CC BY
41
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ИНФОРМАЦИЯТА КАТО ОРЪЖИЕ В СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ Мирияна Пламенова Павлова Докторант в Университета по библиотекознание и информационни
технологии
Abstract
The report presents the nature and importance of information warfare in the contemporary international relations. Today the confrontation in the information space has particular importance and appears to be one of the most acute forms of confrontation between actors on the international scene. The information and the way it is used acquires the status of a weapon which is able to influence on political and economic processes, and on the minds and attitudes of society in a countries.
Key words: information warfare, information weapon, information-psychological impact, international relations.
Развитите държави днес се намират в състояние на преход от индустриалния етап на своето развитие към индустриално-информационен, при който основните национални ресурси стават информацията и информационните технологии и инфраструктура. Въпреки че се очаква пълно достигане на този етап през втората половина на 21 век, то можем със сигурност да твърдим, че информационната зависимост на обществото, а и на държавите е изключително висока. Наред с другите важни приоритета като социално-икономическо развитие, стабилна финансова система, държавите си поставят и за цел достигане на информационно превъзходство над «противниците» си, притежание на информационни ресурси и опазване на своето информационно пространство.
Информационната война като инструмент в съвременните международни отношения
С настъпването на епохата на информационното общество, геополитическата картина на света коренно се променя. Основен ресурс става информацията и информационни-те технологии, които в голяма степен намаляват значимостта на традиционните ресур-си - природни, населен^ и т.н. Границите между държавите стават все по-прозрачни и незначителни за използването на ресурса информация. Формирането на информационното общество води към преоценка на старите положения в политиката като цяло и в геополитиката в частност. Освен тази важна характеристика друга такава, която показва промяната в междунадроните отношения и геополитика е изменението в избора и оценката на съюзниците на международната арена. Този избор вече не зависи от географското им положение или морските сили, а от нивото на развитие на информационните ресурси и тяхната съвместимост. Още през втората половина на 20 век се наблюдава смяна на класическите, традиционните военни конфликти с нови форми на противопоставяне между държавите. Днес все повече се говори за информационна война, информационно-психологическа война между отделни държави и съюзи, но въпреки това на този етап няма еднозначна и общо призната дефиниция на тези понятия.
В настоящия доклад ще се придържаме към следната дефиниция за информационна война: скрити и открити целенасочени информационни въздействия на социалните, политическите и други системи, с цел получаване на някаква изгода в материалната сфера. Целта на информационната война е да оказва въздействие на знанията, представите и мислите на противника. Обект на „нападението" в информационната война са: информационната инфраструктура, съзнанието, волята, чувствата на населението, както и самото приемане на политически, икономически и социални решения в другата държава, особено когато тя се намира в период на нестабилност.
По своята същност информационната война не изключва воденето на традиционни военни действия, но въпреки това са налице няколко разлики между тях. Едната от тях е, че основната опасност при информационната война е отсъствието на ясни и видими признаци на разрушителното въздействие, което се наблюдава при традиционните военни действия. Населението на дадена държава в повечето случаи не осъзнава, че е подложено на някакъв вид въздействие. Също така традиционната война притежава известен и ясен арсенал на въздействие и разрушение. Той е предсказуем и в отговор на него могат да се създадат определени отбранителни системи и мероприятия за защита. Арсеналът на информационната война се характеризира с непредсказуемост като в повечето случаи няма възможност за предвиждане на посоките, инструментариума и целта на възможните информационни атаки. В информационната война могат да вземат участие не само държавите или отделните техни структури, но и други частни или обществени организации, в това число - различни терористични, екстремистки, радикални и други организации. Във всяка от тях в зависимост от мащаба на тяхната дейност и собствени възможности ( в това число и финансови) е възможно да се обособи собствена концепция за информационната война. Става дума за система от възгледи за използване на арсенала от сили, средства и методи за този тип противоборство за постигане на собствените цели. Това и бързото развитие на международните отношения и процеси, затрудняват извеждането на еднозначно и общоприложимо определение за този нов тип конфронтация между субектите на международната арена.
Информационно-психологическата война е разновидност на информационната война. Тя се води предимно срещу социалните системи на държавата-противник. Този тип война е съвкупност от различни форми, методи и средства за въздействие на хората, на населението с цел промяна на техните психологически характеристики като възгледи, мнения, ценности, настроения, стереотипи в желаната посока. Според американското законодателство психологическата война е: „систематично провеждане на пропагандистки и други психологически операции за оказване на влияние на мненията, чувствата и поведението на чуждестранните групи с цел да се достигне до определена цел на националната политика на държавата". Днес този тип противоборство се явява изключително опасно, тъй като лесно могат да се прокарат чуждестранни интереси, които да противоречат с тези на обществото в държавата.
Информацията като оръжие
В съвременното световно устройство, Интернета се превръща в основно свързващо звено между хората. Основната му функция е чрез него да се обменя различна информация между хора и общности, които се намират на различни точки от планетата. Наред с Интернета, радиото, телевизията, а и печатните издания се явяват основни канали за предаване на информация. Чрез тях дадено събитие независимо в коя точка на света, достига до голяма маса хора. Въпреки привидно положителните им черти, често хората попадат в „информационен капан", тъй като информацията, която се създава и разпространява е с огромен обем, който в повечето случаи ги затруднява в нейния анализ и обективно възприемане. Съществуват различни техники за оказване на информационно въздействие чрез средствата за масова 234
информация (СМИ) върху отделния индивид, група хора или цялото население в дадена държава. В зависимост от целите на инициатора, технологиите за манипулиране могат както да се използват като средство за укрепване на психологическата стабилност на обществото, така и за разрушаването й и внедряването на нови ценности, нагласи и поведенчески стереотипи. Това най-ярко проличава в провеждането на революциите, придобили популярност с названието Арабска пролет в държавите от Северна Африка, при които се прилага технология за промяна на политического и социално статукво. По този начин сравнително лесно може да се манипулира обществото и общественото мнение. В този контекст информацията е оръжие и владеенето и умението да се използва, много често са решаващ фактор при приемането на решения от различно естество.
Както при информационната война, така и при информационното оръжие няма общоприето определение. Западноевропейските експерти в определенията си за информационно оръжие подчертават средствата за скрито манипулиране на информацията, които осигуряват приемането от страна на противника на необходимите управленски решения. Използването на такова оръжие в мирно време при отсъствие на силово противопоставяне, се счита за една от главните заплахи, тъй като противника може да вземе под контрол не само информационните ресурси, а и да манипулира успешно в дадена сфера на държавата. Специалистите от Министерството на външните работи на Руската Федерация предлагат следната дефиниция: „ средства и методи, използвани с цел да се нанесе щета на информационните ресурси, процеси и системи на държавата, с цел негативно информационно въздействие на отбранителните, политическите, управленските, социалните, икономическите и други критично важни за системата на държавата сфери. Също така и да се въздейства на масовото съзнание на населението с цел дестабилизация на обществото, а оттук и на държавата". Практически в тези дефиниции, основният обект на въздействието на информационното оръжие е предаваната, обработваната и създаваната информация. Информацията на този етап от развитието на международните отношения служи не само като средство за осведомяване за протичащите процеси, а и като средство за оказване на влияние на обществото и държавите. Когато едно обществто е дестабилизирано, могат лесно да се прокарат чужди идеи и възгледи. По този начин се разклаща социалната система в държавата и се създават условия за въздействие върху важни за нея сфери, в това число икономическа, политическа, финансова и други.
Когато се говори за информацията като оръжие в международните отношения, трябва да се спомене, че тя се явява и инструмент за създаване на образи на отделните държави. В съвременните обществени отношения имиджът на държавата става особено актуален що се отнася до прокарване на националните й интереси. Ролята на образа на даден субект в международните отношения безспорно придобива значение от развитието на информационните и комуникационните средства, както и от средствата за масово информиране(СМИ), като те се явяват важен фактор във формирането на дадения образ в друга държава. Те способстват и за оформянето на общественото мнение и изграждането на стереотипи. Това без съмнение оказва влияние върху вземането на конкретни политически решения, независимо дали на международната сцена или вътре в самата държава. Дали образа е негативен или позитивен е от особена важност, тъй като до голяма степен от него зависи успеха на провежданата външна политика и развитието на отношенията с другите държави. Именно днес, когато съществуват незначителни регулации и почти липсват граници за информационната дейност на отделните субекти, е трудно да се осъществи контрол на предоставяната информация. Имиджът на държавите все по-често става мишена на информационната война между два или повече субекта. Нерядко в масовото съзнание СМИ се опитват целенасочено да създават негативен образ на дадена страна, което от своя страна спомага за формиране на негативно отношение към самата нея и нейните провеждани политики.
Заключение
През последните години тенденцията в развитието на информационните и комуникационни технологии довеждат до това, че се появят качествено нови форми на противопоставяне между държавите. Информационната война с нейните разновидности придобива особено значение днес и е напът да се превърне в един от основните инструмента на външната политика на държавите, включваща защита на националните интереси и противодействие на потенциална агресия в информационното пространство. Силните на деня са тези, които притежават информационно превъзходство над другите и тези, които знаят как да използват информацията и информационните потоци за постигане на целите и защита на интересите им.
Използвана литература:
1. Доктрина информационной безопасности Российской Федерации,
Утверждена Президентом Российской Федерации В.В. Путиным 9 сентября 2000 г.
2. Манойло А.В, „Государственная информационная политика в особых условиях" (монография), МИФИ, Москва,2003г.
3. Манойло, А., Карпович, О., „ Цветные революции - теория и практика демонтажа современных политических режимов", Юнити, Москва, 2015г.
4. Gilmer, C., The Future of Information Warfar, SANS Institute, 2001, URL: http://www. sans.org/reading-room/whitepapers/warfare/future-information-warfare-819.
5. Haeni, R.,Information Warfare - an introduction, The George Washington University, Cyberspace Policy Institute, Washington DC, 1997.
6. Nichiporuk, Br.,U.S Military Opportunities: information warfare concepts of operations, Chapter 6.
7. Robinson, P.,Media as a Driving Force in International Politics: The CNN Effect and Related Debates, Global Policy, October 2013.
8. YuLin, M.Information as a Weapon - Reality versus Promises , Airpower Journal, 1997, URL: http://cryptome.org/jya/af-infoweap.htm#whitehead.
