CC BY
15
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
ЕКОЛОГИЧНИЯТ ТУРИЗЪМ - СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ, ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСОБЕНОСТИ
КРЕМЕНА НИКОВСКА СТАМЕН СТАМОВ УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, ПЛОВДИВ
ECOTOURISM - CURRENT VIEWS, CHARACTERISTICS AND FEATURES
KREMENA NIKOVSKA STAMEN STAMOV UNIVERSITY OF FOOD TEHNOLOGIES, PLOVDIV
Abstract
Defined and characterized is this type of specialized tourism. Outlined are the elements of the tourism's product. Indicated are the prerequisites for its development. Given are the connections to alternative forms of tourism. Substantiated are the opportunities for engaging in this type of tourism and for its further development. Outlined are the requirements for minimization of tourism's own environmental impact.
Въведение
Терминът „екотуризъм" се появява сравнително късно - в края на миналия век, когато все повече се обръща внимание върху екологията, като цяло. Възникването на това понятие и все по-нарастващата популярност към него е следствие на новите тенденции в съвремен-ния свят и преди всичко на големите промени в разбирането и отношението на хората към природата, и не на последно място - към опазване на природната среда [10, 11, 12].
Независимо, че историята на понятието „екотуризъм" е кратка, този вид алтернативен туризъм напоследък се практикува все повече; засилват се дискусиите и научните комен-тари [13, 14, 15]. Всичко това налага изучаването му - анализирането и обобщаването на съвременните представи за него, определяне на особеностите и анализиране развитието на този вид специализиран туризъм.
Целта на настоящата публикация е да се обобщят, резюмират и коментират определе-нията, характеристиката и особеностите на екологичния туризъм; да се посочат елементите на туристическия продукт и туристическия ресурс; да се формират изискванията за влия-нието му към околната среда, с цел нейното опазване.
Определение и характеристика. Екотуризмът се определя като форма на туризъм, основан на природата - включва посещение на девствени природни области, като учас-тниците са мотивирани да задоволят своите нужди за природно, социално и културно познание и загрижеността си към природата. През деветдесетте години на ХХ век неправи-телствени организации, експерти и академични среди му обръщат особено внимание и като инструмент за устойчиво развитие. В резултат на това терминът екотуризъм се използва: (а)
като понятие, отнасящо се до принципите на устойчивото развитие; (б) за описване на един специфичен пазарен сегмент на туризма.
Международната асоциация за екотуризъм даде едно от първите определения (1991 г.) [6]: "Екотуризмът е отговорно пътуване до природните райони, което опазва околната среда и допринася за благополучието на местните хора."
Световният съюз за опазване на природата (IUCN) формулира през 1996 г. екотуризма така [8]: "Пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непо-кътнати природни територии с цел удоволствие и възприемане на природата (и всички съпътстващи я културни забележителности - както минали, така и настоящи), което подкрепя опазването на природата, при което посетителите оказват ниска степен на негативно въздействие и което осигурява активно и рентабилно социалноикономическо развитие наместното население."
На Първия национален форум "Екотуризъм, планини и защитени територии - парт-ньори за благоденствие" през 2002 г., проведен в България [7], трите министерства - на икономиката, на околната среда и водите, и на земеделието и горите подписват Протокол за сътрудничество в областта на екотуризма, в който определят „екотуризма като пътуване до сравнително незасегнати природни местности с цел посетителите да разгледат и да се насладят на природата и всички съпътстващи културни забележителности, като ед-новременно с това се насърчава съхранението им и се допуска възможно най-ниска степен на въздействие". По отношение бизнес-развитието на тази алтернативна форма е записано: „Екотуризмът е и възможност за развитие на бизнес във всички свързани с него услуги, приоритетно в малки местни предприемачески инициативи, като осигурява социално-ико-номическа активност на местното население и справедливо разпределение на отговор-ностите и ползите". По отношение полезността от развитие на този специализиран вид туризъм е допълнено: „Екотуризмът съдържа също важни елементи на природозащитно образование, интерпретация на природното и културното наследство и съответства на всички форми на устойчив туризъм."
Екотуризмът се стреми във всички случаи да постигне резултати на устойчиво развитие. Всички туристически дейности, независимо дали са насочени към почивки, бизнес, конференции, конгреси или изложения, укрепване на здравето, приключения или екотуризъм, трябва да се стремят към устойчивост. Това означава, че планирането и развитието на туристическата инфраструктура, нейното функциониране трябва да се фокусират върху екологичните, социалните, културните и икономическите критерии за устойчивост. Така екотуризмът се определя най-категорично като устойчив туризъм.
В специализираната терминология и туристическа практика се предлагат и други определения за екологичен туризъм. Ето някои от тези определения за същността на понятието екотуризъм:
(1) „Вид туристическа дейност, осъществявана съобразно природозащитните нор-ми с цел опознаване на дивата природа и свързаното с нея културно-историческо наследство". (IES и Дирекция „Национален парк Рила").
(2) „Отговорно пътуване до слабо засегнати от човека места, което допринася за опазване на природата и благосъстоянието на местното население". На така направеното определение се прави следната анотация: „Първостепенен обект на екотуризма са природните екосистеми и пейзажът, като уязвим комплекс, който включва атрактивни природни об-разувания и биологични видове, които се характеризират с особена привлекателност и оси-гуряват емоционалното преживяване на посетителите. Основен фактор за тези пътувания е потребността от контакт с дива природа и престой в неурбанизирана среда като противовес на съвременния начин на живот в градовете. Екотуризмът се подчинява на концепцията за
устойчиво развитие като съблюдава капацитета на ресурсите и осигурява защитата им от негативного туристическо влияние. Освен това, той стимулира местната икономика чрез потребление на стоки и услуги от местни предприемачи и подкрепа на е кологични проекти и инициативи. За устойчивостта на екотуризма допринасят координацията на държавната и местна администрация в аланирането, регламеноирането и контрола на ауристическите дейности, екологосъобразното управление на туристическите предприятия и опговорното поведение на самите туристи." (Б ААТ-Бългтрсаа асоциация за олтерпотивен туризъм).
(3) „Пътуване до и в места ирайони със запазена и атрактивна природа с цел емоцио-нално, информационно и културно обогатяване и укрепване на здравето, при съблюдаване на мерки и активно участие в дейности по съхранаване на природното и мултурното наследство и по ояигуряване на социално-икономичесеото благополучие и утвърждаване на идентичнтсття на местните общности." (БАСЕТ-Българска исоциация за селски и еко-логичкн туризъм).
Обобщавайки различнитс определения и дефинирания, ние предлягаме за тази аляер-нативна форма следната дофиниция: „Екологичният туризъм е вид специализиран устойчив туризъм, при който се дава възможност за опознаване, възприемане и ползване на сравнително най-запазени, рядко срещааи или уникални растително-животински свят и природеа среда, и взаимоотношенията между тяи, на природни и други забележителнос-ти, като той съдейства иа опазването им и има позитивно въздействие върху общности-те, където се практикува" [ 9].
Продукт и елементи на екологичния туризъм. Тури стическият продукт има сложен състав и включаа осезаеми и неосезаеми елпекти. Дефинират туристичелкия продукт, като съвкупност от туристически усиуги, предлагани и/или предоставяни в един или няколко туристически обекта.
Туристическите продукти са тяено свързани с отоинатт среда. Без природни и култур-ни ресурси туристиче ската индустрия не ин могла да същесввува. За да се поддържа и раз-раства пазара на природосъо бралноя туризъм, туристическите дестинации трябва да илед-ват пазарното търсене. Очаква се в бъдеще на туррстинеския пааар да се търеят най-вече природни и културни ресурси. Следовигллно страните, които искат дв развиват междуна-родни дестинации, ще трябва да насочат усилията си към опазване на сегашните ресурси и развитие ео нови ресурси в соответствие с търсенето на пазара.
Въз основа на всички дефинирания и определения, за ое-новни компонента на проду-тите в области на екотуризма се пкиемат [3]: (1) Не-засегнати природни местности; (2) Ха-рактерни културни заб ележителности, местна култура, бит; (3) Настаняване - основно в домовете на местните хора, или по-голами и по-лук-созни сэедсива за
Фиг. 1. Есеренти на туристическия лродукт на екосогичния туриеър (Ст. Стамов, К. Ниоовсоа)
подслон (до 80-100 легла), съобразени с местните архитектурни традиции и изисквания за опазване на природата; (4) Природозащитно образование, интерпретация на природного и културното наследство; (5) Развити услуги, възможност за практикуване на разнообразни дейности и др.
На фиг. 1 са показани елементите на туристическия продукт на екологичния туризъм, които най-общо могат да се формулират с ползване (посещение, наблюдение, изучаване) на:
- уникални природни дадености;
- национални и природни паркове;
- резервати;
- природни забележителности;
- защитени местности;
- екопътеки;
- национални туристически обекти - специфични за екотуризъм;
- природни и културни забележителности.
Посочените обекти представляват ресурса, необходим за развитие на екологичния ту-ризъм.
Особености на екологичния туризъм. Основните характеристики на екотуризма обобщават така [3, 4]: (1) допринася за опазване на биологичното разнообразие и ландшафта; (2) поддържа благополучието на местните хора; (3) включва отговорно поведение от страна на туристите и туристическия отрасъл; (4) изисква възможно най-ниско потребление на невъзобновяеми ресурси; (5) услугите се предоставят главно от малкия бизнес на малки туристически групи; (6) поставя ударение върху местното участие, личната собственост и бизнес-възможностите, особено за хората от извънградските райони; (7) включва познавателен елемент.
Поради липса на утвърдена универсална дефиниция за екотуризъм, предлага се основ-ните му характеристики и особености да се обобщят още и така: екотуризмът (1) обединя-ва всички форми на туризъм, насочени към природата и при които основната мотивация на туриста е да наблюдава и да оценява както природата, така и културните традиции, харак-терни за съответните природни зони; (2) позволява обучение и изследване; (3) се органи-зира основно (но не единствено) за малки групи, от местни специализирани организации (предприятия); в него участват и външни оператори, които организират и управляват еко-туристическите потоци на малки групи; (4) благоприятства защитата на природните зони: (а) осигурявайки икономически предимства (постъпления) на приемащите общности и на дружествата, които съблюдават за опазването на природните зони; (б) създавайки работни места и източници на доходи за местното население; (в) развивайки съзнанието на жители-те на региона и страната, както и на екотуристите за необходимостта за опазване на природ-ните и културните дадености.
Характерно е, че екотуризмът се практикува в слабо засегнати от човека места. Ба-зира се най-вече на наблюдението. Наред с повишаване на благосъстоянието на местното население, той трябва да допринася и за опазване на природата. Тези особености налагат съвместна работа между туроператори и туристически агенции, местни общности, асоциа-ции, стопанисващи защитените райони, научни общности. Всички те се ангажират да све-дат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района.
Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм има в страните с голямо би-
оразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, в национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции. В такива страни включват в екотуризма наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата, в големите морски басейни и океаните, в полярните области - това са места, в които цивили-зацията все още не е оставила негативни последствия.
Характерна особеност на екологичния туризъм е, че той е устойчив туризъм. Той е ре-зултат от грижите, полагани за опазване на застрашените райони на планетата като цяло, но третира и урбанизираните райони, селата, културното и архитектурно наследство. Устойчи-вият туризъм има за цел не само да минимизира въздействието върху биологичната среда, но и да формира възгледите на туристите преди и по време на пътуването им, както и да предизвиква природощадящи туристически практики още в етапа на концепцията в пазари-те, емитиращи туристи.
Характерно за екологичния и другите устойчиви видове туризъм е изискването за предлагане на разнообразен и силно индивидуализиран продукт. Чрез развитието му се популяризират региони със съхранени природни ресурси.
Екологичният туризъм много често се съчетава с други видове специализиран туризъм, като ползва някои от услугите им [9] . Това са спортно-рекреативен (пешеходен туризъм), опознавателен, грийнтуризъм, уайлдтуризъм, орнитоложки туризъм (фиг. 2).
Според UNEP (United Nations Environment Programme) [^ екотуризмът е важен, по-ради него вата връзка с ъс з апазланото и поддържането на 6иологичлооо разнообразие. Раз-виващ се с бързи темпове, екотуризмът представятрите осеовни цели на Конвенцията за биологичното разнообразие:
(1) Запазва биологичното (и културно) многообразие чрез засилване не мениджмънта (частен или държавен) is защитените зони и увеличавале ценността на екосистемите.
(2) Подпомагане на ограничено използване на биоразнообразието и генериране на доходи, работниме ста и бизнес-възможности чрез еко-туризъм.
оЗС Справедливо геоделяне на ползите (блаеата) от екотури-змо между общините и местните хора чрез неформално съгласие и пълно участие в плани-рането и мениджмънта на ееотуртзма.
Може да се обобщи> че добре планираният и ообре управляван екотуризъм е едно от най-ефективните средства за дългосрочно запазване на биоразнообразието тогава, когато са нллице обстоятелства като осъществим пазар, капацитет на управленое на местно ниво, ясни връоки между разоитието на екотуризма и съхрановането на природната срэед-а..
Обобщоние и из води:
Екологичният туризъм, независимо че е сравнително иов в туристиче ската индустрия, предизвиква както значителен интерес , така също спорове и дискусии, мно го от които все
Фиг. 2. Взаиаовръзка еа екологичеия торизъа с други видове туризъа (Ст. Стамов)
още продължават да се водят по различни въпроси.
Екологичният туризъм разполага със значим ресурс; този туризъм дава възможност за опознаване и ползване на сравнително най-запазени, рядко срещани или уникални расти-телно-животински свят и природна среда, на природни и други забележителности.
Екологичният туризъм трябва да няма негативно въздействие върху средата, в която се практикува; трябва да съдейства за опазването на туристическия си продукт и да има позитивно влияние върху общностите и регионите, където се провежда.
Литература. [1] Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). [2] Българ-ска асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ). [3] Държавна агенция по туризъм. Национална програма и план за действие за развитие на екотуризъм в България 2009-2013 г. С., 2009 г. [4] Държавна агенция по туризъм. Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р. България 2009-2013 г. С., 2009 г. [5] Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. [6] Международната асоциация за екотуризъм, 1991. [7] Национален форум "Екотуризъм, планини и защитени територии - партньори за благоденствие". С., 2002. [8] Световен съюз за опазване на природата (IUCN). [9] Стамов, Ст., К. Никовска. Специали-зирани видове туризъм, 2 част, „Кота", Ст. Загора, 2011. [10] Butler, R. Alternative Tourism: Pious Hope or Trojan Horse, Journal of Travel Research, 28, 1990. [11 ] Cohen, E. Toward a sociology of international tourism, Social Research, 1972. [12] Holden, P. Alternative Tourism: Report on the workshop on Alternative tourism with a focus on Asia, Ecumenical Coalition on Third World Tourism, Bangkok. 1984. [13] Jones, A. Green tourism, Tourism Management, 2, 1987. [14] Kreppendorf, J. Toward new tourism policies - the importance of environmental and sociocultural factors, Tourism Management, 3, 1982. [15] Mader, U. Tourism and environment, Annals of Tourism Research, 15, 1988. [16] United Nations Environment Programmе (UNEP).
