CC BY
9
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ОТВОРЕНИ ДАННИ И СЪВРЕМЕННАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Калина Георгиева СУ „Св. Климент Охридски"
OPEN DATA AND CONTEMPORARY DEMOCRACY
Kalina Georgieva Sofia University St. Kliment Ohridski"
Abstract
In this report are presented the effects of the open data over the contemporary democracy, taking into consideration the development of the information society. Opening of the public data is one of the major goals, the EU envisages for the construction of the internal digital market of innovative products and services. Open data is this data that is publicly available without the restrains of borders, free for re-use or at a marginal price, distributed through modern ICT - internet, web based applications, etc. This paper suggests an overview of the main benefits the open access to public data brings from socio-political point of view.
Key words: open data, public sector information, democracy, electronic democracy.
Въведение
Една от последиците от развитието на интернет и на правото на информационного общество e увеличаването на икономическата стойност на информацията. Според доклад, публикуван в "The Economist" през 2010 г. обществените данни са се превърнали в „икономическа суровина почти наравно с капитала и труда", а в доклад на „Цифрова Британия" данните са наречени „валута на иновациите" и „жизнения сок на икономиката, основана на знанието". Според изследванията, проведени през 2006 г.1 пазарът на повторно използване на информацията от общественна сектор за Европейски съюз от 25 и Норвегия е оценен на 27 млрд. евро на година, през 2008 г. - на 28 млрд. евро, а през 2010 г. той е покачил стойността си до 32 млрд. евро. За сравнение към 2012 г. общите преки и непреки икономически ползи от използването на ИОС за цялата икономика на ЕС са оценени на 140 млрд. евро годишно.2
Икономическият потенциал на повторното използване на информация от обществения сектор е голям и непрекъснато расте. Въпреки, че този аргумент излиза на преден план в дискусията за отваряне на обществените данни, не бива да се пренебрегва и обществено-политическото значение на повторното използване на информация от обществения сектор. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че когато държавата предоставя обществена информация, тя подготвя компетентни граждани за активно и мотивирано участие във вземането на решения за държавните работи. Този процес на свой ред спомага за нарастване
1 MEPSIR (Measuring European Public Sector Information Resources) (2006), "Final report of study on exploitation of public sector information - benchmarking of EU framework conditions", Executive summary and Final report Part 1 and Part 2.
2 Vickery, G. (2011) Study "REVIEW OF RECENT STUDIES ON PSI RE-USE AND RELATED MARKET DEVELOPMENTS", Information economics, Paris
на легитимността на администрацията. Затова повторното използване на тази информация има пряка връзка с прозрачността в администрацията и електронната демокрация. Именно връзките между отворените данни и ефектите им върху демократичните процеси ще бъдат проследени в настоящия доклад.
Връзка на отворените данни и демокрацията на участието
Отворените данни по своето естество са информация от обществения сектор (ИОС) под формата на документи, бази данни и други носители (юридически актове, метеорологични данни, цифрови карти, данни за трафика и др.), които се създават, събират и запазват от субектите в обществения сектор, и които са общодостъпни за повторно използване за търговски и нетърговски цели. За да се считат за отворени данни, информацията следва да се предоставя в съответствие със световните отворени стандарта,3 които изискват данните да се предоставят в отворени формати, при съблюдаване на отворени лицензи, безплатно (доколкото е възможно) и при спазване на разумен срок за осигуряването им. Основна сфера на влияние на повторното използване на информацията от обществения сектор е прозрачността в дейността на администрацията. Тя засяга обществените функции на органите и в този смисъл мотивира цялостната гледна точка по материята.
Съществуващите връзки между свободата на изразяване, достъпа до информация и повторното използване на информацията от обществения сектор и демокрацията схематично могат да бъдат представени по следния начин. Правото на свобода на информация и свобода на изразяване на мнение са родовите понятия, в които се откриват основите на правото на повторно използване на информация от обществения сектор. Предоставянето за повторно използване на тази информация осигурява прозрачността на администрацията. Достъпът до информация и възможността тя да бъде използвана повторно, от своя страна, осигуряват възможност на гражданите за участие в процеса на вземане на решения и контрол върху институциите. Този процес на гражданско участие е една от основните форми на партиципативната демокрация.
От друга страна, когато говорим за демокрация в едно общество, именно обществото трябва да е обект на изучаване. Днес ние сме част от информационного общество, което се характеризира с поставяне в центъра на информацията като основно благо и най-високо ценен продукт, към който човек може да се стреми. Инфраструктурата на това общество са информационните и комуникационни технологии. Това общество се характеризира с качествени специфики от правна и социална страна, като скорост на развитието на взаимоотношенията, предсказуемост и др. Характерно за него е също така, че това общество е все повече основано на отношения от хоризонтален тип. Това са взаимоотношения, които не са контролирани отгоре надолу, и в които индивидите могат да участват без посредник. Този факт идва да покаже, че демократичните процеси могат да се развиват с по-голяма сила в информационното общество.
Ефекти на отворените данни върху съвременната демокрация
Достъпът до обществената информация и предоставянето на информация на организациите от обществения сектор за частните субекти спомагат за прозрачността в администрацията и потенциално увеличават нивата на отговорност и контрол от страна на гражданското общество върху държавата. В този ред на мисли логичен е и въпросът дали отварянето на данните би могло да намали корупцията в държавите и по този начин също да нарасне ефектът от отваряне на обществените данни върху демократичността в държавата. На този аспект на обществените данни наблягат последните изследвания, организирани в рамките на Европейската платформа за информация от обществения сектор.4
Дефиницията за корупция, която световната организация „Прозрачност без граници" предлага е: „злоупотреба с обществена власт в частна полза". Тази дефиниция е много
3 Виж: www.opendefinition.org.
4 Виж ePSIplatform, достъпен на: http://www.epsiplatform.eu
230
широка и обхваща различни дейности. Това затруднява проследяването на ефектите на отварянето на данните по дейности.
По тази причина в своя доклад Каролис Граникас5 изследва предимно секторите, в които тези ефекти са най-видими. Той твърди, че „Отварянето на данните може да има превантивното действие по отношение на нивата на корупция, като заедно с това повишава доброто управление, ефективността, участието на гражданите в управлението." Предотвратяване на корупцията може да се постигне дори само с отваряне на данните за разходите и изпълнението на обществените задачи на държавните органи. Ефективността на предоставяните обществени услуги се постига чрез по-добре информирани граждани, които са потребителите на тези услуги и които имат изисквания към тях. Добрата информираност води след себе си добри избори на услуги. В последния аспект трябва да се има предвид, че отворените данни не създават директни канали за участие на гражданите в политическия живот, но създават основа за участие на гражданите с други средства.
Основните сектори повлияни от корупция според Световния барометър на корупцията на „Прозрачност без граници" са в поредност: 1) политическите партии, 2) парламентите като законодателни органи, 3) медиите, 4) бизнеса, 5) съдебната власт, 6) обществените представители и функционери. Към тези могат да се добавят: 7) лобирането и 8) управлението на публични средства.6 Нека разгледаме примерите на политическите партии, парламентите и съдебната система, като най-пряко свързани с демократичните процеси в една държава.
Политиката и политическите партии в съвременните демокрации са неразривно свързани с пари и финансиране. Финансирането на политическите партии е комбинация от частно и държавно финансиране. Това поражда необходимостта от контрол на управлението на тези средства от стана на партиите предвид ролята, която те играят в демократичните процеси. Затова достъпът до информация за разходване на средствата на партиите играе водещо място в отворените държавни данни. Информация, която би представлявала интерес за обществения сектор се отнася за детайлна бюджетна и приходна информация, финансови отчети и отчети за дейностите, списъци на членовете и свързаните лица, списък на дарителите и печалбите на членовете на партиите и имуществените им декларации. Много често тази информации се разкрива около избори от държавните органи, които организират изборите. Основната цел следва да е проактивното поведение на партиите да публикуват самите те тази информация на сайтовете си и други канали на комуникация.
Чувствителните данни свързани с корупцията в парламентите са режима на парламентарни разходи, лобирането на политици за тези, които искат да търгуват с влияние и др. Информацията, която трябва да е общодостъпна е парламентарна бюджетна и административна информация, като бюджета на парламента, административната му структура, обявите за обществени поръчки и др. Основна част заема законодателната информация: нормативните актове и допълващи документи, обявяване на конституираните комисии и техния дневен ред, присъствия и гласуване на депутатите в комисии и пленарни заседания, протоколи от заседания. На следващо място следва да се публикуват данни за самите народ-ни представители, образование, професионален опит, лична информация (семейно положение, възраст, деца), информация за контакти с тях, партийна принадлежност, заемани политически постове статистика за дейността и изявите им в парламента, списък с техни донори за кампании, притежаваното имуществото, линкове към други източници на информация за тях и др. Един от най-успешните примери за обмен на такава информация и осъщест-вяване на комуникация с членовете на парламент е този на Германия. Сайтът,7 съдържащ информация за Бундестага и членовете на парламента предлага също и възможност за
5 Granickas K., (2014) "Open data as a tool to fight corruption", ePSIplatform, Topic report № 2014/04.
6 Granickas K., (2014), стр. 8.
7 Виж: www.abgeordnetenwatch.de.
директна комуникация с тях в среда, достъпна за обществеността. Сайтът се посещава от 7 000 посетители и обхваща 80% от задаваните от гражданите към парламента въпроси. Основно предимство на сайта е възможността да проследяват как са гласували техните избраници и да съпоставят дадените и изпълнени от тях обещания. Това са основните цели, които неправителствените организации от над 75 държави в света искат да имат като информация, когато се говори за отворени парламента. Те обединяват своите искания в Декларация за парламентарна отвореност.
Корупцията в съдебната система също оказва много голямо влияние на демократичните процеси, но и не само. Тя намалява търговията, икономическия ръст и кадровото развитие, лишава гражданите от безпристрастно решаване на делата им. Стига се до заключението, че корупцията толерира корупция. Прозрачността и достъпът до съдебната информация са условие за увеличаване на ответността в съдебния сектор в световен план. Информацията свързана с представителите на съдебната система, която представлява интерес за предотвратяването на корупцията в съдебната власт се отнася до данни за съдиите като име, принадлежността на съдиите към определен съд, начални и крайни дати на работа в съответния съд, биографични данни, история на решените дела, основна статистическа информация, като средна продължителност на решаването на дела и натовареност напр. Другият тип информация е по съдилища, като име и данни за контакти, състав, график на делата, решения на съответния съд, отново основна статистическа информация, натовареност и др. през 2013 г. стартира проектът на Словакия8 за отворени данни в съдебния сектор, като вид обществен сектор. Той се реализира под ръководството на „Прозрачност без граници" Словакия. Съвсем естествено основна цел на проекта е прозрачността на Словашката съдебна система и да позволява гражданите да се запознават с дейността на съдиите като по този начин ангажират тяхната отговорност. До 2011 г. тази информация е била частично достъпна, след множество реформи в сектора. Все пак трудността по намирането на тази информация е оставала, тъй като това е ставало чрез поредица от сайтове на правителството. Затова инициативата ОтворенСъд9 събира цялата разпиляна, но иначе достъпна информация и я предоставя в окрупнен вид и във формат ориентиран към потребителите.
Заключение
Ситуацията в представените сектори потвърждава същественото влияние на повторното използване на информация от обществения сектор върху прозрачността в администрацията, съдебната и законодателната власти и даже в т. нар. четвърта власт -медиите. Отворените данни са едно реално средство за предотвратяване на корупционните практики в държавните власти и в организациите от обществения сектор като цяло. Чрез предоставянето на тази информация за повторно използване се осигурява възможност за пряк контрол от страна на частните субекти върху администрацията и се засилват устоите на съвременната демокрация.
Понякога обемът от информация не позволява това да става по едно и също време. Това налага организацията от обществения сектор да взема решения за поредността на разкриване на информация. В този процес на приоритизиране на разкритата информация организациите следва да разкриват приоритетно информация относно отчетността на обществените органи.
8 9
Виж: www.otvorenesudy.sk.
На английски език се изписва OpenCourt.
