CC BY
12
Янчева Красимира
Экономический университет Колледж туризма Г. Варна, Болгария krasimira kiryakova @abv.bg
Маркетинговые стратегии развития культурно-познавательного туризма, направленного на изучение болгарского фольклора
Аннотация: культурное наследие, включая нематериальный, - это "уникальный ресурс, который может и должен быть использован в интересах устойчивого развития в соответствии с правилами экономической игры и законов рынка.[1]" В этом заявлении лежит формула для правильного и успешного позиционирования туристического продукта, но, чтобы "выиграть" уникальный ресурс в экономической игре, необходимо одно важное условие. Это комплексное использование всех маркетинговых инструментов с целью создания, продвижения и реализации потенциальных туристических фольклорных услуг. Это обеспечение правильного сочетания маркетинговых инструментов при разработке единой маркетинговой стратегии.
Ключевые слова: маркетинговые стратегии, мероприятия, культурные туры, болгарский фольклор, развлекательные программы народные, фольклорные туристических продуктов. (на болгарском языке)
Krassimira Yancheva. Marketing strategy development of cultural tourism, aimed at studying the Bulgarian folklore Abstract: Ihe cultural heritage in particular and such intangible is "a unique resource that can and should be used for sustainable development under the rules of the economic game and the laws of the market. [1]" In this statement lies the formula for the proper and successful positioning of the tourism product, but to "win" the unique resource in the economic game, it is necessary one important condition. This is the integrated use of all marketing tools for the purpose of creating, promoting and realizing the potential folklore tourism products,. It's necessary the right combination of marketing tools to create a unified marketing strategy.
Keywords:.marketing strategies, activities, cultural tours, Bulgarian folklore, folk entertainment programs, folklore tourism products.
Продуктово - пазарни стратегии за развитие на културно-познавателни туристически пътува-ния (КПТП), базирани на фолклора.
Съгласно модела на матрицата „продукт/пазар", представен в , таблица 1, са възможни четири типа стратегии за развитие на КПТП, базирани на българския фолклор по релацията „продукт/пазар".
Таблица 1
Стратегия за разработване на пазара по релацията „продукт-пазар"
Продукти
Настоящи Нови
Пазари Настоящи Пазарно проникване Продуктово развитие
Нови Пазарно развитие Диверсификация
-I- Пазарно проникване. - стратегията обхваща стратегическата комбинация /настоящ
продукт на настоящ пазар/.
Матрицата пазарно проникване на фолклорни туристически продукти, е представена в таблица 2 по следния начин.
Към момента в България на настоящите пазари Германия, Русия, Англия, Румъния, Франция, както и други се предлагат основно, посочените в таблица 2 четири вида фолклорни туристически продукта като:
- Фолклорните анимационни вечери или фолклорна анимация в Заведенията за пребиваване
(ЗП).
- Туровете по интереси като например „ Вино и традиция", „Българска роза", „Страна и хора" и
др.
- Фолклорните анимационни програми в тематичните Заведения за Хранене (ЗХ), в които се включват пресъздаване на ритуали, представяне на народни инструменти, песни и танци, народни костюми и реквизити.
- Фолклорните събори и фестивали, провеждани в страната.
Таблица 2
Пазарно проникване на фолклорни туристически продукти1
Настоящи фолклорни туристически продукти
Настоящи пазари на фолклорни туристически продукти 1. Пазар Германия 2. Пазар Русия 3. Пазар Англия 1. Фолклорни анимационни вечери в Заведения за Пре-биваване. 2. Турове по интереси 3. Фолклорни анимационни програми в Заведения за Хранене. 4. Фолклорни фестивали и събори.
1Таблицата е разработена от автора.
В този случай са възможни следните основни подходи:
о Стратегия за интензифициране на наличните фолклорни туристически продукти при до-сегашните потребители. Това може да се постигне чрез:
- Създаването на нови области на приложение на фолклорните туристически продукти; откри-ване на нова полезност на фолклорния продукт като например развитие на КПТП, базирани на БФ, приложение на фолклора в продукта на здравния, спортния, културния, селския туризъм и др, създа-ване на тематични фолклорни туристически продукти- например „Българска сватба",фолклорен продукт, в който водещата тема ще бъде ритуалът „Сватба", „Родопа планина", тематичен продукт, който да включва представянето на конкретна фолклорна област с всички нейни елементи и техните особености ( например Родопската, с характерните за нея костюми, инструменти, песни, танци и зву-чене), „След Пеперуда", тематичен фолклорен продукт, в който се пресъздава летния обичай „Пепе-руда" - молебен за дъжд или обичай, който моли Природата за дъжд, изпълнява се само от девойки и др.
- Подобряване на фолклорните туристически продукти (организиране на качествени фолклорни анимационни програми, което да се постигне чрез предварително обучение и мотивиращо за-плащане на изпълнителите, предоставяне на необходимите ресурси за качествено провеждане на фолклорните програми - налична база, съблекални, реквизити, костюми, осветление, декор и др, ор-ганизиране на спектакли, юбилеи и концерти.)
- Разширяване на рекламата на фолклорните туристически продукти чрез специално създадени видеоматериали, брошури, участия на туристически борси и изложения.
о Стратегия за привличане на потребителите на налични фолклорни туристически продукти, които до момента са купували от конкурентите. Основните възможности са:
- Прилагането на ценови стимули, които в случая могат да включват предлагането на алтерна-тивни ценови варианти за фолклорно анимационните програми. Например цени, определени на база броя на изпълнителите ( за 4-ма танцъори, 6-ма, 8 на брой изпълнители), цени за програми с участие-то на жив съпровод (видове инструменти + брой музиканти), наличието на вокално изпълнение, цени съобразени с времетраенето на фолклорната програма и др.
- Подобряване на фолклорните туристически продукти в сравнение с конкуриращите, например чрез въвеждането на качествени различия, нови алтернативни варианти, предизвикващи интерес у потребителя.
-I- Пазарно развитие /настоящ продукт на нов пазар/- това са екстензивна стратегии,
които ще целят да внедрят съществуващите фолклорни туристически продукти на нови, непознати досега пазари.
Матрицата пазарно развитие за фолклорни туристически продукти е представена в таблица 3. Стратегиите за търсене на нови пазари на фолклорни туристически продукти могат да бъдат:
о Стратегия за обхващане на нови пазарни сегменти на фолклорни туристически продукти, каквито могат да бъдат България, Испания, Италия, САЩ и др.
о Стратегия за търсене на нови области на приложение на фолклорните туристически продукти като например приложение на фолклорния потенциал в специализираните видове ту-
ризъм като - здравен, селски, културен и др, приложение на фолклора в българската образова-телна система училища, детски градини, висши учебни заведения, колежи и др.
Таблица 3
Пазарно развитие на фолклорни туристически продукти1
Настоящи фолклорни туристически продукти
Нови пазари на фолклорни туристически продукти 1. Пазар България 2. Пазар Италия, Испания 3. Пазар САЩ 4. Скандинавски страни- Дания, Белгия, Швейцария и др. 1. Фолклорни анимационни вечери в ЗП. 2. Турове по интереси 3. Фолклорни анимационни програми в ЗХ. 4. Фолклорни фестивали и събори.
1Таблицата е разработена от автора.
-I- .Продуктово развитие - тези стратегии акцентират върху възможностите за продажби
на „добавки" или изцяло нови фолклорни туристически продукти на регулярна клиентела. Основна тяхна характеристика е въвеждането на нови фолклорни продукти на съществуващите пазари.
Матрицата на продуктово развитие на фолклорни туристически продукти е представена в таблица 4.
Таблица 4
Продуктово развитие на фолклорни туристически продукти1
Нови фолклорни туристически продукти
Настоящи пазари на фолклорни туристически продукти 1. Пазар Германия 2. Пазар Русия 3. Пазар Англия 1. КПТП, на осно-вата на българ-ския фолклор. 2. Автентични възстановки на обреди, ритуали, обичаи. 3. Работни фолклорни ателиета. 3.1.Танцови работилници 4. Маскарадни игри
1Таблицата е разработена от автора.
Основните стратегически подходи за развитие на новите фолклорни туристически продукти са:
- Стратегия за създаване и пускане на пазара на съвършено нови, оригинални, автентични неизползвани досега фолклорни туристически продукти, каквито са предложените четири варианта в таблица 4.
КПТП, базирани на фолклора.
Съществува плеада от възможности за организиране на културно- познавателни пътувания на фолклорна основа в България. Като примерни са предложени два маршрута за културно-познавателни пътувания с фолклорна насоченост в България.
Първият маршрут е с изходен пункт град Варна и е за период от седем дни. Необходимо условие е провеждането му да се осъществява през месец август, за да се използва възможността да се наблюдават различни фолклорни прояви, чието протичане е съобразено с подготовката на пътува-нето. Пътуването включва селищата Варна - Приселци - Бургас- Малко Търново - Сливен -Жеравна - Котел - Габрово - Боженци- Трявна - Дряново - Варна и е със
Вторият маршрут включва селищата Варна - Чифлика Чукурово - Добрич - Алфатар - Си-листра - Русе - Разград - Шумен - Нови Пазар - Варна.
Могат да бъдат разработени различни по продължителност маршрути през цялата година. България е богата на фолклорни прояви, за целта е необходимо да се следят културните календари на общините.
Другите предложения за нови фолклорни туристически продукти в България, изведени в таблица 4 са:
Възстановките на обреди и обичаи, както и маскарадните игри и работните фолклорни ателие-та са другите възможности за нови фолклорни туристически продукти на България.
Могат да бъдат организирани възстановки на повечето български обичаи, като всяка възста-новка сама по себе си представлява самостоятелен автентичен и тематичен фолклорен туристически продукт. ( Примери: Възстановки на обичаите Лазаруване, Коледуване, Сурвакарство, Иванов ден, възстановки на трудовите обичаи и др.)
Маскарадните игри представляват възможност за представяне на маскарадната фолклорна традиция. Те се характеризират с изключителен колорит, уникалност и атрактивност, както и богата символика.
Работните ателиета са образователна платформа за съвременни изпълнителски изкуства. Те могат да бъдат организирани изцяло на фолклорна основа и да бъдат ориентирани към туристи, уче-ници, студенти или непрофесионалисти, интересуващи се от фолклорната традиция, бит и занаяти. Чрез работните ателиета артисти - изпълнители и посетители - участници споделят опит, виждания, лекции и танцови тренинги, отворени за всеки, който има желание да натрупа физически и теоретичен опит в областта на фолклора.
„Танцова работилница" - това е нов фолклорен продукт за България, който представлява ин-тензивна едноседмична танцова програма със световно утвърдени хореографи - преподаватели в пет и повече различни танцови стила. Тя е плод на международно сътрудничество, което има за цел да обучава млади танцьори - професионалисти и напреднали аматьори, предимно от България, но и от други страни.
Целта на танцовите работилници е да дадат на участниците възможност да се докоснат до нови танцови форми, като едновременно участват в творческия процес и натрупват опит с международен обмен и междукултурна комуникация.
Освен танцовите ателиета, в рамките на работилницата могат да се провеждат още: отворени за посещение и наблюдение студия; танцова акция на открито; интерактивни срещи-дискусия .
-I- Маркетингова стратегия на диверсификация на фолклорни туристически продукти -/нов продукт на нов пазар/
Настоящата маркетингова стратегия на диверсификация на фолклорни туристически продукти предполага разнообразяване и в двете посоки- продуктова и пазарна Тя систематизира стратегиче-ските цели, приоритетите, задачите, дейностите, чиято реализация ще доведе до утвърждаване и развитие на фолклорни туристически пътувания в България. Стратегията представлява платформа за координирани съвместни действия на всички заинтересовани страни (държавни органи, местна власт, браншови организации, хотелиери, ресторантъори, туроператори) за усвояване на фолклорния потенциал на страната и реализиране на КПТП на тази основа.
Матрицата на диверсификация на фолклорни туристически продукти е представена в таблица
5.
Таблица 5.
Продуктово развитие на фолклорни туристически продукти
Нови фолклорни туристически продукти
Нови пазари на фолклорни туристически продукти 1. КПТП, на основата на българския фолклор. 2. Автентични възстановки на обреди, ритуа-ли, обичаи. 3. Работни фолклорни ателиета. 4. Маскарадни игри
1. Пазар България
2. Пазар Италия, Испания
3. Пазар САЩ
4. Скандинавски страни- Дания, Белгия, Швейцария и др.
1Таблицата е разработена от автора.
Маркетинговата стратегия на диверсификация на фолклорни туристически продукти вклю-
чва:
❖ Целеви пазари - обхващат сегмент от потребители, които се интересуват живо от кул-
турната идентичност на народите, античните и архаични вярвания, от автентичния бит и фолклор. Сегментирането на пазара, на който могат да се реализират фолклорните туристически продукти позволява да се оформят следните основни сегменти потребители - българите и чужденците. В рамките на общия вътрешен пазар това са : хора от третата възраст, ученици и подрастващи, семейства с деца.Потенциални външни пазари са: Германия, Франция, Русия, Великобритания, както и Испания, Италия, САЩ и др.
• Желана пазарна позиция - Желаната пазарна позиция, която КПТП на фолклорна основа трябва да заемат в резултат от реализиране на настоящата маркетингова стратегия може да се обобщи по следния начин- увеличаване на пазарния дял на този вид пътувания на вътрешния и меж-дународния туристически пазар.
• Сравнителни конкурентни предимства - Силните страни на фолклорните туристически продукти, с които те превъзхожда своите основни конкуренти на избрания целеви пазар и въз основа на които ще формират своите конкурентни предимства, за да постигне желаната пазарна позиция са:
- Фолклорните елементи ( етнографски области, обреди и обичаи, танц, музика, песен и др.) имат едно съществено предимство като етнографски ТР, което е свързано с преодоляване на проблема със сезонността в туризма. Те „действат" целогодишно и са чудесна възможност за развитие на различни туристически продукти. Сезонността тук представлява положителна характеристика, тъй като сезоните например се свързват с различни битови дейности и празници.
- Другото предимство на фолклорните елементи като ТР произлиза от това, че те могат да „вдъхновяват" както създаването на самостоятелен културен продукт, така и да се превърнат в атрак-тивно допълнение към хотелиерския и ресторантъорски такъв.
- Опознаването на нематериалното културно наследство на България, косвено ще повиши интереса към материалното наследство, тъй като двете са неразривно свързани и формират комплексна представа за БФ, бит и история в нейните единство и идентичност.
- Формите на представяне на този вид продукти са основно нематериални (например чрез фолклорна анимация). Този ресурс и продукт няма как да бъде „изхабен" или унищожен, в смисъла, в който това е възможно с природните и антропогенните туристически ресурси.
• Основни цели
Основните цели на настоящата маркетингова стратегия на диверсификация на фолклорни продукти са:
• Ефективно използване потенциала на фолклорното богатство на България за създаване на нови фолклорни туристически продукти;
• Разработване на КПТП, базирани на фолклора - очертаване на фолклорни туристически маршрути в България;
• Навлизане и поддържане на ефективно пазарно присъствие на КПТП, базирани на фолклора на нови вътрешни и международни пазари;
• Изграждане на добър имидж на България като утвърдена културна дестинация;
Източници:
1. Кутин, Л., История на културата. Варна. Наука и икономика.2007
