CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
НОВИ ХОРИЗОНТИ ПРИ ФИНАНСИРАНЕТО НА МАЛКИ И СТАРТИРАЩИ БИЗНЕСИ В БЪЛГАРИЯ Иван Лазаров Пловдивски университет
NEW HORIZONS IN THE FINANCING OIF SMALL AND START-UP
BUSINESS IN BULGARIA Ivan Lazarov Plovdiv university
Abstract: The aim of report is to outline risk financing as main and perhaps the only one method to deal with a large hierarchically built companies,
The article aims to examine both risks and good practices as prerequisites and indicators of innovation and competitiveness.
Key-words: venture capital, innovation, business angel
За постигане целите на Европейската общност, в основата на които е концепцията за устойчиво развитие и икономически растеж, ЕС насочи значителен поток от инструмента и ресурси, които следват да бъдат усвоени, за насърчаване развитието на иновациите в малкия и среден бизнес.
Статията е с ударение върху рисково финансиране, като основен стълб и може би единствен метод за справяне с големите йерархично построени компании водещи до изкривяване на пазарните отношения и свързаните с това липси на иновации. Статията има за цел да разгледа, както рисковете, така и добрите практики, като предпоставки и индикации за иновативност и конкурентноспособност. За целите на изследването се поставят задачи и възможни решения по проблематиката:
У Теоретичен обзор на възможностите за финансово осигуряване на малкия и среден бизнес в България и за насърчаване на неговата иновативност и икономическа активност;
УРазкриване на същността и спецификата на рисковия капитал и неговото управление през призмата на различни теории и парадигми;
УДетерминиране на моделите и подходите, които биха допринесли за насърчаване на икономическата и иновационна активност на малките и средни предприятия в България, на тяхната конкурентоспособност и устойчивост във функция от времето в условията на динамично променяща се пазарна среда, неопределеност и риск;
УИдентифициране и отразяване на онзи модел, подход или набор от инструмента, който би допринесъл за генерирането на максимално положителен синергичен икономически ефект и очертаване на основните аспекти в неговото измерение.
Основната теза на изследването е, че усъвършенстването на моделите и подходите за финансиране на малки и стартиращи иновативни предприятия и на прилаганите модели и подходи за управление на риска в България би допринесло за стимулиране на икономическата им и предприемаческа активност и до намаляване на риска за инвеститора
и за предприемача.
Предмет на изследване са моделите и подходите за финансиране на малки и стартиращи иновативни предприятия и възможностите за усъвършенстването им с оглед постигане на максимален положителен икономически ефект, както и за управление на риска с оглед неговото минимизиране. А обектът са МСП в различни сектори от националното стопанство.
Според класическото определение на Джоузеф Шумпетер, свободния достъп до кредит е фундаментално условие за ускоряването на процеса на икономическо развитие. Това позволява на най-добрата част от икономически активното население, тези, които са способни на икономическо лидерство, да станат предприемачи: "...без кредит структурата на модерната индустрия е невъзможна, тъй като кредитът прави индивидът сравнително независим от наследената собственост и постиженията на модерния икономически живот се издигат върху неговите дългове"
Опасенията на Шумпетер в края на живота му, през 40-те и 50-те години на двадесети век, идват тъкмо от развитието на монополните и олигополните пазари, както и от доминирането на големите вертикално интегрирани корпорации в икономиката на развитите държави, които заплашват да ограничат индивидуалната предприемаческа активност и конкурентния достъп до кредит(Шумпетер, 1942). Последвалото развитие на новите форми на инвестиционно финансиране в напредналите западни страни, форми специално пригодени за целите на иновативния малък и среден бизнес променят ситуацията в областта на кредита.
Увод
За целите на изследването ще разгледаме само някой от играчите на пазара за рисково финансиране. По точно тези, които в последните години придобиват медийно, обществено и икономическо значение а в последните години и обособен юридически статут.
Бизнес ангели
Това може да е съдружие от няколко хора или един човек, които се включват в ранен етап при стартирането на нови бизнеси. Обикновено инвестицията е малка между 20 хил. и 500 хил., като по принцип бизнес ангелът прави много на брой влизания в различни бизнес с цел покриване на загубите на губещите капиталовложения. Счита се, че това са хора пенсионирали се, които са били в сферата на финансите и които са имали високи постове. В България се появяваха и изчезваха през годините различни формирования като „Асоциация на българските бизнес ангели(АББА), „Българска Асоциация на Бизнес Ангелите"(БАБА), „Българска мрежа на бизнес ангелите (БМБА)", както самите абревиатури, така и самите форми на съществуване на бизнес ангелите не запазиха своята идентичност. Причините за непродължителността на живота на този род дейци, не е център на това изследване, но можем да конкретизираме в няколко посоки, а именно в липсата на автентични бизнес ангели, имащи know-how в даден сектор, както и достатъчно капитал.
Фондове за рисков капитал
Има разлика между Фонд за Частен Капитал (Private Equity) и Фонд за Рисков Капитал (Venture Capital) и тя е:
• VC инвестира в стартиращи нови компании (стартъпи), докато PE инвестира във вече установени компании, които са на пазара от няколко години и имат стабилни приходи;
• VC прави много на брой рискови инвестиции в по-малък размер от този на PE (над 1 млн. евро , под 10 млн. евро) и ясно се очаква, че не всички компании ще станат
успешни, т.е. ще има и загубени пари. PE прави малко на брой, сигурни инвестиции в много по-голям размер (над 100 млн. евро).
• VC цели инвестиции в компании, които ще се разраснат светкавично бързо в следващите няколко години, PE инвестира в компании с вече установени и изпробвани модели, където разрастването за кратък период от време не е толкова важно.
• Един VC е фокусиран върху инвестиции в технологичната и биотехнологичната индустрии, докато един PE инвестира в компании от всички индустрии;
• И двата типа инвеститори VC и PE, се интересуват от частни компании (такива, които не са на фондовата борса)( http://www.entrepreneur.bg)
В България има няколко фонда за рисков капитал Elevan и Launchub, Neveq, Empower, Blackpeak и петте фонда оперират главно с публични средства като през годините тяхната философия се променя, както и юридическото им наименование, но остават следи върху българската икономика. Това, което става ясно от сайтовете на компанията и от няколко статии в интернет е, че фондовете оперират, както с публични пари така и с частни. Като съотношенията в различните компании варират, но винаги публичните пари са повече. Дела на частното инвестиране в тези фондове не надхвърля 30 процента. (http://www.capital.bg)
Тази промяна, показва че в България няма такова разделение на фондове за частен капитал и фондове за рисков капитал. Това е продиктувано и от европейските директиви, които предопределят, че мениджърите трябва да наберат капитал най-малко 30 процента от частни инвеститори, за да получат финансиране от която и да е от европейските програми. По този начин се запазва публично-частното партньорство, както и се смята, че е по добре спрямо по правилното управление на фондовете. Гореспоменатите фондове до този момент са инвестирали в над 150 стартиращи фирми и над 20млн. евро, но главно в IT сектора.
Фонд на фондовете
Това е изцяло държавна компания, която все още е в зародиш, но целта е и да се включи в пазара за рисково финансиране. Компанията управлява около 600 млн. евро като успешно пусна 100 млн. лева. Парите, които ще управлява са „рециклирани" тоест вид финансов инженеринг.
Банки
Банковото финансиране също е една от потенциалните възможности за МСП, но както се знае банките кредитират срещу високи обезпечения, а един стартиращ бизнес в повечето случаи не е в състояние да даде такъв голям залог. Поради липсата на история на новите и нововъзникващи фирми банката не може да направи необходимите и проучвания и изследвания за определяне и оценяване на нивата на риска и това е една от основните причини върху, които стъпват банкерите и следователно опорна точка при проявени критики насочени към тях. Дали това е единственото обяснение и още повече дали наистина е меродавно също не е тема за размисъл в настоящата работа.
Липсата на играчи като банките и бизнес ангелите, които съставляват част от предприемаческата среда(екосистема) или т. нар. национална иновационна система оказват неблагоприятно влияние на предприемаческата среда. Предприемаческия климат в страната се нуждае от подобен род играчи и тяхното включване е от съществено значение.
Банките, бизнес ангелите и фондовете за рисков капитал що се отнасят до иновациите са частни кредитори и се явяват най-общо финансови посредници. Разбира се, за да не бъда обвинен в изкривяване на фактите, трябва да кажа, че банкерите и рисковите капиталисти са коренно различни форми на живот. За пример рисковият капитал за разлика от банковото кредитиране продължава освен с последващ мониторинг върху инвестицията си, но и с много други услуги насочени към подпомагане на фирмата на всяко ниво, както към мениджмънта, така и към пласмента, маркетинга, както и контакти с подходящи партньори.
Друга съществена разлика от банковото кредитиране е, че рисковото почти винаги финансира частни компании, които не са листвани на фондовите борси. Рисковите капиталисти излизат от сделката като продадат своите акции или на фондовите борси или на друг вид купувач. Те излизат от сделката и нямат за цел да държат своята инвестиция в постоянна хватка(както е при банките, дългосрочни и краткосрочни кредити, овърдрафти, кредитни карти и други кредитни линии, които обвързват предприемача, почти до живот), те правят друга инвестиция, някъде другаде, където очакват също висока печалба.
Заключение
Пазарът за рисково финансиране към днешна дата се доминира пряко от държавата и публичните средства в това число и „рециклирани средства". Според Мариана Мацукато (2014), за да разберем иновационния напредък на САЩ в исторически план, трябва да видим истинските неща, които не се казват, a именно, че държавата пряко е инвестирала в отрасли, които са били в зародиш. Идеите на автора на книгата са, че погледнато през историческата призма на капитализма, държавата е тази, която е правила иновациите да се случват, просто инвестирайки там, където бизнеса не го прави.
Въпреки множеството възможности и източници за финансово осигуряване на иновациите на МСП, финансирането на подобни инвестиции си остава ключов проблем и препятствие пред развитието на иновационния потенциал в редица страни, в това число и в България. Трудностите, свързвани с финансирането на иновациите, съществуват, както поради редица пазарни и системни провали в процеса на разработване на нови продукти и процеси и успешната им пазарна реализация, така и поради факта, че тези пазарни провали водят до ситуация, при която фирми и предприемачи, заслужаващи финансиране, не могат да го получат, т.е. това е ситуацията, която често бива наричана финансова или капиталова „пропаст". Предприемаческата държава изграждаща предприемаческа екосистема не може да бъде решение на всички проблеми, особено при липсата на частни активи, или както казва Мацукато:
„ако правителството прави проучванията, инвестира в инфраструктурата, също така и комерсиализира, каква точно е ролята на частния сектор" стр 79
Все пак пазарът за рисков капитал се развива в страната в продължение на повече от 20 години, като моментното му състояние е по добро сравнение от предишни изследвания, но като цяло се съсредоточава в IT сектора, докато други сектори с по-ниска възвращаемост на инвестициите страдат от липсата на рисково финансиране.
Литература
Drucker, P., (2002) Innovation and Enterpreneurship, Mazzucato, M., (2011) The Entrepreneurial State Schumpeter, J., (1942) Capitalism, Socialism and Democracy
Tchalakov, I. (2011) The Socialist Entrepreneurs Viewed From the Joint Perspective of Joseph Schumpeter, Actor-Network Theory and Historical Sociology of Socialism, in: Research in Social Change, Number 3, Issue 1- January 2011, pp.15-51
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/01/13/2453226_neveq_ii_izbra_purvite_pet_p roekta_za_finansirane/
https://www.investor.bg/web/456/a/launchub-sybra-18-mln-evro-vyv-vtori-fond-za-inve sticii-v-novi -kompanii-230173/
http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2016/03/10/2720790_novi_35_mln_evro_za_m ladi_predpriemachi/
