CC BY
7
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
СУБОРДИНАЦИЯ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА КУЛТУРА -ПЕРСИЕКТИВИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ Даниела Пастармаджсева, Мина Ангелова Пловдивски университет „Паисий Хилендарс ки"
SUBORDINATION BETWEEN POLITICAL AND ENTREPRENEURIAL CULTURE: - PROSPECTS FOR ECONOMIC GROWTH Daniela Pastarmadzhieva, Mina Angelova University of Plovdiv Paisii Hil endarski
Abstract
According ts political culture theory there must be o consistency between the political volues sf the society onV the particular type of political opporotus in order for the stote to be stoble. The democratic political system requires o political culture with o participatory chorocter. The market economy needs initiative and active citizens in the field of entrepreneurship. Innovation is the main setting of entrepreneurship and represents a unique and realistic opportunity to restructure old traditional productions. In certain cultural traditions and political situations, entrepreneurship is the main outcome of the crisis, stagnation and poverty. The study focuses on the opportunities for economic growth provided by the improvement of certain characteristics of political and entrepreneurial culture. Keywords: political culture, political stability, entrepreneurial culture, economic growth
Въветение
Средата, в която функционира пазарната икономика оказва съществено влияние върху постигнатите икономически резултати. Демократичната политическа система има потенциала да създаде най-благоприятните условия, както за функционирането на пазарната икономика като цяло, така и за предприемаческата активност. Различните демократични системи обаче не функционират идентично и за вариациите ключово значение има ролята на гражданите. През последните близо 30 години България се стреми към установяване на демократична политическа система, а през октомври 2002 г. Европейската комисия признава България като страна с функционираща пазарна икономика (CEC, 2012).
Към настоящия момент развиването на предприемачеството и предприемаческата култура са сред основните приоритета на Европейския съюз (EC, 2013). Сред основните фактори, обуславящи ефективност на предприемачеството в дадена държава, са политико-културните фактори (Thurik and Dejardin, 2012). Във връзка с посоченото, авторите си поставят като цел на настоящото изслетване да се провери до колко в България са налице фактори, които благоприятстват развитие и утвърждаване на предприемаческа култура сред обществото, да се установят предизвикателствата и да се формулират препоръки за оптимизиране на средата, които биха могли да доведат до икономически растеж. В този смисъл обект на анализа е политико-културната среда в България, а предмет - определени нейни характеристики, кореспондиращи с демократичната политическа система. За
постигане на изследователската цел е използван количественият метод вторична обработка на данни, както и сравнителен метод. Последният е приложен, като резултатите за България са сравнени с резултатите за „абсолютни демокрации"1.
Политическа култура в България
Политическата култура е средата, в която функционира политическата система. Според основоположниците на теорията за политическата култура (Almond and Verba, 1963), за стабилността на демократичната политическа система е необходим съответстващ тип политическа култура. До колко обаче нагласите в България кореспондират с демокрацията? Според изследователите на българската политическа култура в началото на прехода тя е поданически тип, като се трансформира към участнически. Тоталитарният период обаче, несъмнено оказва своето негативно влияние, както върху политическата култура, така и върху предприемаческата активност. Според Робсън комунистическата политическа култура има неблагоприятно влияние, поради враждебното си отношение към самонаемането и предприемачеството (Robson, 2009). Какво обаче показват последните налични емпирични данни и къде е България спрямо утвърдените демократични системи? За установяване на последното са използвани данни от The Economist Intelligence Unit Democracy Index, European Social Survey (ESS) за 2012 г. и данни на Institute for Democracy and Electoral Assistance. Политическата култура е изследвана по следните показатели: 1) Нагласи спрямо демокрацията; 2) Интерес към политиката и доверие в институциите; 3) Политическо участие на гражданите. Данните за България са сравнени със средното за страните, които са определени като абсолютни демокрации в The Economist Intelligence Unit Democracy Index. Държавите абсолютни демокрации, за които са налични данни в ESS са: Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Ирландия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания.
Нагласи спрямо демокрацията. Резултатите от данните показват, че през 2012 г. за 84% от българите е важно да живеят в демократично управлявана страна, което е почти толкова, колкото и гражданите от абсолютните демокрации (90%). Не е така ситуацията обаче що се касае до оценката на демократичността в собствената страна. Едва 15% от българите виждат своята страна като демократична, което е с повече от 50 процентни пункта по-ниско от средното за абсолютните демокрации. Посоченото е важно за готовността за предприемачество, защото ако гражданите не виждат страната си като демократична, посоченото би довело до демотивация за инициативността им. Същото важи и за удовлетворението от функционирането на демокрацията. Последното отново е доста по-ниско в сравнение с абсолютните демокрации, където е 52%, а в България едва 6% са удовлетворени.
Интерес към политиката и доверие в институциите. Прави впечатление, че българите (51%) проявяват интерес към политиката, колкото и гражданите на абсолютните демокрации (52%). Демокрацията обаче изисква не само интерес, но и последния да се трансформира в активна гражданска позиция. Началото на демократичния преход в България се характеризира с висока гражданска активност (Pastarmadzhieva, 2013). В последствие обаче се наблюдава спад, като една от причините за настъпилата частична алиенация е ниската степен на доверие в политиката като цяло и в институциите в частност. През 2012 г. доверието в политиците и в политическите партии в България е 2,4%, но следва да се отбележи, че в абсолютните демокрации тази стойност също е доста ниска, а именно 16%. В настоящия анализ е представена само една институция, а именно правосъдната система. Нейният избор не е случаен, тъй като според наложилото се в последните години обществено мнение ниското доверие в нея е една от причините за ниската предприемаческа
1 Понятието е превод от английски език на понятието „full democracies", използвано в Democracy Index на The Economist Intelligence Unit. Същият превод се използва в редица български анализи, използващи данните на Democracy Barometer 62
активност. Тук разликата с абсолютните демокрации е значителна. Докато при последните доверието в правосъдната система е над 47%, в България то е по-малко от 7%. Посоченото би могло да бъде възпиращ фактор на предприемаческата активност, понеже липсва увереност, че при възникване на спор, техният интерес ще бъде защитен в съответствие с действащите нормативни актове. В случая може да се говори за липса на доверие във върховенството на закона.
Политическо участие на гражданите. Както вече бе споменато, демократичната политическа култура е свързана и с активно участие на гражданите. Основен индикатор за последното е избирателната активност. Макар че за България тя не е ниска (над 50%), резултатът е близо 20 пункта по-нисък, отколкото този на абсолютните демокрации. Сред другите форми на участие на гражданите са подписването на петиции и участието в законни демонстрации. През 2012 г. едва 7% от българите заявяват, че са се подписвали в петиции през последните 12 месеца преди интервюто, докато за абсолютните демокрации този дял е 31%. Участвалите в законни демонстрации за същия период в България са 5%, но това е близко до резултата за абсолютните демокрации (8%). Следва обаче да се има предвид, че при наличието на значим повод обществото в България участва в подобни прояви. Такъв е примерът с гражданските протести от 2013 г., които представляваха значима гражданска мобилизация.
Предприемаческа култура
Според анкетираните в рамките на проучване на Индъстри уоч (2014) за проблемните области в българската предприемаческа екосистема: „В България като цяло липсва предприемаческа култура". Наличието на подкрепа за предприемачите от страна на правителството и Европейския съюз не дава ясни доказателства, че тези усилия имат значителен положителен ефект върху предприемаческата активност. Данните от проучването отбелязват следното: наличие на сравнително малко курсове за развитие на предприемаческа култура, иновации, креативност; липса на капитал за фазите след стартъп подкрепата; слабо развитата култура на бизнес ангелите (физически лица, които осигуряват капитал за стартиране на бизнес, най-често в замяна на дялово участие в него). Необходимо е да се работи за мотивиране на предприемачи в други градове, а не само в столицата; да се работи активно с университетите посредством създаването на центрове за предприемачество и други. България е в процес на присъединяване към Световния мониторинг на предприемачеството (GEM) - ежегодна оценка на предприемаческата дейност, стремежите и нагласите на индивидите в широк кръг държави. GEM България, като част от консорциума на Global Entrepreneurship Monitor, провежда годишни проучвания на предприемаческата среда в над 100 икономики. През 2016 г. се проведе национална конференция, на която е представен първият национален доклад на GEM за България, анализ и препоръки към заинтересованите страни.
Дискусиите във връзка с изграждането и установяването на активна предприемаческа култура са насочени към 7-те ключови елемента за постигане на устойчив растеж и развитие: финанси, пазари, човешки капитал, култура, политики, поддържащи индустрии и постигането на синергия в комуникацията между тях. На 11 ноември 2015 г. Министерският съвет прие План за действие „Предприемачество 2020 - България" със списък от конкретни 31 мерки в съответствие с приетия от ЕК - План за действие „Предприемачество 2020 -Възраждане на предприемаческия дух в Европа" (C0M/2012/0795 окончателен). С приемането на плана за действие и предложените мерки в изпълнение на препоръките на ЕК до 2020 г., страната ни се ангажира в дългосрочен план в провежданата от Министерството на икономиката политика за насърчаване и създаване на нови предприятия. С Протокол №33 от 10 август 2016 г. Министерският съвет прие допълнение на Плана за действие с нова мярка „Национална мрежа от местни центрове и инкубатори за бизнес развитие" към Област на действие №2 „Създаване на благоприятна среда за растеж и развитие на предприятията". Тези и редица други мерки активно се апробират в държавата с цел мотивиране за предприемачество.
Предприемаческата активност и новостартиралите фирми по данни на НСИ за 2016 г е с 3,3% повече в сравнение с 2015г, като е отчетен и ръст на инвестициите за същата година. На основата на проведено изследване (Ангелова, 2017), свързано с перспективите за предприемачество, със студенти с образователно - квалификационна степен бакалавър от икономически специалности резултатите насочват към реална представа за проблемите, с които се сблъскват българските предприемачи. Негативното влияние на кризата може да бъде обобщено в няколко основни направления: консервативна политика на банковия сектор; свиване на пазарите в следствие на кризата; наличие на несигурност на средата и неясни перспективи за положително развитие на икономиката; липса на квалифицирана работна ръка, като множество компетентни кадри търсят реализация в други страни. Създадените Европейски програми за финансиране като COSME, InnovFin и други са слабо познати на българските предприемачи, като обективно е необходимо да се насочат усилия към тяхното популяризиране (Ангелова, М. Пастармаджиева, Д. и колектив, 2017).
Заключение
По отношение на демократичната политическа култура, следва да се отбележи, че българите са положително настроени към демокрацията по принцип и се интересуват от политика, така както гражданите на абсолютните демокрации. Последното обаче не е достатъчно. Ниската степен на удовлетвореността от демокрацията в България, ниското доверие в правосъдната система и политиците, както и недостатъчно високата избирателна активност са индикатори за наличие на проблеми, както в политическата система като цяло, така и в частност в политическата култура. В този смисъл последната продължава да представлява предизвикателство пред утвърждаването и стабилността на демократичната система. Целенасоченото насърчаване и подпомагане на настоящите и бъдещите предприемачи (най-вече младите хора) е основен механизъм за съживяването на българската икономика и за поставянето на основите на нейното след кризисно развитие.
Използвана литература
Commission of the European Communities, 2002. Regular Report on Bulgaria's Progress Towards Accession, Brussels;
Thurik, R. and Dejardin, M. 2012. Entrepreneurship and Culture, In: Van Gelderen, M. and Masurel, E. 2012. Entrepreneurship in Context, Routledge, p.175;
Almond, G. and Verba, S. 1963. The civic culture: Political Attitudes and Democracy in. Five Nations, Princeton, N. J., Princeton University Press;
Robson, M. 2009, Entrepreneurship and Culture, Springer;
Democracy index 2012: Democracy at a standstill (PDF). Economist Intelligence Unit. 14 March 2013;
ESS Round 6: European Social Survey Round 6 Data (2012). Data file edition 2.3. NSD -Norwegian Centre for Research Data, Norway-Data Archive and distributor of ESS.
European Commission, 2013. Entrepreneurship 2020 Action Plan, Brussels
www.idea.int
Pastarmadzhieva, D. 2013 Political subcultures in Bulgaria in the process of transition to democracy (party and generational subcultures: comparative analysis). Paradigma;
http://www.iwatchbulgaria.com/2014
Angelova, M. (2017) Enterpreneurship in Bulgaria - possible or not for young people, Intermtional scientific journal „Machines. Technologies. Materials" (Print ISSN 1313-0226, Web ISSN 1314-507X), то1.2/2017г, p.42-44
Angelova, M., Pastarmadzhieva, D. et al (2017) Innovative model for business financing in the area of wine production; International scientific conference „Applied Modeling in Economics, Finance and Social Sciences" 27-31.08.2017, Hisar, Bulgaria (accepted for print)
