CC BY
317
Йордан Иванов Василев,
доц. д-р, Стопанска академия «Д. А. Ценов» — Свищов, България
ФИНАНСИРАНЕ И КРЕДИТИРАНЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ
Малкият и средният бизнес играе значителна ико -номическа и социална роля в страните от ЕС и е об-щопризнат фактът за важната роля на малките и сред-ните предприятия (МСП) за заетостта, за повишаване-то на конкурентоспособността и развитието на всяка една икономика. През последните години е поставено началото и на обща политика на ЕС по отношение на малкия и средния бизнес в различни области — фи-нанси, търговия, транспорт, селско стопанство, конкуренция и др. Европейският съюз се стреми да под-крепя активно успешното предприемачество и да създава обществени условия и бизнес среда за МСП, които да им позволят посрещането на предизвикател-ствата на съвременната «икономика, основана на зна-нието» и да реализират напълно своя потенциал.
С цел усъвършенстване на механизмите за под-помагане на малкия и средния бизнес през 2003 година Европейската комисия предложи нова дефиниция за сектора на МСП, в която при неговото обособяване се прилагат три самостоятелни критерия — брой персонал, годишен оборот и общ годишен баланс (стой-ност на активите).
Важно е да се отбележи, че задължителен критерий, за да бъде отнесено дадено предприятие към гру-пата на МСП, е броят на персонала, а едно от другите две условия (годишен оборот или стойност на акти-
вите) предприятието може да избере самостоятелно. Въвеждането на дефиницията на ЕС за България (вж. табл. 1), където МСП са многократно по-малки като размер на активите и оборота, ще има различни и не-еднозначни последици.
От една страна, възможността за избор при но-вата дефиниция осигурява на МСП, работещи в раз-личните сфери на икономиката, получаването на по-честно и по-справедливо третиране. От друга страна по-високите прагове означават на практика и повече фирми, които могат да се възползват от програмите и подкрепата на ЕС — финансиране от различни фон-дове, услуги от бизнес инкубатори, консултантски помощи и пр. Проблемът е в това, че при прилагане на дефиницията на Европейската комисия повечето български фирми, според финансовите си резултати, могат да се окажат само микро- или малки.
МСП в България са около 99% от всички предприятия, осигуряват 79% от заетостта, осъществяват 75% от оборота и създават 61% от добавената стойност на частните предприятия1. Това показва, че те ще играят важна роля за постигане на стратегически-те цели на България за по-висок растеж и по-добър човешки капитал в периода 2007—2013 г. Това е за-легнало в работните варианти на Националната стра-тегическа референтна рамка на България, Национал-
Таблица 1
Класификация на МСП и критерии за разграничавана по отделни размерни групи според ЕС и Закона за МСП
Категории предприятия Брой персонал Годишен оборот или Стойност на активите
за ЕС -млн. за България млн. лв. за ЕС -млн. евро за България млн. лв.
евро
Микро- <10 €<2 <3,9 €<2 <3,9
Малки <50 €<10 <19,5 €<10 <19,5
Средни <250 €<50 <97,5 €<43 <84
Източник: L 124/36 EN Official Journal of the European Union 20.5.2003 и Закон за изменение и допълнение на Закона за МСП (обн., ДВ., бр. 84 от 1999 г.) обн. ДВ. бр.59 от 21 юли 2006 г.
Забележка: Курсът на българския лев към еврото е следния 1 евро = 1,95583 лева.
1 Годишен доклад за състоянието и развитието на МСП в България, 2004, Министерство на икономиката и енергетиката, с. 16.
-162-:-:-
Еконо]шчний вiсник Донбасу
ния план за развитие, Националния план за регионал-но развитие, Националния стратегически план за развитие на селските райони и други стратегически про-грами.
Още през април 2000 г. България затвори глава 16 от преговорите си с ЕС за МСП и прие да приложи изцяло правото на ЕС в този раздел, без да поставя искане за преходен период. Политиката на ЕС за МСП е структурирана преди повече от двадесет години (през 1983-а) в специална програма, която многократно е актуализирана, а в последното й издание е кодиран и основният принцип: «Мисли първо за малките!» Той отразява разбирането, че изискванията за МСП могат да се изпълняват и от големите, докато обратното не-винаги е възможно. Европейците съблюдават това правило, защото по-голямата част от икономиката им, въпреки напредващата глобализация, се крепи върху малкото и средното предприемачество. МСП играят доминираща роля в икономиката на страните от ЕС като те са основен източник на нови работни места, иновации, икономически динамизъм и социално из-равняване. Поради това на малкия бизнес в общност-та се отдава стратегическо значение и в ход са редица програми и инициативи за подкрепа и стимулиране развитието на МСП.
Европейската харта за малките предприятия,2 призовава страните членки да предприемат действия и да насърчават малкия бизнес в десет основни области, като пряко свързани с мястото им в ЕС са:
— повишаване ползите от единния европейски пазар — развитие на електронната търговия, телеко -муникациите, обществените поръчки и системите за трансгранични плащания;
— подобряване достъпа до структурните фондове;
— засилване на технологичния капацитет на мал-ките предприятия — насърчаване на развитието на меж-дуфирмени клъстери и мрежи, и излизане на пазарите на трети страни;
— по-ефективно представяне на интересите на малките предприятия на национално ниво и на ниво ЕС, включително и чрез социален диалог.
Горепосочените направления за стимулиране на МСП показват нарастващото значение, което им се от-деля в Европейския съвет. За страните от Централна и Източна Европа развитието на малкия и средния бизнес е обективна необходимост след разпадането на крупните стопански структури и все още провежда-щата се приватизация. Въвеждането на принципите на ЕС за политиката към МСП изисква създаването на обща благоприятна нормативна, финансова и адми-
нистративна среда за тези предприятия. Проблемите, отнасящи се до малкия и средния бизнес и МСП в България са обект на внимание от научните институти и стопанската практика. През последните години за тяхното установяване и отстраняване непрекъснато се правят изследвания, фокусиращи вниманието върху определени насоки на тяхната дейност. Въз основа на резултатите от тези проучвания може да се изведат основните групи проблеми, които ще срещнат МСП в България след присъединяването й към ЕС — според нивото, на което се проявяват; в зависимост от характера на изследваните проблеми; от гледна точка на обхвата и източника и в зависимост от съдържателна-та и функционална характеристика.
Едни от най-често срещаните трудности за мал-кия и средния бизнес са икономическите. Най-общо те обхващат финансирането и кредитирането, данъчно осигурителната система, търговската и митническата политика и усвояването на средствата по различни фондове от ЕС. Обект на това изследване е преди всич-ко достъпа до финансиране на МСП от различни бан-кови и небанкови източници, лизингови схеми, както и установяването на основните проблеми по получа-ване на допълнително финансиране от банкови институции.
Основните насоки за финансирането и кредити-рането на МСП са заложени в Закона за МСП3, според който тяхното създаване и развитие се насърчава чрез:
1. Финансово подпомагане на дейностите им;
2. Гарантиране на част от кредитния риск по кре-дити, предоставени целево на малки и средни предприятия;
3. Разработване и реализиране на програми за малки и средни предприятия.
От края на 1998 г. започват първите последова-телни действия за облекчаване достъпа на малкия и средния бизнес до кредитен ресурс. Взети заедно те формират и основните насоки на националната политика в областта на финансирането и кредитилането. Създават се възможности за нови финансови инстру-менти за гарантиране на улеснен достъп на МСП до заеми и разработване на програми за микрокредити-ране. Приоритет при насърчаването имат: производстве™, високотехнологични, експортно ориентирани МСП; МСП, създаващи нови работни места в райони с безработица, по-висока от средната за страната; осъ-ществяващи туристически дейности; лечебни заведения; новообразувани МСП; МСП, свързани с произ-водството на земеделска продукция; осъществяващи
2 Вж. Европейска харта за малките предприятия. http://www.evropa.bg/serv/Document.
3 Закон за малките и средните предприятия, ДВ., бр. 84 от 1999 г., посл. изм. ДВ. бр. 59 от 21 юли 2006 г.
дейности по опазване на околната среда; и осъществя-ващи развойна дейност.
Основните принципи, върху които се основава политиката на ЕС в областта на МСП, целят да опростят и подобрят бизнес средата, в която действат най-малките икономически субекти. Конкретните насоки на тези принципи са следните: подобряване на адми-нистративната и регулаторна среда, подобряване на финансовата среда на предприятията, подкрепа на МСП за интернационализиране на дейността им и на стратегиите им, засилване на тяхната конкурентоспо-собност и облекчаване на достъпа им до нови технологии и развитие на предприемачеството сред опре-делени социални групи.
Тези принципи са включени и в Националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС. Като краткосрочен приоритет е посочен «Про-веждането на политика за създаване на благоприятна институционална, нормативна, административна и финансова среда за развитие на МСП и повишаване на тяхната конкурентоспособности»4 чрез:
1. Разработване на национална стратегия за подкрепа на МСП и краткосрочна програма за осъще-ствяване на непосредствените й цели;
2. Проучване на възможностите за нови финан-сови инструмента и проектиране на схема за микро-кредитиране и гаранционна схема;
3. Идентифициране на потенциални източници на средства за осигуряване дейността на Агенцията за МСП и за разширяване на мрежата от местни струк-тури за подпомагане на МСП и за разработване на проекти.
Ограниченият достъп до финансиране и креди-тиране традиционно е между най-сериозните пречки пред предприемачеството в България. След 2001 г. кредитният пазар в страната се развива възходящо и показва признаци на кредитен бум. Банките влизат в по-остра конкуренция, лихвите падат (макар и с цена-та на известно прехвърляне на цената на кредита в допълнителните условия), номенклатурата от банкови продукти се увеличава, обслужването значително се
подобрява. Тези позитивни промени обаче, остават главно в сферата на потребителските кредита и не водят до съизмеримо подобряване на достъпа на малкия бизнес до търговско кредитиране.
Проведените количествено и качествено изслед-вания5 сред МСП в България обхващат широк кръг от въпроси относно:
— участие на МСП в европейските програми и абсорбирането на средства от европейските фондове;
— фактори, затрудняващи участието на МСП в европейските програми;
— степен на информираност на предприятията и информационни източници;
— готовност на МСП за участие в европейските структурни фондове през новия програмен период чрез Оперативната програма «Развитие на конкурентоспо-собността на българската икономика 2007—2013»;
— потребностите на МСП от финансова подкре-па, чрез които да се очертаят бъдещите направления на финансовата подкрепа от структурните фондове чрез Оперативната програма «Конкурентоспособ-ност».
Според резултатите от изследването банковият кредит все още остава скъп и трудно достъпен източ-ник за по-голямата част от българските МСП. Една част от тях са ползвали потребителски кредит за нуж-дите на бизнеса си — т. е. по-малки кредити със зна-чително по-високи лихви за сметка на по-облекчени изисквания за обезпечения. Около 37% от участници-те в изследването през последните три години са ползвали търговски кредити. (вж. табл. 2)
Размерът на тези кредити е ограничен — тавани-те им са средно около 70 хил. лв. Делът на инвести-ционните кредити е още по-нисък като около 18% от респондентите са ползвали такъв кредит с максимал-ни стойности средно около 78 хил. лв. За сравнение, средните стойности на таваните на оборотните кредити са около 60 хил. лв., а на «потребителските» кре-дити ползвани от бизнеса са 47 хил. лв. Ако се сравнят тези стойности с размерите на жилищните и потребителските кредити за гражданите се вижда, че не-
4 Вж. Национална стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз. http://www.government.bg/bg/ oficial_docs/strategies.
5 «Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на ЕС. Аналитичен доклад.» е социологическо проучване, проведено по поръчка от Министерството на икономиката и енергетиката през юли-август 2006 г., в което като експерт взе участие и автора. Методът за събиране и регистрация на данните е персонално стандартизирано интервю в местоработата на респондента. Изследването е базирано на случайна двустепенна гнездова извадка сред 1011 малки и средни предприятия. Първоначално от базата данни на «Витоша Рисърч», включваща над 63 000 фирми, се селектират фирмите по размер на персонала. След това от получените списъци за всяка категория, са определени стартов номер и стъпка в зависимост от броя на фирмите в списъка. Информация е набирана също и чрез качествени методи (дискусии във фокус групи и дълбочинни интервюта) от представители на институции и организации, ръководители и собственици на МСП, национално представени организации на работодателите, банкови и небанкови финансови институции, консултантски и публични изследователски организации (вж. http://www.vitosha-research.com).
Таблица 2
Източници за финансиране на МСП
Вътрешни източници %
Печалба на фирмата или вътрешни фондове 58,6%
Начален капитал или увеличаване на капитала на фирмата 13,3%
Продажба на дялове и-или облигации 1,6%
Лични средства 46,0%
Други вътрешни източници 2,1%
Външни източници
Дивиденти от ценни книжа на фирмата 0,7%
Предприсъединителни фондове на Европейския съюз 1,7%
Национални и международни програми 0,8%
Кредит от търговски банки 37,0%
Фондове за микрокредитиране 1,1%
Фондове за рисков капитал и-или частни инвеститори 0,4%
Потребителски кредити 6,3%
Споразумения за лизинг 10,1%
Не съм правил инвестиции през последните три години 12,2%
Не знае - Не отговорил 3,0%
Източник: Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Аналитичен доклад, юли-август 2006. Министерството на икономиката и енергетиката, Витоша-Рисърч", http://www.vitosha-research.com.
зависимо от кредитния бум, банките все още отпус-кат кредити «на дребно» в бизнес сектора. Още по-малък е делът на лизинговите схеми в инвестицион-ната дейност на фирмите — една на десет фирми е ползвала лизингово финансиране.
В резултат, повече от 60% от МСП в България са финансирали инвестициите си през последните три години основно със собствени средства. Те не могат да разчитат на външно финансиране за нови произ-водствени мощности, които да изплащат от бъдещите си печалби. С други думи, растежът и инвестициите на 60% от МСП се определят от достигнатите произ-водствени мощности и мащаби на производство, а не от възможностите на пазара. Достъпът до кредитира-не е основно условие, за да може предлагането да отговори на пазарното търсене.
Обемът на кредитите за МСП в общия ръст на банковия кредит е значителен. Банките, които не са специализирани в обслужването на МСП, подържат специални звена, които проучват този кредитен пазар и разработват продукти за него. Тези банки предлагат специални (привилегировани) условия за МСП, продукти с други ценови параметри, различни от тези за корпоративни клиенти; програми без минимално обез-печение; прилагат се облекчени процедури с по-малък
брой изискуеми документи; анализът за платежоспо-собността се прави по облекчен ред, различен от този за големите корпоративни клиенти и др.
Редица банки не изискват от клиента да предста-ви предварително подготвен бизнес план. За някои банки това е загуба на време, едни го приемат като улеснение, което предоставят на МСП, а за други, независимо от качеството, бизнес плановете са необхо-димост, защото те дават възможност да се прецени гледната точка на клиента. Независимо от това дали изискват или не изискват бизнес план, банките по-емат ролята на консултант като, когато се изисква такъв план те насочват клиентите как да го изготвят или предлагат собствен бизнес план.
В прилагането на специфичните програми за кре-дитиране на МСП банките проявяват гъвкавост. Така например рамковите условия на кредита могат да се променят, а условията на кредита да варират — от 200 хил. лв. таван на кредита — до 7 млн. лв. Срокът на кредита също може да е променлив, като максимал-ният възможен срок е 10 години. В отделни случаи срокът за погасяване може да се структурира и до 30 години. Ако клиентът е перспективен, таванът на кре-дитирането може да се вдигне като съответно се про-мени и категоризацията на самия клиент — от МСП
Таблица 3
Основни причини за МСП да не използват кредити
От банкови От небанкови
институции институции
Високи лихвени проценти по кредитите 54,3 12,5
Високи изисквания за обезпечения 40,3 9,2
Наличие на „скрити" лихви по кредита 19,0 6,0
Тежка документация 19,6 5,6
Недостатъчна кредитна история 7,7 1,9
Експедитивността на служителите 1,2 1,0
Не достатъчна компетентност на служителите 2,1 3,3
Нямам нужда от кредити 34,4 36,1
Друга 1,7 1,2
Не отговорил 4,8 41,3
Източник: Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Аналитичен доклад, юли-август 2006. Министерството на икономиката и енергетиката, Витоша-Рисърч", http://www.vitosha-research.com.
той преминава в групата на големите корпоративни клиенти. Сред основните пречки, които респонденти-те посочват за достъпа им до банкови кредити, са ви-соките лихви (54,3%), «скритите» разходи по кредита (19%), както и прекомерните изисквания за обезпече-ния (40%) (вж. табл. 3).
Така например, обезпеченията са предимно недвижима собственост: земя, сгради, машини, оборуд-ване. За значителна част от фирмите непреодолимо препятствие е банковата бюрокрация: обемна документация, недостатъчна компетентност и експедитивност на служителите и т.н. Възможно е под това определение да влизат и неоправданите според клиентите изисквания на банките по отношение на бизнес планове, счетоводна отчетност и кредитни досиета, но все пак то е показател за равнището на обслужване така как-то го вижда клиентът.
Причините за тези все още съществени прегради пред достъпа до финансиране отразяват преди всичко проблеми от страна на предлагането и по-конкретно — добри възможности пред банките за бързи и по-високи печалби от потребителски и жилищни кредити в сравнение с инвестиционните кредити, което води до несъразмерен дял на първите в кредитните порт-фейли на търговските банки. Не трябва обаче да се пренебрегват и проблемите от страна на търсенето и цялостната регулативна среда, в които оперира финан-совият сектор в България и тяхното влияние върху оценката и управлението на кредитния риск. Все още значителна част от МСП нямат кредитни истории, а голяма част от техните операции са в «сивата» част на икономиката, където преобладават касови разплаща-
ния и укриване на доходи, а изрядните и пълни счето-водни записи са по-скоро рядкост. В повечето случаи представените бизнес планове също не могат да дадат достатъчно възможност на банките да оценят риска си. В момента начинаещи фирми много трудно биха се справили без помощта на банките, но те от своя страна не толерират стартиращия бизнес и много ряд-ко подпомагат начинаещи фирми. Политиката на по-вечето банки е такава, че отпускат кредити най-вече на фирми, които са се доказали на пазара.
Липсата на кредитни досиета и достатъчно убе-дителни баланси и финансова информация за минало-то и обезпечеността на бъдещите планове на кредито-искателя затруднява банките в оценката и управление-то на кредитния риск и ги кара да се презастраховат с по-високи рискови премии и обезпечаване на взема-нията с материални активи. Последните обаче, особе-но когато се касае за производствено оборудване, са нисколиквидни. Това води до подценяване на пазар-ната им стойност и оскъпяване на кредита. Дори не-движимата собственост, въпреки че на пръв поглед е по-ликвидна от оборудването, крие риск от неустано-вени права на собственост, незавършени устройстве-ни и кадастрални планове и т.н.
Отказите за кредитиране също варират според политиката на банката — от 10% до 70%, но тази статистика може да се окаже подвеждаща. В случая тя се отнася до първоначалния контакт с потенциалния клиент, т.е. до първоначалното пресяване, когато се установява съответствието с минималните критерии. Като основни причини за отказ се посочват: 1) каче-ството на документацията, съответно начина на пред-
ставяне на бизнес идеята; 2) осигуряването на обез-печение, което най-често е ипотека върху недвижи-мост и дълготрайни материални активи; 3) много от фирмите са в «сивата» икономика, не декларират пе-чалби, отчетните документи са нередовни; 4) невъзможност от страна на фирмата да предостави изискваната от банката информация—не поради липса на документи, а поради ниска икономическа и финансова култура; 5) недобра кредитна история — наличие на задължения или просрочени задължения към други банки.
Като основен проблем на достъпа на МСП до финансов ресурс се очертава взаимодействието на банковото и небанково финансиране. Ако тряб-ва да се говори за конкуренция между тези два източ-ника на финансиране, засега тя определено се печели от банковия сектор. Единственото финансиране, което конкурира донякъде банките в момента, е лизингът. Причините за липсата на достатъчно фондове за рисков капитал, насочени към МСП, са предимно обек-тивни. Проблемът на тези фондове е, че те се стремят да правят по-големи инвестиции, за каквито в страна-та няма благоприятни условия.
Европейските програми за финансиране на бизнеса, включително и МСП, се разглеждат като отделен случай на небанково финансиране. Несъмнено тези средства са привлекателни за МСП и ако този източник се рекламира активно, МСП ще се насочат към него. Налице е обективна потребност от такъв небанков ресурс, тъй като той помага да се пре-одолее един определено рисков момент в работата на МСП. Според банкови специалиста, понастоящем значителен брой МСП работят общо взето като банки поради липса на достатъчно собствени средства, т.е. с 10—15% собствен капитал, като останалото се допъ-лва от привлечен капитал и задължения към достав-чици.
При работата с външни програми за финансиране МСП могат да се сблъскат и с трудности от друг характер, които в крайна сметка оскъпяват предоста-вяния ресурс. Такива трудности могат да бъдат реди-ца изисквания относно срок, целева стратегия, търсен социален ефект, вид на допустимите разходи, възста-новяване на ефективно направена инвестиция и други подобни.
Идеята да се създаде Национален гаранционен фонд за подпомагане та МСП откроява две гледни точки, които условно могат да се определят като «интер-венционистка» и «либерална». Според «интервен-ционистката» гледна точка държавата е длъжна да създаде такъв фонд именно с цел подпомагане на МСП, които по начало имат затруднен достъп до кредити поради високия риск, който генерират. Например,
стратегията на държавната «Насърчителна банка» за разширяване на нейните функции, предвижда създа-ването в структурата й на Национален гаранционен фонд, както и на фонд за рисков капитал. «Либерал-ната» гледна точка вижда в гаранцията на държавата вид субсидиран кредит, който само може да изкри-ви и наруши конкурентността на пазара. Това не е при-емлив подход, защото насърчава неефективността, а самите банки се стимулират да търсят не ефективност, а достъп до гаранция, независимо от конкурентоспо-собността на бизнеса, който се ползва от тази гаранция. Това е така, защото насочването на субсидията не се извършва на пазарни начала, т.е. според прецен-ка на риска и доходността на инвестицията, а по други, включително и политически съображения.
Това, което все още липсва, е информация за възможно обвързване на ресурса от структурните ев-рофондове с гаранционните фондове за микрофинан-сиране. Може определено да се каже, че повечето банки са запознати с условията на работа на сега съще-ствуващите гаранционни схеми за микрокредитира-не. Те познават както добрите страни, така и някои слабости в устройството им, които в крайна сметка водят до оскъпяване на ресурса. Така например прин-ципна слабост е механичното разделяне на банковата от небанковата част на операциите. По този начин оп-ределянето на целевата стратегия, инвестиционната политика, социалните параметри и условията на кредита се прави без прякото участие на банката, т.е. без да се държи сметка за чисто финансовата ефектив-ност на продукта. По тази причина, т.е. поради несъразмерното «набъбване» на небанковите критерии и условия, някои банки преценяват, че участието им в тези фондове не е изгодно за тях.
Горните съображения индиректно се подкрепят от структурата на кредитния портфейл за МСП. Об-щото впечатление е, че преобладават инвестиционни-те кредити, като делът им варира от 20% до и над 50%. Основното предназначение на инвестиционните кредити е инвестиция в дълготрайни материални активи, като водещи сектори са селско стопанство и храни-телна промишленост. Разделянето на портфейла на инвестиционни и оборотни кредити е в известна сте-пен условно, тъй като успешната инвестиция изисква и определен дял оборотни средства. Показателно в случая е, че незначителни или почти минимални са средствата, отделяни за консултантски услуги, за про-учване на пазара, за развойна дейност, за привличане на чуждестранни инвестиции, за маркетинг, за обучение и квалификация на персонала и за оптимизиране на фирменото управление, т.е. за инвестиции, които в крайна сметка биха довели до нарастване на добаве-ната стойност в предлаганата продукция.
Таблица 4
Получена финансова подкрепа от МСП по програми и фондове на ЕС
Получавала финансова подкрепа от: ФАР 1,4%
Получавала финансова подкрепа от: САПАРД 1,6%
Получавала финансова подкрепа от: ИСПА 0,7%
Получавала финансова подкрепа от: IV, V, VI рамкова програма на Европейския съюз 0,0%
Получавала финансова подкрепа от: Други 0,7%
Фирмата е кандидатствала, но не е получавала финансиране 5,2%
Фирмата не е кандидатствала за финансова подкрепа от европейски/ международни фондове и програми 89,5%
Не знае-Не отговорил 1,9%
Източник: Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Аналитичен доклад, юли-август 2006. Министерството на икономиката и енергетиката, Витоша-Рисърч", http://www.vitosha-research.com.
Резултатите от проучването показват, че: само 1,4% от анкетираните фирми са получили финансова подкрепа по линия на програма ФАР; (вж. табл. 4); 1,6% от анкетираните фирмите са получавали финансиране от програма САПАРД ; 0,7% са получили финансова подкрепа от ИСПА.
Само 5,2 % от участниците в изследването отго-варят, че са кандидатствали, но не са получили фи-нансиране от нито една европейска програма, а 89,5% от анкетираните фирми никога не са кандидатствали за финансова подкрепа от европейски и международ-ни фондове и програми.
Данните от таблицата показват много слабата активност на фирмите при участието им в конкурси по европейските програми, което може да се обясни с факта, че повечето от участниците в изследването са микро и малки предприятия (51% от анкетираните са с персонал до 10 наети работници/служители и 28,2% са с персонал между 11 и 50), които са с къс хоризонт на планиране на дейността (57,6% от анкетираните изобщо не разработват писмени бизнес планове, а 18,6% разработват бизнес планове с времеви хоризонт до 1 година), който не може да се съгласува с времевата рамка на подготовката и изпълнението на проекти. Слабо се познават европейските програми и предлаганите от тях възможности поради недостаточен вътрешно фирмен капацитет (персонал, който ползва чужди езици, работи добре с компютър и ползва интернет, както и умения за разработване и управление на проекти) за участие в конкурси. Нито един от анкетираните не е участвал в конкурси по рам-ковите програми на ЕС за научни изследвания и технологично развитие (Четвърта, Пета, Шеста рамкови
програми). Това, от една страна, индикира слабия интерес на фирмите към участие в научноизследова-телски и иновационни проекти, чрез които да решават определени проблеми на своето производство, а от друга страна, практически прекъснатата или много слабата връзка с научноизследователските институти и университетите. Това е и показател за ниската сте-пен на готовност за реалното коопериране на фирмите с чуждестранни партньори в проекти за научни из-следвания и технологично развитие, тъй като за участие в рамковите програми се формират международ-ни консорциуми от партньори.
Факторите, които затрудняват МСП в полу-чаването и използването на средства от европейските фондове и програми, (вж. табл. 5) могат да бъдат обособени в няколко основни групи:
— Сложните и бюрократични процедури за канди-датстване; затрудненията с формулярите и формите за кандидатстване; големите разходи за кандидатстване;
— Липсата на информация за програмите;
— Допълнителното заплащане за посредници при кандидатстване;
— Липсата на квалифициран персонал във фир-мата, както и затрудненията при ползването на чужд език;
— Осигуряване на съфинансиране и сложните процедури на финансова отчетност.
Сред външните фактори, затрудняващи МСП в получаването и използването на средствата на евро-пейските фондове, с най-голяма тежест са сложните и бюрократични процедури (29,1%) и липсата на дос-татъчно информация за европейските програми (28,4%). Вътрешно фирмените фактори като лип-
Таблица 5
Фактори, затрудняващи МСП при участие в европейски фондове и програми
Фактори %
Сложна и бюрократична процедура на кандидатстване 29,1
Липса на информация за програмите 28,4
Допълнителното заплащане за посредници при кандидатстване 16,8
Липса на квалифициран персонал във фирмата за кандидатстване по програми и управление на проекти 16,0
Сложни процедури на финансова отчетност 15,7
Затруднения с формулярите и формите за кандидатстване 14,4
Много големи разходи за кандидатстване 14,1
Програмите не съответстват на нуждите на фирмата 12,6
Трудности при намирането на партньори -субконтрактори 13,5
Осигуряване на съфинансиране 15,3
Затруднения с ползването на чужд език 10,8
Друго 1,4
Фирмата не е кандидатствала за подкрепа от европейски-международни фондове и програми 89,5
Източник: Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Аналитичен доклад, юли-август 2006. Министерството на икономиката и енергетиката, Витоша-Рисърч", http://www.vitosha-research.com.
са на квалифициран персонал и слабото владеене на чужди езици са посочени като пречки от почти два пъти по-малко фирми. Основният извод, който може да се направи е, че през 2006 г. фирмите не визират отворените за българско участие европейски програми и фондове като значим източник на финансиране за инвестиционни проекти, нови технологии, изграж-дане на вътрешно фирмен капацитет и иновационни проекти.
Според всички изследвани групи в качествено-то изследване, затрудненията при участието на МСП в усвояването на предприсъединителни фондове включ-ват трудности с проектната документация — изклю-чително детайлни формуляри, неразбиране и невъзможност да се отговори на изискванията по про-грамите, слаба езикова подготовка. Дългият технологичен цикъл, включващ времето от идейното изготвя-не на проекта, попълването на формулярите, изпра-щането на документите, тяхното разглеждане и евен-туално получаването на средствата обратно, който може да отнеме две и повече години, също се счита за сериозен проблем от представителите на работода-телските организации. Като положителен факт се от-чита, че все повече МСП (най-вече експортно ориен-тираните) имат специалиста с достатъчно познания, включително и езикови, и могат да се справят с «пре-
дизвикателството» — изискуемата проектна документация да се попълва грамотно и на английски език.
Част от включените в качественото изследване собственици и управители на МСП изразяват страх от корупция в институциите, отговорни за одобряване на проектите и отпускане на сумите. Корупцията се възприема като основна пречка за кандидатстване и получаване на средства по проекти, този страх е и важна причина според МСП те «да не си направят изобщо труда да подготвят проект». Корупционните практики най-често се споменават под формата на «консултанти», които «гарантират» успеха на проект-ното предложение още в етапа на неговата подготовка. Като съществен проблем пред малките фирми за кандидатстване за средства от ЕС се посочва и лип-сата на доверие към институциите. Като най-подгот-вени за процедурите по кандидатстване за средства от ЕС се оценяват фирмите от секторите туризъм, селско стопанство, както и в областта на инфраструктурата.
Присъединяването на България към ЕС несъмнено поставя много въпросителни пред конкурентоспособно-стта на българските МСП, включително за начина, по който ще се снабдяват със свежи пари за развитие на бизнеса си за да отговорят на европейските изисквания. Условията за финансиране и кредитиране на фирмите в България следват силно изразена тенденция към подо-
брение в резултат на общата финансова стабилност на банковия сектор, възможностите за предвиждане и оценка на риска въз основа на икономическата ситуация и постоянно нарастващия брой на стопанските субекти с добри пазарни позиции, но лихвите и обезпеченията по банковите кредити продължават да се възприемат като препятствие. Лизингът се очертава като бързо развива-ща се форма на финансиране на МСП.
В България действат множество неправителстве-ни и международни програми за финансиране на фирмите, но достъпът до тях показва, че той е важна характеристика едновременно както на политиката към МСП, така и на средата им за развитие. При тази ситуация приоритет на държавата трябва да бъдат мерките с по-общ характер, които като цяло да подобрят бизнес средата и така да предоставят на частната инициатива решаването на проблема с финансирането и кре-дитирането на МСП.
Литература
1. Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на Европейския съюз. Аналитичен доклад, юли-август 2006. Министерството на икономиката и енергетика-та, Витоша-Рисърч», http://www.vitosha-research.com. 2. Василев, Й. Финансови проблеми на малките и средните предприятия. В Международна научно-прак-тическа конференция: Финансова стабилизация и ико-номически растеж (Сборник доклади) 26—27.10.2000 г., Свищов, 2000. — С. 199—203. 3. Василев, Й. Ще се запазят ли проблемите при финансирането и креди-тирането на малките и средните предприятия и след присъединяването ни към ЕС? Електронно списание «Диалог» при СА «Д. А. Ценов» — Свищов, брой 3, 2006 година. С. 80—102. http://www.uni-svishtov.bg/ dialog/ 4. Василев, Й. Макроикономически аспекти на
малкия и средния бизнес в България. Свищов, «Сто-пански свят», 2002. 5. Годишен доклад за състояни-ето и развитието на МСП в България 2004, С., Министерство на икономиката и енергетиката, 2005. 6. Димитров, М. Малките предприятия — проблеми и пер-спективи на развитие. Икономическа мисъл, 1985, № 8, с. 22—32. 7. Закон за малките и средните предприятия, ДВ., бр. 84 от 1999 г., посл. изм. ДВ. бр. 59 от 21 юли 2006 г. 8. Индустриалната организация и предприемачеството в условията на преход. Под ред. на М. Димитров, К. Тодоров, София, Информа-инте-лект, 1996. 9. Калигоров, Хр. и др. Бизнес среда и малък бизнес. Свищов, АИ «Ценов», 1997. 10. Мате-ев, М., М. Килова. Бариери на финансирането и рас-тежа на малките и средните предприятия в България.
— Икономика (Икономическо регулиране), 2001, бр. 1, с. 1—3. 11. Матеев, М., М. Килова. Схеми и фор-ми за микрокредитиране на малкия и средния бизнес в България. — Икономика (Икономическо регулира-не), 2000, бр. 11, с. 1—6. 12. Матеев, М., М. Кило-ва. Схеми и форми за микрокредитиране на малкия и средния бизнес в България. — Икономика (Икономи-ческо регулиране), 2000, бр. 12, с. 1—6. 13. Нацио-нална стратегическа референтна рамка на Република България. За програмния период 2007—2013 г., Министерство на икономиката и енергетиката, С., 2006. http://www. aeaf.minfin.bg/ndp/documents/ nsrf_20_04_2006_bg.pdf. 14. Пъчев, П. Кредитиране на малките и средните фирми в България // Банки Инвестиции Пазари. — 2000. — № 4. — С. 9—14. 15. Тодоров, K. Предприемачество и дребен бизнес. — Варна, Мартилен, 1997. 16. Тодоров, K. Стратегичес-ко управление в малките и средните фирми — теория и практика. — С., Сиела, 2001. 17. Тодоров, K. Стра-тегическо управление в малките и средните фирми.
— С., НЕКСТ, 1997.
