CC BY
17
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
БЪЛГАРСКИЯТ ПЕСЕНЕН ФОЛКЛОР И МЯСТОТО МУ В НАШЕ ТО СЪВРЕМИЕ Станка Даутовска Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
ТНЕ BULGARIAN FOLK SONGS AND CONTEMPORANIETY
Stanka Dautovska Pais iUrlilendarslii University tf Pltvdiv
Abstract: Folksongs directly express the creative poetic and rnusical gifts tf а national ctrnrnunity. As the fruit tf centuries tf tradition, they echo the jtys and sorrows, the struggles and successes of the rnasses, expressing the latter's emotional life and original rnusical thought in an irnpulse of creative imagination. Although we are now quite frorn the tirne when the folksong was at the height of its beauty, when it fully exhausted the rnusical life of Bulgarians in towu and countryside, it is still а living tradition in Bulgaria.
Nowadays, there rnany questions connected. with the attitude to the value of the past ages, to singing folklore creative work and its new rneaning, according the aesthetic needs of tirne. Nowadays the song reaches us as confirmed art value, which kept its specific characters of the separate regions. Keywords: folksongs, tradition, nowadays.
Песенният фолклор е неоценимо богатство за българина част от неговата културна история и съвременност. Знанието, което народния творец е вложил в своята творба, е за нас послание от вековете. художествено
На създаването и развитието на песенния фолклор са посветени много трудове, изследвания на наши изтъкнати учени, фолклористи, събрани са цели томове народни песни от всички краища на България, записани са и много известни певци от отделните селища, които разказват как съчиняват и и разпространяват песента.
Традиционният песенен фолклор е органически свързан с всекидневния бит на народа, имал е чисто практическа функция - в труда, в календарни и семейни обреден, в живота на семейството и обществото. За най-ранните прояви на песенния фолклор може да се съди само по исторически данни и от запазените старинни черти в народните песни (като обредните и трудовите).
Народната песен запълва най-голямата част от музикалния живот на народа и макар времето, когато тя е била в своя разцвет да е доста отдалечено от нашата съвременност, музикално --фолклорната практика у нас е все още жива, като се обуславя в две посоки - като жива традиция в някои най-отдалечени райони с предпочитание към някои жанрове и втората посока - разпространяването на народната песен, нейното запазване и нов начин на изява на народния изпълнител. Традиционния фолклор продължава своето развитие до първото десетилетие на ХХ век. След този период започва да се създава съвременния фолклор и професионалните
изяви на народните изпълнители. Днес ни привлича с особена сила красотата на народното творчество - богатството на мелодии и ритми, властната мощ на откритото пеене, красивата орнаментика на песента.
Макар и да продължава да се развива, българския песенен фолклор е претърпял съществени изменения, преминал е в нова фаза от своето развитие. С оглед на това ние различаваме традиционен и съвременен фолклор. Несъмнено съвременния песенен музикален фолклор се развива като наследство на една вековна традиция и не е възможно да се оценява без връзката му с традиционния фолклор, но и изчезването т.е. битуването в живота на народа някои жанрове, които са свързани с религиозния мироглед престават да съществуват. Така постепенно много от най-старите образци на нашия песенен фолклор вече са излезли от уиотреба и са останали само в малко на брой селища далече от градовете, благодарение на художествената самодейност и на останалите живи стари хора, който пазят спомена за тях. Днес повечето от народните песни, макар и в автентичен вид, съществуват предимно на сцената, и то благодарение на художествената си функция и стойност, а участието им в житейската практика е сведено до нула.
Ясно е, че онази част от традиционната песен, която оживява в съвременната глобална среда е с изтръгнати корени. Промените, които се случват с нея, са комплексни и не се извършват само в една посока
Вярно е , че много от българските фолклористи и етномузиколози през последимте десетилетия са обръщали внимание в отделни свои публикации върху различии аспекти на променящата се музикално фолклорна традиция в съвременността (Р. Капарова, Елена Стоин, Тодор Тодоров, Николай Кауфман, Тодор Джиджев, Лозанка Пейчева и др.). Предизвикателствата стават толкова по големи, колкото по интензивни, сгъстени и динамични са процесите на преобразуване на народната музика случваща се в информационната глобална епоха, в която живеем.
Сцената става източник не само на нов порядък, но и на нова значимост на българската народна песен. ,, Музикално- фолклорната сцена" е своеобразен мост, свързващ културата като иновация, специфично оформен контекст и „ калъп", чрез който се извършва „ трансфер на значения" (ВауаГ:, 2007:74). Тъй като сцената е формат, стандарт, тя не може да бъде пренебрегвана именно в качеството си на форматиращ инструмент за трансмисия на музикален фолклор. Днес сценичното представяне на музикалния фолклор от България се разгръща в няколко сценични форми: (]) концерти; (2) събори за народно творчество; (3) фолклорни фестивали.
Концертите като организирани сценични форми за представяне на музикално-песенният ни фолклор се схващат като сценично изкуство и са важни средства за предефинирането на автентичният музикален фолклор като ново изкуство. Потокът на концертите с народна музика се разделя на различни конкретни форми според типа изпълнители, репертоара, организирането на програмата, пространството и времето на изявата.
Организираното живо и сценично представяне на народни песни, танци и свирни, често с конкурсно начало се свързва с прояви като събори за народно творчество. Според Радост Иванова превръщането на фолклора в художествено наследство, в част от художествената самодейност (Тодор Ив. Живков) обяснява една открояваща се особеност на неговите сценични и съборни форми: все по-рядко се представят моменти от традиционни семейни и календарни обреди, докато достъпът на певци, инструменталисти и танцьори до сцени и събори е все по-широк (Иванова, Р., 2002:126). Макар и не организирани като специализирана институция за издирване и съхраняване на музикално-песенния ни фолклор,
съборите косвено съдействат за неговата циркулация и популяризиране в медиите, както и за неговото самопораждане, възстановяване, развиване, запиване и изследване от научни институции.
Фолклорните фестивали са друга форма за сценично представяне на музикален фолклор. Фестивалите за художествена култура се определя от Любомир Кугин като съчетание на модерна културна практика и пренесени във времето традиции (Кугин, 2004:62).
За разлика от фолклорните събори, който обикновено се ограничават в представянето на автентичната (изворна) народна музика, фолклорните фестивали като типични организирани градски празнични прояви са сцена за възстановяване, поддържане и разпространение по различаващи се ,начини на народна музика. На сцената на Бургаският международен фестивал например се изявяват изпълнители и самодейни колективи от различни страни, едни, които групи за автентичен фолклор, други - групи за обработен фолклор.
Българската народна песен се разполага и в други сценични рамки: прегледи, конкурси, празници на градове и села, юбилеи и патронни празници на читалища и училища.
Във всички свои многообразни форми сцената винаги е действала като среда, инструмент и пространство за трансформирано любителско и професионално .музициране в областта на народната музика. Макар че зарежда с нова енергия народната песен, сцената като ново разгръщаща се реалност постоянно променя и подменя знаците на старата музикално- фолклорна традиция, раздвижва и изкривява наследения музикално- фолклорен опит, преработва и пресъздава нови модели на претворяване.
Литература:
Иванова, Радост.2002. Култура в кризата - криза в куmурата. София: Академично издателство „ Проф. Марин Дринов"
Иванова, Радост. 2002Б. ,, Съборите за народно творчество - една нова традиция" .Фоmслор, традиция, куmура; Юбилеен сборник. София: Академично издателство „ Проф. Марин Дринов".
Кунин, JЬобомир. 2004. ,, Българските фестивали между витрината и убежището" .В: Памет и настояще.
Bayart, Jean Fransois. 2007. The Illusion of Cultural Identity. London: Hurst & Company.
