CC BY
22Vasilev Veselin Kostov, Vasilev Boyan Veselinov THE STRIVE FOR SELF-AFFIRMATION ...
psychological science
UDC 159.923.2
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА -ТЕОРИЯ, ФЕНОМЕНОЛОГИЯ И ПРАКТИКА
© 2019
Василев Веселин Костов, доктор на психологическите науки, професор Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, бул. „България" 236, e-mail:veselin_vasilev@abv.bg; boyan_v@abv.bg)
Василев Боян Веселинов, докторант Институт за изследване на населението и човека - БАН (4000, България, Пловдив, бул. „България" 236, e-mail:veselin_vasilev@abv.bg; boyan_v@abv.bg)
Анотация. В статията е анализиран феноменът и съответстващият му теоретичен конструкт „себеутвърждаване на личността", който притежава потенциала на универсален теоретичен конструкт при изследването на съвремен-ните личности. Този конструкт много успешно обяснява както многобройните негативни прояви в поведението на някои хора, които се дължат на нереализирания им стремеж към себеутвърждаване, така и всички открояващи се постижения в най-различни области, в които е реализиран стремежът към себеутвърждаване чрез социално полезни резултати, чрез успехи, в които личността разгръща, утвърждава и повишава своя потенциал. Разгледани са идеите на теоретиците - предшественици и класици на съвременната теория на себеутвърждаването - У. Джеймс, З. Фройд, Дж. ДЮи, А. Адлер, както и изявените автори в изследването на този феномен - Л. И. Божович, Кл. Стийл, Н. Е. Харламенкова. Авторите представят и своята концепция за степените в себеутвърждаването, в които се проявява градацията на този феномен в процеса на постигане на личностна зрялост. Първата и по-ниска степен е себеутвърждаването чрез приемане и одобрение от другите, признание, слава, уважение и обич, позиция в референтната общност; така субектът получава от другите потвърждение за своята значимост и ценност. По-високото ниво (степен) на себеутвърждаване е стремежът на субекта към стойностни постижения (понякога сами по себе си) - успехи, творения, продукти, личностен растеж и др., които са непосредствени измерители на собствената му ценност; това себеутвърждаване е критерий за личностната автономия. В статията е представена „колекция" от ярки примери на себеутвърждаване, които илюстрират разнообразната феноменология на тази универсална и дълбока, същностна характеристика на съвременния човек.
Ключови думи: себеутвърждаване, универсален теоретичен конструкт, предшественици и класици, психологически защити, личностна поведенческа стратегия, степени на себеутвърждаването, феноменология, себеутвържда-ване и практика.
THE STRIVE FOR SELF-AFFIRMATION OF THE PERSONALITY -THEORY, PHENOMENOLOGY AND PRACTICE
© 2019
Vasilev Veselin Kostov, doctor of psychological sciences, professor University of Plovdiv "Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, Bulgaria Blvd 236, e-mail:veselin_vasilev@abv.bg; boyan_v@abv.bg) Vasilev Boyan Veselinov, PhD student in IPHS - BAS Institute for Population and Human Studies - BAS (4000, Bulgaria, Plovdiv, Bulgaria Blvd 236, e-mail:veselin_vasilev@abv.bg; boyan_v@abv.bg)
Abstract. The article analyzes the phenomenon and its corresponding theoretical construct "self-affirmation of the personality", which has the potential of a universal theoretical construct in the process of studying the contemporary personalities. This construct very successfully explains the many negative manifestations in the behavior of some people due to their unrealistic pursuit of self-affirmation, as well as all outstanding achievements in many different areas in which the pursuit of self-affirmation is completed through socially beneficial results and through successes in which the person unfolds, strengthens and enhances their potential. The ideas of theoreticians - ancestors and classics of the contemporary theory of self-affirmation - have been examined - W. James, Z. Freud, J. Dewey, A. Adler, as well as the well-known authors in the study of this phenomenon - L.I. Bozovich, Cl. Steele, N.E. Harlamenkova. The authors also present their concept of levels of self-affirmation, in which the gradation of this phenomenon is manifested in the process of achieving personal maturity. The first and the lower level is self-affirmation through acceptance and approval by others, recognition, fame, respect and affection, position in the reference community; so the subject receives from others the confirmation of its significance and value. The higher level of self-affirmation is the subject's pursuit of value achievements (sometimes in itself) - successes, creations, products, personal growth, etc., which are immediate measures of its own value; this self-affirmation is a criterion for personal autonomy. The article presents a "collection" of bright examples of self-affirmation that illustrate the varied phenomenology of this universal and deep, essential characteristic of modern man.
Keywords: self-affirmation, universal theoretical construct, precursors and classics, psychological defenses, personality behavioral strategy, levels of self-affirmation, phenomenology, self-affirmation and practice.
Увод. Себеутвърждаването като универсален теоретичен конструкт. Психичният феномен и съответстващият му теоретичен конструкт „себеутвърждаване" притежават потенциал да запълнят една сериозна теоретична празнина в разбиранията за съвременните личности. На съвременната психология й липсва един универсален теоретичен конструкт, едновременно дъл-бинен, екзистенциален, обясняващ човешката същност, и същевременно конкретно-обяснителен, помагащ да разберем и разтълкуваме многобройните поведенчески актове на съвременните хора. Не е тайна, че постъпките на съвременните хора - и индивидуални, и групови по-стъпки - изглеждат все по-неразбираеми и необясними със средствата на класическите теоретични психологически школи (класическата психоанализа, бихевиорист-
кия обяснителен модел, дори влиятелната хуманистична парадигма), а още по-малко можем да ги обясним със знанията, постигнати от съвременната емпирична психология.
Позицията, която авторите на настоящата статия поддържат, е че ролята на такъв универсален теоретичен обяснителен конструкт може да изпълни стремежът към себеутвърждаване. Разнообразните проблеми и трудности в живота на съвременния човек, както и начините, по които той се стреми да ги реши, могат много успешно да се обяснят с нереализирания стремеж към себеутвърждаване: многобройните прояви на агресия и насилие, типичните за модерните времена депресия, отчуждение и меланхолия, разнообразните поведенчески девиации (и в по-ранна, а и в по-късна възраст) видимо са свърза-
психологически науки
Василев Веселин Костов, Василев Боян Веселинов СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ ...
ни с дефицита на себеутвърждаване, който преживяват много хора.
Същевременно реализираният стремеж към себе-утвърждаване е най-убедителното обяснение за мно-гобройните ярки и открояващи се творения и успехи в различните области на социалната практика: в профе-сионалната дейност, в културата и изкуството, науката, спорта и др.
Откроява се интересният за хуманитарната наука и значимият за практиката (главно - за възпитателната) проблем - този универсален и фундаментален за чове-ка стремеж да бъде опознат, овладян и насочван в позитивна посока, за да бъде регулативен механизъм за израстването, усъвършенстването и реализацията на ли-чността, за да бъде успешно предотвратявано неговото възможно изкривяване в негативна посока, което води до личностна деградация и асоциални изяви.
Теоретичните предшественици и авторите - класи-ци на себеутвърждаването.
Ние споделяме позицията, че предшественици на съвременните концепции за себеутвърждаването са трима от най-влиятелните хуманитаристи, които, очевидно независимо един от друг, обясняват причините за активността на човека по впечатляващо сходен начин. Зигмунд Фройд твърди, че всичко, което човек прави, се дължи на две подбуди: сексуалното влечение и же-ланието за величие. Джон Дюи счита, че най-дълбокият подбудител в човешката природа е желанието на човека да бъде важна личност. Почти същото, по малко по-раз-личен начин изразява Уйлям Джеймс: най-дълбокият принцип на човешката природа е ненаситната жажда да бъдем оценени (положително и справедливо - бел. н., В. В., Б. В.). Тези впечатляващи прозорливи идеи, появили се на културно-историческия водораздел между предиш-ната епоха и съвременността (края на Х1Х и началото на ХХ век), които ясно открояват водещата характеристика на съвременния човек, човека на модерните времена, ос-тават необяснимо незабелязани от психолозите от след-ващите десетилетия.
Едва през 1968 г. руската психоложка Лидия Божович прилага теоретичния конструкт „стремеж към самоутвърждаване" като ключов механизъм при обяс-нението на поведението и посоките на развитие на ли-чността в тийнейджърската и юношеската възраст, тя - може би първа сред психолозите - използва и термина „себеутвърждаване" [1]. Л. И. Божович посочва А. Адлер като автор, пръв разглеждал самоутвърждаването като всеобщ и изначално присъщ на хората инстинктивен стремеж [1 , с. 74], позовава се и на изследвания на американски психолози които считат, че първичните потребности в процеса на развитие в детството прерастват в „по-високи потребности" от социален порядък - потребности от одобрение, от обществена позиция [с. 187] (тъй като не цитира източник, можем да предположим, че Л. Божович има предвид идеите на Е. Маслоу, бел. н., В.В., Б.В.).
Интересен е анализът на Л. Божович, че някои фор-ми на неприемливо поведение на учениците възникват като форма на протест срещу отношението на възраст-ните, като реакция при неуспех и като начин да се са-моутвърдят сред околните (връстниците), а понякога, в по-горната възраст, и като начин да се самоутвърдят в собствените си очи. А децата, не успели чрез учебната си дейност да заемат това положение в колектива, за което вътрешно са претендирали, започват са се „само-утвърждават" като разиграват ролите на „непоправими", на „шутове" и др. [1, с.169]. От анализите на руската авторка ще извлечем и обобщим полезния и конструктивен извод: стремежът към себеутвърждаване като универсална характеристика на човешкия род сам по себе си не определя посоката на поведението, в което ще се реализира. И оттук произтича много основателния и полезен социален и педагогически извод: трябва да се помага на младите хора да облагородят, окултурят и
социализират този свои стремеж, да го превърнат в конструктивна и себеизграждаща, а не разрушителна сила (тъИ като по принцип е възможно и едното, и другото в живота на младия човек).
Едва 20 години по-късно се появява и интересната съвременна американска традиция в изследването на себеутвърждаването (Self-affirmation), като феноменът и конструктът очевидно се осмисля от американските психолози като защитен механизъм на Аз-а. Ще го обяс-ним като опит на американската психология елегантно да асимилира фроидистката концепция за психологиче-ските защити, но в собствена модификация - чрез инте-гриране с теорията за когнитивния дисонанс, например.
Водещ автор в тази традиция безспорно е Клод Стийл (Steele [16, 17]), който явно е създателят на цялостна-та теория („Self-affirmation theory Steele"). Широк кръг от негови последователи и съмишленици (М. Лири, М. Лърнър, Д. Шърмън, Л. Нелсън, Дж. Шимел, Дж. Коен, Б. Шмайхел, А. Мартенс, З. Киниъс и др.) интерпретират този феномен по напълно еднакъв начин (вж.: [8, 11-15]).
Кл. Стийл счита, че всеки човек има нужда да под-държа в себе си убеждението, че е почтен, че поведе-нието му е „подходящо", т. е. съобразено с културните норми и правилата в неговата среда и общност. Ако у него се появи чувството, че почтеността му е застраше-на, човекът се опитва да запази самоуважението си като прибягва към „самостоятелни утвърждавания", като така се справя със събитията и информациите, застра-шаващи Аз-а (самооценката му). Това „запазването на цялостта на Аз-а се осъществява посредством измества-не на фокуса на вниманието върху събития, които нямат нищо общо със заплашващата Аз-а информация, но са положителни и благоприятни и така елиминират настъ-пилия дисбаланс" [16].
Тъй като теорията на Кл. Стийл се заражда в кон-кретните му проучвания върху ефекта от употребата на алкохол върху социалното поведение, ще илюстрираме неговата теоретична схема с битов пример: ако даден чо-век се е поддал на вреден за здравето навик - например злоупотреба с алкохол, - който се осъжда от обществе-ното мнение и така се застрашава субективното му чувство, че е почтен и уважаван, този човек автоматично задвижва защитния механизъм, като насочва внимание-то си към своите успехи на работното му място, например, или пък като се присъединява активно към важна социална кауза.
Обяснението на себеутвърждаващия ефект от пре-насочването на вниманието към благополучни страни и събития от живота на субекта и игнорирането на небла-гополучните събития е свързано с обстоятелството, че човек сам избира как да подреди, да йерархизира тези ценности и стойности, преценява с коя от тях да съиз-мери себе си, и по този начин се „измъква" от заплахата, надвиснала над чувството му за почтеност. И така него-вата цялостна, глобална, интегративна самооценка (така можем да интерпретираме конструкта „self-integrity" -бел. н., В.В. и Б.В.) се запазва положителна, въпреки че някои нейни съставки („стойности" - по Кл. Стийл) са под заплаха.
Ние считаме, че изразът на Дейвид Шърмън и Джефри Коен [14], че като „фокусира вниманието си към събитие, благодарение на което е почувствал удовлетворение и задоволство от добре свършена работа, като по този начин възвърне цялостта на Аз-образа си (self-integrity)", не е съвсем точен. По-скоро чрез този несъзнателен ("автоматизиран") прийом се поддържа сумарно-общата самооценка на субекта на удовлетворя-ващо го равнище чрез пренасочване и компенсиране на смисло- и себе-утвърждаващите акценти в съдържател-ните съставки на тази самооценка.
Според Д. Шермън и Дж. Коен Аз-системата е гъвка-ва и хората често компенсират провалите в един аспект от живота като подчертават успехите си в друга област (op. cit.[14, pp. 187-188]). Хората могат да се самоут-
Vasilev Veselin Kostov, Vasilev Boyan Veselinov psychological
THE STRIVE FOR SELF-AFFIRMATION ... science
върждават, като извършват дейности, които им напомнят „кои са те" и подкрепят чувството им за значимост. Тъкмо качествата, които са в центъра на Аз-концепцията им, имат и най-висок потенциал за самоутвърждаването на хората. Когато глобалното самовъзприятие на цялост-ния Аз е утвърдено (затвърдено, стабилизирано - бел. н., В.В., Б.В.), тогава заплашителната информация губи своя заплашващ капацитет, защото индивидът вече може да я осмисли в по-широк план и контекст. Когато чувст-ват своя Аз утвърден и стабилизиран, хората могат да се фокусират вече не върху последствията за цялостта на Аз-а от дадена заплаха, а върху нейната (на заплахата) информационна стойност. Или когато е самоутвърден, индивидът може да се насочи към други изисквания и особености на ситуацията, отвъд защитата на неговия Аз (ibid.).
Към тази теория имаме сериозни резерви и считаме, че тя не е най-доброто теоретично продължение и реализация на основополагащите идеи на класиците - З. Фройд, У. Джеймс, Дж. Дюи, А. Адлер, Е. Маслоу. В нея не се откроява конструктивната и активизираща роля на себеутвърждаването, което има потенциал да движи и насочва субекта към развитие, към разгръщане на своите сили и възможности и по този начин да постига своята значимост и ценност. Но в постановките на теорията на Кл. Стийл и последователи се съдържа много интересен потенциал за практическа реализация - когато педагогът предприема възпитателни мерки спрямо своите възпита-ници, той трябва предварително да закрепи, да стабили-зира, да утвърди тяхната самооценка, да открои техните положителни качества и върху този психологически фон да отправи своите критики, бележки и препоръки. По този начин ще предотврати техните негативни реакции - несъгласие, затваряне, дистанциране. Към този момент ще се върнем отново в заключителната част.
В съвременната руска психологическа традиция во-дещ автор в изследването на себеутвърждаването е Н. Е. Харламенкова. Тя следва линията, зададена от Л. Божович, и в своята мащабна и съдържателна монография поддържа позицията, че проблемът за себеутвър-ждаването има общ, универсален, а не частен характер [6, с. 36], отнася се не до отделните постъпки на човека, до отделните му възрасти или дейности, а до същността на човека, явява се дълбока, същностна характеристика на човека и на неговата активност. В малко патетичен стил авторката откроява универсалната, но и разнообразна същност на феномена: „Себеутвърждаването пронизва целия ни живот от неговите висши прояви до пределно низките. То е мощна сила, която може да твори, да създава човека, възнасяйки го до едва ли не бо-жествени висоти, но може и да го разруши, напълно да го лиши от човешкия му облик, да го срине до бездната на животинското съществуване" [6, въведение].
Ще откроим идеята на Наталия Харламенкова, че потребността от усещането на собствената ценност се активизира и актуализира „в ситуациите на заплаха от загубата на идентичността и в периодите на нейната промяна. Причина за постоянната актуализация на по-требността от самоутвърждаване се явява системното изменение на идентичността в процеса на порастване-то" [6, с. 100]. Идеята за възрастовата динамика на този феномен е много интересна и насочва към търсене и проследяване на качествената специфика на себеутвър-ждаването както с изменението на възрастта на младите хора, така също и към търсене на личностно-специфич-ни характеристики на себеутвърждаването.
Авторската концепция за себеутвърждаването -същност на феномена и степени на проявление. Ние стоим на позицията, че себеутвърждаването е лич-ностна поведенческа стратегия, която е насочена (ос-ъзнато или неосъзнато) към постигане и поддържане на преживяването на собствената значимост и ценност. Себеутвърждаването е и цялостно осмисляне на собст-вения живот, то привнася смисъл както в отделните 84
постъпки, така и в по-мащабните форми на дейност на човека, а този смисъл произлиза от универсалната по-требност на човека да преживява (усеща) собствената си ценност и значимост.
Тази личностна поведенческа стратегия към себеут-върждаване има за съдържание две съставки и посоки, които ние наричаме степени на себеутвърждаването, като по този начин разграничаваме градацията и йерар-хията на тяхното личностно качество (виж: Василев, Б. [3, с. 350 и сл.]):
- стремеж към получаване на потвърждения, кои-то идват от другите, за ценността и значимостта на субекта - чрез приемане и одобрение от другите, признание, слава, уважение и обич, позиция в референтната общност. Това е по-ниското (и възрастово, и йерархич-но) ниво на себеутвърждаването;
- стремеж на субекта към стойностни постижения (понякога сами по себе си) - успехи, творения, проду-кти, личностен растеж и др. п., които могат да бъдат почти непосредствени измерители на собствената му цен-ност. Това е по-високото ниво, което може да служи за критерий-измерител на личностната зрялост на човека, на неговата личностна автономия.
За подобно йерархично класифициране (разгранича-ване на степени) на себеутвърждаването са налице дос-татъчно теоретични основания: откриваме тези степени загатнати в знаменитата йерархична теория на Е. Маслоу - в неговата схема-пирамида между третото и четвърто ниво на потребностите (потребност от принадлежност, приемане, оценка и любов от другите, и потребността от увереност в себе си, самооценка и самоуважение) се открояват тъкмо двете степени на себеутвърждаването. Откриваме ги и в концепциите на Д. Маклелънд, на Ед. Диси и Р. Райън, на Фр. Лътънс (виж: McClelland, Deci and Ryan, Luthans [7, 9, 10]).
При различните субекти двете посоки (и степени) на себеутвърждаването могат да съществуват и да се наблюдават и самостоятелно, или иначе казано даден субект може да се себеутвърждава само в едната посо-ка (степен). Koгaтo стремежът към себеутвърждаване е засилен и протича само в едната посока, това може да доведе до сериозно смислово изкривяване на себеут-върждаващото поведение и съпътстващите го афективни преживявания. ^то пример ще посочим всеизвестните от историята властолюбци-диктатори (тирани), които поведенчески демонстрират хипертрофиран до патология стремеж към себеутвърждаване, ориентиран (прекрасно е обяснено от теоретичния модел на А. Адлер) към власт и превъзходство над другите, т. е. изкривения вариант на приемане и одобрение - признание, позиция, слава в общността. В по-масовия случай еднопосочният стремеж може да изглежда и да се проявява като някаква акцентуация - като фанатична увлеченост или като по-веденческа (психична) зависимост.
Но двете посоки (и степени) на стратегията за себеут-върждаване могат да бъдат балансирано свързани и съ-четани, и тогава себеутвърждаването ще бъде оптимал-но конструктивно, ще води до личностен растеж.
Феноменология на себеутвърждаването. Ще представим една своеобразна колекция от ярки примери на себеутвърждаващи се личности. От тези примери лесно може да се направи извода, че засиленият стремеж към себеутвърждаване може да се проявява и в двете посо-ки (степени) и, съответно, да доведе до съвсем различно „качество" на конкретната личност. Повечето от тези примери са добре известни на широката общественост, като данните са взети от медиите.
- Българският алпинист Боян Петров, изкачил 10 вър-хове - осемхилядници, устремил се към покоряването на всичките 14. Забележителното е, че алпинистът беше болен от тежък диабет, а след като преодоля и последиците от тежка травма се насочи към новите върхове (кончи-ната му беше на връх Шиша Пангма преди година). Сам той обяснява своята невероятна мотивация с желанието
психологически науки
Василев Веселин Костов, Василев Боян Веселинов СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ ...
да провери и реализира до абсолютния предел целия си потенциал: това е един от най-ярките възможни примери за илюстрация на високата степен на стремежа за себе-утвърждаване;
- Друг български алпинист - Атанас Скатов - е из-качил няколко осемхилядници, включително и Еверест, като характерното за него е, че е първият веган (човек, който не яде месо), който е сторил това. „Аз проверя-вам дали един човек (и организъм) може да се натоварва физически и психически на максимално ниво, след като спазвам такъв хранителен и жизнен режим" - обяснява той своята мотивация;
- Да продължим с галерията от забележителни алпи-нисти: на 25 май 2001 г. 32 годишният американец Ерик Вайхенмайер изкачва „покрива на света" - връх Еверест. Уникалното е, че този алпинист е напълно сляп човек, загубил е зрението си, когато е бил на 13 години. «Да живееш не означава да ти бъде лесно. Животът е преди-звикателство. Трябва да разбереш, че няма нищо лесно», казва Ерик няколко години след експедицията;
- В същата експедиция през 2001 г. освен Вайнхенмайер има и друг рекордьор. Сънародникът му Шърман Бул, 64-годишен, става най-възрастният мъж, покорил 8848-те метра на Еверест;
- С това обаче забележителностите в това изкачване не свършват. Синът на Шърман - Брад Бул, също сти-га до заветния връх. Така те влизат в хрониките като първите баща и син, покорили Джомолунгма;
- Французинът Ален Робер, по-известен като „Човекът-паяк, покорява и поредния небостъргач -75-етажния „Каян тауър" в Дубай. По данни на медиите французинът се е изкачил по външната стена, преодо-лявайки 310 м само за 65 минути. Досега човекът-паяк е покорил около 130 небостъргача, сред които „Бурдж Халифа", „Емпайър стейт билдинг" и Айфеловата кула;
- Майкъл Флетли, потомък на ирландци, емигрира-ли в САЩ, започва да танцува от 13-годишен, а по-къс-но печели световното първенство по ирландски танци. Държи двата рекорда на Гинес за най-бърз танцьор в света - през 1989 г. прави 28 стъпки в секунда, а през 1998 г. подобрява своя рекорд с 35 стъпки в секунда.
Ако тези впечатляващи постижения на човешката амбициозност (или някои от тях) изглеждат в някаква степен самоцелни (самоцелно-показни), ще приведем още един пример, който съдържа и демонстрира комби-нацията от показност и прагматизъм:
- „В живота няма нищо по-лошо от това да си обик-новен" - това гласи татуировката на младия хърватски тенисист Борна Чорич. За този талантлив спортист же-ланието да си необикновен се измерва с победи над те-нисистите № 1 на света (Роджер Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри), със спечелени престижни турнири и дос-тигането до № 12 в световната класация;
- Но ето как изглежда деформирания вариант на стре-межа към себеутвърждаване чрез самоцелно привличане на вниманието и преследване на самоцелна, съдържател-но безсмислена известност: медиите разказват за една млада девойка - условно да я наречем Ралица - която е превърнала себе си в живо копие на куклата Барби, чрез серия от пластични операции. Обяснението, което тя дава, е пределно откровено и показателно: „Обичам да ме харесват", „Обичам да съм в центъра на вниманието".
Самоцелният стремеж към себеутвърждаване, чрез постигане на известност може да се преследва, чрез пре-ки действия, привличащи вниманието към себе си, но може да се реализира и опосредствано: чрез запознава-не, сближаване (или просто заставане редом) с известни и значими хора. Типичен пример е практиката да си на-правиш снимка (селфи) с някоя знаменитост, а в послед-но време сред незрелите тийнейджъри става заразителна опасната мода да опиташ сам да станеш знаменитост като си направиш селфи на необичайно и особено ри-сковано място.
В представянето на феноменологията на себеутвъ-
рждаването избрахме негативната градация - примери-те-илюстрации следват посоката към снижаване на ка-чеството на себеутвърждаването и на личностното развитие. В желанието да привлекат внимание към себе си, някои хора (като норма - аутсайдери в обществото, из-питващи и преживяващи болезнено липсата на интерес и внимание към себе си) се сриват до съзнателния замисъл да извършат престъпление с шумен публичен характер. Ярко типичен в това отношение е примерът на:
Марк Чапман, станал известен като убиецът на Джон Ленън, преди това е вманиачен самотник, неистово же-лаещ да привлече обществено внимание към себе си и не успял да измисли никакъв друг начин, освен да убие известен човек. Той дори набелязал списък с „подходящи" знаменитости, накрая решил да застреля Джон Ленън, преценявайки, че популярността на лидера на „Бийтълс" е най-голяма, а така убиецът ще осигури по-голяма по-пулярност и на себе си;
Джон Хинкли - атентаторът на Роналд Рейгън - стре-ля срещу президента на САЩ, защото иска да бъде забе-лязан, да стане известен, и в частност да привлече вни-манието на кинозвездата Джоди Фостър. Покушението подражава на примера на филма „Шофьор на такси" (на режисьора Мартин Скорсезе), в който Джоди Фостър играе главна роля.
Вместо анализ-коментар на тази поредица от фено-менологични илюстрации на себеутвърждаването, ще приведем мнението на автор-психолог, когото считаме за съмишленик. Някои съществени съставки на самоут-върждаването описва Б. Минчев, като ги подвежда и ос-мисля под рубриката „жизнено дело на личността" [5, с. 180 и сл.] - време за жизненото дело е средната възраст; в детството и юношеството за него може само да се меч-тае и младият субект да се подготвя, а в третата възраст за него субектът си спомня и го преосмисля и оценява. „В общества, където самоизтъкването (самохвалството) е обичайна практика на междуличностно общуване ... се получава парадоксалната мотивация, че личността осъ-ществява своето жизнено дело, за да има поводи да се самоизтъква... Нерядко мотивация за жизнено дело съз-дава стремежът да не минеш незабелязан в живота" [5, с. 183].
Тази мотивация всъщност не е парадоксална, как-то е склонен да я преценява Б. Минчев, според нас тя е съвсем естествена, дори дълбоко присъща за човека. „Публичното самоутвърждаване" по всичко личи е една от най-същностните черти на човешкия род, поне от възникването на някаква човешка цивилизация насам, а склонността на индивида да обръща внимание върху себе си и своето човешко качество чрез дела, предназ-начени за оценка от някаква общност (роднинска, прия-телска, професионална, общонационална) (Минчев [5, с. 188]) е една от абсолютно необходимите предпоставки, за да се появяват и изявяват човешки личности.
Себеутвърждаването и възпитателната практика. Интересно е да потърсим и откроим практически-те възможности на теоретичните идеи и резултатите от емпиричните изследвания на себеутвърждаването. Да започнем с потенциалът от идеи, които съдържа американската традиция, за приложение във възпита-телната практика. Например, във всички случаи, ко-гато възпитателят се готви да предприеме възпитателно въздействие (особено такова, което съдържа несъгласие, укор, критика, конфронтация) и може да очаква самоза-щитна реакция от възпитаника, той трябва първо да по-сочи и открои положителните му черти и достойнства, да подчертае силните му страни и възможности, като по този начин подпомогне или активизира себеутвържда-ващата му позиция или реакция (по Кл. Стийл). Така се отслабва или предотвратява защитното му поведение (напр. отдръпване, невъзприемчивост към съветите и полезната информация, негативна, дори груба реакция и др. п.). И вече върху фона на положителната сумарна самооценка, всяка педагогическа „интервенция" - пре-
Vasilev Veselin Kostov, Vasilev Boyan Veselinov THE STRIVE FOR SELF-AFFIRMATION ...
psychological science
поръка, съвет, критика или друга педагогическа мярка - ще бъде несъмнено по-ефективна, тъй като възпита-никът ще бъде по-възприемчив към нея, тя няма да се интерпретира като заплаха за Аз-а и той няма да заеме самозащитна позиция (напр. затваряне, дистанциране) или да предприеме защитна реакция (напр. заемане на негативна позиция, дори агресия).
Идеите на Л. И. Божович ни насочват към извода, че присъщият на младите хора засилен стремеж към себеутвърждаване може да се прояви като двигател на тяхното личностно израстване, но може да бъде и моти-вационен импулс, водещ към действия с негативен характер и последици, например самоцелно самоизтъкване и преследване на популярност с неподходящи средства, включително агресия спрямо околните. Идеите на Н. Е. Харламенкова подсказват полезния извод, че стремежът към себеутвърждаване се засилва и променя в преходни-те периоди на детството и юношеството, във възрастта на постигане на идентичност. И тъкмо тогава трябва да се активизира възпитателната дейност, подкрепяща се-беутвърждаването на младите хора.
Нашата позиция е, че най-полезната и ефективна по-мощ за себеутвържзаването на младите е като им оси-гуряваме най-добрите условия, в които те да пробват своите сили и да разгръщат и реализират своя потенциал (способности, интереси). Това става като ги насочваме и подкрепяме в подходящи дейности, в които могат да по-стигат успехи и да получават удовлетворение (изкуство, спорт, интелектуални занимания, подходящи форми на социална активност, например доброволчески прояви и мн. др. Така те сами ще се убеждават в своята значимост и ценност и ще постигат усещането и смисъла на себе-утвърждаването.
Заключение
Като цяло теоретичният конструкт „себеутвържда-ване" е много перспективен - както в общотеоретично отношение (може с пълно основание да претендира за статуса на универсално качество на човека и, съответно, на универсален обяснителен механизъм на необозримо множество от човешки постъпки), така и като теоретична основа на конкретни емпирични психологически из-следвания. Неговото по-нататъшно разработване може да се осъществява като паралелни и съпоставителни изследвания между себеутвърждаването и други лич-ностни феномени и конструкти, например:
- интересен би бил теоретико-съпоставителният па-ралел между себеутвърждаването и психичното благополучие в юношеската възраст;
- себеутвърждаването може да се съотнесе с психосо-циалната идентичност в юношеството и да се интерпре-тира като негов предиктор и стимул [2].
Този интересен феномен и конструкт е отворен за по-нататъшни изследвания и заслужава вниманието и усилията на съвременните психолози-изследователи и на педагозите-практици.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Божович, Л. И. (1968). Личность и ее формирование в детском возрасте. М., „Просвещение".
2. Василев, Б. (2015). Самоутвърждаването и психосоциална-та идентичност в юношеството — теории, емпирични изследвания и практически приложения. Психология и общество. Сборник от международна конференция. Пловдив, Унив. изд. „Паисий Хилендарски". С. 180-188.
3. Василев, Б. (2018). Рефлексивната самооценка като меха-низъм на личностното себеутвърждаване. Книга за рефлексията. Пловдив, УИ „ПаисийХилендарски". С. 350-356.
4. Василев, В. (2013). Самоутвърждаването като универсален теоретичен конструкт в съвременната психология. Психологични изследвания. Списание на ИИНЧ-БАН, кн. 1. С. 5-15.
5. Минчев, Б. (2011). Обща психология. (3. доп. изд.). С., „Сиела".
6. Харламенкова, Н. Е. (2007; I изд. — 2004). Самоутверждение подростка. М., Изд-во ИП РАН.
7. Deci, E.L., R. M. Ryan (2002). Overview of self-determination theory: an organismic dialectical perspective. Handbook of self-determination research /Ed. By E.L. Deci, R. M. Ryan. Rochester, New York. Р. 3-33.
8. Leary, M. R. & Baumeister R. F. (2000). The nature and function of Self-esteem& sociometer theory. In: M. P. Zanna (Ed.) Advances in experimental social psychology. Vol. 32. San Diego: Academic Press. Р. 1-62.
9. Luthans, F. (2011). Organizational Behavior: An Evidence-Based Approach. New York: McGraw-Hill.
10. McClelland, D. (1985). How Motives, Skills, and Values Determine What People Do. American Psychologist, Vol. 40, No 7. P. 812-825.
11. Schimel, J., J. Arndt, K. M. Banko & A. Cook (2004). Not all self-affirmations were created equal: The cognitive and benefits of affirming the intrinsic (vs. Self-Affirmation Theory extrinsic) self. Social Cognition, 22. P. 75-99.
12. Sherman, D. K., L. D. Nelson & C. M. Steele (2000). Do messages about health risks threaten the self? Increasing the acceptance of threatening health messages via self-affirmatiom. Personality and Social Psychology Bulletin, 26. P. 1046-1058.
13. Sherman, D. K. & G. L. Cohen (2002). Accepting threatening information: Self-affirmation and the reduction of defensive biases. Current Directions in Psychological Science, 11. P. 119-123.
14. Sherman, D. K. & G. L. Cohen (2006). The psychology of self-defense: Self-affirmation theory. In: M. P. Zanna (Ed.) Advances in Experimental Social Psychology, Vol. 38. San Diego, CA: Academic Press. P. 183-242.
15. Sherman, D. K., L. D. Nelson & Ross, L. D. (2003). Naive realism and affirmative action& Adversaries are more similar than they think. Basic and Applied Sosial Psychology, 2. P. 275-290.
16. Steele, C. M. (1988). The psychology of self-affirmation: Sustaining the integrity of the self. In L. Berkowitz (Ed.), Advances in Experimental Social Psychology. Vol. 21. P. 261-302. San Diego, CA: Academic Press.
17. Steele, C. M., Spencer, S. J. & Lynch, M. (1993). Self-image resilience and dissonance: The role of affirmational resources. Journal of Personality and Social Psychology, 64. P. 885-896.
