CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ГКПП ЗЛАТОГРАД - ТЕРМЕС КАТО ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА НОВИ ТРАНСГРАНИЧНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТИ Златка Григорова, Иванка Шопова, Стефка Тимарева
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - гр. Пловдив
POTENTIAL OF ZLATOGRAD - THERMES BORDER CHECKPOINT FOR DEVELOPMENT OF NEW CROSS-BORDER TOURIST
PRODUCTS
Zlatka Grigorova, Ivanka Shopova, Stefka Timareva University of agribusiness and rural development - Plovdiv
Abstract: Integration processes in Europe and the Balkans provoke creation of new cross-border products in tourism industry. Some of them are very successful and others are difficult to be realized. The present study is an attempt to outline the framework of a new cross-border innovative product that fits the regional tourism product and demonstrates sustainability over time. This border region has significant natural and anthropogenic potential and necessary infrastructure for tourism development. It is expected to become an attractive tourist destination. The study analyzes the resource potential, infrastructure and economic development on both sides of the border and presents a contemporary vision of cross-border products, adequate to the modern needs of tourists and tailored to their way of life. It also gives an interpretation of conditions and opportunities for innovative change in tourism by presenting untapped market niches.
Keywords: new cross-border products, niche marketing, sustainable tourism.
Въведение
Туризмът е важен фактор за икономически растеж на национално и регионално ниво. Той формира значителна част от БВП на страната, активизира платежния баланс и гарантира трудова заетост. Развитието на отрасъла е пряко обвързано със състоянието на природната и социалната среда [1]. Все по-актуални стават някой алтернативни форми на туризъм като: културен, СПА, Уелнес, селски, еко и др., които формират атрактивни туристически продукти [2]. Интеграционните процеси в Европа и на Балканите извежда на преден план създаването на нови трансгранични продукти за туристическата индустрия. Едни от тях са изключително успешни, а други са трудно реализуеми, тъй като доскоро тези територии са били разделени от „желязната завеса". Възстановяването на древни транспортни артерии и процъфтяващи преди икономически връзки, днес вече е факт. От 2004 г. до днес с Р Гърция последователно са разкрити граничните контролно пропусквателни пунктове „Капитан Петко войвода", „Илинден", „Златоград", „Ивайловград" и „Маказа". Планирани са и три нови - „Горна Арда", „Еледже" и „Аврен".
Представеното проучване има цел да очертае рамките на нов иновативен трансграничен продукт, който да е интересен за туристическия пазар и да се вписва устойчиво в регионалния туристически продукт на община Златоград.
Материали и методи
Община Златоград е разположена в южната част на Източните Родопи. Златоград е скъ-тан в долината на река Върбица. Намира се на около 300 км от София, на 70 км от курортния комплекс Пампорово и на 60 км югоизточно от Смолян. Най-южният град на България отстои само на 2 км от българо-гръцката граница и на 50 км от Бяло море. Територията на общината обхваща площ от 175.8 км2 (5.4 % от област Смолян). Географското разполо-жение, природните феномени, богатото историческо и културно наследство са източник за формиране на различни събития с цел туризъм. Регионът от двете страни на границата има потенциал за разкриване на широк спектър от туристически услуги, но липсва визия за съвместна работа и представяне на трансграничния регион като единна туристическа дестинация.
За изясняване на основната цел са използвани времеви, сравнителни и прогнозни методи. Статистическите методи са използвани при създаване и обработка на анкетното проучване. То се проведе през лятото на 2013 г. и обхвана 160 човека (80 българи и 80 чужденци), анкетирани на случаен принцип в Златоград.
Резултати и дискусия
След анализ на ресурсния потенциал, инфраструктурата и икономическото развитие в прилежащия регион от двете страни на границата може да обобщим, че районът притежава значителен природен и антропогенен потенциал, както и необходимата инфраструктура за развитие на туризъм. Очаква се той да се превърне в атрактивна туристическа дестинация при реализацията на иновативни туристически продукти от регионален характер.
Най-често Златоград е посещаван заради архитектурно-етнографския си комплекс, но обект на културно-познавателен туризъм тук могат да бъдат и много други места, намиращи се в границите на общината, съседни общини или в Гърция. В местността „Белите камъ-ни" над село Старцево1 се намира най-голямото светилище посветено на Бога - Слънце. Името на произлиза от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. Скално светилище на персийския бог Митра от Ш-ГУ в. намиращо се на 7 км от Златоград близо да селцето Термес в Гърция2, а природният феномен "Гъбата" край село Бенковски е образуван в резултат на изветряне на скалите.
Резултатите от анкетата потвърждават положителните тенденции в развитието на дестинацията, както на българите, така и на чужденците. Това е засвидетелствано от интереса, който туристите проявяват към нея (от всички възрастови групи). Интересен е изборът на дестинацията - 43% са се информирали по интернет (фиг. 1 и 2).
1'щИ
и» 1« ж ни ^ №
Фиг. 1. Интерес към дестинацията по възраст Фиг. 2. Избор на дестинацията
1 http://www.magelanbg.com
2 http://www.magelanbg.com
Фиг. 3 Резултати от посещението
П ^ЭПО*.
фиг. 4. Причина за резултатите
Анкетираните изразяват категорично задоволство от посещението си - фиг.3, а като причина за това посочват добрата информираност и личните си впечатления - фиг. 4. Удовлетворени от транспортната осигуреност на дестинацията, обаче са едва 44%, като 33% са недвусмислено недоволни - фиг. 5. Още по категорично е това съотношение при резултатите от запитването „Доволни ли сте от състоянието на туристическата маркировка?" - недоволни тук са 39% от анкетираните туристи.
Д авшими ли чти.' опу НстВалс» ли стг ат:
Трлыспартмип* кшур^иаит ТЦристич«1ита маркировал
(fliu-.hu лмкппи.рпнь. лшми гяпии) (Н1ичкишк«пт[ь.ни -то питал .1)
Фиг. 5. Транспортна осигуреност Фиг. 6. Туристическа маркировка
Неслучайно според анкетираните екотуризмът е слабо развит или изобщо липсват дейности и изградени структури, с изключение на отделни обекти (най-често тук се по-сочва КК Пампорово), където има установени практики в тази насока. Съществуващите възможности за развитие на екотуризъм обаче се оценяват като големи, поради богатството от природни и исторически забележителности в района и честотата на посещенията - фиг. 7 и 8.
Фиг. 5. Практикувани дейности от туристите
фиг.6. Честота на посещението
Община Златоград предлага прекрасни възможности за развитие на селски и еко туризъм. Неповторима природа, явяваща се уникално съчетание от чист планински въздух, воден ресурс, планински и скален масив, изключително запазено биологично разнообразие, непокътнати и до момента природни местообитания за редица защитени растения и животни са едно от най-големите богатства на общината. Тя разполага и с изградени екопътеки и велоалеи, подходящи за любителите на здравословния начин на живот:
• «Света Неделя» (Златоград - Параклис «Св. Неделя»);
• "Еко-ехо" (Златоград - вила "Белотекс"), която преминава покрай защитено дърво "Вековният кестен" (Castanea sativa), на 278 години - най-старият в Смолянска област;
• «По стъпките на Делю Хайдутин»- следва легендата, която разказва за родения преди повече от две столетия в Златоград легендарен хайдутин.
• «Язовир Златоград» велоалеята е с дължина 2 км.
Друга атракция в района е фермата за щрауси в село Старцево, на 9 км северозападно от Златоград. Интересно съчетание на еко и риболовен туризъм предлагат туристическия комплекс „Ягнево", язовир Ивайловград, река Върбица и много други.
Трябва да отбележим, че по-голямата част от анкетираните посещават региона не само за „почивка в чиста природна среда", какъвто е предимно имиджът на Родопите, но и пора-ди запознаване с непознати за туристите култура и бит на местните хора и др. Дестинацията е предпочитано място за ваканционен туризъм, което се потвърждава от отговорите и на българите, и на чужденците. Част от българските туристи имат обаче малки финансови възможности, които са недостатъчни за по-дълготрайно пребиваване. Това са предимно представители на третата възраст и някои категории учащи се. Наблюденията по време на анкетирането и анализът на туризма в разглежданата дестинация доказват, че това е регион, предпочитан предимно от български туристи, които преобладават като брой. Про-учването сочи, че за сметка на увеличение на броя на чуждестранните туристите (британ-ци, ирландци, евреи, гърци и др.), не се наблюдава масово присъствие на немски туристи, при които трайно се очертава отлив през последните години. Необходима е специално изработена рекламна стратегия за преодоляване на загубените позиции на немския пазар.
Повечето български туристи предпочитат да пътуват в компания (със семейство, приятели), за разлика от чуждестранните туристи, които пътуват обичайно с предплатен пакет услуги и с туроператорски фирми, все още малка част от българите използват този вид услуга и предпочитат неорганизираните пътувания.
Заключение
В заключение трябва да отбележим, че анкетното проучване е пионерно за дестинация Златоград - Термес и представя актуалната за момента (2013г.) визия на трансграничните продукти и съвременните потребности на туристите. След интерпретиране на условията и възможностите за иновативна промяна на туризма тук, констатирахме значителен резерв от неразработените пазарни ниши.
Развитието на културния туризъм в дестинацията има бъдеще не само поради богатия и непреекспониран досега ресурсен потенциал, но и поради възможностите за предлагане на нови продукти в тази пазарна ниша - музика, песни, танци, архитектура, народното творчество и занаяти. Голямата част от туристите от двете анкетирани групи познава родопския фолклор, харесва го и с удоволствие би участвала реално в предлаганите прояви и атракции. Туристите търсят неизвестното, уникалното, автентичното, съчетани със забележителните природни дадености и невероятната колоритност на местното население.
Литературни източници:
[1]. Grigorova Zl., Arabska E. Evaluation of resources for sustainable tourism development in the region of Teteven mountains through the example of Ribaritsa resort in Bulgaria, Balkan Journal of Social sciences, Vol. 3 No 6.
[2]. Левков, К. Алтернативни видове туризъм. София, 2013
