 176. Sv. Kl. Rimski. Dve poslania do korintianite, Sofia, 2001(trad. D. Dimitrov), s. 138-140.
6 Epître de Barnabé, éd. et trad. P. Pngent et R. A. Kraft, SCh N 172, Paris 1971, p. 122126. (cf. ne. 21 (22): 23).
7 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe, éd. et trad. P. Th. Camelot, SCh N 10, Paris 1969, p. 102. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov), s. 32.
Христово не е човешко дело - то е дело на Иисус Христос чрез Духа и включва свободната човешка воля и усилия на всеки негов член. Този образ на Църквата - „Неговите светии и вярващи, дали сред юдеите или сред езичниците, в едно тяло на Неговата Църква" („егд тощ ауювд каг жютоюд аютою, еле ¿V '1оюдаюк; еле ¿V евуеоы, ¿V ¿VI аюцап тцд eккXцaíаg аютою") - се появява и в Послание до Смирненците (I, 2)8, както и в Послание до Филипяните на св. Поликарп Смирненски (Фил. XI, 4)9.
Въпреки че Ерм в своя Пастир предпочита другия широко използван в ранните християнски съчинения образ - този на сградата (кулата), при него също се появява образът на Църквата като тяло. Но тук писателят само споменава тялото, като отъждествява този образ не със сегашното състояние, а единствено с бъдещото (есхатологично) състояние на Църквата: „ ... Божията Църква ще бъде едно тяло, едно чувство, един дух, една вяра, една любов." (Притча 1Х,18, 4)10. 2. Църквата като здание
В Първо съборно послание на св. апостол Петър единството на Църквата е изразено чрез образа на зданието (2: 4-5). Вярващите са сравнени с живи камъни на основание на „живия камък" - Христос (Пс. 117: 22; Ис. 8: 14). За „съзиждане на тялото Христово" („е1д о'жодощу тою аюцатод тоюХрютою") говори и св. апостол Павел (Ефес. 4: 12). Същият образ на Църквата като „ духовен дом" се среща и в някои от съчиненията на апостолските мъже, например у св. Игнатий Антиохийски: „ ... все едно сте камъни от храма на Отца, приготвени за домостроителството на Бога Отца, възнасяни във висините чрез оръдието на Иисус Христос, което е Кръстът, а използвате като въже Светия Дух. Вашата вяра е това, което ви въздига нагоре, а вашата любов - път, възнасящ към Бога." (Ефес. IX, 1)11. В този образ се изявява цялото съдържание на „тайната Христова", на която е основано единството на Църквата - Въплъщението, смъртта и Възкресението, а така също и открилото се на Петдесетница благодатно синергийно участие на верните.
Най-подробно този образ на Църквата е разгърнат в съчинението на Ерм Пастир. Църквата е представена чрез образа на кула, която се издига над водата и чийто строеж продължава до края на времената, за да могат всички покаяли се (камъните на кулата) да се спасят (Притча IX, 9, 7)12. В това представяне на Църквата вратата и скалата символизират Иисус Христос, а отделните камъни в кулата са християните, които ще се окажат спасени. Единството на Църквата в Пастир е изразено алегорично - както камъните на кулата стават един камък, така вярващите в Иисус Христос „ще придобият един дух, едно тяло, и дрехите им ще имат един и същ цвят" (Притча IX, 13, 5)13 1.3. Други образи
Друг образ на единството на Църквата, който е своеобразно продължение на образа на тялото, е този на невестата:„ ... защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото." (Ефес. 5: 23). Чрез сравнението на
8 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ..., p. 132-134.
9 „Sobrii ergo estote et vos in hoc; et non sicut inimicos tales existimetis, sed sicutpassibilia membra et errantia eos revocate, ut omnium vestrum corpus salvetis. Hoc enim agentes vos ipsos aedificatis." - Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ..., p. 190. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov), s. 65.
10 Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53, Paris 1958, p. 333.
11 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ..., p. 64-66. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov), s. 18; Ievtich, At. Dela apostolskih uchenika, Trebinie, 2002 (trad.Ievtich), s. 236.
12 Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53, Paris 1958, p. 310.
13 Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53, Paris 1958, p. 320.
единството на Църквата в Христос с единството на мъжа и жената в Христос в брака св. апостол Павел, представя съвсем кратко този прекрасен образ на Църквата като Невеста Христова: „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата." (Ефес. 5: 32). Същият образ се среща и в съчинението Пастир на Ерм. Пророкът Ерм вижда Църквата в образ на „девойка, украсена така сякаш излиза от брачния чертог (Пс. 18, 5; Апок. 21, 2)" (Вид. 4, 2, 1)14. Но в съчинението на Ерм този образ на Църквата е само последният от поредицата образи на жени, в които тя се появява във виденията на писателя. Вижда се един вид паралелизъм в развитието на този образ и на образа на кулата. Тази динамика на проявяването на старостта и младостта в единия образ, както и съчетанието между древната скала и новата врата в другия, изразяват освен идеята за предсъществуването на Църквата, тази за предвечното раждане на Сина („преди цялото творение") (Joly, 1958)15 и появяването му сред хората в последните времена (Притча IX, 12, 2-3)16. Друг новозаветен образ на единството, подет от Ерм в неговия Пастир, е образът на Лозата-Христос и пръчките, които са Неговите и на Църквата Му членове (Йоан 15: 5). В Пастир има няколко вариации на този образ. Най-внушителен от тях е образът на „върба, покриваща равнините и планините, под която се бяха подслонили всички тези, които бяха призовани в името на Господ." (Притча VIII, 1, 1)17. Върбата изразява единството на Църквата, още повече, че въпреки отсечените клони „това дърво беше (въпреки всичко) цяло, както го бях видял (преди това)." (Притча VIII, 1, 3)18.
Друг познат от апостолско време образ на единството е стадото, чийто Пастир (Пастиреначалник) е Христос (Йоан 10: 10-11; I Петр. 5: 2-4). Св. Игнатий Антиохийски съветва филаделфийските християни да следват епископа си както стадото следва пастира, а еретиците нарича вълци (Филад. II, 1-2).19 Видимият пастир на стадото е епископът, изобразяващ невидимия пастир - Бога (Римл. IX, 1)20.
У св. Климент Римски също се среща образът на стадото като развитие в християнски контекст на старозаветния образ на народа на Израил (Пс. 78: 13). Св. Климент предупреждава създаващите разделения християни, че „Христос принадлежи на смирените, а не на онези, които се поставят над стадото Му(16, 1)21. Този образ си кореспондира с друг също библейски по своя произход образ - армията: ,Да помислим за тези, които воюват под началството на тукашните [земни] командири наши - как дисциплинирано, как усърдно и покорно изпълняват те това, което им е заповядано. Не всички от тях са епарси, нито хилядници, нито стотници, нито петдесетници и прочие, но всеки от тях изпълнява съобразно със своя чин това, което му е наредено от императора и военачалниците. Висшестоящите не могат без низшестоящите, нито пък вторите могат без първите. Всеки един от тях е свързан с всички останали и всеки има полза от другия." (37, 2-4)22.
14 Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53, Paris 1958, p. 134-136.
15 Cf. R. Joly, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 ..., note 3, p. 239.
16 Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 ..., Paris 1958, p. 317.
17 Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 ..., p. 258-260.
18 Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 ..., p. 260.
19 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ..., p. 120122.
20 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ..., p. 116. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov), s. 38.
21 Clément de Rome, Epître des Corinthiens, éd. et trad. A. Jobert, SCh N 167, Paris 1971, p. 124.
22 Clément de Rome, Epître des Corinthiens, éd. et trad. A. Jobert, SCh N 167, Paris 1971, p. 160-162. Sv. Kl. Rimski. Dve poslania do korintianite, Sofia, 2001(trad. D. Dimitrov), s 123.
В Пастир също се появява образът на стадото (Притча VI, 2). Той е разгърнат алегорично и много обширно (Притча VI, 2 - Притча VII, 5). Стадото има двама пастири: единият е „ангелът на наслажденията и неправдата" („âyyeAoç Tpvqtfç ка1 ânârqç" - Притча VI, 2, 1), който чрез наслаждения и безпътства води овцете към погубване, а другият, „ангелът на наказанието" („о âyyeAoç rtfç n^mpiaç" - Притча VII, 2)23, води заблудилите се овце в трънлива местност, където те след множество рани и страдания да изкупят греховете си и да се върнат към Бога.
Освен тези образи на единството на Църквата в Послание до Ефесяни на св. Игнатий Антиохийски се появява един малко по-различен образ. Местната църква е изобразена като хор, който „в единомислие и съзвучна любое" („év щ ô^ovoia v^rnv ка1 ovvtpmvrn âyànrf" - IV, 1) възпява Иисус Христос: „И всички до един се съберете в хор, за да възпявате в един глас чрез Иисус Христос Отца, бидейки съзвучни в единомислието си, приели в единство Божията тоналност, за да чуе и разпознае [Той] от вас, че сте членове на Неговия Син чрез [делата], с които вършите добро. Затова е полезно да сте в неукоримо единство, за да сте винаги причастни на Бога." (Ефес. IV, 2) 24. По своята изразност този образ прилича много на всички разгледани досега други образи на единството.
Различните образи на единството на Църквата изразяват специфичността на нейната структура и на функционирането на нейното единство. Местната църква се състои от много членове, но живее като едно тяло, чиято глава е Христос. Има образи, в които на пръв поглед е даден превес на единството (тялото, сградата, невестата, дървото), но в същото време те съдържат в себе си и израз на множествеността (членовете на тялото, камъните на сградата, клоните на дървото). Други образи (стадото, войската, хорът) външно са множествени, но в тях неизменно присъства центърът на тяхното единство, който ги оглавява (пастирът, императорът и т. н.). Тези образи отразяват както действието на Божията благодат в Църквата, така и героичната динамика на човешкото синергийно участие в Божия спасителен план. Литература:
Afanasiev, N. Tserkov Duha Sviatago, YMCA-PRESS, Paris, 1971.
Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971.
La doctrine des douze Apôtres (Didachè), éd. et trad. Willy Rordorf et André Tuilier, Sources
Chrétiennes N 248, Paris 1978.
Clément de Rome, Epître des Corinthiens, éd. et trad. A. Jobert, SCh N 167. Sv. Kl. Rimski. Dve poslania do korintianite, Sofia, 2001(trad. D. Dimitrov). Epître de Barnabé, éd. et trad. Р. Prigent et R. A. Kraft, SCh N 172, Paris 1971. Hermas, Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 bis, Paris 1968.
Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe, éd. et trad. P. Th. Camelot, SCh N 10, Paris 1969.
Ievtich, At. Dela apostolskih uchenika, Trebinie, 2002 (trad.Ievtich).
Ievtich, At. Patrilogia Kniga prva. Tsrkveni otsi i pistsi prva tri veka istorie Tsrkve, Beograd, Trebinie, Los Andgeles, 2015.
Ievtich, At. Besedi za liturgiata, trad. Sv. Tutekov, V. Tarnovo, 2015. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov).
Uchenie na dwanadesette apostoli.uvod, tekst i iziasnenia ot Iv. Goshev), GSU-BF, t. XVIII, 8, 1940/41.
http://www.nestle-aland.com/en/read-na28-online/text/bibeltext/lesen/stelle/54/60001/69999/
Maria Cherneva, e-mail: [email protected]
23 Le Pasteur, éd. et trad. R. Joly, SCh N 53 ..., p. 246.
24 Ignace d'Antioche, Polycarpe de Smyrne, Lettres et Martyre de Polycarpe ...,p. 60. Svetootechesko nasledstvo. Izbornik , Sofia., 2001 (trad. Sv. Ribolov), s. 16.
